За наказанието

  • 4 510
  • 80
  •   1
Отговори
# 15
  • Бургас
  • Мнения: 6 580

Държиш се зле на площадката - тръгваме си, а не - няма да гледаш ТВ.

Естествено, че няма да позволя да продължи да се държи зле - или ще спре, или ще си тръгнем + лишаване от тв за съответния ден. Но не го бия, не го наказвам в ъгъла, сам в банята, стаята си и т.н.

# 16
  • София
  • Мнения: 6 999
Мон..., не налагам моите възгледи за възпитание, просто споделям как процедирам аз.  Peace
Бих лишила от нещо любимо като изключение само, в много, много краен случай, а не като правило. Същото и по отношение на "игнора" - което за мен (подчертавам) е лишаване от любов.

От друга страна не мислиш ли, че 2 наказания за едно провинение са много?  newsm78

# 17
  • Мнения: 14 619
За мен има 2 най-важни неща при наказанията: първо - да е свързано с провинението и второ - да се налага моментално, а не след време с припомняне защо. Иначе е безсмислено изобщо да има наказания.
Като родител, който е наясно с ролята си в семейството и възпитанието на децата, не допускам ни най-малка възможност детето да ми оспорва наказанието и да отказва да го изпълни. Да не говорим да тръгне да ме хапе, дере или да ми изпада в неутешими истерии. Като наказвам или порицавам съм много строга и това се усеща от децата.
Назавам изключително рядко, при пределно ясни обстоятелства и след двукратно прдупреждение. Когато наказанието е справедливо и очаквано, детето не е унизено и не се чуди защо го мъчиш.

# 18
  • София
  • Мнения: 6 999
Назавам изключително рядко, при пределно ясни обстоятелства и след двукратно прдупреждение. Когато наказанието е справедливо и очаквано, детето не е унизено и не се чуди защо го мъчиш.

Много хубав пост - в синхрон с моите опит и чувства.  Peace

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 6 580
От друга страна не мислиш ли, че 2 наказания за едно провинение са много?  newsm78

Не, защото аз не му се карам, не го бия, не го унижавам публично /и насаме/. Казвам, че това, което прави е лошо и неправилно, ако иска да спре, ако не - си тръгваме на момента. Изборът е негов. Всичко това му казвам тихо и насаме. Много по-малко зло за детето е, отколкото ако бъде порицавано публично, бъде шамаросвано и наказвано.
Ако не се държи добре, лишавам от нещо любимо, той знае защо и знае какво трябва да направи, за да не е така.
В резултат, имам едно много разбрано дете и ми се налага да прибягвам до тези методи не повече от няколко пъти в годината. Не ми създава никакви проблеми и се държи прекрасно като цяло /и насаме, и пред хора/.


# 20
  • София
  • Мнения: 18 684
Ох, много са ми забавни хора, отгледали едно единствено дете примерно на 3-4 годинки, които си мислят, че са разгадали житейските мистерии и всички подходи към детската душа, освен техният, са направо пагубни и дълбоко погрешни Naughty Simple Smile И не пропускат да го отбележат Wink

Постът ми не е насочен към никого лично, просто го виждам това непрекъснато в темите в този подфорум и наистина е забавно, та реших да споделя Simple Smile

# 21
  • Бургас
  • Мнения: 6 580
Ми забавлявай се  Laughing  Whistling Whistling Whistling

То целият форум като цяло бъка от мъдрости, но тук там се намират и свестни хора и мнения  Peace

п.п. Ако случайно си го приела лично, не визирах теб за наказанията в ъгъла, говорех по принцип  Peace Детето си е твое, за добро или лошо /това и за мен се отнася/ ти решаваш как ще го възпитаваш  Simple Smile

# 22
  • Мнения: 14 619
та опитайте. все пак, детето е добре да е над 3 годишно.

Това за мен е извращение и е по-гадно от шамар през лицето. Черни и червени точки ни пишеха в детската градина преди 100 години.

# 23
  • София
  • Мнения: 6 688
та опитайте. все пак, детето е добре да е над 3 годишно.

Това за мен е извращение и е по-гадно от шамар през лицето. Черни и червени точки ни пишеха в детската градина преди 100 години.

би ли се аргументирала защо мислиш така? използваш твърде силна дума. фактът, че са ни писали такива преди 100 години не е аргумент.

между другото, в детската градина на детето ми и сега им дават червени точки.

заимствах идеята за таблото и отбелязването на добрите и лошите прояви от разказа на моя позната, която живее в Белгия и детето й посещава тамошна детска градина.

каквото и да е за теб, за моето дете тази система работи и то работи добре. ефективно, възприемащо се и не стресиращо, за разлика от методите "отиди си в стаята и стой там сам за Х минути" или "ще те лиша от У", което го довеждаше до истерия, просто като форма на съпротива срещу директното наказание. сега просто има стимул да трупа добри прояви, даже започна сам да си прави успешно оценка на поведението - кое е за червена точка, кое е за черна и кое не е за отбелязване.

# 24
  • Мнения: 14 619
Първо ме трвожи моделът табло, на което отбелязваме - гаден учебникарски подход. Не се и учудвам, че в някаква чужбинска градина го практикуват, колко типично.
Това означава да се вторачвам във всяка постъпка на детето и непрекъснато да го оценявам. Не знам как се чувства твоето дете като му пишеш черна точка, но като аз получавах в детската градина, се чувствах като Черешко, когато го карат да пише "Черешко е лошо момче". Имах и червени, но много добре помня само черните.
Второ - не желая моите деца да правят добро заради червената точка на таблото, точно както не искам да учат, за да имат печат в читанките си.
Целта ми е децата да се нагодят към порядките в семействто, а после и в обществото без да имат нужда специални поощрения, за да са добри. Нормалното е да се държиш добре, ненормалното е да си лош и точно тогава идват наказанията ако са нужни. Те са крайна мярка, която се налага, само когато детето много се е отклонило от нормалното си поле на действие. Или пък се е застрашило с някаква глупава постъпка.

# 25
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 657
Аз имам особено отношение към наказанията. Имам съмнения относно възпитателната им роля. Защото искам децата ми да се научат да правят или не правят разни неща не от страх, че ще бъдат наказани. Подобно е и отношението ми към наградите. Наградите и наказанията са просто двете страни на една и съща монета. Едната все пак ми е по-крива от другата.  Grinning Искам обаче да възпитам у децата ми вътрешна саморегулация, а не да разчитат на външни стимули, които да ги мотивират или възпират - било то награди или наказания. И, да, не е лесно. Но този поглед върху нещата ме кара да търся всякакви други възможни алтернативи. И да, определено, примерно, има ситуации, в които трябва да спреш някакво поведение. Но едно е да кажеш "Марш в стаята/ъгъла, защото удари брат си", друго - "Напрегнат си/ядосан си - имаш нужда да се успокоиш". И после да се обсъждат различни начини на реагиране.

# 26
  • Мнения: 1 784
ЧеКа,монго хубав пост,чудесни цели си си поставила,дано да ги постигнеш!Но все пак говорим за деца.Особенно тази "вътрешна саморегулация"....то възрастен човек не го осмисля и не го върши,а дете....

# 27
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 657
Именно, възрастните не я умеем тази саморегулация и самоконтрол, защото не са ни учили как да я постигнем. Разчитало  се на наказанията, но в едно момент се осъзнава, че или това е "цената", за да вършим каквото и да било или просто гледаме да не ни хванат. В дългосрочен план - никакъв ефект...

# 28
  • София
  • Мнения: 6 688
Първо ме трвожи моделът табло, на което отбелязваме - гаден учебникарски подход. Не се и учудвам, че в някаква чужбинска градина го практикуват, колко типично.
Това означава да се вторачвам във всяка постъпка на детето и непрекъснато да го оценявам. Не знам как се чувства твоето дете като му пишеш черна точка, но като аз получавах в детската градина, се чувствах като Черешко, когато го карат да пише "Черешко е лошо момче". Имах и червени, но много добре помня само черните.
Второ - не желая моите деца да правят добро заради червената точка на таблото, точно както не искам да учат, за да имат печат в читанките си.
Целта ми е децата да се нагодят към порядките в семействто, а после и в обществото без да имат нужда специални поощрения, за да са добри. Нормалното е да се държиш добре, ненормалното е да си лош и точно тогава идват наказанията ако са нужни. Те са крайна мярка, която се налага, само когато детето много се е отклонило от нормалното си поле на действие. Или пък се е застрашило с някаква глупава постъпка.


1. това, че училищното и детскоградинското го свързваш с гадно е някакъв личен проблем и фиксация, което не означава, че това абсолютно е така. учебникарско = гадно. струва ми се, че заради това така подскачаш срещу идеята.

2. не си мисли, че се дебнем постоянно и си оценяваме всяка въздишка. за седмицата, която приключи, например, имахме 3 червени и 1 черна точка. отначало бяха повече. постепенно ги разреждаме, именно защото стремежът е постепенно правилното, нормалното поведение да стане навик и да се прави само за себе си. ами то така се учи човек на правилно поведение - с поощрения за уцелването му и някакъв род "не-поощрения" за неуцелването му. едва ли ти откривам топлата вода в момента.

виж, аз не съм тъпанар. и аз не искам детето ми да се държи добре само заради наградите. и виждам, как постепенно идеята за наградата, която и без това не е моментална, а някъде далеч във времето, избледнява като стимул.

то е като с помощните колелца на колелото - отначало караш с тях, после ги махаш. първата седмица писахме червени точки за самостоятелно обличане сутрин без подканяне, днес вече сме на мнение, че това не е кой знае какво постижение, за да го отбелязваме специално.

в крайна сметка, не може без морков и тояга, както и да ги наричате. без корективи на поведението. и всеки родител се опитва да намери онези корективи, които най-добре работят за неговото дете.


# 29
  • Мнения: 5 259
Подкрепям  мнението на jam. Системата с точките дава на детето основа, върху която да изгради самоконтрола си и възмоност да започне самО да се вглежда и да анализира поведението си. Факт е, че тази система не продължава безкрайно, а само докато детето придобие навика да се усеща и спира на време, когато е на път да направи нещо неприемливо.
Имам приятелка американка, която беше използвала този метод за известно време и в един момент детето беше престанало да прави всяко едно от нещата, заради които са го въвели. С това искам да кажа, че системата не е нито остаряла, нито типична за соца, и че целта й не е да продължава  безкрайно, а да научи детето на нещо, което то после ще може само и няма да има нужда от точки и награди.
Децата също много искат да се разбират с нас и наличието на ясни правила, им помага да стъпят на здрава основа. Черната точка (или нацупеното човече) просто маркират типа поведение, дават му ясно обозначение. Много често родителите крещят, карат се, наказват и т.н., когато детето направи нещо лошо, с което поведение отвличат вниманието му от конкретната постъпка и го карат да се настрои на вълна самозащита и да се почувства наранено, разстроено, обидено и т.н. на родителите си, а това му отнема възможността да се замисли върху постъпката си и да я оцени само. Докато маркирането с даване на точка или човече дава на детето много повече свобода само да анализира нещата, без емоционалното заглушаване, което би предизвикала една караница или наказание.

Общи условия

Активация на акаунт