Удряй, ако те ударят! Дали?

Да, лошите неща по принцип се поемат по-бързо от децата. Затова е важно родителите да не оставят децата на “самотек“, за да могат да се намесват своевременно при негативни неща.

С това съм много съгласна.
Но.. агресия при децата винаги е имало и винаги ще има. Не съм сигурна, че сега е чак нещо повече. Надмощието кой е по-силен, кой е по-готин си е откак свят светува.. Агресори и жертви на агресия винаги е имало.
Ta 3а мен е изключително важно децата ми да не са от първите, но и в никoй случаи да не попаднат във вторите!

Така, сега по темата ти. Моят син (вижда се на колко е) също е от.. неагресивните, да  - също смея да твърдя, че никога не е посягал агресивно/нападал други около него, и до сега. Но.. колкото повече растат децата, толкова повече "научи го да избягва такива деца" не работи. Нито можем да сме все с тях.. така че, с риск да ме оплюе някой, в някои случаи просто се налага - дай Боже да се случват такива неща рядко, или никога, но... - да се отвърне на удара с удар.
Писала съм и в друга подобна тема някога - имаше един случаи, когато моят син беше приклещен в ъгъла на едно игрище от мисля трима по-големи (от турски произход) момчета. Е, разбира се, би било глупаво да тръгне и той да бие - щеше да е бит. Но в някои случаи смелостта е решаваща. Само ще кажа, че беше устоял и беше се измъкнал сам.
Но ако не са били трима големи, а един "агресор", който не се отказва, никога не бих го посъветвала да стои. Има неща (като хващане на ръцете, изблъскване напред, непозволяване да те удрят, а ако не спира - удряш и ти самият), които просто в някои ситуации трябва да направиш.

Говоря за случаи, когато отвръщането на удар с удар не може да бъде избегнато, не за агресивност под път и над път, или бой в пясъчника за лопатки
Но в някои случаи - да, трябва да може и да има сърце да отвръща.

Сова, съгласна съм с написаното от теб, но с една забележка...не си го написала, но мисля, че и ти така мислиш. Детето трябва да може да се защитава, но на това се учи в една по- късна възраст. Твоето дете е голямо и може ясно да разграничи понятията удряне при нападение и удряне при самозащита, но моето е на 3г. Кажа ли му да удря, когато го ударят е спорен въпросът как ще ме разбере. Този вид възпитание ивах в предвид. В моите очи е неправилно и водещо към лоши посредствия да обясниш на 2-3-4 годишно дете, че е добре да се бие/било то и при самозащита/. В една училищна възраст може би трябва да се обясни как кога и защо...и основното което да остане в главата на детето е , че боят не е решение, а последната възможност, когато вкичко др е изчерпано...

poem,  , в същност си права. Така е, когато той е бил на 2-3-4 години... никога не съм му казвала/го насърчавала да се бие, да..
Просто по-нататък.. много неща се променят, то стaва неусетно, с порастването.
Но да, на малко дете в същност не бих казала "Удряй!", или поне не се сещам ситуация, която би наложила това.

Всеки човек носи агресия в себе си, която все някъде трябва да се прояви, проблемът е в проявата на злина.
За момчетата е съвсем нормално да се сбият по време на игра, после пак да играят заедно. Не може за всяко нещо да се вика "моля, госпожо". Поне с бащите си не се ли бият синовете ви? Някога много се борехме с моя баща, нищо че сме момичета. А той такива истории за улични боеве ми е разказвал, които кой знае как биха се изтълкували от днешните превзети психоложки.
Лоша агресия е, когато нарочно си избираш по-слаб противник с цел да го тормозиш, когато биеш жестоко и не спреш докато жертвата не спре да мърда. Да ти плеснат 2 шамара, защото си провалил отбора, не е нещо, което изисква корекция. Моят син непрекъснато ми разказва за такива случки - играят футбол с класа, някой изпуска гол, другите се ядосват и отиват да го ступат. Но точно го ступват, не го пребиват.
Синът ти няма да се научи с казване какво да прави, а като попада в такива ситуации. Сам ще си изработи поведение. Ти за всеки случай го окуражи, защото противникът се стряска като му отвърнеш и даже може да се откаже. А плаченето и свиването са поведение на жертва и са покана да те пребият. Каратето няма да реши проблема, имам близко момче, дето си яде редовно бой в училище, нищо че от 7 години тренира таекуондо. Казвам му - силен си, бий се! Ако мацнеш с тая лапа, ще залепиш всеки за станата, ама не - то не смее да отвърне, нещо го спира, не знам как да го накарам да почувства силата, която носи.

poem, a спрямо майката и бащата как реагира? каза ли им нещо, виждате ли се още/редовно, всеки път ли се случва нещо такова?
Питам те и се обръщам към теб, защото ситуацията при вас е отчасти сходна на описаната от мен.

Янечек, Сова, добри постове!

Колкото до близкото на Янечек момче - явно чувства някаква несигурност и затова не отвръща. Добър ли е в таекуондото?

Имам приятелка, чийто син беше доста агресивен. Просто разредих, да не кажа - прекратих, срещите с нея и детето й и моите деца. Сега той порасна, стана разумен, мислещ младеж. Децата ми го обожават, защото аз ги защитих навремето, отделих ги от него и те няма спомен да са били тормозени от това момче.
Миналата година на морето - ние там сме почти от "местните", защото стоим по цяло лято, ама не сме единствените приходящи за дълъг период. Има двама братя, софиянци, които са нарочили моя син. Нито го насърчавам да им се противопоставя, нито бих го подстрекавала да им отвърне. За мен тези две момчета са загубена кауза. Щом и майка им, след като й обърнах внимание за поведението на синовете й, каза, че не може да ги контролира, значи положението е изпуснато безвъзвратно. Синът ми, освен че избягва контакт с въпросните момчета, ами и винаги е край  мен. А моята отговорност е, докато детето ми е наблизо, да контролирам положението.
Както и да е. Ходихме една вечер на ресторант, който е по-отдалечен от нашия вилает. Но, за зла участ, и тези хлапета били в същия ресторант. Обаче синът ми беше в компанията на свой приятел, с не знам си какъв колан по карате. Някакъв шампион, няма значение, но явно доста напреднал и с доста голямо самочувствие. Въпросният шампион е малко по-дребен от сина ми и още една глава по-нисък от гадните момчета. Ония, по навик, нападат моето момче. Неговият приятел обаче, се опълчва. Но не биейки, а само заплашвайки. Идва подплашена оная майка, на двете гадини, и ми се жалва, че дете от нашата компания заплашвало нейните динозаври. Идеше ми да я опердаша на секундата, но реакцията ми беше само злорада усмивка и съвет с крайно неприятна интонация, който гласеше: Ако не можеш да ги научиш да си сдържат юмруците, едва ли ще можеш да ги научиш да си сдържат страха.
Явно двамата малки терористи са си пръднали в гащите, след като дребният, но снабден с огромно самочувствие хлапак им се е противопоставил.
Да не ви казвам каква лекция и колко упреци от майка си понесе каратистчето. Защото неговите умения са полезни единствено, за да печели медали, а не да застрашава околните. Самата философия на този спорт не е агресия, а само вледеене на силата. Е, в случая каратистът се беше провалил в теста за владенеене на силата и на разума. Майка му го дисквалифицира на секундата. Моят шебек пък го гледаше с обожание.
А аз си мисля, че до момента, в който са с нас, край нас, под наше наблюдение, децата ни трябва да бъдат озаптявани. Ако ги оставим на самотек, може да се развихри онази фантазия, която е  отиграна в романа "Повелителят на мухите".
Мисля, че единственият разумен алгоритъм е децата, юношите, възрастните да се обръщат към съответните органи, които отговарят за тяхната безопасност - родителите, госпожите в детската, учителите, полицаите.
И няма нищо лошо в това някой да докладва на органа, отговарящ за контрол на обществените норми.

Ида, аз нямах как да реагирам в тази ситуация. Единият вариант беше да набия родителите/а не е много възпитателно  / , а другият беше да обясня на детет си, че понякога ще срещат и лоши деца и че съм щастлива, че той не е като тях. След случилото се родителите на въпросното 3 годишно дете ме гледаха със съжаление и се чу дори коментар, че малкия не се бил защитил защото не сме го научили да се бие... Какво да очаквам и защо да се ядосвам на такива хора? И не- не събирам сина си с това дете вече. Няма нужда. А с родителите много сме разредили вижданията, но на няколко пъти им намекнах/вече съм сигурна ме са ме разбрали/ че не ми харесва начина по който възпитават детето си и не желая и моето да става такова. А..всъщност това детенце може да си играе и без да се бие...просто прищаква на моменти и започва да раздава шамари, шутове...и то съвсем без нищо. Тоест...не го прави защото е ядосан и не се е научилпда владее гнева си, а защото иска точно в този момент да унижи някого, да се наложи, да бъде груб... Мен лично този тип агресия много ме плаши . Но за мен тя е култивирана от семейната среда. Защото ...пак се връщам към въпросната първа случка, сред която мегдан за други е имало при някои случайни срещи, но аз съм винаги наблизо и не позволявам да се стигне да бой, та за случката- едното дете в единия край на стаята, моето при мен- хапваше нещо храв до стола ми. Другото дете се засили към нас и изшатка шамар на моето...ей така... И на въпроса -Защо го удари? Отговор : Защото е малък и не слуша и ми се прави на важен  Продължавам да говоря за два броя тригодишни хлапета  и за мен това поведение е вече виждано от детските очи. Едва ли може сам да си измисли този сценарий...

baibibi 
Интересно ми е как щеше да реагираш ако не се беше намесило другото дете? Родителите на разбойниците явно са неразбрани, за да им споделиш за действията на децата им. Допадат ми твоите решения и за това питам 

baibibi,
каратистчето е уплашило двете говеда, най-вече защото има самочувствие на човек, който се справя, а това се улавя и в излъчването, което със сигурност не е на жертва. Според мен спортовете, не само бойните изкуства, допринасят за това излъчване. Момчетата са усетили заплахата и са се свили.

Katencetoo, решение нямам. В конкретния случай онези двамата не са били моето момче, просто са се настървявали, един вид - ръмжели са недружелюбно, като  само заплашително са оголвали зъби, но без да хапят. Всъщност до физически сблъсък никога не се е стигало, но просто тези двама все гледат да предизвикат конфликт, защото са си побойници в душите. В подобни моменти синът ми предприема единствената правилна мярка - ако е бил сам, щеше да потърси защита. В този момент - при мен и при баща си. Ако ни е нямало, щеше да се омете от полесражението, защото има достатъчно мозък в главата си, за да се сети, че ако някой си търси жертва за тормоз, то него никой не го е вързал да стои на едно място и да чака да го ступат. Кураж да остане на мястото му е дала реакцията на неговия приятел. Но аз не одобрявам неговата намеса. Не защото е заплашил момчетата, а защото подобно "отвръщане" никога не води до нищо добро.
А когато става дума за детски конфликти, то се предполага, че наоколо все трябва да има някой родител, учител или друг възрастен придружител. Та не виждам защо трябва да се стига до самозащита в подобни случаи.
Янечек , така е. Но не се знае дали каратистчето нямаше да изяде боя, ако конфликтът се беше разразил и двата глигана го бяха нападнали. В края на краищата говорим за деца, играещи на плажа пред ресторанта, а не за разбойници, връхлитащи върху мирно вървящ си керван от търговци насред пустинята.

Така е, разбира се, не се знае кой щеше да изяде боя, но точно този пример подкрепя моето твърдение, че смелостта да се опълчиш може да спре атаката. Тези, които нападат от лошотия, търсят безобидни жертви.

не е важно да си як - важното е да си луд!

Точно!!
Това имах предвид - не е задължително с физическа разпра, може и по други начини.. Даже другите начини са за предпочитане, естествено Физическият сблъсък може и трабва да е единствено краен въриант. Но съществува, особено при мъжкото съсловие - тъпо, ама какво да ги правиш...
Но при никое положение не искам детето ми/децата ми да бъдат жертви и да чакт закрила. Защото се случва така, че закрила понякога не идва. Жертвите винаги биват усещани от тормозаторите, а такива има навсякъде и винаги ще ги има. Да си жертва може да бъде диагноза и да е много лошо.
Колкото и да ни се иска просто не е възможно децата ни да са винаги край нас. И колкото по-големи стават, толкова са по-отделени - това е и нормално. Та предпочитам да съм спокойна (относително, разбира се), че бидейки не край мен, детето ми ще се оправи адекватно и достойно, ако няма кой да го пази и защитава. Особено важно е за момчетата.

Иначе, в ситуацията на baibibi досадните момчета без достоен (за акъла и възрастта им, естествено) "отпор", какъвто са срещнали в лицето на другото момче, очевидно никога не биха се отказали. Ето, явно не са били толкова страшни, момчето се е оправило съвсем адекватно с тях само.
На мен не ми е приемливо някой да тормози, незвисимо по какъв начин, сина ми (да кажем) и той самият да не предприема абсолютно нищо, или да чака само защита. Но всеки си преценява.

Момичета, отново имам нужда от вашия съвет. Днес, за първи път ми се случи майка да удари детето ми на една площадка.
Накратко историята... гледах едновременно и двете си деца на една доста голяма площадка, бях по-близо до по-малкото, защото по-голямото по принцип си играе спокойно и не се притеснявам, но го наглеждам постоянно. В един момент виждам как сина ми скача на едно момиче и започва сериозно да я бие...на секундата хуквам към него...момиченцето тръгва към майка си да бяга, в този момент моя се обръща към друго момиченце до него и го бута... аз вече съм стигнала до него, но майката на бутнатото дете удря моето...аз го дърпам и го питам какво става...той започва да обяснява, а побойничката го обижда в този момент.. каза му "смотаняк"
Аз се обърнах към нея и й казах да не се разправя, че съм там... дръпнах го настрани и започнах да му се карам и да го разпитвам...
Познавам си детето-никога не посяга първи..това му е за първи път от както е бил на 2,5г. Оказва се, че момичетата са го провокирали с обидни думи. Не оправдавам боя по никакъв начин, много му се накарах. После вкъщи се ядосах, защо не я смотах по-сериозно тази майка. Беше 120 кг. свиня, а детето ми е само 16 кг. Може ли такова безобразие, вярно че е виновен, но нали аз съм там и съм за това.
Мъжа ми ми напомни, че на въпросната площадка има камера, защото току-що е построена и се охранява.
Да се занимавам ли според вас да подавам жалби, със сигурност го има снимано как ми удря детето или да я оставя и да забравя случката. Хич не съм конфликтна личност, но това ме вбеси!