Удряй, ако те ударят! Дали?

Добре де, а как малко дете ще прецени дали и до каква степен да отвърне? Преди няколко дни едно малко детенце цапна дъщеря ми и тя замахна в отговор да го удари, а държеше в ръката си дървена играчка и можеше да го нарани. Добре, че бях до нея. Не съм и няма да я уча да отвръща, но то си е инстинкт. Това, което исках да кажа е, че не съм сигурна, че позицията удряй, ако те ударят е правилна и започналият пръв не е непременно някакъв демон.

И също така, в крайна сметка, е виновен този, който е ударил по-силно, а не този, който е започнал пръв. Ако при самозащита някое дете пукне тиквата на друго, кое ли ще е по-виновно или по в правото си?

да, бе, който бил ударил по-силно! В природата си има някои неписани правила, които важат и за нас, защото сме животни - животните не налитат да се бият направо, а първо показват чрез разни ритуали, че назрява конфликт. И когато някой реши да удари/ухапе и др. пръв, той е напълно наясно, че отсреща ще му отговорят подобаващо. Отвръщането е съвсем инстинктивна реакция у всяко живо същество. Няма силно, няма слабо - просто удряш като те ударят. Затова е по-добре просто да не се започва. Животните това много добре го знаят. Децата също го усещат, макар да не могат да се контролират. Малките деца просто удрят, те и няма откъде да знаят дали ударът е силен или слаб. По-захитрелите невинаги отвръщат на удара с удар, но пак намират начин да си го върнат.

Ох, това с удрянето и боя ми беше болна тема миналото лято.
Бяхме при майка ми в провинцията. Там пред входа ни имаше едно момченце, което удряше наред всички деца. Моето дете, след като ми идваше няколко пъти разплакано, и след като никакви разговори с майката на въпросното момче не доведоха до желания резултат, самичко започна да отвръща на ударите и спря да хленчи. Гледах ги отстрани - момченцето минава и удря Кати по гърба, тя се обръща и му вкарва един юмрук, където свари и след няколко подобни сблъсъка, момченцето спря да се закача. Въпреки че детето ми е момиченце и колкото и да ми е неприятно, трябва да умее да се справя и сама, а не да я ползват за боксова круша, а тя да реве и да стои пасивно.
Добре че отдавна не сме имали подобни проблеми. В градинската група на Кати децата не са агресивни и учудващо за мен не сме имали абсолютно никакви спречквания.

Аз бих скочила като опарена при такава ситуация с детето ми.Не съм конфликтен човек,но за такова нещо не бих търпяла.Веднага щях да отида при децата и да ги отпочна с защо,как,кой.После питам кои са родителите и при тях.Ще ми се извиняват!Едно е да спорят по-разгорещено или в играта нещо да се контузят ама такова целенасочено поведение ..ще ме прощават да изтърпя.И ако нещата са инцидентни и родителите се държат подобаващо ще приема извиненията,макар определено да не ми мине яда.А ако са хора, за които това е дребен инцидент ще стане скандал.Може и да е дребнаво,но ако на това място ходим всеки ден,приятно е,а заради грубияни не можем да се отпуснем ще говоря и с другите родители на около.Ще споделя гнева и болката си.Ами че то утре ще е някое друго дете.
Това,което е станало не е за „да отвърна ли?“.Това са двама срещу един и си е чист побой.
Надявам се да ме разбирате правилно.Аз съм от хората дето като ги предредят на опашка не си мълчат,но винаги ще отстъпят ако бъдат помолени.Не вдигам скандали и ако се случи да споря с непознат винаги съжалявам,но човек трябва да защитава правата си.
В тоя ред на мисли голяма част от насилниците тормозят само най-уязвимите.И когато номера им мине придобиват увереност и се пробват при другите.Затова не смятам,че детето трябва да търпи.
Ние като възрастни знаем,че обикновено самоуверения поглед и държание са достатъчни да не се стига до сбивания.Но самоувереността не може просто да се пожелае.Понякога е по-добре да се сбиеш и да те ударят отколкото да избягаш и завинаги да ти остане горчив спомен.

Моят син тренира таекуондо от две години . Освен това физически е доста по -едър и силен от връстниците си ... обаче  имам същия проблем като теб . Просто не реагира . Казва "аз не искам да се бия" или "госпожата ще ме накаже , ако се бия" ...
След две поредни случки в училище , когато направо бях изтрещяла и вече се скарах на моето дете , че трябва да се защити и не може така да оставя нещата пак нищо не постигнах . Казах му , че ако го ударят трябва да отвърне , но той просто нищо не прави ...
Не знам как да се справя 
Връщам се да чета темата и дано получа някой отговори ...

Елия, аз засега отговор не съм намерила .

Синът ми е още малък, но тази тема ще ми е интересна. Два пъти ми се случи да скоча като майка орлица, заради подобни случки. Първата беше с дете по-голямо от моя, на около 6 годинки. Бяхме на рожден ден и Марти отиде при въпросното дете. Отидох след него и за мой ужас точно, когато влязох в стаята при тях, едното момче хвана моя за блузката отпред и го бутна в дивана. Марти се разплака, защото се уплаши и си удари главата, а аз едвам се сдържах да не опукам шамарите на момчето. Попитах го защо го бутна, то измънка нещо и почти се разплака, та аз се изнесох. Цял ден го мислих случая и ме беше яд...а исках детето ми да е възпитано, че с бой нищо не се постига, както и с отвръщане на физически удар. След тази случка и аз се замислих как трябва да постъпи едно дете в такава ситуация, но нищо не измислих...поне засега. Много се ядосвам, че родителите не обръщат внимание на хулиганското държание на децата си и заради това страдат нашите. 

И аз ,за съжаление
Явно е и до характер ... Ето вчера бяхме в Южния парк , оставих го на батута - пързалка и го гледам какво прави - качва се , после изчаква всички деца да минат преди него и чак тогава се пуска . Просто си е такъв ... Иначе е отворено , общително и много усмихнато дете .
Стигам до там , че даже му се карам , обяснявам , че не трябва да се оставя да го тормозят , но нищо ...

Ох, момичета, да ви се оплача днес от поредния тормоз над моя син... пратих го сутринта с чисто нова бяла блузка с щампа на Бен Тен отпред и му казах, като се храни да внимава малко повече от друг път, за да не се омаже много... /предвидила съм, че мога да изпера всичко, що е храна/... още сутринта, докато били на двора, две от момчетата от групата го целили в гръб с черници ... блузата съответно вече е само за вкъщи, не ми е толкова за дрехата дори, а за това, че той като е най-малък и не може да се защитава и го тормозят. А за госпожата думи нямам, изобщо не е забелязала /сина ми така казва/... казах му следващия път като не може нищо да направи поне да ги изкаже, защото ми казва, че те са по-големи и го е страх 

Няма общо с бой случката, но пак си е тормоз... най-рано утре следобеда като го взимам ще мога да се срещна с госпожата, защото утре е втора смяна... не знам вече какво да говоря с нея, давайте идеи   

и моите са така - с големия се ядосвах, карах се и т.н., сега с малкото съм по-спокойна - така те се чувстват добре, защо трябва да ги караме на сила да правят неща, които не им идват от вътре 

И за мен е по-приемлив варианта да отстъпят реда си, отколко да доказват колко са тренирани. Прередил те някой - голяма работа! Като пораснат, както аз сега съм пораснала, няма да позволяват да им се случи. /Много съм зла на опашки./
За случката с черниците - защо не е казал на госпожата? Точният термин в никакъв случай не е "изказвам", защото функцията на всеки възрастен, който отговаря за някой невръстен, е именно такава - да въдворява ред. Иначе бихме  ги пускали сами, след като проходят, по детските площадки. Докато ходят с мен по градинките, аз ще съм единственият арбитър в техните спорове, спречквания и конфликти. Или госпожата от яслата, детската или училището.
Самоуправството не е изход - нито сред възрастни, нито сред малолетни.

И мен тази тема искрено ве вълнува.
Синът ми е ... много неагресивен. Никога не сме го удряли и в един от първите пъти, когато дете на моя позната го удари беше колкото изненадан, толкова и огорчен...а аз определено не знаех как да реагирам. От вътре ми идеше да отвъртя по един тупаник и на майката и на бащата, които не само не са си научили детето да се държи нормално, ами и толерират подобно поведение, но...не съм такава. Никога не съм била агресивна или обичаща скандали личност. Много време размишлявах кое е добре за детето ми- дали да му кажа "бий когато те бият" или да повтарям "боят не е решение, лошите и невъзпитани деца се бият"....спрях се на второто. Това, че в бг са напъплили всякакви олигофрени и възпитават децата си по най- идиотският начин не означава, че и моето дете трябва да бъде осакатено по този начин. Реших, че с времето кам ще започне да отсява децата около себе си и тези от тип "селско гаменче" ще бъдат изолирани. Нали това искам- да дружи с интелигентни добре възпитани деца. Вярвам, че с времето сам ще се научи да се защитава, без да бъде подстрекаван от мен. Когато сме навън и се заформи детски конфликт съм около него, но не се намесвам. Вероятно ако нещата загрубеят ще се намеся. Но...когато съм там все още идва при мен- или разплакан или търсещ защита. Интересното обаче е, че в градината нещата не стоят така. Говорила съм многократно с учителките му- те твърдят, че отстоява себе си там. Че ако го ударят посяга да удари, ако ме вземат нещо от ръцете отива и си го взема.... След такава случка говорим цяла вечер, че не бива да удря и блъска другите. Допускам, че и това е причината в мое присъствие да не се защитава....или там знае, че е сам и се справя сам. Въпреки, че в градината до бой не може да се стигне, защото са по много малко деца в групата....
 Малък е още...не мога да преценя как ще се развият нещата за в бъдеще, но каквото зависи от мен ще направя, за да бъде детето ми спокойна и толерантна личност.
 В другите страни се работи много против детската агресия...но тук все още важат законите на джунглата явно. А родителите, които възпитават  и толерират тази агресия в децата си изобщо не им правят услуга, защото това ще им бъде много сериозен хроблем за в бъдеще.  Да не говорим и за това, че всяка агресия в детска възраст е предизвикана от нещо и ако не се работи върху нея, това се превръща в сериозен проблем- много от характеропатиите започват в детска възраст и нежлижирани от родителите успяват да прерастнат в сериозни проблеми.

за съжаление на все по-малка възраст се проявява този тип агресия, да удариш, да блъснеш някого. Без повод.
за градината няма да коментирам, няма как да подбера с кого да играе там...
пред блока има едно момче с няколко месеца по-голямо от дъщеря ми, с което да си призная избягваме да играем. Забелязвам, че и другите майки вече правят същото след като детето хапе и удря толкова настървено връстниците си, че чак до кръв стига. И то без да има повод, отива до тях и започва...
Сега детето обикаля само с майка си или с баща си. Ако се заиграе някое непознато с него, следва случката и двете деца биват дръпнати в различни посоки. Явно продължаващото такова поведение и отбягването от други деца вече прави впечатление на родителите на това агресивно дете.
Лошото е, че едно дете започна да прави като него, т.е. агресията е един вид заразна сред децата. За да не те бият, да се страхуват от теб, започни и ти като него...
Хубавото е, че още има родители, които държат на толерантното отношение между децата и не подстрекават такова поведение.

Хайде и аз тук, изчетох темата, търся съвет!
Детето ми е малко (2г).

Оня ден едно приятелско дете (2г6м) го хвана отзад, обви ръце около шията му със сила  Добре, че баща му забеляза. Но! Майката каза “не, това е прегръдка, той му се радва, нали Ида, нали не беше със сила?“  Аз втрещена, с бебе на ръце, само промълвих “не знам, не можах да преценя“ и бях благодарна, че таткото беше забелязал.

После, премисляйки, ми стана ясно, че такива ситуации ще има и за в бъдеще тук или там. Ето и poem пише за подобна ситуация.
Как се постъпва, какво се казва на родителите, с които сме приятели или добри познати?

Мойто като откри гравитацията и хвърляше формички в пясъчника, го отдръпвах, обяснявах, извинявахме се заедно, ако имаше дете наблизо...в краен случай си тръгвахме! Нямахме, слава Богу, инциденти. Дано този период да е окончателно израснат. Това споделям, за да стане ясно, че съм била и от другата страна на ситуацията без да си затварям очите. Оставах с впечатление, че присъстващите родители одобряваха подхода ми.