Публикувана: 11 май 2012, 22:42 ч.
Последно мнение: 27 юни 2012, 21:25 ч.

Удряй, ако те ударят! Дали?

18 480
403
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
  
  Много родители избират различни методи за преподаване на децата си как да се справят с конфликти и физическа агресия. Някои предпочитат бойни изкуства като източни бойни изкуства, за да изградят увереност и умения за самозащита, докато други се съсредоточават върху избягването на конфликти и излизането от ситуации, които могат да доведат до физическа агресия. Важно е да запомните, че подходите варират в зависимост от възпитанието и вярванията на родителите.
- Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
  
  Много хора имат мнения относно обучението на деца на бойни изкуства. Някои смятат, че това може да повиши увереността им и да осигури умения за самозащита, докато други се съмняват в подходящата възраст за започване на тренировки по бойни изкуства. Въпреки това има и родители, които вярват, че бойните изкуства не са панацея и не гарантират защита в случай на конфликт. Важно е обаче да се отбележи, че мненията варират и зависят от личния опит и възгледите на родителите.
- Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
  
  Мнозина изразяват мнения относно използването на физическа агресия в отговор на насилие. Някои родители вярват, че децата трябва да се научат да се защитават и да отвръщат на физическо насилие, докато други подчертават важността на избягването на конфликтни ситуации и разрешаването им чрез вербални средства. Важно е обаче да запомните, че мненията варират и зависят от личния опит и вярванията на родителите.
- Как мога да обясня на детето си, че не всеки е приятелски настроен към другите?
- Как мога да обясня на детето си какво е подлост и как да го възпитам в доброта и почтеност?

11 май 2012, 22:42 ч.

Мнения: 15 376

Търся съвети, мнения, опит.
Накратко - имам си момче, почти на 5 години. Добър, дружелюбен, миролюбив.
Случката - този следобед се запозна с 2 момчета на неговата възраст, направиха си каре в тревата и си подаваха пасове. Играта вървеше идеално. Докато в един момент моето дете започна да плаче и пищи. Причината - тъй като ритал топката по-силно, едно от момчетата го рита по главата, а другото се прицелва с кожената тежка топка в слабините му.
Детето ми е научено, че конфликтите се решават по вербален път, никога с бой. Той не е агресивен, не посяга, не бие, не рита.
Научен е, че когато бъде ударен, трябва да предупреди насилника, че и той може да го удари, а ако насилието над него продължи да удари и той. Явно урокът не е усвоен. И аз съм безсилна да се справя.
В един момент се оказва, че моето дете се превръща в тормозено и бито, защото аз съм го научила, че боят не е решение, че да удариш, защото си ядосан, гневен е недопустимо.
Аз ли съм афектирана, но ми прави силно впечатление лавинообразното покачване на агресивността сред децата и то на тази крехка възраст. Нима е причина да удариш, защото Х рита добре и силно, или бяга по-бързо от теб?
Аз ли не разбирам? Моля ви да споделите своя опит - как учите децата си да решават конфликтите и да отговарят на физическа агресия?

Много объркано пиша, но ми е едно такова мъчно и притеснено.

# 1 11 май 2012, 23:08 ч.

Мнения: 1 350

Сърчи, като четох поста все едно бях на Ваше място, много тежко ми стана.
Аз съм против такава агресия, така уча и малката, че децата, които я хапят, бият и бутат в градината са лоши и не трябва да играе с тях. Не съм й казвала, обаче, да се бута никога.
Но идва време, когато на едно дете трябва да се обясни как да се защитава, нямам предвид само да се отбранява. Занимавала съм се активно с източни бойни изкуства, по-скоро с един стил близо десет години, там не се възпитава агресия, помня идваха побойници от някъде и се отказваха на втория месец, дори за състезания не можеха да се подготвят...
за съжаление, признавам, че агресия сред децата има, виждам я при все по-малки деца, дори преди училищна възраст.
Предполагам, че всяко дете като Вашето вече трябва да преминава през някаква школа бойно изкуство, а не да бъде "налагано" навън. Просто да придобие увереност и да не позволява да се стигне до там, някой да го удари.
Дотогава, предполагам, трябва да избягва близкия контакт с такива деца, да намери среда, в която няма такива деца... и най-вече да сте до него, когато има нужда.
Иначе бих хванала тия махленчета да ги питам къде живеят, да видя поне родителите им кои са, може да са като тях, а може и хич да не знаят какво правят децата им #Crazy

иначе, в игра всеки може да бъде ударен неволно, но това е друго и следва "извинявай", което детето едва ли е чуло...
може майки с по-големи деца да са имали такива проблеми и да са се справили някак, дано пишат.
както възпитавате досега, продължавайте така, а иначе някоя дума като мъж на мъж няма да е зле да чуе скоро, просто да знае, че силата не винаги е в това да удариш.

# 2 11 май 2012, 23:18 ч.

Мнения: 15 376

jos, изчаквам малко да порасне и ще бъде записан на карате при приятел на мъжа ми, който е треньор, засега само плува и играе футбол.

Цитат на: jos в пт, 11 май 2012, 23:08

Дотогава, предполагам, трябва да избягва близкия контакт с такива деца, да намери среда, в която няма такива деца... и най-вече да сте до него, когато има нужда.

Средата му е от деца, като него или поне доколкото зависи от мен.
Но понякога се случва да се заиграе с непознати деца, за които не може да се предполага как ще реагират на уменията ти да риташ или да караш велосипед, или просто на това, че не те харесват или в момента са ядосани.
И няма как да съм на метър от него постоянно. Той е голям, има нужда от свобода и лично пространство, а обикновено ударите стават за секунда-две или поне така беше в този случай.

# 3 11 май 2012, 23:45 ч.

Мнения: 1 350

Цитат на: Sourcherry в пт, 11 май 2012, 23:18

Цитат на: jos в пт, 11 май 2012, 23:08

добра идея имате, дано му допадне на детето Simple Smile

разбирам за свободата и личното пространство, но след като е с непознати деца, които нявяват агресия... и съм с него, ще съм по-близо до ситуацията, иначе и аз в/до пясъчника не стоя, но видя ли някое да захлупва пясък по главите на другите или да го хвърля в очите им...

# 4 12 май 2012, 08:59 ч.

Мнения: 1 418

Все едно си описала нас преди време.Имахме подобни случки и ние миналата година.Жалко е,но е факт,че повечето родители не реагират щом тяхното дете удря,но щом то е ударено веднага скачат.Моят син се научи да се отбранява сам.Не знам как се справя в училище(понеже не съм там),но явно се справя.Когато съм наблизо обаче не винаги отвръща.Явно се притеснява,че ще му се карам.И аз съм решила от есента да ходи на бойни изкуства.В училището има таекуондо.

# 5 12 май 2012, 09:04 ч.

Бургас
Мнения: 6 579

Moeто дете е на 6г и половина, неагресивно, добро и избягващо подобни конфликти... Много хора няма да ми повярват, но досега не се е случвало да удари дете нарочно... още повече по подобен силен и грозен начин.
Постъпва така и не се бие, защото съм го учила и знае, че боят не е решение... Защото аз самата не съм го била. Защото агресията му е много чужда, поне засега ... Безброй пъти преподавах същия урок - че "че когато бъде ударен, трябва да предупреди насилника, че и той може да го удари, а ако насилието над него продължи да удари и той.". И моят син не е усвоил урока ...

Много пъти е говорено по темата, почти знам отговорите, които ще последват...

Тъжното е, че неагресивните и миролюбиви деца го отнасят почти винаги... и лично аз се чувствам все по-виновна, че съм го възпитавала по този начин. До този момент само негативи му е донесло Tired

Още по-тъжното е, че в много семейство тактиката "мачкай, бий се и си пробивай път /буквално и преносно/ с лакти и блъскане" се толерира и приема с гордост и усмивка. И не ми казвайте, че не е вярно, защото съм го виждала с очите си безброй пъти Tired

# 6 12 май 2012, 09:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, ако опре работата до удари - ще удря. Но трябва да го прави хитро - да прецени дали да удря или да бяга. Когато става въпрос за конфликт на непознато място и с непознати деца, най-добре е да бяга. Също като в уличните сбивания при мъжете. И бойните изкуства не са панацея и няма да превърнат страхливото или срамежливо дете в смело. По-скоро трябва бащата или някой близък възрастен мъж да се включи и да възпитава момчето как да постъпва, кога да постъпва. А, да, и да добавя - когато е в училище, да си прави сметката дали да отвърне физически, защото стигне ли се дотам учителката да раздава правосъдие, агресор и жертва са в един казан и няма никакво значение кой е започнал. Затова хитрост - ако ще отвръща, да е по начин, че да излезе сух от водата.

Според мен на детската площадка не може да се оставят някакви непознати, че и познати деца да се оправят сами. Все още никой не е отменил правото на по-силния и възрастния, така че просто е трябвало да се намесиш. И не смятам, че така детето ще изглежда женчо и безпомощно, просто в човешките, както и в животинските отношения съюзниците винаги са от полза - знаеш колко по-ербап са децата, които имат по-големи братя и сестри, които веднага скачат да ги защитават, нали?

На мен нещо ми се струва изкривена и все по-изкривяваща се представата за това кога трябва децата да се "оправят сами" и се залита в посока самостоятелност, а на мен ми изглежда изоставяне.

А това с предупреждението, извинявайте, ама ми звучи алогично - откъде-накъде ще предупреждава насилника? За да може другият да има време другият да му светне още един ли? Не се прави така, щом се е стигнало до физическа разправа - тогава просто важат правилата на боя, които са да изненадаш противника, а не да го предупреждаваш.

# 7 12 май 2012, 09:13 ч.

Бургас
Мнения: 6 579

По повод източните бойни изкуства, ходих и питах, но повечето треньори ми казаха, че е хубаво детето да е поне на 7 г, защото иначе не било добре за костната система, ако се занимава активно и т.н. Отделно, тогава детето може да тренира по-осъзнато, най-общо казано.
Не споря колко са верни тези неща, а и от дете до дете има голяма разлика, но поне в Бс няма кой да тренира добре малки деца.

А и коренът на проблема е в психиката... каквото и да тренира, гаранции, че ще го приложи и ще се защити няма... поне в една част от случаите... Може да и да греша всъщност, не знам...

# 8 12 май 2012, 09:56 ч.

Мнения: 27 523

Цитат на: Sourcherry в пт, 11 май 2012, 22:42

Аз ли съм афектирана, но ми прави силно впечатление лавинообразното покачване на агресивността сред децата и то на тази крехка възраст.

Моите наблюдения са, че агресивността у децата идва от два пътя - когато същата такава гаресивност е в домовете им от родителите и обикновено от ниското социално и интелектуално ниво на родителите.
Тук например деца арабчета, турчета и подобни се млатят помежду си здраво, както и създават проблеми. Белгийчетата мнооого рядко може да се случи да посегне, и то обикновено ще бутне другото или ще го дръпне за дрехата. Самите учителки и родители имат силна непоносимост към всякакви физически разправи и се отнасят много строго към подобни опити.
Така че всичко идва от родителите и възпитанието (липсата на такова).
За съжаление в БГ си доста заобиколена от подобен тип деца и трудно ще ги избегнеш. Иначе възпитанието и насоката на сина ти да не се посяга са повече от правилни Hug

Просто се налага да си до него, докато е малък, после да се учи да избягва подобни деца и това е. Confused

# 9 12 май 2012, 10:30 ч.

Мнения: 200

Моето дете не е конфликтно и аз до скоро я учех, че не хубаво да отвръща с удар, когато е ударена. Мъжът ми беше на различно мнение и постоянно спорехме кой е прав. Поводът за всички спорове беше едно момиче от групата на дъщеря ми, което биеше нея и приятелката й и те все бяха със следи я от удар, я от ухапване или ощипване. Докато един ден пред очите на мъжа ми въпросното дете одра жестоко дъщеря ни и тя просто се беше свила и заплакала. Вечерта в къщи мъжа ми, страшно ядосан, дръпна една лекция как не бива да се оставя да бъде подлагана на насилие, как трябва да покаже, че тя може да се защити, а не само да плаче и да търпи (в случая конфликтите не подлежаха на решаване чрез думи). Беше сигурен, че това е правилната тактика. Още на следващия ден детето ни беше усвоило урока и за мое учудване, другото момиче просто спря да я закача.
Аз все още не толерирам насилието, но съм се убедила, че има моменти, когато деца бият други деца, само защото се чувстват по-силни от тях и са сигурни, че няма да им бъде отвърнато на ударите. Детето ми не е станало по-агресивно, все още е неконфликтно и аз продължавам да я уча, че никога не бива да започва първа, но трябва да знае как да се защити, когато се налага.

# 10 12 май 2012, 10:46 ч.

Мнения: 10 579

За съжаление наблюдавам следната тенденция: Преди около 5 г., когато синът на една приятелка беше на 1 г. , баща му казваше, че трябва първи да удари, за да не го бият. Въпреки опитите ми да обясня, че това не е правилно, ударих на камък. Сега имат големи проблеми с 6 г. си син, защото всички се оплакват от него. До преди 5 месеца си мислех, че това е единичен случай, но направо онемях, когато моят син на 1 г. и 3 м. при "спор" за една играчка с друго момченце на същата възраст се опита да му посегне. Аз възпрях ръката му и му започнах да му обяснявам, че това е лошо и т.н., както съм казвала и на кака му. Каква беше изненадата ми, когато бащата на другото момченце ми каза, че лошо съм учила сина си и че той трябва да удари пръв, за да не го ударят него и така се възпитавали момчета. Направо онемях, моят сътруг въобще не е възпитаван така, но явно на някои места и от някои родители и баби и дядовци, това се смята за абсолютно нормално.

# 11 12 май 2012, 11:33 ч.

Мнения: 1 350

малко се отклонявам по темата, но относно източните бойни изкуства и занимаването на такива деца с източни бойни изкуства води обикновено до това тези деца да придобият увереност как да постъпват в различни ситуации, пък било то - обръщай се и бягай, ако опреш до 3 страни и насилника, опитай с добра дума, ако не става или няма смисъл, опитай да се отбраняваш (понякога и нападението е добра отбрана, не само да защитата, но това се случва рядко), също да запазват спокойствие в критични ситуации, да проявяват съобразителност, всичко това се въспитава и в духа на философията на определеното изкуство.
И аз наблюдавам по площадките хора, които казват на децата си удари пръв, да не те ударят, от страх да не бъде наранено детето им. А всичко и в двата случая се отразява на детската психика, и това са уроци в практиката, които се помнят цял живот и така у детето се възпитава вид агресия, да не търси други способи дори избягване на конфликтите, а направо ...тупа-лупа..
дано не става така, но това наблюдавам.

# 12 12 май 2012, 15:38 ч.

Мнения: 420

Има деца, които наистина са отгледани с мотото: "Удряй, когато те ударят!".
Моето не е особено кротко и мирно. Обича да играе на въображаемо карате с другите. Научих го, че "на бой" се играе отдалече- стрелят, раздават ритници и юмруци от разстояние. За сега има полза и няма ударени, ритнати и пострадали при този вид игра.
В групата му има едно момченце, което честичко поступва някого, щипе, драска, рита. Говорили сме си много с малкия и стигнахме до решението да се маха от него, като едновременно с това високо и ясно му заяви, че не иска да играе с него, докато се държи така... и естествено да отиде при госпожа/възрастен. Не се е оплаквал скоро от това дете, а ги виждам и понякога да си играят двамата съвсем мирно и спокойно.

# 13 12 май 2012, 16:00 ч.

n/a
Мнения: 3 341

Нашите внушения и послания към детето са: независимо от вида на агресията, да се маха от поле-
сражението. Често вербалната прераства във физическа. Може да е против природата на самото
дете, но поне е безопасно. Трудно се обяснява, че не винаги си струва да се защити, да отговори,
да не стъпче достойнството си, но поне е по-безопасно. Децата нямат възможността във всеки един
от случаите да преценят верния подход, затова залагаме на класическото бягство.

# 14 12 май 2012, 16:06 ч.

Me? I'm a raging sea trapped inside of a raindrop.
Мнения: 21 571

Сауърчери, случилото се е страшно неприятно.
Като беше малка дъщеря ми ежедневно се сблъсквахме с безпричинна агресия и се налагаше да бдя като орлица над нея, докато играе, за да преотвратявам всякакви изстъпления.
Обезпокоителната истина е, че агресията нараства с прогресивни темпове и сред деца, и сред възрастни. Агресивните деца в съчетание с безхаберните си родители, правят изключително трудно общуването и социализирането на децата ни по детските площадки, градинки и клубчета - там, където има съсредоточие на повече деца.
Понеже моята дъщеря също е изключително кротка и учена, че боят и агресията не са средства за разрешаване на възникнал проблем или спор, е отнесла толкова удари, доста често и пред очите ми, че още ме боли сърцето като се сетя. За нас печелившия изход беше да избягваме големи групички и да я събирам с не повече от едно-две деца, за които съм сигурна, че не са агресивни.
Като тръгна на градина реших, че е за нейно добро да я науча, че ако не става с думи, на удара се отвръща с удар. Но тя така и не последва тези съвети нито веднъж. Затова смятам, че в огромна степен това е просто заложено в самото дете - ако е миролюбиво, кротко и търпеливо, едва ли ще се възползва от саморазправата като средство за защита, колкото и да му се повтаря от родителите това.

Препоръчани теми

още един стар ерген

Хазартна зависимост

Познавате ли някой спечелил от тотото след компютаризацията?

Когато напълно непознат ви снима...

Причина:

Причина: