Удряй, ако те ударят! Дали?

Ох, и моето е като на елена д. Само дето вече не е на две. Много е трудно да бъдеш непрекъснато до четиригодишен здрав "мъжкар". Като види, че някое момиченце иска да се полюлее, а на люлките има две момчета - отива и казва: Може ли да слезеш, за да се полюлее тя? Ако детето реши да слезе - добре, може и да се заиграят двамата, докато мацката се люшка. Обаче ако момчето откаже да слезе бива свален незабавно, за да се освободи място на дамата. А сина ми дори не обича да се люлее!
Това като стана за първи път, беше двегодишен! Помислих, че е случайно. След вторият път избягвах да го водя при люлките, докато успея да му втълпя, че да е кавалер, не значи да отстранява всички пречки пред дамите. Когато на стълбичката на пързалката има момиче, винаги изчаква тя да се накуми да се качи, да се начуди дали ще се спуска и като се пусне - я изчаква да се отдръпне от пързалката. Ако обаче има момче - търпението му трае секунди. След което бива отстранено от пътя.
Същото е по катерушки, пясъчници, въртележки и всякакви места за забавление. Слабите са защитавани от него, но на тези, за които той е преценил, че са достатъчно големи че да се защитават сами - изобщо не им цепи басма.
Говоря, говоря, говоря, давам примери, обяснявам - той е съгласен с мен, обещава че няма да влиза в ситуации ... и като излезем - пак същото. Дори влиза в пререкания с доста по-големи и едри деца, особено ако пак става дума за момиче! А дори не ги познава - нито мацките, нито съперниците си. И очите ми са на четири, защото не зная в кой момент ще реши, че някой има нужда от защита и вместо да каже - на мен или майката на детето -  ще раздаде правосъдие и пак ще трябва да се червя пред родителите на някой плачещ батко.
Същото ми казват и госпожите в градината - успял е да прекрати издърпването на играчка от ръцете на дете. Щом види такова нещо, веднага отива, взима я от ръцете на "окупатора" и я връща на "ощетения". За два месеца отказал децата от посегателства на "чужди" играчки, естествено с помощта и обясненията на учителките. Но ... веднъж (миналата година) на него му грабва едно момче играчката от ръцете. Той извиква да му я върне, а детето започва да бяга от него. И тогава Боян го настига и го захапва за първото достигнато място (плешката!). Вечерта като отидох да го взема, майката на детето със сълзи на очи ми обясняваше какво е станало. Учителката доизясни ситуацията, а двамата вагабонти стояха отстрани и се хилеха. Това беше най-срамната ситуация за мен от много години. Беше наказан да не ходи следващите два дни (до края на седмицата) на градина. И ясно и с категоричен тон му заявих, че ако се повтори, никога повече няма да бъде на градина. Подейства, градината е любимото му място и знае, че там ходят само послушните деца.

Та всъщност и на мен не ми е лесно, като майка на "агресивно" дете. И аз като вас трябва като орлица да бдя да не сбута някой "съперник", че някоя майка да не ме овика колко съм безотговорна и незаинтересована. Скоро направиха много хубава градинка при нас и си мечтая за деня, в който Боян ще се познава с всички деца, ще са си издялали треските и просто ще си играят на "стражари и апаши" или на "жмичка"... Е-е-ех, мечти-и-и-и!

Дъщеря ми никога не е проявявала агресия. Не бута, не дърпа и не посяга. Старая се да съм близо до нея, за да се намесвам в конфликтни ситуации. Но понякога няма как да съм там.

Миналата седмица едно дете от групата ѝ я блъснало в гърба, докато играели в пясъчника. Дъщеря ми беше с ожулен нос, брадичка, ръце и колене и с разбита устна. Учителката е нямало как да предотврати случката, защото е станало внезапно и момчето не е било предизвикано с нищо, по думите на госпожата.

Sourcherry, неприятно, обаче- свиквай.
Правя вероятно фундаментална грешка- за да не въвличам децата и себе си в подобни конфликти, не ги водя из градинки и площадки, или по-скоро не се заседяваме по такива.

Не мога да съдя за децата по една тяхна реакция/проява на агресия, но и на мен ми прави впечатление, че масово станаха по-лоши, отколкото бяха, когато голямото ми дете беше малко.

Грешките обаче ги търся в родителите, масово удобно поседнали на разстояние далеч недаващо им добра видимост към действията на отрочетата им.

Децата ми не са агресивни като цяло. Голямото не е посягало на никого, но малкото има степен на поносимост, която биде ли прекрачена, реагира. Следя внимателно и усетя ли, че нещата ще ескалират всеки момент, отстранявам го. Мен пък ме дразни, че аз трябва да правя това, а не да бъде отстранен дразнителя. Но винаги е въпрос на гледна точка /родителска/ кое дете е виновно.
Безпричинно удря само едно съседско дете, друго, което просто така да напада без нищо, не познавам.

Каси, не мога да свикна, защото това не е нормално по моите критерии.
По градинки и аз го водя рядко, обикновено се ориентираме към Южния парк след градина - каране на колело, скутер, топка и пр.

Аризона, толкова бях афектирана и уплашена в този момент, че единственото, което успях да кажа на тези деца беше, че никой няма правото да удря друго дете и че това, което са направили е грозно, ужасно и недопустимо. Моето дете така пищеше от обида и болка, че най-важното беше да го взема на ръце и да го успокоя. Няколко дни стояха следите от топката по кожата му.
Не смятам да се оправдавам, но конфликта се случи за няколко секунди.
И търся съвет, а не критика.

Навремето моите не ги срещах с непознати деца и ходехме по все едни и същи места с едни и същи деца. Така си спестих много проблеми. Винаги нещата стават за секунди, наистина човек няма кога да реагира. Ние като възрастни също не "си играем" с непознати.

Да, и аз до известна степен реших проблема като го събирам само с познати и проверени деца...

Имам чувството обаче, че притесненията ни предстоят, имайки предвид какво се случва по училищата ... Това обаче е дълга дискусия за отделна тема.

Не е нормално, факт, но се случва и ти с нищо не можеш да промениш цялостното поведение на чуждите деца. Така че, остава да пригодиш твоето към ситуацията. Изборът е твой каква позиция да му дадеш насока да заеме.
Градинката може и да е парк, няма значение. Конфликтите стават за секунди, понякога дори преминавайки през дадено място.


При мен пък това се оказа точно обратното- познатите деца от кварталната градинка са отявлени биткаджии  , а играта с непознати или по-слабо познати деца е в пъти по-успешна.

а сигурна ли си, че топката нарочно е целела точно него? имам две случки, в които мъж ми и синът /две години по-голям/ играят на топка и удрят щерката, която се мотка наоколо - далеч съм от мисълта, че е нарочно, още повече че единия път я удари баща й  

стига де, не се плашете толкова! В училище има деца, не диви зверове! Повечето деца са свестни, а трабълмейкърите много бързо изплуват на повърхността и трябва да се изисква от ръководството да ги държи под око и изкъсо.

Andariel, принципно и на теория си права, но не винаги и не във всички училища се случва ръководството да е на място и да прави необходимото... Те учителите не си вършат всички адекватно работата, както остава за ръководството...

Синът ми ще бъде в първи клас септември. Училището, в което беше предучилищна беше без коментар. Смених го, дано другото е по-добро ....

Така или иначе, мисълта ми беше, че в по-малка или по-голяма степен, боят не спира и там. И децата трябва да знаят как да се справят с агресията...

Как да знаят децата, като ние самите не знаем как да се справим с една такава непредизвикана агресия....

Да, Дзвер, нарочно е било.

Кръгът от познати деца за игра при нас работи, защото дори и да има конфликти, те се решават по мирен път.

Когато бях малка си спомням как едно девойче ме беше нарочило, че съм я изтървало нарочно и то заради това било паднало при игра на ножица. Много обидно ми беше, защото нямаше как да се случи нарочно. Това си беше игра, при която нещата не зависят само от единия.
В случая, когато се играе на топка няма как точно да се премери доколко има умисъл при пас, попаднал в тялото на някого. Пасът е точно с такава цел - да бъде в максимална близост. По-скоро ритащото дете не е преценило силата, с която да стреля. 
Наистина, ако родителите реагират адекватно в разни ситуации, нещата няма да изглеждат толкова трагично.
Но самата тема за агресията при децата ми е много болна. В момента се лутам от една направена грешка и съм склонна да скачам в друга подобна. Това, за да "поправям" щети, които съм допуснала с възпитаването на доброто у детето.
Лампичката ми светна преди дребната да навърши две, когато на един рожден ден на връстничета забелязах как един набор напада с юмрук към лицето друг фъстък. И положените за една година въобще не се е променило, защото родителката е на мнение, че конфликтите трябва да си ги решават малките. Незначителната подробност е, че тя е детски учител. 

Здравейте, темата и за мен е много актуална, но при нас случаят е различен. Големият ми син е на 5,5 г., но има здравословен проблем, свързан с растежа... съответно винаги е бил най-дребен сред връстниците си. Детето като цяло е спокойно, ако проявява агресия, обикновено е насочена към мен, мъжа ми или братчето му, но засега се справяме с повечко говорене ... но какво се случи когато беше 1ва група в ДГ. Едно от децата, изключително агресивно, майка му и баща му живеят в чужбина, гледа го бабата... та това дете всеки ден тормози всички деца в групата, но най-много моето, защото е най-дребно. Затова започнахме да му говорим, ако въпросният К. го удари и той да отвръща на удара, без приказки и предупреждения. Веднъж даже го беше хванал за гушата, а детето ми има проблем със щитовидната жлеза ... няма да ви казвам, че полудях. Госпожите правят каквото могат, но нещата стават за секунди. Миналата година обаче детето ми се справи с побойника веднъж завинаги, като доста сериозно са се сбили и явно К. е видял, че вече не може да го тормози.
Много ме е страх за детенцето ми, защото другата година ще тръгне на училище, а ще е голям колкото 5 год. дете. Иначе определено всички деца го харесват и го закрилят, възприемат го добре и не му се подиграват, но винаги ще се намери някой побойник, който да реши да се прави на силен над по-дребно дете. Забелязвам го по площадките, че ако възникне някакъв проблем се отдръпва, не отвръща, не идва да ми се оплаква... просто казва, че иска да си ходим.
Та така... не знам дали постъпвам правилно.. времето ще покаже

Точно това е проблемът ...

Ket_G , съзнавам колко ви е трудно ...  И аз вече се чудя кое е правилно, на сума ти години, започнаха да ми се объркват представите за правилно и неправилно, в такава джунгла живеем...