Удряй, ако те ударят! Дали?

  • 18 516
  • 403
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 310
В класа на сина ми има един дребосък от когото всички пропищяха. Разбрах, че майката се похвалила, че го възпитава на принципа да удря, когато го ядосат или ударят. Crazy
Моето момче е поне с две глави по-високо от тази шушлка и след поредното оплакване му казах, че ако още един път ми се оплаче от този мишок ще го накажа. Имало сблъсък. Мушмурокът вече заобикаля сина ми и стои далеч от него. Явно понякога трябва да си твърд.

# 16
  • Мнения: 7 837
малко се отклонявам по темата, но относно източните бойни изкуства и занимаването на такива деца с източни бойни изкуства води обикновено до това тези деца да придобият увереност как да постъпват в различни ситуации, пък било то - обръщай се и бягай, ако опреш до 3 страни и насилника, опитай с добра дума, ако не става или няма смисъл, опитай да се отбраняваш (понякога и нападението е добра отбрана, не само да защитата, но това се случва рядко), също да запазват спокойствие в критични ситуации, да проявяват съобразителност, всичко това се въспитава и в духа на философията на определеното изкуство.


Точно така, но много малко родители, записващи децета си на бойни изкуства, го осъзнават. Обикновено причината да го направят, е първосигнална.
Казвам го като майка на дете, което в момента се подготвя да вземе черен колан.  Simple Smile Той е много спокоен, неконфликтен, много чувствителен. Случва се да бъде нараняван, понякога е умишлено, но не си е позволил да отвърне досега. Въпрос на философия и обучение, кога наистина се налага и кога не.

# 17
  • Мнения: 2 215
едно от момчетата го рита по главата, а другото се прицелва с кожената тежка топка в слабините му.
Нима е причина да удариш, защото Х рита добре и силно, или бяга по-бързо от теб?
Аз ли не разбирам?
но ми е едно такова мъчно и притеснено.

Аз бих полудяла, ако ритат детето ми по главата и в слабините. И бих се разправяла и с родителите на тези деца. На 5 г такава жестокост....Дано никога не ми се случва, защото не съм сигурна, че ще се овладея
На тази възраст това, че някой рита или бяга по-добре от теб е достатъчна причина. След това ще ги дразни, че Х има БМВ, а У има къща в Драгалевци...
Съжалявам много, че детето е преживяло такъв шок.
Но това е Бг реалността, а не съм сигурна, че го възпитаваш адекватно за тази реалност. Да си дружелюбен в джунгла, не мисля че е добра тактика....

Последна редакция: сб, 12 май 2012, 21:00 от Gianna

# 18
  • София
  • Мнения: 9 517
да, определено удряй ако те удрят, но не и преди да те ударят - опитай се да решиш конфликта вербално, но ако детето отсреща те удари, не му оставяй длъжен, освен ако не е видимо по-голямо и яко - тогава бягай  Peace

детето ти е на 5 г., след 2 години ще тръгне на училище и там няма да има, кой да го пази - да, в класа по някога учителките успяват да внесат ред, но те имат междучасия, лафки, столове... опасност дебне от всякъде, още повече че е момче.

моя беше като твоя - все набит и тормозен и все ревящ, но неотговарящ - колко говорих, нямаше файда /според мен просто го беше страх, че ако отговори на удара ще го набият още повече  ooooh!/, но тръгна на училище и видя, че там вече няма кой да го пази... две битки има, за които ми е известно, и двете спечелени от него, и двете след като го е ударило първо другото дете - това е живота - няма как да ги затворим в кафези и да ги пазим цял живот за съжаление Sad

малкото и то е супер кротко и неагресивно, обаче преди седмица пръснало пясък на друго дете в детската - 4 пъти й разрушило замъка в пясъчника - детето не е посегнало, но и моята не й е посегнала - не е издържала, а е доста търпелива - въпросното дете е супер агресивно и не веднъж я е тормозила - ами вече не я тормози  Peace

# 19
# 20
  • Мнения: 15 376
Според мен на детската площадка не може да се оставят някакви непознати, че и познати деца да се оправят сами. Все още никой не е отменил правото на по-силния и възрастния, така че просто е трябвало да се намесиш.

Градината, на която бяхме е асфалтова част с пейки и трева с катерушки и място за игра, без съоръжения. Била съм на 15-тина метра от бойното поле, като и за миг не съм предлолагала, че мога да очаквам такава премерена и крайно агресивна проява - едно няма и 5-годишно да му хрумне да бие шут с тежка топка в слабините на другото.
Родител не се намеси, само накрая една от майките попита детето си дали се е извинило. Това ме потресе. Беше необходимо не да попита подобно нещо, а да обясни, че това е недопустимо, грозно и крайно недостойно поведение.
Синът ми не е от свитите и срамежливите, отворено, слънчево и закачливо дете е. Така подхожда и към другите. Наблюдавала съм го и сме разговаряли - той казва, че не може да удари друго дете, защото ще го заболи, защото това не е редно, защото е глупаво. Казва - "Мамо, защо да се бием, като може и чудесно да си играем и да се забавляваме?". Как да му обясня, че не всеки е така отворен и дружелюбен към другия, как да му обясня що е то подлост, като се опитвам да го възпитам в благородство и добрина?

Потресена съм от жестокостта на толкова малки деца, после явно става по-лошо.
Попадам на мнения из разни теми, че и тук чета - в училище става страшно. И ми се изправят косите.
И не защото го гледам в кафез и бдя над него като орлица, а съм просто човек, който се опитва да възпита ценности, които май отдавна са отживелица.


Последна редакция: сб, 12 май 2012, 23:28 от Sourcherry

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
какво "как да му обясня"?  Shocked Направо обясняваш! Не бой се, няма да му скършиш психиката! Може на думи много да се приветства неагресивното поведение, но у едно дете трябва да има и здравословна доза агресия, за да се защити. Не да се държи като котарака Леополд. Сега се сещам за един пример за това какво се случва с животните, при които няма грам агресия - шимпанзета с увреда в определена част на мозъка (май беше амигдалата или хипоталамуса), то  изгубва всякаква способност за агресия, а само се страхува, и по никакъв начин не може да се защити, да се бори за храна, и накрая другите маймуни го бият толкова жестоко, че може и да го убият. С това искам да кажа, че аз не бих лишила детето си от една здравословна доза агресия, само и само да си следвам принципите за миролюбивост. На всичко отгоре тоталната неагресивност никога не е билаценност, дори за пацифистите. Особено пък за момче ми се вижда дори вредно да бъде чак толкова миролюбиво и жалостиво. Хайде, да кажем, че момичетата повече използват думи и някакви социализирасти и сближаващи дейности, но момчетата са по-невъздържани и по-склонни да се конкурират, че и да се боричкат, за тяях е по-важно действието, а не говоренето, особено в по-малките възрасти. не казвам да превръщаме децата си в побойници, а само да ги научим, че трябва да се защитават.

# 22
  • Мнения: 15 376
Центърът на агресията се намира в амигдалата. Сега виждам, че си редактирала поста си.

Иронията ти е неуместна. Нищо не смятам да му скършвам.
И още нещо - сблъсъците с агресивни деца са отскоро. Нормално е да търся препатили и с опит, защото е едно сдърпването на 2-годишните за жълтата кофа в пясъка и съвсем друго ритането в топките от едно 5-годишно. Не зная - питам.
И още нещо - конкуренцията не зе задължително да е на база юмруци. Той обича да си кара велосипед, да избира спортни състезания и така да се конкурира, а не да млати. Пък и от нашата случка прекрасно разбрах, че по-добрата конкуренция се наказва с шутове.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
никаква ирония няма в думите ми, съвсем сериозно го казах.

Виж сега, разбирам те прекрасно за какво говориш, аз също минах през един такъв кратък период на пълен пацифизъм и дори леко идеализиране на моето дете исамата себе си и леко демониззиране на чуждите агресивни деца и техните родители. В един момент стигнах до извода, че залагам грешни основи у детето и това може да му струва много скъпо в бъдеще. Не се е бил, нито са го били, но виждах как едно-две деца нарочно се опитваха да го дразнят. Само дето той излезе леко дипломат и имаше едно приятелче, едричко момче, което го защитаваше. Но така или иначе си говорихме надълго и нашироко за това, че понякога грубата сила върши по-добра работа от думите, ако трябва да се защити, и че винаги в живота му ще има хора, които ще се опитват да го дразнят или директно да го нападат, и че той трябва да е готов да реагира - да отвърне или да избяга според ситуацията. Като каза по-добрата конкуренция, някъде да си видяла в бизнеса по-напредналите в конкуренцията да не се наказват с някакви финансови, пиарски или политически шутове от останалите играчи ? Защото аз не съм. Дори обратното - всеки гледа да се възползва от всички достъпни средства, за да излезе напред, дори такива, които са на ръба на закона и морала.

# 24
  • Мнения: 15 376
Хубаво си го описала, така е.
Не идеализирам изобщо, също така знам, че каквото посея сега, по-нататък ще го жъна.
Само че може би идеализирам в случая, че да набиеш, защото не можеш да тичаш по-силно е всичко друго, но не и проява на достойна конкуренция.
Но пък това ми хареса в думите ти: "Но така или иначе си говорихме надълго и нашироко за това, че понякога грубата сила върши по-добра работа от думите, ако трябва да се защити, и че винаги в живота му ще има хора, които ще се опитват да го дразнят или директно да го нападат, и че той трябва да е готов да реагира - да отвърне или да избяга според ситуацията." и донякъде даде отговор на въпросите ми.

# 25
  • Мнения: 8 999
Никога не бих насърчила да се отвръща на удара с удар. Та затова кибича с децата си по градинки и площадки - ако има конфликт, да се обръщат към мен като към съдебна инстанция.
В детската градина си имаха госпожи, които бяха арбитър, в училище - учители и директор. Като пораснат още, като излязат от училище - има полиция, прокуратура и т.н.
За мен няма оправдан удар, освен ако човек не защитава живота си.
Аз съм вече на 46 год. и никога не ми се е налагало да прилагам юмручното право. Мъжът ми - също. Значи, не е жизнено необходимо, нито е наложително да раздаваш юмруци, дори когато си бил провокиран и предизвикан.

# 26
  • Мнения: 857
Все се чудя и аз къде са били тези родители и как никой не взе мерки - 15 метра не са кой знае какво разстояние все пак.
Ужасна история, много неприятна, но и много показателна - все трябва да си нащрек! От началото до края!
Аз лично винаги стоя до детето, защото той без причина понякога се опитва да удари, да ощипе. Винаги хващам ръката му във въздуха и говоря, говоря, говоря.... Понякога докато играем в къщи в играта си, той се опитва да удари. Това не е защото така го учим - не. Такова е детето. И понеже аз го знам, не бих желала някой друг да страда, докато не се научи да се контролира. Затова никога не оставям детето си само на площадката. И той все иска да играя с него  ooooh!, дори и да има други деца наоколо. Все още /на 3 години е/ има възможност да въздействам докато не се научи кога и как да постъпва.
Защо не се скара на тези деца? Техните родители са ги оставили безконтролни, а те издевателстват над твойто  ooooh!.

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
е, чак юмручно право - не. По-скоро сритване по кокалчетата, ощипване или някакво друго действие, което показва на агресора, че нещата няма да бъдат оставени така, дето се казва, детето да се заяви,че няма да търпи, и обикновено другият се отдръпва. Тук други майки са го описали прекрасно в детските градини. На училище в малките класове повече се бутат, ежат се един на друг, не са някакви боеве като на кино. Да, понякога се случва доста грозни и гадни неща, но обикновено побойнкът е известен, повечето деца са кротки. Ами, какво да кажа, байбиби, когато човек се чувства и вижда как го нападат, той съвсем естествено чувства живота си застрашен и инстинктът му го кара да реагира по някакъв начин. Колко време един нормален човек, също и дете, ще стои да го бият без да отвърне?

И аз колко съм се възмущавала, че родителите не реагират по градинките....  ooooh! Ама, понеже аз съм от лудите майки-стръвници, и като вдигнах един-два скандала на обичайните родители-идиоти, и децата им и те самите отдалеч заобикаляха моето дете и мен, и всичко си беше мирно и кротко. Простаци и идиоти колкото щеш, хич не им се оставям като стане въпрос за децата ми, пък нека ме мислят за луда. Нали знаете, не е важно да си силен, важното е да си луд.

# 28
  • Мнения: 942
Неприятна случка. Естествено, че на всяка майка би й станало кофти.
Но пък, че агресията ескалирала не мога да се съглася. Винаги е имало И такива деца.
Като малка, също ме учеха да съм добра, да не отговарям на лошото с лошо и затова е имало случаи, когато да си изпатя и да се ядосвам на неспособността си да реагирам както дивака отсреща.
Не знам коя е правилната тактика.

# 29
  • Мнения: 2 921
В случая ти си била тази, която е трябвало да се намеси и да ги постави на мястото им. След това ако се налага (но не е задължително) да отнесеш въпроса и до родителите им. Но първо ти си свършваш твоята работа.
Това е инцидентна случка със случайни деца - не виждам смисъл детето да задълбава в конфликта, да спори, предупреждава или удря (докато ти стоиш безучастно отстрани), все пак може още повече да ескалира между самите деца, а изхода в такъв случай не е ясен.
След това обясняваш, че с такива деца няма смисъл да играе, загубата няма да е голяма.

Ако е ситуация в училище или детска градина и се касае за някакви хронични конфликти тезата ти пред детето е, че никой няма право да го тормози или подтиска, т.е. трябва да се защитава и да търси решение на проблема, ако не може сам - чрез учители, родители също ако се налага.

Последна редакция: нд, 13 май 2012, 10:13 от Arizona

Общи условия

Активация на акаунт