Публикувана: 11 май 2012, 22:42 ч.
Последно мнение: 27 юни 2012, 21:25 ч.

Удряй, ако те ударят! Дали?

18 561
403
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как преподавате на децата си да разрешават конфликти и да се справят с физическа агресия?
  
  Много родители избират различни методи за преподаване на децата си как да се справят с конфликти и физическа агресия. Някои предпочитат бойни изкуства като източни бойни изкуства, за да изградят увереност и умения за самозащита, докато други се съсредоточават върху избягването на конфликти и излизането от ситуации, които могат да доведат до физическа агресия. Важно е да запомните, че подходите варират в зависимост от възпитанието и вярванията на родителите.
- Какви са мненията относно обучението на деца на бойни изкуства?
  
  Много хора имат мнения относно обучението на деца на бойни изкуства. Някои смятат, че това може да повиши увереността им и да осигури умения за самозащита, докато други се съмняват в подходящата възраст за започване на тренировки по бойни изкуства. Въпреки това има и родители, които вярват, че бойните изкуства не са панацея и не гарантират защита в случай на конфликт. Важно е обаче да се отбележи, че мненията варират и зависят от личния опит и възгледите на родителите.
- Какви са мненията относно използването на физическа агресия в отговор на насилие?
  
  Мнозина изразяват мнения относно използването на физическа агресия в отговор на насилие. Някои родители вярват, че децата трябва да се научат да се защитават и да отвръщат на физическо насилие, докато други подчертават важността на избягването на конфликтни ситуации и разрешаването им чрез вербални средства. Важно е обаче да запомните, че мненията варират и зависят от личния опит и вярванията на родителите.
- Как мога да обясня на детето си, че не всеки е приятелски настроен към другите?
- Как мога да обясня на детето си какво е подлост и как да го възпитам в доброта и почтеност?

# 240 14 юни 2012, 13:31 ч.

Мнения: 14 619

А моите са с разлика във възрастта 6 години. Е, поступват се, разбира се, но баткото категорично не рита малкия в главата Simple Smile

# 241 14 юни 2012, 13:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: Iris04 в чт, 14 юни 2012, 13:29

Цитат на: Елена Ди в чт, 14 юни 2012, 13:04

Ти какво би направила,ако някой 6-7 годишен батко подрита 1-годишното ти бебе и му спука главата?
Няма наоколо родител,а при твоята забележка и порицание,баткото вземе,че те напсува......
Как ще обясниш на детето си защо са го наранили и унижили и защо ти не си успяла да го защитиш?

Моля те, Елена, вероятно детето ти е съвсем малко и все още се идентифицираш с тая възраст, иначе не си обяснявам подобно предположение. Шестгодишното дете - каквото е моето в момента - съвсем не е толкова голямо, така че да скита само по площадки и по какъв начин би си представила ситуация та такова дете да изрита бебе в главата, та кръвта му да шурти? Такова нещо би се получило единствено при нещастен случай, при който , уверявам те и двете страни вероятно ще са изплашени съответствуващо. И съответно вменяване на вина, наказание и бой , особеноо от чужд родител по никакакъв начин не биха били подходящи.

Нека се придържаме към реализма, все пак.

А, Янечек вече ти е обърнала внимание.

Не,детето ми е на 3 и половина,и досега не са го удряли други деца.
Не давам този пример,защото съм изпадала в подобна ситуация.
Вие казвате,че вашите деца не биха постъпили така,но вашите деца предполагам са добре възпитани.
Не всички деца имат грижовни родители,не всички деца са неагресивни.
Точно тези изключения/агресивни,невъзпитани деца/ създават подобни ситуации.
А и има майки с 1-2-3 годишни деца,които просто си стоят на пейката,докато детето шета из площадката.
Когато тези 2 фактора са налице-малко дете без родител до себе си и по-голямо проблемно дете,подобна ситуация съвсем спокойно може да стане реална.
Не казвам,че е често срещано явление,но все пак се случва.
От 2-3 страници насам се въздържам с едни примери,но ще ги кажа-прави ли ви впечатление преди няколко години колко убийства се случиха между "деца"?!
Факт е,има много агресивни деца.

# 242 14 юни 2012, 14:20 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Всъщност съм срещала много малко агресивни деца /говоря за диапазона 1-9 г./ над които имам наблюдение.
Но да ви разкажа за първия случай, който ме потресе. Съпругът ми имаше малко работа с приятелка. Реших да се разходим с щерката на година и нещо, още повече че срещата бе в заведение с детски кът. Те тръгнаха да си изберат маса, а ние двете - към детския кът. На вратата му милото ме попита - все пак да ти поръчам една вода? Аз отговорих с - не. За това време щерката ми пусна ръката и се отдалечи на 2 метра от мен навътре в детския кът. И в този момент пред очите ми се разигра следната картинка. Момиче на около 3 мина покрай нея и грабна играчката от ръцете и. Моята хукна след нея и си задърпа обратно играчката, но силите съответно не са равностойни и за да си я върне тя я захапа за ръката. Момичето писна. Две момченца на около 5, които бяха наблизо виждайки как моето хапе другарчето им започнаха да я ритат. Всичко това се разиграва пред очите ми докато успея да стигна до нея. Вдигайки я от пода, защото тя съответно падна още при първия ритник в краката и, но пък стискаше към гърдите си заветната си играчка двамата веднага се обърнаха към мен с :"А тя ухапа Мима". Аз само изъсках през зъби - "А Мима, защо и дърпа играчката от ръцете?". Тъй като те бяха пропуснали точно този момент и двете момчета се свиха уплашено и напуснаха "полесражението" без думичка повече да кажат, а въпросната Мима вече никъде не се виждаше. Не че щях да тръгна да раздавам правосъдие или да се разправям с родителите и. По-важно ми беше в този момент да успокоя собствено си дете, което макар в прегръдките ми не спираше да плаче и хълца.

# 243 14 юни 2012, 14:24 ч.

Мнения: 10 547

Повечето родители на малки деца бъркат агресията с палавостта.

Родител съм от осем години, познавам само едно наистина агресивно дете, на което просто лошотията му се чете в погледа. Няма още три години. Смейте се, но вчера така ме изрита, че гърбът ми е син /бях клекнала/.

# 244 14 юни 2012, 14:30 ч.

София
Мнения: 16 061

Цитат на: Касита в чт, 14 юни 2012, 14:24

Удрянето, хапането и тн са агресия отвсякъде и на всяка възраст. За малките деца е нормално да опитват, това е първосигнално поведение, но затова са родителите, за да научат детето кое е добро и зло, кое е позволено и кое не. Ако на 1 годинка го оставяш да млати на 3 няма да можеш да го спреш и няма да е лошотия на детето, а от лошо възпитание.

# 245 14 юни 2012, 14:32 ч.

Мнения: 14 619

Tsv, за хапане наказвам с шамар през устата. Но другите деца са я наказали с ритници. Интересно какво очакваш, да одобрим хапането ли, а ритниците да осъдим, защото твоето дете е наританото? И сигурно ти е ясно, че виновна си само ти, защото дете на 1 няма място при по-големи деца. Какво значи пусна ми се от ръката? Като ти се е пуснала, да си я хванала обратно! Малките деца страдат винаги заради немарливостта на майките си, изпуснала си контрола и белята е станала, предвидимо.

# 246 14 юни 2012, 14:41 ч.

Мнения: 25 591

Вероятно смята, че агресията е започнало другото дете, което е дръпнало играчката. Аз не смятам така. Ако другата майка беше видяла как малкото хапе нейното, сега щеше да пише "едногодишно агресивно зверче нахапа моето отроче".
И въобще ми се струва, че доста се преувеличават агресивностите на другите деца за сметка на нашето, което обикновено е все жертвата през нашите очи.
Склонна съм да се съглася с Касита. Не знам дали сте наблюдавали играта на децата в детската, ако сте, сигурно няма да квалифицирате удрянето, блъскането, щипането на бузи и прочие непременно като агресия, иначе един обикновен следобед в градинска група тябва да е еквивалентен на Първата пуническа война.
Аз също познавам за толкова години само едно наистина зло и агресивно дете в диапазона 1-7, и то пак не съм сигурна дали просто не е изнервено, защото родителите му са шантави идиоти, лично ги познавам.

# 247 14 юни 2012, 14:45 ч.

София
Мнения: 16 061

Цитат на: Iris04 в чт, 14 юни 2012, 14:41

тите на другите деца за сметка на нашето, което обикновено е все жертвата през нашите очи.
Склонна съм да се съглася с Касита. Не знам дали сте наблюдавали играта на децата в детската, ако сте, сигурно няма да квалифицирате удрянето, блъскането, щипането на бузи и прочие непременно като агресия, иначе един обикновен следобед в градинска група тябва да е еквивалентен на Първата пуническа война.

Агресия е и то чиста и неподправена, това са инстинкти. Първобитните хора и тези от неразвити племенни общества са си така и като големи. Само морала и културата ни спира всички да сме така и да канализираме агресията ви нещо полезно, в утвърждаване, да я превърнем в активност и съзидание. Затова възпитанието е важно, не друго. Но ми се струва, че тук се бърка агресията със злобата и злата умисъл, а при малките деца просто е невъзпитание. (или друг проблем)

# 248 14 юни 2012, 14:50 ч.

Мнения: 25 591

Или пък никакъв проблем, а просто зле насочена енергия, тоест пак недостатъчно добро възпитание. Или просто липса на достатъчно социален опит.
Свикнали сме да определяме агресията като злоумишлено и увреждащо поведение, затова се получава така, че все другите деца я проявяват, а пък нашето като прави същото, или си има оправдание, или го прави без да иска Laughing

# 249 14 юни 2012, 14:54 ч.

Мнения: 14 619

Една от основните причини да не одобрявам груповото отглеждане на малки деца е точно това - изблиците на агресия не се контролират и пострадали има ежедневно. Щипането на бузи, скубането, хапането и дърпането го няма в първи клас, където пак се случват сбивания между децата, но вече става въпрос за деца, научени на известни правила, а най-добре тези правила се възприемат в семейството, не в колектив със зверчета и 2 надзирателки.

# 250 14 юни 2012, 14:58 ч.

София
Мнения: 16 061

Цитат на: Iris04 в чт, 14 юни 2012, 14:50

Агресията често не е злоумишлена, а първосигнална, при малките деца съвсем, но пък те могат да се научат да се контролират, особено след 3 щом могат да задържат естествените си нужди, значи мозъчната кора е достатъчно зряла и развита и за останалите задръжки. В ДГ следва да е най- лесно, защото там е достатъчно повечето деца да се впрегнат в някаква полезна дейност и да възприемат нормите за добро поведение, тогава и агресивните, стига да нямат някакъв проблем след съвсем малко време се отказват от проявите си, за да не живеят в изолация. Но за това са нужни добри педагози и добра програма. Скучаещите и оставени на произвола деца трудно се контролират.

# 251 14 юни 2012, 15:04 ч.

Мнения: 10 547

Бояна, хващайки се за това "Агресията често не е злоумишлена, а първосигнална, при малките деца съвсем", взето от горния ти пост, трудно бих квалифицирала дете като агресивно и съм го правила, както писах вече, само за едно. При него обаче всичко е действие с умисъл. Наблюдавайки го вече трета година, се убеждавам, че има и вродено агресивно поведение.
Някак не вярвам, незлоумишлено и първосигнално да е, просто да влезеш в пясъчник и на риташ по главата наклякалите деца.

Но чувам постоянно реплики и констатации за по-буйни деца, ненараняващи никого, че били агресивни.

Последна редакция: чт, 14 юни 2012, 15:11 от Касита

# 252 14 юни 2012, 15:10 ч.

София
Мнения: 16 061

Цитат на: Касита в чт, 14 юни 2012, 15:04

Бояна, хващайки се за това "Агресията често не е злоумишлена, а първосигнална, при малките деца съвсем", взето от горния ти пост, трудно бих квалифицирала дете като агресивно и съм го правила, както писах вече, само за едно. При него обаче всичко е действие с умисъл. Наблюдавайки го вече трета година, се убеждава, че има и вродено агресивно поведение.
Някак не вярвам, незлоумишлено и първосигнално да е, просто да влезеш в пясъчник и на риташ по главата наклякалите деца.

Но чувам постоянно реплики и констатации за по-буйни деца, ненараняващи никого, че били агресивни.

Агресията си е агресия, не е задължително да е свързана със зла умисъл, независимо какво сме свикнали да влагаме в думата. А квилифицирането на чуждите деца е втори философски камък на щастливото родителство, какво да ги кажа. Mr. Green

# 253 14 юни 2012, 15:41 ч.

София
Мнения: 7 347

Темата много ме интересува, защото, предполагам, тепърва ни предстои навлизане в подобни ситуации. Аз самата като малка бях плаха и неконфликтна, съответно ми се е случвало да ме тормозят - и в ДГ, и в училище. Търся верния начин, чрез който да науча детето си да се справя по-добре от мен, да не е жертва, без да е агресивно...
Не ми е ясно обаче, в една случка, когато насилникът е по-едро и яко дете (или пък групичка) и самозащитата е рискована - по-добре е да се оттегли от "бойното поле", но как да стане това, без да предизвика подгонване? Все ми се струва, че ако след шамар детето се обърне и хукне да бяга, ще бъде преследвано и евентуално пак натупано...

# 254 14 юни 2012, 15:50 ч.

Мнения: 14 619

Лято, детето ти е още на 3, има време до мига, в който ще трябва самостоятелно да се справя. Засега го наблюдавай как се държи като попадне в конфликтна ситуация. Не се намесвай веднага, а след като се намесиш, окуражи детето ако смяташ, че е реагирало добре или пък му кажи как може да постъпи следващ път ако пак се случи подобно нещо. За различните ситуации са подходящи различни действия.

Препоръчани теми

VIP Brother 2016 - тема 7

Седмокласници 2020/2021 - Втора изпитна седмична тема - (21.06 - 27.06)

1 417
Набори

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #3: понеделник и вторник, 20:00

Томболи, игри, конкурси и подаръци, анкети (115) - октомври 2021

2 164
Развлечение

Причина:

Причина: