- Публикувана: 14 май 2012, 21:56 ч.
- Последно мнение: 16 май 2012, 22:52 ч.
Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 118
Я кажи сега-ти наистина ли си рода с Миленка?
Ха,ама я вижте как са ме споменали
Род сме,как да не сме род..! По права линия, от благороднически род,на двама дука дъщери сме!
Че на мен ми викат:Лейди Ми,честно!
Като кажете Милена може и да не се сетят,но като кажете Лейди Ми одма знаят за кого става въпрос!
........цирка!!!
Ха,ама я вижте как са ме споменали
Род сме,как да не сме род..! По права линия, от благороднически род,на двама дука дъщери сме!
Че на мен ми викат:Лейди Ми,честно!
Като кажете Милена може и да не се сетят,но като кажете Лейди Ми одма знаят за кого става въпрос!
........цирка!!!
Е, добре. Ето нещо за разведряване.
Дано поне някой да разсмее, в този мрачен тъжен ден:
В една неизвестна кръчма край Босфора. Името не се чете.
Изгрев. Летят гларуси.
На една маса в ъгъла спят Едже и Мелек потънали в листи, повечето смачкани. Влиза Хилял с гръм и трясък и удря една празна бутилка по масата.
- Е, това не го очаквах. Екипа ви чака от два часа на снимачната площадка, а нямаме сценарий. Берен си изгриза три нокътя, Енгин от въртене счупи един стол, добре че Есра започна да разправя вицове да разведри малко атмосферата.
Едже и Мелек надигат глави и разтъркват сънено очи.
- Давайте веднага сценария за 76-ти епизод.
- Хилял, недей с лошото моля те – протяга се Едже. – Ей ти го сценария. Да не мислиш, че е толкоз лесно да се напише. И то изненадващ.
Хилял грабва три смачкани листа и чете:
- Вечер. Керим простира на двора... Абе вие добре ли сте? Как ще простира Керим, ми това си е жива кастрация, Мелек стига се прозява дай ми тоя химикал – тя зачерква сцената и пише на глас: - Вечер. Фатмагюл простира на двора, Керим й подава щипки. Е, така вече може, да не беше блял докато тя го настъпваше на сватбата. Мелек искам после да напишеш продължение на сцената. Керим изпуска една щипка и двамата започват да я търсят в тревата... ти си знаеш, да не ти обяснявам сега.
Мелек изсумтява съгласително.
- Така, втора сцена – чете Хилял. – Сами по молба на Хаджер отива в моргата да уреди погребението на Мустафа, обаче трупа е изчезнал... Ха! Не ми казвайте, че Мустафа е жив?
- Ааааааа, сакън. Чисто умрял е – провиква се Едже. – Мелек, нали е умрял?
Мелек кимва:
- Да, умрял е. Просто са му загубили трупа в моргата и на края на серията ще го намерят. Леко вмирисан, но чисто вдървен.
- Добре. Така може – сагласява се Хилял и минава нататък: - Фатмагюл, облечена в синя рокля на цветя е понесла кошница с обяд към работилницата на Керим. Върви по улицата и си тананика. Пристига и що да види. Дългокрака блондинка с розов минижуп обяснява на Керим, как точно да й завари оградата. Фатмагюл трясва кошницата на тезгяха и се фръцва... Тая сцена направо я режа – тя зачерква смело. – Въобще не ми се вързва с каузата. Пък и къде ще ви търся сега дългокрака блондинка. Още хонорари, още разходи. НЕ!
Тя поглежда третия лист и вижда, че е празен.
- Това ли беше? Абе вие подигравате ли се с мен? Веднага ставайте и се качвайте в колата, паркирала съм я отпред. По пътя ще се разпрявям с вас.
Докато шофира, Хилял се обажда по телефона:
- Есра, кажи на екипа, че днес ще снимаме само с Фърат, другите да си ходят. Е знам, че е умрял Мустафа, ама още не сме го погребали. Докато го уморим брадясахме, сега докато го погребем, чок зор ще видим. Днес ще преследваме трупа му из моргата. А, и кажи на Берен и Енгин да се върнат по тъмно, ще простират. Какво ми се причу, Енгин да не счупи някой стол пак. Кажи му да престане, че ще му ги удържа от хонорара. Какво каза Енгин? А, добре, ще предам. Айде чао, че шофирам и ще ме глобят.
- Какво искал Енгин? – пита Мелек.
- Иска сцена с бой. Тази п.б.н го е изнервила, и трябва да освободи напрежението. Така че, му напишете сцена с бой. Знаете, че на двамата с Берен им угаждаме от време на време.
- Ох, Едже... трудна работа, ми то не остана с кого да го сбием. Какво ще го правим сега?
- Как не остана бе Мелек, ами с Кузей ще се сбие. Чудна сцена ще стане.
Хилял набива спирачките и се обръща назад.
- Знаех си аз. От две седмици подозирам някаква конспирация. Кои сте вие, и къде са ми сценаристките?
- Славенко, сто пъти ти казах, да внимаваш с тоз Кузей – изсъсква по-тъмната особа.
Дано поне някой да разсмее, в този мрачен тъжен ден:
В една неизвестна кръчма край Босфора. Името не се чете.
Изгрев. Летят гларуси.
На една маса в ъгъла спят Едже и Мелек потънали в листи, повечето смачкани. Влиза Хилял с гръм и трясък и удря една празна бутилка по масата.
- Е, това не го очаквах. Екипа ви чака от два часа на снимачната площадка, а нямаме сценарий. Берен си изгриза три нокътя, Енгин от въртене счупи един стол, добре че Есра започна да разправя вицове да разведри малко атмосферата.
Едже и Мелек надигат глави и разтъркват сънено очи.
- Давайте веднага сценария за 76-ти епизод.
- Хилял, недей с лошото моля те – протяга се Едже. – Ей ти го сценария. Да не мислиш, че е толкоз лесно да се напише. И то изненадващ.
Хилял грабва три смачкани листа и чете:
- Вечер. Керим простира на двора... Абе вие добре ли сте? Как ще простира Керим, ми това си е жива кастрация, Мелек стига се прозява дай ми тоя химикал – тя зачерква сцената и пише на глас: - Вечер. Фатмагюл простира на двора, Керим й подава щипки. Е, така вече може, да не беше блял докато тя го настъпваше на сватбата. Мелек искам после да напишеш продължение на сцената. Керим изпуска една щипка и двамата започват да я търсят в тревата... ти си знаеш, да не ти обяснявам сега.
Мелек изсумтява съгласително.
- Така, втора сцена – чете Хилял. – Сами по молба на Хаджер отива в моргата да уреди погребението на Мустафа, обаче трупа е изчезнал... Ха! Не ми казвайте, че Мустафа е жив?
- Ааааааа, сакън. Чисто умрял е – провиква се Едже. – Мелек, нали е умрял?
Мелек кимва:
- Да, умрял е. Просто са му загубили трупа в моргата и на края на серията ще го намерят. Леко вмирисан, но чисто вдървен.
- Добре. Така може – сагласява се Хилял и минава нататък: - Фатмагюл, облечена в синя рокля на цветя е понесла кошница с обяд към работилницата на Керим. Върви по улицата и си тананика. Пристига и що да види. Дългокрака блондинка с розов минижуп обяснява на Керим, как точно да й завари оградата. Фатмагюл трясва кошницата на тезгяха и се фръцва... Тая сцена направо я режа – тя зачерква смело. – Въобще не ми се вързва с каузата. Пък и къде ще ви търся сега дългокрака блондинка. Още хонорари, още разходи. НЕ!
Тя поглежда третия лист и вижда, че е празен.
- Това ли беше? Абе вие подигравате ли се с мен? Веднага ставайте и се качвайте в колата, паркирала съм я отпред. По пътя ще се разпрявям с вас.
Докато шофира, Хилял се обажда по телефона:
- Есра, кажи на екипа, че днес ще снимаме само с Фърат, другите да си ходят. Е знам, че е умрял Мустафа, ама още не сме го погребали. Докато го уморим брадясахме, сега докато го погребем, чок зор ще видим. Днес ще преследваме трупа му из моргата. А, и кажи на Берен и Енгин да се върнат по тъмно, ще простират. Какво ми се причу, Енгин да не счупи някой стол пак. Кажи му да престане, че ще му ги удържа от хонорара. Какво каза Енгин? А, добре, ще предам. Айде чао, че шофирам и ще ме глобят.
- Какво искал Енгин? – пита Мелек.
- Иска сцена с бой. Тази п.б.н го е изнервила, и трябва да освободи напрежението. Така че, му напишете сцена с бой. Знаете, че на двамата с Берен им угаждаме от време на време.
- Ох, Едже... трудна работа, ми то не остана с кого да го сбием. Какво ще го правим сега?
- Как не остана бе Мелек, ами с Кузей ще се сбие. Чудна сцена ще стане.
Хилял набива спирачките и се обръща назад.
- Знаех си аз. От две седмици подозирам някаква конспирация. Кои сте вие, и къде са ми сценаристките?
- Славенко, сто пъти ти казах, да внимаваш с тоз Кузей – изсъсква по-тъмната особа.
малко ще върна назад ама неееее това просто ме унищожи.Хриси дължиш ми вече два нови стола за пред компютъра.Ти незнам дали осъзнаваш какъв талант си, аз просто думи нямам не наистина не знам какво да кажа освен, че дето ще се напикам на стола, чак и сополи от носа ми изхвърчаха като се разхилих, не направо отстрани е страшно да ме гледа човек в момента уаааа
Специално за момичетата от комисията по сънищата, нали съм Юмерка, а вижте какво сънувам
Скрит текст:
Сънувах ФГ и Керим, много интересен сън, направо не ми прилича,
В деня на сватбата ФГ е с високи обувки и си навехва крака, вечерта се прибират с Керим в новата къща и той я взема на ръце. Тя е дяволски уморена от сватбата и с болки в крака, така че като я оставя в хола на дивана тя заспива за кратко. Събужда я миризмата на вкусно ястие, изправя се с мъка от дивана, а в това време влиза Керим и така и се усмихна, че сърцето и се преобърна, косата му е мокра и е набола тъмна брада.
- Хайде сънливке, ставай, приготвил съм ти вана - и казва той, взема я на ръце и я пренася до банята, без да обръща внимание на протестите и, че може да върви и сама. След минута ФГ лежи в приятната топла вода. Глезенът и много по-добре и тя се чуди дали щастието не е най-доброто лекарство за всякаква болка.
Не се бави - извика Керим от кухнята, ястието е вече готово. ФГ се изми набързо, избърса се и облече синята хавлия, която обикновено виси на закачалката зад вратата.
Ужасно е вкусно - усмихва се ФГ - Внезапно тя се сети за близките си и каза - Трябва да се обадя на брат ми.
- Обадих се вече - каза Керим
След като се нахраниха, Керим я взе на ръце и я занесе в спалнята, като я постави внимателно на леглото. Развърза колана на хавлията, коленичи на пода и я смъкна от раменете и. ФГ трепна, може би от свян или от други непознати за нея чувства, той се опита да се отдръпне, но тя го хвана за раменете и го привлече към себе си. Когато устните им се срещнаха, ръцете и се плъзнаха да разкопчаят ризата му. " Копче, целувка, копче, целувка" и накрая Керим легна до нея и я взе в прегръдките си
- Този път не можеш да избягаш-прошепна той, - защото не можеш да вървиш.
- Не искам никъде да бягам...
- Ти си много силна жена и направи от мен един почтен мъж...
- Да - прошепна тя едва чуто.
Керим не можа да каже нищо повече.Устните му опитваха всяка част от тялото и в отговор на нейните плахи милувки. В очите му блесна въпрос, на които тя отговори, като се притисна леко в него. Той прие покана и с такова явно удоволствие, че ФГ забрави на кой свят се намира....
В деня на сватбата ФГ е с високи обувки и си навехва крака, вечерта се прибират с Керим в новата къща и той я взема на ръце. Тя е дяволски уморена от сватбата и с болки в крака, така че като я оставя в хола на дивана тя заспива за кратко. Събужда я миризмата на вкусно ястие, изправя се с мъка от дивана, а в това време влиза Керим и така и се усмихна, че сърцето и се преобърна, косата му е мокра и е набола тъмна брада.
- Хайде сънливке, ставай, приготвил съм ти вана - и казва той, взема я на ръце и я пренася до банята, без да обръща внимание на протестите и, че може да върви и сама. След минута ФГ лежи в приятната топла вода. Глезенът и много по-добре и тя се чуди дали щастието не е най-доброто лекарство за всякаква болка.
Не се бави - извика Керим от кухнята, ястието е вече готово. ФГ се изми набързо, избърса се и облече синята хавлия, която обикновено виси на закачалката зад вратата.
Ужасно е вкусно - усмихва се ФГ - Внезапно тя се сети за близките си и каза - Трябва да се обадя на брат ми.
- Обадих се вече - каза Керим
След като се нахраниха, Керим я взе на ръце и я занесе в спалнята, като я постави внимателно на леглото. Развърза колана на хавлията, коленичи на пода и я смъкна от раменете и. ФГ трепна, може би от свян или от други непознати за нея чувства, той се опита да се отдръпне, но тя го хвана за раменете и го привлече към себе си. Когато устните им се срещнаха, ръцете и се плъзнаха да разкопчаят ризата му. " Копче, целувка, копче, целувка" и накрая Керим легна до нея и я взе в прегръдките си
- Този път не можеш да избягаш-прошепна той, - защото не можеш да вървиш.
- Не искам никъде да бягам...
- Ти си много силна жена и направи от мен един почтен мъж...
- Да - прошепна тя едва чуто.
Керим не можа да каже нищо повече.Устните му опитваха всяка част от тялото и в отговор на нейните плахи милувки. В очите му блесна въпрос, на които тя отговори, като се притисна леко в него. Той прие покана и с такова явно удоволствие, че ФГ забрави на кой свят се намира....
А наистина ли го сънува?Много е хубаво 
нелка 123 Благодая 
- за миг помислих , че всичко ще остане в историята на тъмно
за личните постове съм уведомила когото трябва
имам още ако искаш да питам и да ти пратя и тях 
( пак без име - както е редно )
п.п. на снимката изглеждаш добре
фб нямам , но заради теб ще си направя
- приеми ме - и моля личното на лични не за друго а за да не спамим 
- за миг помислих , че всичко ще остане в историята на тъмно за личните постове съм уведомила когото трябва
имам още ако искаш да питам и да ти пратя и тях ( пак без име - както е редно ) п.п. на снимката изглеждаш добре
фб нямам , но заради теб ще си направя
- приеми ме - и моля личното на лични не за друго а за да не спамим 
Скрит текст:
Чета с голямо закъснение. Интересно ми е, приятно ми е, полезно. Но не ми е ясно защо искаме да ни напишат нашия сценарий. Забравяме, че има сценаристи и гледаме филм по техния сценарий. А те – спор няма – си разбират от работата. Ако бяхме им подсказвали, нямаше да има изненади и нямаше да ни е интересно. И сигурна съм, нямаше за около 24 часа да се изпишат 50 страници.
Не знам за кой път свалям шапка на сценаристи, режисьор и актьори. Ами перфектни са. Аз така ги усещам, кой каквото и да казва. Мнения различни дал Бог. Това е много хубаво - нека да ги има. Едно ни харесва, друго – не , но в крайна сметка никой не се е отказал да гледа сериите. На балкона стават все по-вече, в тема се размножаваме. Изкушават се да пишат и мъже! Това е то! Разбират си от занаята хората и то толкова добре, че ни изваждат душичките с памук. Нищо, че им се гневим понякога. То точно там е същността на въпроса защо се изписват по 2-3 теми за серия? Ами защото филмчето е толкова силно и истинско, толкова реално и не захаросано, че ни вади от равновесие.. ..
Харесва ни като гледаме кино, да прескочим за два часа в илюзорни светове и като се върнем в действителността да ни е хубаво, хубаво... А тук са решили да ни покажат живота такъв, какъвто е и нещо ни дразни. Ние си искаме илюзиите. Ама защо това не стана, защо ни изненадаха така? Ами няма да стане, защото те ни приземиха. Показаха ни , че не всичко, което хвърка се яде. Ама точно! Имаше сватба, преливаше от радост и щастие, но не всичко е розово. Загърбените проблеми рано или късно напомнят за себе си и то в най-неподходящия момент. Като стара болка в коляното могат да те препънат и да спрат поредната ти стъпка.
Всичко в този филм има своя логика и я следва безпогрешно. И колкото и да се ядосваме, че нещо се е случило или не е, то има защо да е така. И ни го доказват кога по-късно, кога по-рано. Поставят се въпроси, висят проблеми и всичко е така елегантно заложено в предишни серии, че не си го усетил фрапиращо и натрапчиво. Нещата са дълбоки и събитията не са лишени от последователност, играта на актьорите е прекрасна.
Не гледаш филм – потъваш в него, загубваш се. Живееш със съдбите на героите, преживяваш. Защото отразява реалния живот и ситуациите не са нагласени и съшити с пъстри конци. Всичко е истинско и точно. На място и закономерно обосновано. Колкото и да не сме доволни от сценария, само фактът, че предизвиква у нас толкова емоции и ги изважда на повърхността, че ни гонят луди страсти и вълнения, е живо доказателство за силата на филма.
Писах дълго, но ми загорча много. Не е честно да се гневим на тези, които ни доставяха дълго време толкова положителни емоции. И то само защото нещо не ни е изяснено до край и не е оправдало нашите очаквания. А всъщност всичко е напред във времето. Трябва да чакаме. Ами – такъв е животът!!!!
dettodorowa подкрепям мнението ти.
Не знам за кой път свалям шапка на сценаристи, режисьор и актьори. Ами перфектни са. Аз така ги усещам, кой каквото и да казва. Мнения различни дал Бог. Това е много хубаво - нека да ги има. Едно ни харесва, друго – не , но в крайна сметка никой не се е отказал да гледа сериите. На балкона стават все по-вече, в тема се размножаваме. Изкушават се да пишат и мъже! Това е то! Разбират си от занаята хората и то толкова добре, че ни изваждат душичките с памук. Нищо, че им се гневим понякога. То точно там е същността на въпроса защо се изписват по 2-3 теми за серия? Ами защото филмчето е толкова силно и истинско, толкова реално и не захаросано, че ни вади от равновесие.. ..
Харесва ни като гледаме кино, да прескочим за два часа в илюзорни светове и като се върнем в действителността да ни е хубаво, хубаво... А тук са решили да ни покажат живота такъв, какъвто е и нещо ни дразни. Ние си искаме илюзиите. Ама защо това не стана, защо ни изненадаха така? Ами няма да стане, защото те ни приземиха. Показаха ни , че не всичко, което хвърка се яде. Ама точно! Имаше сватба, преливаше от радост и щастие, но не всичко е розово. Загърбените проблеми рано или късно напомнят за себе си и то в най-неподходящия момент. Като стара болка в коляното могат да те препънат и да спрат поредната ти стъпка.
Всичко в този филм има своя логика и я следва безпогрешно. И колкото и да се ядосваме, че нещо се е случило или не е, то има защо да е така. И ни го доказват кога по-късно, кога по-рано. Поставят се въпроси, висят проблеми и всичко е така елегантно заложено в предишни серии, че не си го усетил фрапиращо и натрапчиво. Нещата са дълбоки и събитията не са лишени от последователност, играта на актьорите е прекрасна.
Не гледаш филм – потъваш в него, загубваш се. Живееш със съдбите на героите, преживяваш. Защото отразява реалния живот и ситуациите не са нагласени и съшити с пъстри конци. Всичко е истинско и точно. На място и закономерно обосновано. Колкото и да не сме доволни от сценария, само фактът, че предизвиква у нас толкова емоции и ги изважда на повърхността, че ни гонят луди страсти и вълнения, е живо доказателство за силата на филма.
Писах дълго, но ми загорча много. Не е честно да се гневим на тези, които ни доставяха дълго време толкова положителни емоции. И то само защото нещо не ни е изяснено до край и не е оправдало нашите очаквания. А всъщност всичко е напред във времето. Трябва да чакаме. Ами – такъв е животът!!!!
dettodorowa подкрепям мнението ти.
Подкрепям и това твое мнение:
Скрит текст:
KLOTILD, и аз мисля като съпруга ти. Най-после съмишленик! Станахме двама.
Ще се обоснова, за да не мислите , че си пиша, за да се запиша и аз. Не съм специалист по семейните въпроси – моето амплоа е друго, но веднага след серията писах, че това не е поведение на хора, консумирали брака си. Да допуснем, че има смущение, да допуснем каквото и да е, то погледите им не трябва да са мрачни и дебнещи, а лицата им – мрачни. Дори и да не се поглеждат, трябваше някакво щастие да е изписано там. Липсва одухотворение, липсва радостта, която ги обземаше след откраднатите докосвания и целувки в предишните епизоди. Липсва тази близост, която усещахме дори когато не са заедно. /Пяха една и съща песен по едно и също време./
Вероятно греша, след като всички други мислят различно, но пак ще повторя това , което аз виждам и усещам: те стъпват на пръсти, като че ли никой не смее да навлезе в територията на другия, защото не знае какво ще намери там.
Само внимавайте с доматите, че днес съм с нова рокля.
Ще се обоснова, за да не мислите , че си пиша, за да се запиша и аз. Не съм специалист по семейните въпроси – моето амплоа е друго, но веднага след серията писах, че това не е поведение на хора, консумирали брака си. Да допуснем, че има смущение, да допуснем каквото и да е, то погледите им не трябва да са мрачни и дебнещи, а лицата им – мрачни. Дори и да не се поглеждат, трябваше някакво щастие да е изписано там. Липсва одухотворение, липсва радостта, която ги обземаше след откраднатите докосвания и целувки в предишните епизоди. Липсва тази близост, която усещахме дори когато не са заедно. /Пяха една и съща песен по едно и също време./
Вероятно греша, след като всички други мислят различно, но пак ще повторя това , което аз виждам и усещам: те стъпват на пръсти, като че ли никой не смее да навлезе в територията на другия, защото не знае какво ще намери там.
Само внимавайте с доматите, че днес съм с нова рокля.
Изумена съм от скодоумието и изпростяването на хората до такова ниво!Просто се обърни на другата страна-нима като им обърнеш внимание те ще станат по-човечни,учтиви,културни,вежливи..... 