Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 1

Като изключим мустаците.

И двамата Енгин, и двамата в Мидят,  влюбени в едно и също момиче в сериала „Ако съм облак”. С Енгин Акйюрек и Енгин Алтан Дюзятан разговаряме след една трудна сцена, в която са в единоборство.

Аз съм Мустафа Булут. От Гюзелюрт съм . Светът е едно, тук е друго. Имам семейство тук. Имам кон. Имам Нарин. Големи очи, тънки китки, копринени коси, мои са. Тялото - огън, докосне ли ме, запалва ме... Заради нея бих се отказал от всичко...Само да ме обичаше, да е близо до мен.. Да не ме гледаше така.

Аз съм доктор Сердар Батур. Вече два месеца работя в Гюзелюрт. Служил съм  на всякакви ранени места по света. Но нито едно място не прилича на това тук. Това е град на страха, на самотността,  на сиротността. Тук има  господари и роби. Тук умираш, ако не бъдеш убит. Има ли правосъдие? Не. Крехката като млада клонка Нарин. Жена живяла в насилие, тя се бори за живота. Заобиколена от мъже. Да живее или да умре, тя търпеливо чака тяхното решение.


Тази история, излязла изпод перото на Мерал Окай, се случва в един пограничен град, в Гюзелюрт (букв. Красив край). Д-р Сердар Батур на Енгин Алтан Дюзятан, Мустафа Булут на Енгин Акйюрек, и в ролята на момичето Нарин е Мелиса Сьозен. Срещнахме се с  двамата Енгин от „Ако съм облак” , който се снима в Мидят. Намираме се в Асланлъ конак, наречен на едно от имената в сериала. Срещнахме се с Енгин Акйюрек и Енгин Алтан Дюзятан в един ъгъл на открито под слъцето, тъкмо бяха завършили една сцена, изправили се един срещу друг.

Кога за първи път дойдохте в Мардин?

Енгин Алтан Дюзятан: Идвал съм тук преди около две-три години. Като гост актьор в ‘Sıla’. Още от детството ни израстнахме  с това -  Месопотамия, Месопотамия, но не сме я виждали. Наистина атмосферата тук е интересна, очарователна. Архитектурата и разни други неща -  да, но най-вече всичко идва от земята. Много дълго време тук са  се случвали най-различни неща. И усещаш отново онези времена тук, сякаш нищо не е отминало. Толкова много неща могат да се направят за един ден, но разбираш, че нищо не можеш да направиш, денят минава толкова бързо. Като че ли тук всичко е в началната си точка. И за мен е така. Разбира се, времето е различно, то учи хората да възприемат нещата по друг начин.

Енгин Акйюрек: За първи път съм в Мардин. Всъщност всеки знае за Мардин, всеки му се иска да дойде, знае се, че този град е място, в което се събират различни култури. Едва ли не, това е място на което може и да не ходиш. Но представата в главите ни е нещо съвсем различно. Ако се поразходите, ще видите един съвсем различен живот. Много топли, симпатични хора. И аз като Енгин ако трябва да дам определение, бих казал, че Мардин е място  в покой.

В рекламата на сериала има такъв израз „Място, на което хората воюват със съдбата си” Според вас хората тук воюващи със съдбата си хора ли са? Безисходица, нещастие, това ли навява у вас атмосферата тук?

Енгин Алтан Дюзятан: Не съм много в нещата, но според мен тук е място, на което ще се установи ново равновесие. Тази земя е такава земя. Хората са доста щастливи от живота си, само искат по-добри условия. Но разбира се, това искат всички, независимо къде живеят.

Каква е комуникацията ви с хората?

Енгин Акйюрек: Играя ролята на човек от тях, в една история която се случва на тяхна територия. Едно от най-притеснителните неща е да не разкажем нещо невярно, свързано с тях. „Ние не сме такива” биха могли да кажат. Но нямаше такава реакция. В по-старите сериали за югоизтока има доста клишета, за забрадени мъже, татуирани жени. В нашия сериал не става въпрос за това, което се харесва.

Има ли нещо, което за първи път виждате тук?

Енгин Акйюрек: Има нещо много интересно в лицата на тукашните деца. Доста порастнали, но отвътре са си деца . Изражението им, сякаш са преживели нещо. С вас не мога да застанат очи в очи. Невероятна е тази невинност. Деца са, но не са като децата.

Енгин Алтан Дюзятан: Много неща ще ви учудят. Не знаех например, че има толкова много птици в природата. Вървиш си по пътя и изненадващо преминават толкова соколи, орли. Магарета и хора, такава обвързаност меджу тях. Миналия ден минаваме през пазара. Само магарета и хора могат да минат, улицата е тясна.  Един чичо зад нас „Бип, бип”, свиреше с обикновена свирка.

Какъв човек е Мустафа, защо е толкова луд?

Енгин Акйюрек: Всъщност той е много умен мъж. Винаги е готов с отговорите, може да преживее всичко съвсем открито (екстровертно). Държи всичко под контрол, но има неща, които не може да контролира. Нервността си, епилепсията си. Едно единствено нещо е причина за това, страстта му към Нарин. Владее всички, приятелите си, семейството си, но това е различно. Единствено не може да контролира Нарин, там се проваля, избухва.

Харесвате ли го, можете ли да бъдете приятел с Мустафа?

Енгин Акйюрек: Не бих могъл. Всъщност Мустафа изживява в себе си нещо, което на всякъде по света всички ние изживяваме. Според мен хората, които биха могли даго разберат са тук, на това място. Заради страстта може всичко да се направи...Въздухът на това място, водата...В следствие на това живота е някак феодален.  Няма никакви притеснения, свързани с пари, или с нещо друго, това дава широта на действията му. Но той е и един невероятно забавен мъж.

Защо някой, който учи история, ще участва в състезанието „Звездите на Турция”?

Енгин Акйюрек: Има си предистория,  не беше ей така, трябва да отида на състезание, и хоп...Исках да уча в университет. Не исках да влизам в Консерваторията, иска се смелост за да се занимава човек през целият си живот с актьорство. Е разбра се, когато си на 19, не  можеш да вземеш най-правилните решения. Но и не казвам, че съм взел неправилно решение. Всъщност, трябва да опознаеш актьорството, и от този момента на татък си казваш, мога да го направя. И аз така, след като  го опознах... Най-напред беше театър в Анкара. После идването ми в Истанбул за състезанието, и началото беше поставено

Защо един човек като Д-р Сердар, който е обиколил света, ще се влюби в момиче като Нарин?

Енгин Алтан Дюзятан: Сердар е на пътешествие вътре в себе си. Когато си тук от една година за да снимаш сериал, ти организираш  някак живот си. Опитваш се да не го изпускаш от очи, правиш си вътрешна равносметка. Защото „няма време, има време”! Гледаш филми, четеш книги, но не е достатъчно. И се обръщаш към себе си. Сердар изживява такъв процес. Баща му умира, 10 години е работил в Сомалия, и на други места. Той не е могъл да изживее любовта на съвременния човек. И ето, че вижда тази жена, в кота нула е. Ако и аз я бях видял, и на мен щеше да ми въздейства. Бих ли могъл да изживея такава любов, не, но за човек като Сердар, е напълно възможно.

Сердар се занимава с разчистването на  мини. Преди това знаехте ли нещо за противопехотните мини?

Енгин Алтан Дюзятан: Не, знаех, че има мини в пограничните райони, но честно казано, не знаех нищо за това. Мисля, че са мини от след Втората световна война. След това американците са разполагали с много сухопътни мини. Продавали са ги на Турция.  И ние, вземайки ги, задлъжняваме заради тях, и след това ги посяваме наоколо.Казват, че мините се плъзгали под земята. Чух това в селата, през които минахме. Мерал Окай също разказа някои неща.

Казвате, че времето тук е спряло, вие спряхте  ли, успяхте ли да си починете?

Енгин Алтан Дюзятан: Принуден си, наистина няма какво да се прави! Сега правя снимки. Искам да споделя видяното, то не може да се разкаже. Чета книги, ходихме много пъти до Нусайбин, Хасанкейиф. Вечерно време ходим в рок бар в Дийарбакър. Amor Rock Bar.  Много добра музика имаше, млади хора от университета, беше много хубаво.

Значи при Керим, имаше сцени, които само с глас ми докарваше пепруди в стомаха.
Един пример е в 78 серия като спря колата на пътя и говореше на  Фатма ( твоят коментар беше- и заговори с един глас, от който ми изтръпнаха ноктите на краката. И на мен, Хриси, и на мен.
Другия момент беше, когачто говореше на Фатма в леглото за п.б.н, че всичко трябва да стане със желание. Гледах на турски, думичлка не разбирах, Но Енгин ме побърка с тоя глас, накрая вече шепнеше, а аз вече ящх да се разтека по клавиатурата...