Любители на Котки Тема 61

gerche,   ей така го разбирам и аз живота!  

Дидитка, хайде успех! И да показваш после новото котешко царство!  

Mury-mur, дано си разрешите проблема с оставането самичък за 2-3 дни! Последната снимка на твоя Мъри ми е с любимата котешка поза.  

Сиско понеже ни го донесоха на 3 месечна възраст не е имал атавистични изблици. Виж първият ни котарак Джинджър смучеше тениски наред - на мен, на децата и основно на мъжа ми. Смуче и меси с лапи. Така де, за него той си му беше майката.    Той го донесе от село на около 20 дни. Беше го спасил изпод зурлата на прасето, чувайки страшна тупурдия. Котката си настанила котилото на тавана на кочината, точно над копанята. Дупки широки, и котето паднало точно в пълната хранилката. Прасчо за малко да се облажи. Опитали с баба да го поизмият и го върнат в котилото, ама майка му почнала да го съска и гони. Така се озова у нас, донесен в скута на мъжа ми. Тук-таме с ярма по козинката. Имаше ципи между пръстите и още не можеше да ходи качествено. Въпреки, че аз го изгледах с една спринцовка, от която си сучеше млякото, освен мен възприемаше за своя майка и мъжа ми. Последният така и не можа да обикне друг котарак. Ако не се лъжа никога не е галил Сиско.

Дидитка, благородно завиждам за жилището, ние също сме в процес на търсене. Искаме къща, за да могат Пумба и Марли да имат повече пространство за беснеене Дано скоро се похвалиш
profeorkata, при майка ми е така, както при мъжа ти, след любовта на живота й Томи, така и не успя да погледне друг котарак. Пред блока имаме една котка, която си е харесала майка ми и ходи след нея като куче до магазина, спи и ражда на площадката на етажа, майка ми я храни. Такива хубави котенца ражда, майка ми си играе с тях, харесва ги, но не може да се престраши да вземе някое вкъщи, страх я е, че ако му се случи нещо, пак ще реве с години. С една друга съседка намират дом на малките като станат самостоятелни.
Това че котките сучат от дрехи, защото са отделени рано, ми е много странно. Всичките ми котки до момента правеха така, а единия го взехме на около 4 месеца. Пумба и той, когато си ляга суче, но одеялото си, явно им е хубаво и ги успокоява.
Когато сте давали антибиотик, забелязвате ли обилно уриниране? Прави ми впечатление, че откакто го пие, пишка често и по много, направо като човек.

Mury-mur ,много красив "гостенин".Още един сивушко 
Незнам дали дали това гушене е навик от кърменето или какво,то дори не винаги е "сучене",да оставя слюнка,а често е просто дУшене А понеже по обяви търсехме коте - повечето хора,които подаряват/продават котета го правят след като котета навършат 30 до 45 дни.Явно,че и това не е правилно,но е факт. Малко са хората,които отделят котета след 3 месеца примерно.Може би не им се отглеждат котета до такава възраст,защото всичко това е свързано и с не малко разходи за храна,тоалетна,играчки,ваксини и не на последно място с възпитането им
Съдейки по анкетата до момента,май повечето котета са взети точно в интервала 4-7 седмици

Ето и една позабравена снимка от нас  - Мароко като малък http://mariageorgievaa.snimka.bg/animals/maroko.665712.27250522

Мойта принцеса я намерих да се скита пред блока ми... беше толковаааа малкаааа ,направо в шепичката ми се събираше... Отдавна се канех да си взема коте ,и там където работех тогава се бяха народили имаше едно чисто бяло и на челцето само се очертаваше черна светкавичка ... но се разболя и докато ми преведат заплатата да го заведа на лекар умря   много плаках  ... Другите от там ги раздадох като пораснаха и като видях че майката вече ги гони . Гледах да им подбирам и да разпитвам хората на които ги давах и се радвам че и до днес подържаме връзка с някои, само за едно няма да си простя .... последното което знам за него е че много е съскало и се е криело под леглото , а беше страшно гальовно ... което ме навежда на мисълта че нещо в отглеждането му не е било наред и исках да ходя да го взема   ама майка ми ме спря и все още (вече 2 години) не ми дава мира че не отидох  
Както и да е , надух ви главата и се отклоних от темата много   исках да разкажа за Мърли  

Та като я прибрах се изкъпахме имахме доста бълхички   милото така жално мяукаше изкъпано   после хапна малко и й направихме импровизирано легло в леген с одяла   помня че я слагаме а тя излиза и ми ляга в скута и така няколко пъти   а така и се спеше че едвам се измъкваше от легена, ама да спи в мен и това е   накрая вече се умори и си заспа в легена де   и така, после малко по малко почна да си показва рогцата   много обичаше сутрин да ме буди като ми скача на лицето и то много прецизно   та да ме удря само с корема ,да ми е пухкаво   опасна фурия беше  

Нашето коте го взехме на 30 дни,но не е имало атавистични изблици.Никога не е смучела дрехи или каквото и да е.Дори не обича и да я взимат много,дава да я погалиш и скача,не иска да я държат изобщо,нито ляга по някого....единственото,което правеше е да ми "масажира" косата като легна за примерно 5 мин и лягаше в нея...ползваше я като легло  сега като легна за малко идва отгоре на корема ми ляга и след 5 мин става и отива да ляга в края на леглото от към краката ни или от към малкия.Предната ми котка,която я взехме на около 3-4 м не можеше без мен,вдигаше дори лапички,за да я взема като се прибера,лежеше по цял ден върху мен и вечер лягаше под завивката извита до корема ми и се гушване,не даваше да я махна...веднага се връщаше.Така че не мисля,че това зависи от възрастта,ами си е до животното.При малкото има повече грижи,защото е все пак на 30 дни...не може да се храни кой знае колко добре,постоянно изцапано миех го след всяко хранене,че муцунката му ставаше толкова мръсна...след всяко акане също миехме дупето,че се омазваше до половината тяло  Реално отглеждаш бебе.....

maria_georgievaa ,на сърце ми е този мароканец 
Бу,виж какви сиамчета си търсят стопани 
http://prodavalnik.com/siamcheta-za-osinovyavane-i5950397
И тук още бонбонконци 
http://prodavalnik.com/podaryavam-dve-malki-kotentsa-i5939767
http://prodavalnik.com/podaryavat-se-kotentsa-na-1-mesets-i5917311

Не е това причината. Ако започнат да търсят дом на обикновени котета в третия месец, остават техни завинаги. На три месеца са доста големи на ръст. Дори физиономията е променена и няма нищо общо с бебешката. Аз също ако взимам малко коте не бих чакала до 3 месеца. Мъро го намерихме когато беше на 2 (според ветеринаря) и беше точно в онази "грозна" на вид възраст - слаб и кльощав, а не пухкава бебешка топчица, каквито са 2 седмици по-рано. Мисля, че ако го избирах по обява, едва ли бих се спряла на такова коте. Мацо го прибрахме от улицата на 45 дни и беше просто идеален. Можеше да яде всичко, имаше изградени хигиенни навици и беше много сладък. И както казах и за Мъро, малко по-късно заприлича на скелетче, което никой не би погледнал  .

Интересно, че никога не съм имала коте, което да "суче". Може би са били отбити вече и не са имали нужда. Мисля, че тъпченето с лапички остава като някакъв инстинкт, който в повечето случаи е свързан с приятни усещания, но и не само (за съжаление го видях при други обстоятелства, които на никого не пожелавам да види).

Да ви припомня една от първите Мацови снимки  :

1997 г.

Бу, във варненския Animal help вчера се появи чисто сиво коте, на което му търсят дом.

Щях да кажа, да питаш ветеринарите на Пумба, ама... При Грей беше така- увеличаваше се количеството урина от лекарствата.

Таня, Мацко все едно участва в куклен театър!   Много мили муцунки има тук беее.

Грей го взехме вече "отгледан"- 5-6 месечен. Май няколко пъти съм публикувала тази снимка( от първите му), ама ми е любима.
http://picbg.net/u/46702/42956/543298.jpg

Малките котета са много сладки, но аз предпочитам да си взема отраснала котка.

Дам ,имаше такова нещо, когато Пърси беше на инжекции и антибиотик. Лекарите дори ме предупредиха,че действат отводнително и ще започне да пишка много. Миличкия веднъж дори не можа да издържи и се напишка докато стигнем до вкъщи.

Здравейте

НА мен не ми е парвило впечатление от антибиотика да е ходила повече до тоалетната. Ама явно и беше доста лошо закото тя почти не мърдаше тогава за каквото и да било.


Успях да си изнамеря снимката на маца от първия и ден в къщи (или втория най-много да е било) 



И една от зимата

КОЛКО ГОЛЯМО КОТЕНЦЕ ДА СИ ВЗЕМЕМ?
Колко голямо трябва да е котето когато отива в новия си дом?

„Котенцата трябва да напускат дома си на минимална възраст от 12 седмици“  казва д-р Бетси Арнолд, опитен развъдчик на сиамски котки и практикуващ ветеринар в котешка клиника в Рочестър, Ню Йорк наречен „ Грижа за котките“.  „ В моята практика съм виждала котенца на 6 или 7 седмици, които тежат 350-400 грама. Това са бебета. Те трябва да останат при майките си.“
Дванадесет седмици изглеждат много за хора, които са свикнали да виждат обяви във вестници,  предлагащи котенца „готови за вземане“ на възраст от 6-8 седмици.  Повечето от нас, които са имали котки са ги взели толкова малки. Те са сладки на тази възраст, а и на повечето хора им харесва да имат толкова малко коте за да го гледат как расте. Обаче отделянето на котенцата от майките им толкова рано може сериозно да им навреди.  Има много важни моменти от умственото, емоционалното и физическото развитие на котето, които то преживява на възраст между 6 и 12 седмици. Отделянето на котето от майката, котилото и познатата му среда в тази възраст може да причини прекомерна нервност и стрес в най-добрия случай, а в най-тежките случаи – сериозни медицински проблеми и дори смърт.

Потенциални проблеми при ранно отделяне
Проблеми с имунитета и здравето
„ Едно от основните ми притеснения при ранното отделяне е, че имунната система на котенцата се развива истински между осмата и дванадесетата седмица“ ....тук следват обяснения за имунитета от майчиното мляко и за ваксините.
„То също трябва да е достатъчно голямо и физически развито за да е готово.

Проблеми с храненето и отделянето
„Отбиването не е еднократно действие, то е процес,“ казва д-р Арнолд. „Те не започват, просто ей така, да ядат твърда храна. Ядат малко, после сучат, ядат отново и пак сучат и т.н. В крайна сметка започват да ядат повече отколкото сучат и накрая напълно спират да сучат. Това не се случва преди 6-8 седмична възраст.“
Оставена сама с котенцата, майката в един момент спира да им позволява да сучат. При повечето котки това става естествено някъде между шестата и осмата седмица. Този процес обаче е много важен тъй като учи котето да се справя с объркването и отказите. Когато майката започне да отказва на котето да суче, което котето много иска да прави, тя учи котето как да се справя с това объркване. Котенцата, които не са научили този урок може да развият проблеми с поведението.
Отбиването не се състои просто в преминаване на котето към твърда храна. Това е важно време, през което котето започва да установява своята независимост от майка си. Това трябва да е постепенен процес.
Често срещано е също котенцата да не се хранят добре и да имат проблеми с котешката тоалетна. Много котенца на възраст от 6-8 седмици не използват редовно котешката тоалетна. Открила съм, че на моите котенца им отнема 10 седмици за да си изградят хигиенни навици. Промените в диетата и стресът от отиването в нов дом могат да бъдат придружени от диария.  Диарията може да е животозастрашаваща за малко коте: тежката дехидратация и бързата загуба на тегло са сериозен проблем когато котето има малка телесна маса.

Проблеми със социализацията и поведението
Хората често искат да вземат малко коте, защото се притесняват, че котето няма да се привърже към тях ако е по-голямо. Това просто не е вярно. Както казва Анн Сегрест от развъдник Kiriki Korats: “По-големите котета се привързват към новите си стопани съвсем лесно. Котките нямат нужда да намират своето място в „глутницата“, както кучетата трябва да правят. Този мит трябва да бъде развенчан, за да могат котенцата да се учат от майките си и да бъдат колкото се може по-здрави и спокойни, когато отидат в новите си домове.“
Вярно е, че котенцата, които са били отделени от майките си в ранна възраст се привързват към даден човек като към майка заместител. Това може да изглежда сладко, но не е здравословно. Такива котенца често се опитват да сучат от одеяла, дрехи, копчета и дори от себе си. Те могат да станат зависими от хората до степен, че стават страхливи или невротични когато останат сами. Много от тях се крият или бягат при среща с непознати. Най-често обаче котки, които са лишени от правилна социализация не могат да се научат как да съжителстват с други котки. Това ги прави изключително неподходящи за домашни любимци в домакинство с много котки.
Фазата на социализация на котето започва на около четириседмична възраст и може да продължи до четиринадесетседмична възраст. Котенцата се учат да изследват света през този период под успокояващия надзор на майките си. Между деветата и четиринадесетата седмица те се учат от майките и от братята и сестрите си как да контактуват с други котки. Учат се как да разпознават и интерпретират котешкия език на тялото. Котка която е пропуснала тази важна социална стъпка може да не се научи как буквално да „говори“ с други котки.
Също така през този период котето трябва да се среща с различни хора за да не се страхува от различните типове хора. В ранната социализация е разумно някои котки да се страхуват от всички хора или от хора с очила, или други странности.
На развъдчикът на манксове Мардж Бейкър й се наложило да отглежда три котенца, чиято майка станала неспособна да се грижи за тях когато били на три седмици. „[Тези котенца] хапеха, т.е. по-скоро гризяха; искаха да дъвчат пръстите ми и търсеха вниманието ми постоянно. Също така обичаха да дъвчат косата ми, всяка моя дреха биваше близана и дъвкана. Слагаха си всичко в устата и се разстройваха ако останат сами. Манксовете обичат да се забавляват през повечето време, но не и тези трите. Освен това беше трудно да се научат да използват котешка тоалетна и смятаха пода за подходящо място да се изхождат. Предполагам, че не бях много добра майка котка.“
Дебора Фелдхам от Glendoveer’s Abyssinians разказва подобна история. „Веднъж взех две котета сирачета, които трябваше да храня със спринцовка, защото бяха съвсем малки,“ казва тя. „Те не бяха лесни за отглеждане котенца. Бяха ревниви и несигурни, често показвайки своята несигурност като ходеха до тоалетната на неподходящи места или като драскаха и съскаха на непознати. Смятам, че ако тези котенца бяха родени в по-сигурна среда и отгледани от майка си [до по-късна възраст] щяха да са по-добре подготвени емоционално да се впишат в новите си домове. Котенцата се учат от майките, котилото си и обкръжението си.“
Котенцата се нуждаят от времето с майките и котилото си на важни житейски уроци – уроци, които ще ги направят щастливи, здрави, уверени котета. „Виждала съм котенца отделени от майка им твърде рано, които започват да дъвчат дрехи и стават невротични,“ казва Джун Абът Коуел от развъдник Velpaws Siamese. „[Котенцата] не само се нуждаят да са с майките си, но също и с котилото си. Котенца, които са отделени твърде рано не са толкова толерантни и самоуверени, колкото са по-големите.“

Котенце на дванадесет седмици
На възраст от дванадесет седмици повечето котенца са отбити или почти напълно отбити, имат адекватна социализация с майките и котилото си, получили са всичките си бебешки ваксини и са преминали критичния период на изграждането на имунитет. Правилно отгледани и социализирани от хора, тези котенца са се научили да изследват света и ще го посрещнат с увереност, която ще запазят през целия си живот. Това варира от котка до котка и от порода до порода.
Най-важното нещо, което трябва да бъде запомнено е, че решението за възрастта, на която да се даде коте, трябва да бъде водено от мисълта за доброто на котето, сега и за в бъдеще, а не от финансите или желанието за по-малко коте, поради каквато и да е причина. Бебешкият период на котенцето е краткотраен. Ще имате котенце само за кратко, но котката може да е с вас за много години напред. Може да ви изглежда разочароващо да оставите котенцето при майка му за още месец или два, когато сте се надявали да го вземете по-скоро, но ще е от огромно значение за умственото, емоционалното и физическото здраве на котенцето през целия му живот. Ако търсите домашен любимец от приют може да нямате избор. Ако взимате коте от познат или от развъдник настоявайте то да е поне на 12 седмици за негово собствено добро. Благодарение на това ще имате по-здрав, по-щастлив и по-добре социализиран четириног приятел

взето със съкращения от блог на фалкон, персийска котка

Да, тази статия четох вчера, май една от малкото на български. В чуждестранните източници масово пише за възраст 12 седмици.
А котетата не се отбиват на 6-8 седмици, а по-скоро към 10-12. Към 6-8 котката почва да ги отбива, но това отнема време, не е от раз, плавно почва тя да скитори повече извън мястото за живеене (ако има къде) и така котенцата прекарват повече време без сукане и в същия момент прояждат повече други храни. Постепенно намалява и времето за сукане котката, почва повече да се дразни, като я налазят и току стане и ги отръска от себе си. Рядко остават сучещи котета след 12-та седмица, но и това сме виждали

Сегашната стопанка на бъдещото ни коте каза, че ще изчака да порасне (но мисля, че другите ще ги раздаде по-скоро ) Аз предложих да ударя рамо с храната за котето, все пак те са доста ящни. И обмислям да го занеса на ваксина, като стане на 2 месеца и после да го върна при майка му пак.

Благодаря за предложенията за котета сиамските впрочем са взети, мисля, а сивото е мъжко, ние искаме женско (аз искам женско, всъщност, въпреки че мъжът ми може би ще се радва на още някой от неговия пол у дома а то, даже котката женска... )
Мисля, че се спряхме на това, което ви показах преди няколко страници, или на сестричката му, ако не я вземат, че била обещана вече. Тя повече ми хареса, и аз на нея, но ще видим.

Ако някой иска да си вземе котараче с по-дълъг косъм, това е баткото на котенцето, което харесах. Видях го лично, голям красавец, с пухкава опашка, много гальовен и много се грижеше за новите бебета (което ми изглеждаше много смешно отстрани, понеже ги ближеше повече от майка им, сигурно).