Нашия цоклив маратон мина, когато му поникваха четирите кучешки зъба почти едновременно(два по два в рамките на 2 месеца)
Обаче не беше само неспокойния сън. Беше голямото мрънкане и през деня. Все му беше криво, все едно, че му се спи и лесно се разстройваше. Сега пак си е същия. Може да суче и по много пъти на ден, защото примерно много съм любопитна да видя какво става във форума и го подканям да суче, че да седна Първото ми дете имаше направо свръх нужда постоянно да бъде с мен(някой близък), да ни гуши, да сме плътно до него, докато се разхожда и изследва света... даже за да хване нещо от земята, с една ръка ни държеше и се навеждаше с другата да пипне предмета. Не можеше и за пет минути да се заиграва. По-точно играе си сам, но трябва някой да седи до него (примерно може да си ръчкам в телефона, но трябва да съм седнала до него на земята) и той като ме пита нещо на бебешки, аз трябваше да реагирам на мига. Не го ли направя, идва да цока, за да ми привлече вниманието.
Та искам да кажа, че знам какво е дете с повишени нужди от внимание, което се свързваше и с много често сучене. И понеже си знаех, че децата са си такива, Никола сега ме изненадва с това, че може дълго време да не суче, играе сам и не изисква от мен кой знае какво.
Ето например големия ми син в парка играеше непременно с мен(или аз седя до него в пясъка примерно) до към две години някъде, може и след това да беше. Малкия от както може да сяда в пясъка, там играе съвсем сам и даже не се оглежда да види къде съм. Големия ме водеше за ръка, където иска да види нещо, Малкия хуква и ми изчезва от погледа за секунди. Няколко пъти го губя от поглед и докато го намеря, той вече отива към края на парка и аха да излезе на пътя.
Големия не понасяше някой непознат да го пипа или заговаря и тихо ми се оплакваше :"Мамо той ми говори". Малкия тича по хората и им досажда(особено ако имат нещо за похапване)
Отплеснах се, ама веднъж съм седнала да пиша

Ааа и за моженето/неможенето. Митко все не влизаше в мерките за нормалност - на сантиметри, на килограми, за количество твърда храна, за милионните кърмения на денонощие, за отношението му към околните, за самостоятелността, за моженето да реди кубчета, да говори и прочие. Сякаш нямаше неговия характер и по книгите за детска психология
. В отчетната ми тема не споделях, че не може това или онова, криех и килограмите му, защото се чувствах зле, че все моето е на опашката по възможности. По тази причина няма да ви казвам Никола какво може(а той може много неща А агресията при Никола не е агресия. Той просто имитира. Постоянно вижда брат му и баща му как се борят. Освен това, ако батко му му посегне и той посяга. Когато се радва, най-приятно му е да тупа и с двете ръце човека, особено ако това е брат му.
Твърдите храни май не ги яде много повече от брат си на същата възраст, но докато брат му беше хръбльо, кърменето беше виновно според околните. Сега, като няма проблем с килограмите, никой не забелязва, че изядените с апетит пет хапки са само пет.
П.п. ааа, друго щях да пиша. Нали след годинката много деца може да започнат да изпитват страх да не би да бъдат изоставени, защото се осъзнават все повече като самостоятелни, отделни от майка си личности. Та за това така се държат прилепено някои(особено пък ако е в комбинация с истинско оставяне за часове или дни и ако има и някокакъв физически дискомфорт за десерт, ето ти жива ваденка). И колкото повече майката се опитва да се отлепи от него, толкова повече то се прилепва, защото усеща напрежението и се получава един омагьосан кръг. Това с големия го усетих доста силно. А как спеше самоооо
Заспива след дъъъъъъълго приспиване и не смея да мръдна, лежа с него(тогава прочетох цели две книги и то дебели). А мръдна(не просто да стана от леглото, а ако мръдна или се завъртя), той е скочил и ревнал. 
Обаче, по късно тя реши да "плаши"попа и му вика"аба",т.е."па".Постоянно го гледаше из под вежди. 

Винаги едното е за сметка на другото,но никога не съм съжалявала че емигрирахме
Ако все още пишем тук 

Мартина е редовен посетител на батута за да скача и днес имаше едно детенце колкото нея там.Майката го стовари вътре,при положение че му е за 1 път и отиде да пие кафе с бащата седнала с гръб към детето.Колко пъти щеше да падне детето да не казвам,ако не бяхме родителите които бяхме наоколо,както и жената,която е на батута.На нея й побеля косата да се тревожи данему стане нещо защото то постоянно отиваше към входа за да гледа и без малко да падне.Накрая вече искаше да си ходи и аз го хванах и чак тогава майка му дойде и пак го тикна вътре.После ние си тръгнахме и не знам развръзката.
и такива неща. На мен също като п.атанасова ми помага, много обича да вади дрехи от пералнята, да ми ги подава, да ми помага да съберем играчките и т.н.
Разбира всичко, което и говоря и знае имената на предметите и частите от тялото и ги посочва. Отваря и затваря матрьошки, понякога си слага нещо вътре, за да дрънка
. Подава ми дрехите докато простирам. Погалва цветенцата / научи се да не къса листата на стайните растения
/. Качва се на уолкъра, който е като камионче и с краченца се оттласква, за да се придвижва. Сменя каналите от дистанционното или направо си включва телевизора от копчето, печката също. Изключва ми компа, когато съм седнала нещо да пиша. ТАНЦУВА!!! Много обича музика и хваща вярно ритъма