Защо я искаш още тази жена? Дори децата и са спрели да я търсят. 
- Публикувана: 19 май 2012, 17:23 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2012, 23:34 ч.
Жена ми ни напусна. Помогнете!
Аз не разбрах какво по-точно ти липсва ,пиянството и,ходенето и цяла нащ по заведения, или това че дори не се интересува от собствените си деца.
Нали не се заблуждаваш ,че дори и да се върне тя ще се промени,явно просто и харесва да живее така,без ангажименти към нищо и никого.Аз на твое място дори и да иска да се върне не бих и го позволил,колкото повече хленчиш по нея,тя толкоз повече ще си мисли че е незаменима.
Нали не се заблуждаваш ,че дори и да се върне тя ще се промени,явно просто и харесва да живее така,без ангажименти към нищо и никого.Аз на твое място дори и да иска да се върне не бих и го позволил,колкото повече хленчиш по нея,тя толкоз повече ще си мисли че е незаменима.
Казвал съм им да не пропуснат да и кажат да остане, но не съм ги подготвял да играят театър. В един разговор между нас /мен и жена ми/ в който за пореден път я умолявах да размисли и да остане, след това момчето ми каза "тате мисля че трябва да престанеш, нали виждаш че няма смисъл". В друг разговор с нея тя пък ми каза че трябва да съм мазохист, щом след всичко това все още искам да се върне, което ми подсказва че все пак тя осъзнава какво се случва.
Аз бих те посъветвала да спреш да ползваш децата като оръжие, защото вероятно това е една от причините тя да се откаже от тях.Стига си хленчил, че вероятно в очите й си направо жалък!Обясни на децата, че такива неща се случват, че хората се разделят когато любовта изчезне.Че майка им е тяхна майка и ги обича, и най-вече-направи всичко възможно да стимулираш контактите между тях БЕЗ НИКАКЪВ НАТИСК върху нея.Оправи това, което си направил-за мен ти си отделил децата от нея, или поне силно си спомогнал за това.Няма да се учудя ако си я заплашил, че няма да види децата ако те напусне.Вероятно си и по-силния финансово и тя няма възможност да се бори за тях.Не я оправдавам-далеч съм от тази мисъл.
Просто съм убедена, че и ти имаш, и то не малка вина тя да избягва децата.
Просто съм убедена, че и ти имаш, и то не малка вина тя да избягва децата.
Вероятно си права happy_woman. Знам че за една раздяла обикновенно вина имат и двамата и аз правя всичко възможно да поправя грешките си. Може би и за децата си права. Предлагаш ми да направя така че тя да почне да се вижда с децата, ами как? Те са си у нас и когато иска може да дойде и да ги види, аз не я спирам и не и забранявам, но разбери ме, че не мога да ги кача в колата и да ги закарам при нея и любовника и, все пак официално все още сме семейни /всъщност тя дори не е ходила на гости в тях, а срещите им са по скоро като ученически - на седянка пред някой вход, в барчето, в колата, или някъде другаде в приятели ит.н./. Между впрочем правя така че да се виждат доста често с баба си /майка и/, с леля си и вуйчо си /брат и сестра и/ и техните деца, които са им братовчеди, дори ги оставям при тях за по-наколко дни, така че тя ако искаше там щеше да ходи и пак да ги види. Освен това децата си имат и телефони, но тя и по тях не ги чува. Иначе разбира се че и аз си имам недостатъци.
Те са си у нас и когато иска може да дойде и да ги види, аз не я спирам и не и забранявам, но разбери ме, че не мога да ги кача в колата и да ги закарам при нея и любовника и, все пак официално все още сме семейни
А защо всъщност да не закараш децата до нея?Унизително ли ти се вижда?Ами че това, че и се молиш и й пълзиш в краката е в пъти по-унизително!
Измисли си едно пътуване извън града, кажи й, че ще й оставиш децата за два дена, защото нямаш друга възможност, и преди това си поговори с малките, защото явно са настроени.И дано се оправят нещата между тях.
А ако си от тези, които искат за наказание да отделят децата от напусналия ги партньор, ок, но не прехвърляй цялата вина на майката.
Това никак не е обнадеждаващо. Но ми се струва че има и една разлика която все пак дава надежда. Моята жена е прекрасен човек и не беше такава до преди половин година. Освен това тя беше много добра майка цели 10 години, а това никак не е малко. Просто сякаш отведнъж нещо се случи, а може и да е бил дълъг процес на който аз да не съм обръщал внимание. Не знам, но знам че трябва да направя нещо за да си я върна.
Тъкмо щях да напиша точно това!Мисля, че тук е разковничето-когато един мъж започне да приема една жена за даденост.....понякога дребните камъчета преобръщат "каруцата" 
О.к. happy_woman ще направя така както казваш, макар че считам че не е редно. Но ми кажи какво смяташ че ще постигна с това - ще си я върна !!!!!, ще се оправят отношенията между нея и децата !!!!. ами защо тогава тя един път не поиска да ги вземе за ден - два при нея си, а и пак казвам телефоните също ги има и може да им се обади просто. Съгласен съм с това че може би не желае да идва у дома и да ме вижда, но нали аз това искам да променя.
О.к. happy_woman ще направя така както казваш, макар че считам че не е редно. Но ми кажи какво смяташ че ще постигна с това - ще си я върна !!!!!, ще се оправят отношенията между нея и децата !!!!. ами защо тогава тя един път не поиска да ги вземе за ден - два при нея си, а и пак казвам телефоните също ги има и може да им се обади просто. Съгласен съм с това че може би не желае да идва у дома и да ме вижда, но нали аз това искам да променя.
Не мога да си обясня какво трябва да се случи с една жена, за да си зареже така децата. И аз не бях щастлива, имах проблеми и се разведох, но единственото, което поисках да взема бяха те. Щом се е стигнало до тук не те съветвам да очакваш нещата някога да бъдат както преди. Дори и да намериш начин /или на нея да и прещрака релето пак/ и да се върне, как смяташ, че ще се заличи случилото се? За мен тя или е абсолютно безотговорен егоист, или нещо толкова я е сринало психически, че не си дава и няма и да си даде сметка какво прави. И в двата случая ти няма с какво да помогнеш в момента. Тя бяга от теб и от ангажиментите - остави я. Възможно е след време да се осъзнае, но не и ако я притискаш. Този живот, към който се стреми е празен, в сравнение с живота, който би имала заедно с децата си. Ако е поне малко човек, ще го усети и ще се обърне отново към тях, а може би и към теб. Въпросът е дали си струва да я искаш обратно....
...Освен това тя беше много добра майка цели 10 години, а това никак не е малко.
Една много добра майка /по твоите думи/ никога не би изоставила децата си
Явно си се заблуждавал...Че я обичаш - ясно, но че тя е най-доброто за твоето семейство /както сам казваш/, може много да спорим ...
Остави я.
Времето ще покаже кой какъв е, кое си струва и кое - не.
Гледай себе си и децата. Те имат нужда от поне един нормален и адекватен родител...