Имам въпрос за температурата на водата при завиране, варене, кипене. Аз знам, че на морско равнище водата завира на 100 градуса по Целзий и се изпарява. Въпросът ми е може ли водата в отворен съд да достигне по-висока температура на морско равнище? Аз ако я сложа в тенджера без капак на котлон на 200 градуса, ще дойде момент, в който водата ще започне да се изпарява. Обаче тя няма да се изпари цялата за една секунда. Във времето, в което водата постепенно се изпарява и количеството й намалява, може ли температурата на водата да е 200 градуса? А ако сложа капак или е в тенджера под налягане? Въпросът ми е породен от това, че нали е сравнително безвредно готвенето, когато продуктите са варят, като една от причините е, че варенето протича при по-ниска температура от печенето. И аз се чудя ако увелича котлона при варене, дали се увеличава температурата на водата и доколко може да се увеличи след като премине 100 градуса? Има и друго, все пак аз не кипвам само вода, а варя вътре продукти, това би трябвало да променя нещата, защото вече е смес с други физико-химични свойства, но как ги променя по отношение на температурата? Печката ми е АЕG, котлоните са ми със степени от 0 до 9, как да се ориентирам коя степен до колко градуса нагрява? Имам и въпрос за готвенето в херметическа тенджера и водата, но ще го задам по-натам, че в зависимост от отговорите може да отпадне.
- Публикувана: 20 май 2012, 14:08 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2013, 23:03 ч.
Кипене на водата и температура на водата?
Въпросът ми е породен от това, че нали е сравнително безвредно готвенето, когато продуктите са варят, като една от причините е, че варенето протича при по-ниска температура от печенето.
Това къде го прочете, че ми стана интересно?
Чак пък да е вредно готвенето... Рупай сурови боба и картофите, тогава.
Дали има термометри за тенджера под налягане не знам, нейната цел е да приготвя храната по-бързо, а не по-безвредно.
Чела съм го на много места, особено за намаляването образуването на акриламид при печенето, но не е в това въпросът в случая. А бобът го правя в гърне продължително време на по-тих огън.
А ако излезе, че при варене водата така или иначе не може да достигне много висока температура, ми се обезсмисля купуването на термометър. А и принципно ми е интересно.
А ако излезе, че при варене водата така или иначе не може да достигне много висока температура, ми се обезсмисля купуването на термометър. А и принципно ми е интересно.
Един мъж отишъл да оре. Жена му се видяла малко свободна, та поканила съседките на кафе. Вечерта мъжът се прибрал каталясъл от оран и ги заварил с кръстосани крака, и пепелник, пълен с червисани фасове. Като го видяла, съпругата му се сепнала, та рекла:
- Въъъй, мъжооо, не сварих да сготвя, какво ще ядем сега?!
- Твоята е лесна - рекъл мъжът - ти ще ядеш бой, ама аз какво ще ям.
Та някъде оттогава съществува заблудата на жените, че като клокочи като вулкан боба, ще уври по-бързо.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
Водата кипи на морското равнище при 100 градуса. При по-ниско налягане, т.е. при по-висока надморска височина примерно, кипи при по-ниска температура. Индианките в Андите варят боба цял ден. Затова е измислена тенджерата под налягане, в която водата кипи при по-висока температура и манджата омеква, сварява се по-бързо. Друг е въпросът какво става с хранителните вещества при по-високи температури.
- Въъъй, мъжооо, не сварих да сготвя, какво ще ядем сега?!
- Твоята е лесна - рекъл мъжът - ти ще ядеш бой, ама аз какво ще ям.
Та някъде оттогава съществува заблудата на жените, че като клокочи като вулкан боба, ще уври по-бързо.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
Водата кипи на морското равнище при 100 градуса. При по-ниско налягане, т.е. при по-висока надморска височина примерно, кипи при по-ниска температура. Индианките в Андите варят боба цял ден. Затова е измислена тенджерата под налягане, в която водата кипи при по-висока температура и манджата омеква, сварява се по-бързо. Друг е въпросът какво става с хранителните вещества при по-високи температури.
Та някъде оттогава съществува заблудата на жените, че като клокочи като вулкан боба, ще уври по-бързо.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
Та някъде оттогава съществува заблудата на жените, че като клокочи като вулкан боба, ще уври по-бързо.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
Степените на котлона не са вързани за температурата на варивото в тенджерата, а с електромера.
Степените показват колко голяма мощност отдаваш към съда.
При варене, водата сама си поддържа температурата в една граница 100°С, докато мазнината за пържене може да прегрее и тогава се образуват неприятните съединения.
затова ли на морето едно твърдо сварено яйце става за по-малко минути, отколкото на по-високи места?
Теоретично ми е ясно, но аз като намаля котлона то спира да ври.
Ако не спираше да ври, след намаляне на котлона, щеше да имаш сготвено ядене и вечен двигател (а термодинамиката щеше да отиде по дяволите).
Ако температурата е една и съща, защо като оставя нещо да се вари без капак на висока степен на котлона и се отплесна нанякъде, за отрицателно време водата е извряла, а на по-ниска степен не се изпарява така динамично? Пък може и нещо да съм се заблудила 
.
.