Повечето са такива. 
И аз насреща го закопах - " Не, не, аз не се притеснявам, просто питам, за да знам дали и аз да си взема моя. Но щом повечето ще са без, няма нужда, ще дойда сама.
" Реакцията беше повече от показателна - "
, къде се запозна с него?"...
Па се отпусна на приказка за неговата - оказа се 20-годишна, която искала да си насрочат дата, от която са заедно и бла-бла. Много неща се навързаха. И взе да се обяснява, моля ви се, че си мислел, че ще ми е некомфортно, ако всички са по двойки и т.н.


!!! Сега разбрах защо 2 месеца ми беше трудно да си представя що за "чудо" е, като ми я описваха. Все ди казвах, че не може да е чааак толкова зле.
И все пак, аз толкоз зле изглеждаща "жена" досега не си спомням съзнателно да съм си отбелязвала. Освен природните дадености - вкус и стил никакви, напротив, подчертава си грозноватите черти. Не може да се храни прилично, говори (по-скоро ломоти...) ужасно, държи се леко арогантно и наистина няма самочувствие за нещата, които бях споменала някъде из темата (лично я тествах с меки ръкавички). Качила се на 10 см токове в заведението - добре. Но след това решихме, че ще ходим в един бар, който е на няма и километър разстояние. Извади си "цвичките" от чантата и се преобу
После стана направо "нарочно", междувременно беше променил интонацията - аз продължавам да седя като пън, обаче му влязох в тона. Викам си "Хайде да те видя сега, к'ви си ги мислиш спрямо мен". От мен инициатива никаква, само отговор на неговите. Хоп, по някое време ме целуна - отговорих. И така едно известно време, в което се целувахме, той се опитваше да ме опипва (без особен успех) и от време на време повтаряше, че не трябвало да го прави, но не съжалявал, трябвало да спре, не трябвало да продължаваме с това, трябвало да спрем... И после пак ме целуваше, пак спираше и си хапеше устните (буквално) в размисли, и така...
Не че беше успял да стигне много далеч... Повървяхме още няколко метра, оня реши, че ще ходи у гаджето си. Питам го "Ти сега сериозно ли?!". Отговор "Да. Или ти имаш по-добра идея?"
Викам "Имам - предлагам да вземеш да си ходиш вкъщи". И пак ме целува, и пак ги блещи същите... По едно време му отговорих на някоя реплика от негова страна "Ама ти си бая добре объркан". И оня се отскубна, вика "Лека нощ!" и зачезна.
Да не съм казвала на никого, да си останело между нас, да не разбирал никой... Това бяха акцентите. Викам му "Ти вместо да се правиш на много честен тип, 'що не вземеш да се замислиш защо ги вършиш такива". Обяснението - бил пиян, не било така планирано, съжалявал, бла-бла... Викам му "Виж какво, аз не съм 20-годишната ти приятелка, не ми ги прокарвай тия. Знам, че не е било планирано, но не можеш да ми пробуташ, че не е било желано
И не можел да се съсредоточи, притеснявал се и бла-бла... Жив да го ожали човек! Направо се мумифицира в страховете си, а няма и бегла идея, кой му стои насреща. Как ли пък няма да кажа на гаджето му или да го разказвам на работа - то голямото чудо, няколко целувки с един смотаняк
Или може би трябва да искам да го разделя с гаджето му и да заема мястото ѝ - пази Боже!
Такъв страхопъзльо, че ми се доповръща. Пауло Коельо ряпа да яде...
Последната история ме довърши. То бива, бива, ама това чудо как си намира приятелки?!
Такъв страхопъзльо, че ми се доповръща.
Последната история ме довърши. То бива, бива, ама това чудо как си намира приятелки?!
Такъв страхопъзльо, че ми се доповръща.



?