Тъй... След като вече повече от седмица ми е трудно да осмисля случилото се и ми нагарча в устата, реших да споделя тук и да помоля за странично мнение или съвет.
Преди около 2 месеца се запознах с един мъж на работното ни място. В продължение на около 2 седмици минаваше да ме види всеки път, когато бях на работа (по 2-3 дни в седмицата) и питаше кога пак ще идвам. В началото на април ми взе телефона и след няколко дни се обади. Излязохме да пием по нещо. През това време аз се намирах в центрофугата на раздялата с приятеля си - 8 години връзка. Въпросната вечер по повод на някакъв въпрос от страна на колегата аз казах, че имам приятел, стана ясно и, че живеем заедно. Не исках да лъжа - все пак раздялата все още не беше факт, ако и да беше въпрос на (малко) време. През следващите няколко дни се държах странно и дръпнато, защото той като че ли леко се отдръпна. Това заедно с положението вкъщи ми натегна пружинката съвсем и бях доста изнервена и хаотична. Дадох да се разбере, че съм в процес на раздяла.
После той беше на някакъв семинар в друг град за 1 седмица. Когато дойде време да се прибира, писах закачлив смс и го поканих на по чаша вино навън - като "наказание", че съм се държала незаслужено дръпнато с него досега. Той прие. Междувременно решението за раздялата ми беше окончателно обсъдено и прието и от другата страна. Видяхме се с колегата, дадох да се разбере, че вече съм свободна жена. Все още живеех с вече бившия си приятел - никой не може да се изнесе толкова скоро, няма как просто. Нищо! Усещах, че човекът е някак емоционално дистанциран, от което се стегнах и аз.
Заминах за друг град за няколко дни, при приятелка, да изляза от центрофугата и да се съсредоточа върху дипломната си работа. Междувременно вече ме беше добавил в социалната мрежа. Дистанцията ми се отрази страхотно, заредих се, олекна ми, а може би бях и малко влюбена
... Предложих да се видим, като се прибера в края на седмицата. Идеята ми звучала добре, но сега той беше заминал за родното си място и трябвало да го отложим. На следващата седмица се видяхме на работа. Вечерта писах смс, ако има желание, да се видим на другия ден. На сутринта ми отговори - добра идея, предлага пикник, но не е сигурно, защото щял да ходи на зъболекар, та можел да ми каже доста краткосрочно. Следобед ми отказа, да сме го отложели... 3 дни по-късно отправих още едно спонтанно предложение. Беше извън града, но за следващата седмица вече наистина трябвало да се уговорим нещо! Стана леко недоразумение, изясних го и казах, че засега ще трябва да се задоволим с моите предложения. На следващия ден писах смс и питах дали съм го ядосала. Вечерта получих дръпнат отговор - заради махмурлук не бил в състояние да се ядоса, през уикенда щял да остане с приятелката си в другия град и приятна вечер, до следващата седмица! 
Следващата седмица го нямаше на работа 
Преди около 2 месеца се запознах с един мъж на работното ни място. В продължение на около 2 седмици минаваше да ме види всеки път, когато бях на работа (по 2-3 дни в седмицата) и питаше кога пак ще идвам. В началото на април ми взе телефона и след няколко дни се обади. Излязохме да пием по нещо. През това време аз се намирах в центрофугата на раздялата с приятеля си - 8 години връзка. Въпросната вечер по повод на някакъв въпрос от страна на колегата аз казах, че имам приятел, стана ясно и, че живеем заедно. Не исках да лъжа - все пак раздялата все още не беше факт, ако и да беше въпрос на (малко) време. През следващите няколко дни се държах странно и дръпнато, защото той като че ли леко се отдръпна. Това заедно с положението вкъщи ми натегна пружинката съвсем и бях доста изнервена и хаотична. Дадох да се разбере, че съм в процес на раздяла.
После той беше на някакъв семинар в друг град за 1 седмица. Когато дойде време да се прибира, писах закачлив смс и го поканих на по чаша вино навън - като "наказание", че съм се държала незаслужено дръпнато с него досега. Той прие. Междувременно решението за раздялата ми беше окончателно обсъдено и прието и от другата страна. Видяхме се с колегата, дадох да се разбере, че вече съм свободна жена. Все още живеех с вече бившия си приятел - никой не може да се изнесе толкова скоро, няма как просто. Нищо! Усещах, че човекът е някак емоционално дистанциран, от което се стегнах и аз.
Заминах за друг град за няколко дни, при приятелка, да изляза от центрофугата и да се съсредоточа върху дипломната си работа. Междувременно вече ме беше добавил в социалната мрежа. Дистанцията ми се отрази страхотно, заредих се, олекна ми, а може би бях и малко влюбена
... Предложих да се видим, като се прибера в края на седмицата. Идеята ми звучала добре, но сега той беше заминал за родното си място и трябвало да го отложим. На следващата седмица се видяхме на работа. Вечерта писах смс, ако има желание, да се видим на другия ден. На сутринта ми отговори - добра идея, предлага пикник, но не е сигурно, защото щял да ходи на зъболекар, та можел да ми каже доста краткосрочно. Следобед ми отказа, да сме го отложели... 3 дни по-късно отправих още едно спонтанно предложение. Беше извън града, но за следващата седмица вече наистина трябвало да се уговорим нещо! Стана леко недоразумение, изясних го и казах, че засега ще трябва да се задоволим с моите предложения. На следващия ден писах смс и питах дали съм го ядосала. Вечерта получих дръпнат отговор - заради махмурлук не бил в състояние да се ядоса, през уикенда щял да остане с приятелката си в другия град и приятна вечер, до следващата седмица! Следващата седмица го нямаше на работа Не си струва злобата, която таите. По-добре е да гледате напред от колкото да се борите за нещо което не е ваше. Надали това е последния мъж на тази земя
сред ученички/лоши момичета да се свалят с по-големи мъже....връзват им уж...обаче на срещата вместо тях плащат на проститутка/травестит и после... голЕм смЕх... 
Не да се размотаваме сума ти време и да не е ясно кой какво и дали нещо иска 
все кучки съм гледала 
, навремето как съм се прибирала с кордон от песове 
!
Той много беше впечатлен, че имал цял един бял косъм вече... Та сигурно е решил, че му е дошло време да се жени