Германска нова медицина - 8 тема

Christian, а може ли малко повече разяснения за т.н. екзистенциален конфликт или конфликт на бъбречните тубули при който се смята, че има загуба на майката или чувството на сигурност и безусловно приемане. Възможно ли е това (чувство) да се е случило в детството и по-късно в живота при среща със заместител (съпруг, дете) конфликтът да се реши и да се навлезе в лечебна фаза?

Замислих се наскоро за приятните, хубавите, но пак така неочаквани и шокиращи изживявания, които ни предлага живота. А ситуациите на "лашкане" от отрицателно, неочаквано към положително неочаквано събитие ....
Позволете ми да споделя една случка, която ме провокира да си задам въпросите.

Обявяват в у-ще, че днес, от 12,00ч. ще има събрание на цялото у-ще, за да порицаят и накажат 4-5 деца публично. (До колко това е възпитателно, правилно ... не искам тук да коментирам). Събират се децата (1-4 кл.), директорът излиза отпред с листове в ръка, с начумерена физиономия - нали ще наказва и порицава, децата, които ще бъдат наказани май са известени предварително, даже и родителите им - не знам, НО, директорът изведнъж извиква името на сина ми, който е очаквал да е само наблюдател на събитието. Той изтръпва, изпада в шок, чуди се - за какво ще ме наказват? Аз съм примерен, никога не съм правил проблеми, дори забележки нямам. Всички само ме хвалят ... За какво ще ме наказват ??? С треперещи крачета излиза отпред, навел глава Ииииии, Директорът обявява резултатите от националното състезание по математика, на което той е на ПЪРВО място от 1230 деца, постигнали над 60% от макс. точки, връчва му награда, изказва гордостта си от неговото предствяне, хвали го...., всички ръкопляскат, а кака му (4 кл.) с гордост заявява пред всички "Това е моят брат".
Представям си как са му омекнали краката....

Сподели, разбира се вечерта какво му се е случило. Беше вече спокоен и весел. Само докато ми разказваше - аз смених 3 пъти чувствата си ...

За сега няма последствия, освен една кашлица отпреди 1 седмица, която както дойде (без Т, без отпадналост, без лягане, загуба на апетит), така си и отиде.

Не желае да говорим повече за това. Вече други проблеми го вълнуват, нови постижения има ...

Какво бих могла да очаквам? Има ли последствия това рязко преминаване от нищо към лошо и после към добро, ама в най-крайните им измерения ...

Дали положителните емоции задействат биологичните програми? Не би трябвало, защото тук не говорим за оцеляване, за спасяване на живота ни или?

Може би трябва да се види коя от двете е била по-силна, коя е оставила по-трайни следи и ако е отрицателната, може би да очаквам проява и на физическо ниво ... Ако пък положителната е заличила първоначалното изживяване - шок - може би няма да има никакви последствия....

Ами ако се случи обратното? Напълноо възможно е: първо хубавото и послеееее, БАМ, Шок. Сещам се за сватбите, на които очакваш половинката ти да каже ДА, а тя - НЕ ...

Според мен такива неща не могат да имат последствия, тъй като са краткотрайни. Някои даже твърдят, че подобен краткотраен стрес е полезен - като скачането с парашут. 

И аз си мислих, че имат "закаляващ" духа и тялото ефект ...

   Аз употребих "примирявам се" в смисъл на "успокоявам се, съгласявам се
със ситуацията, която нямам сили да променя". А подсъзнанието, вероятно
се пообърка с инстиктите - например защо сърната бяга от хищника.
Хората са загубили представа, че И ТЕ имат инстинкти и тези инстинкти РАБОТЯТ,
въпреки потискането им от налагането на други възприятия от социалната среда.
Просто ние вече сме загубили способността си да ги разпознаваме като такива
и да им се доверяваме.
   А пък ако ще се ровим за всяка хремичка, ще вземем да си докараме някой конфликт  ,
така че, според мен, трябва да се действа по-полека с ровенето - само за нещо сериозно.

На бьбреците не е загуба на майката.
Конфликтите на ендодермата нямат тежки епикризи,някои дори не се забелязват.
Най тежките и смьртоносни кризи могатд а бьдат в ектодермата.

Инстинктите не са ли част от програмираното подсьзнание?

  Не знам, вероятно импровизирам с термините.

Здравейте! Синът ми преживя тежка раздяла- най-неочаквано ,след дълга връзка, приятелката му реши да се разделят. Лошото е,че бяха в чужбина и той се оказа сам самичък. Като премина щокът, реши да остане и да се бори с живота. Благодарение на упоритостта и на добри хора,успя да си стъпи на краката и сега-след повече от година  всичко е минало. Устрои се в добра квартира,има работа, успя да превъзмогне/ надявам се/ случилото се. Тъй като се интересувам от ГНМ , очаквах да се появи нещо на кожата. И то не закъсня- появиха се обриви и диагнозата е червен плосък лишей. Доколкото схващам нещата,това е лечебна фаза след раздялата. Правилно ли е това? Ако наистина е оставил всичко зад гърба си, ще се оправи ли напълно?

Разбира се,че ще му мине.Това е лечебна фаза.
Мястото на излизането показва кьде най много му е липсвала раздялата.

И нещо интересно:
Как се правят милиарди с лечебната фаза на заболяванията?
И защо Др.Хамер споменава Сайентологията в статиите си и какво общо има тя с ГНМ?
http://www.bloomberg.com/news/2013-01-29/scientology-donor-becom … -cancer-drug.html
Още ли има вярващи,че индустрията желае здраве и дьлголетие за хората?

Аз само наминавам да споделя колко се радвам, че имам поне най-обща представа от ГНМ, и колко ми помага това в ежедневието с децата...
Тригодишният ми син има навика да си влачи краката - ей така, някой път от умора, някой път по невнимание, много често от инат. Преди няколко дни се прибираме от детска градина и той така си влачи краката, че имам чувството, че тротоара ще изрине. Напомням му да ходи тихичко, той прави 2-3 нормални стъпки и пак влачи. За 15-минутния път до вкъщи, сигурно 10 пъти напомнях учтиво, но настоятелно, без да му се карам, но той явно се забавляваше и беше решил да е така.
През нощта обаче се събуди с плач, каза, че краченцата го болели! Плака със сълзи, беше ми много трудно да го успокоя, а когато заспиваше, беше само за кратко, и пак се будеше от болка. А на показаните болящи места (колената) не се виждаше да има каквато и да било травма! Когато се сетих, че болката му може би е реакция на моите забележки, му казах, че мога да го намажа с вълшебно кремче, от което ще му мине, и той се съгласи. След малко Нивеа върху коленцата заспа спокоен и от тогава нито веднъж не се е сещал, че го болят.
Благодаря на Кристиян и всички, пишещи тук, че благодарение на вас не се паникьосах и можах (надявам се) да му помогна   

Много ми се иска да помогна на мъжа си да се справи с едно хронично главоболие, което го мъчи вече десетина години. Проявява се веднъж на около 14 месеца и продължава няколко седмици.
Той казва, че става много чувствителен на светлина и шум, започва едно щракане в дясното ухо, след това загряване и силна болка в дясната част на главата и слепоочието. Често главоболието започва през нощта.
Ясно ми е, че това са все оздравителни симптоми и се качва на някаква шина, но как да му помогна?

Това е епилептоидна криза.14 месеца е активен,после го решава,идва кризата и пак влиза в активна фаза.
Помислете кой може да е тригерьт..работа ли е,роднини...нещо,което идва всяка година...
Да не е тьщата?

 
Едва ли, тъщата не идва всяка година дори.

Беше на интервю за работа наскоро и не го одобриха и се започна главобола. И по принцип му е трудно с реализирането. Не винаги е бил на интервюта де, но дали не е нещо със самочувсвието?

Christian, благодаря. И аз така мисля- като го гледам как изглежда и се чувства сега,мисля ,че ще се оправи. Радвам се, че преди около две години случайно попаднах на ГНМ. Чета и препрочитам всичко и когато имаме проблем, не се паникьосвам излишно.

Скоро или от 10 години е главоболието?

Бибиана и всички,които споделят ситуации и конфликти:
Благодаря!
Най ценната информация,която може да покаже и докаже ГНМ са личните преживявания.