Да докладвам и от Козлодуй, не съм усетила нищо, а по-принцип спя много леко.Половинката също не го е усетил, но се е събудил малко след него със силно чувство на безпокойство и стягане в гърдите, той е с високо кръвно.Майка ми във Враца на 6 етаж също се е събудила малко преди труса със чувство на безпокойство и малко след това е разтресло.
- Публикувана: 22 май 2012, 03:04 ч.
- Последно мнение: 28 май 2012, 08:05 ч.
Земетресение
На мен още ми е стегнато в гърдите и тегаво дишам, гади ми се.
Никакви хапчета не помагат.
Бургас,Варна,Русе.....мълчат.
Там как е било?
нищо не съм усетила във Варна, но аз си спя дълбоко
Бенковски, на втория етаж се усети силно, но изцяло вертикално. Имаме едни дрънкащи висулки, само на първия трус се раздрънкаха, а после подскачахме, а те не помръдваха, много странно.
А с това чувство на безпокойство, много странно - от три дни не мога да спя. Отдадох го на слънчевото затъмнение, а то какво имало да става...
Поне детето не се събуди.
А с това чувство на безпокойство, много странно - от три дни не мога да спя. Отдадох го на слънчевото затъмнение, а то какво имало да става...
Поне детето не се събуди.
Една пукнатина по цялата стена (гипсокартон) се затворила. 
в Овча Купел на 7-мия етаж в панела беше страшно, телевизора падна
За прогнозирането на земетресенията - по-горе бяха споменати врачки/ екстрасенси, нека да не занимаваме тях, а да следим какво казват учените
http://republika.bg/index.php?id=43909
http://www.blitz.bg/news/article/140126
http://republika.bg/index.php?id=43909
http://www.blitz.bg/news/article/140126
Ужас...
От София съм- Овча купел 2, живеем на 7-мия етаж.
Първият трус ми изправи косата. Още чувам как тенджерки, тави и огледала тропат неритмично. Скърцане на стари панели, падане на книги и ужасяващия тътен, който не знам как, но го усещах и в костите си.
Мъжът ми реагира веднага, покри с тяло детето и изчака труса да попремине. При първия вторичен трус поех грижите аз. Извлякох горкото стресирано хлапе (на 5г) от леглото и застанахме под касата на вратата на спалнята. Бях настръхнала, треперех и се питах наистина ли се случва. "Умното" ни кученце спеше като пор, стресна се когато в паниката си някой от нас го подритна.
От 3;00 не съм мигвала, не мога. Бяхме решили да си легнем към 4;15 и трусът в 4:30 ни изпрати нови вълни адреналин, заради които все още гледам като наркоман.
Радвам се че всичко в Перник е добре, горките хора... какво ли са преживели. Надявам се оттук нататък да не люлее повече така, надали ще мога да се справя с напрежението.
От София съм- Овча купел 2, живеем на 7-мия етаж.
Първият трус ми изправи косата. Още чувам как тенджерки, тави и огледала тропат неритмично. Скърцане на стари панели, падане на книги и ужасяващия тътен, който не знам как, но го усещах и в костите си.
Мъжът ми реагира веднага, покри с тяло детето и изчака труса да попремине. При първия вторичен трус поех грижите аз. Извлякох горкото стресирано хлапе (на 5г) от леглото и застанахме под касата на вратата на спалнята. Бях настръхнала, треперех и се питах наистина ли се случва. "Умното" ни кученце спеше като пор, стресна се когато в паниката си някой от нас го подритна.
От 3;00 не съм мигвала, не мога. Бяхме решили да си легнем към 4;15 и трусът в 4:30 ни изпрати нови вълни адреналин, заради които все още гледам като наркоман.
Радвам се че всичко в Перник е добре, горките хора... какво ли са преживели. Надявам се оттук нататък да не люлее повече така, надали ще мога да се справя с напрежението.
Аз пък си стресирах детето и сега ми е ужасно съвестно. 
Но като спря труса за отрицателно време нахлузих дрехи, грабнах го, обляках го и хукнахме навън. Чак долу пред блока, като седнахме, той се сгуши в мен и се заплака. Пита какво става и каза, че много се е изплашил. Разревах се.
При все че още не мога да си отговоря на въпроса как трябваше да реагирам, се чувствам много зле.
Баси майката съм. Обаче още имам страх от турските земетресения, където след първия силен трус последва още по-силен (тогава бях в Бургас). И това да седя да чакам да видя дали е отминало...не го мога.
Но като спря труса за отрицателно време нахлузих дрехи, грабнах го, обляках го и хукнахме навън. Чак долу пред блока, като седнахме, той се сгуши в мен и се заплака. Пита какво става и каза, че много се е изплашил. Разревах се.
При все че още не мога да си отговоря на въпроса как трябваше да реагирам, се чувствам много зле.
Баси майката съм. Обаче още имам страх от турските земетресения, където след първия силен трус последва още по-силен (тогава бях в Бургас). И това да седя да чакам да видя дали е отминало...не го мога.
Много страшно беше, цялата кооперация ни се люлееше. Слава Богу няма никакви пукнатини, чак не мога да повярвам...Моето коте скочи с нас и то май не го усети предварително. След първия трус се изнесохме навън, а аз слезнах в мазето да взема клетката на котето, за да го изведем и него. Докато се върна се беше напишкало. 
. Не си оставяйте животните, явно и те го преживяват като нас. Сега откак сме си вътре само до мен стои и се крие я под стола ми, я под завивките.
. Не си оставяйте животните, явно и те го преживяват като нас. Сега откак сме си вътре само до мен стои и се крие я под стола ми, я под завивките. 
И аз съм на втория етаж, много силно се усети. Станах и гледах кучето какво прави - малко беше неспокоен и скимтеше, после заръмжа и на края пак си легна да спи и аз си помислих, че щом животното се успокои, проблема е отминал. Дано да е така. Народа обаче се изнесе масово с колите на някъде, аз реших, че каквото е писано ще стане така или иначе и не съм се изнасяла никъде. Иначе гледам, у нас няма поражения. И добре че не стана това в офиса, щото на 18-я етаж не ми се мисли какво става ...
Училището в което учи детето ми е в 100 годишна сграда в центъра и
аз реших днес да си остане вкъщи- да се наспи и успокои.
аз реших днес да си остане вкъщи- да се наспи и успокои.
