Как се живее без любов?

К-А-М, не виждам какви различни ъгли можеш да получиш....при липсата на каквато и да било информация...
Да се разсъждава за наличието, или липсата на любов....е толкова прозаично и дъвкано безброй пъти, че не виждам какво ново можеш да научиш...
Човек като го е страх от мечки...не ходи в гората...и съответно не пуска теми, по които не може да вземе лично отношение към собствените си проблеми...

К-А-М, надявам се нищо от написаното в темата да не те обижда, защото едва ли някой цели това. Предвид малкото споделено от теб, тук по-скоро си пишем по принцип, а не конкретно по твоя случай.
Каквото и решение да вземеш, ти желая преди всичко здраве. Останалото често се намества от само себе си.

Мирама, безсмислено е да дава повече подробности. Повечето такива връзки- и семейната и паралелната, се развиват по сходен сценарий. Тя сама се вижда, предполагам, достатъчно ясно в постовете ни. 

Благодаря ти ...няма за какво да се обиждам

Mirama , тези, които имат лични наблюдения или пък са преживяли подобни моменти много ибре схванаха за какво става въпрос

К-А-М, е аз обичам да си дълбая....
Подобни и сходни моменти доста хора са имали....но не всеки има желание да ги раздухва...)

Абсолютно същото правиш и ти, гадаеш. И за бащите, и за казуса в темата. Защитаваш статуквото защото не можеш нито да си представиш, нито да измислиш някакво друго решение. Предлагаш на авторката да си стои в топлата кухня и ден след ден да гледа как животът й се изплъзва... докато изпрати децата абитуриенти и осъзнае, че освен да си удари два шамара няма какво друго да направи вече.Но тогава вече ще се е превърнала в зомби и шамарите няма да пуснат живот във вените й. (Ти вихриш въображението си с катастрофични сценарии, защо да не го направя и аз). Нека не забравяме, че и законният съпруг може да я напусне, не само другия мъж. Няма гаранции, че ако нещата между двамата не вървят, мъжът ще постъпи като нея и ще се откаже от лично щастие (когато неизбежно срещне нова тръпка). Мъжете както знаеш са много по-смели и няма дълго да се колебае.

Както казах, това Е цена и то не малка. Плащаш и още как! Скъпо и прескъпо!

Нищо в живота не трае вечно - нито нещастието, нито щастието! Ако си тръгне, ще има период на трудности, но кой знае как ще се развият нещата. Само можем да гадаем. Ако остане, пак може да се развият по същия начин нещата, но решението да го вземе мъжът. Пътища много, хора разни. Нека не си въобразяваме, че сме еднакви. Не сме! Затова в този казус става въпрос за ЛИЧЕН ИЗБОР и модели и сценарии за изхода от ситуацията никой не може да предвиди!

Успех на момичето от мен! И много щастливи моменти!

виж сега, не защитавам статуквото, а само насочвам вниманието към това, че нещата много се изкривяват, когато в публично място като този форум, винаги има достатъчно голямо количество хора, които пеят едно и също - разведИ сее, та разведИ се, търсИ си щастието, децата трябва да те гледат щастлива... Нито  е първата, нито е последната тази тема, в която се пее едно и също, това са години наред. Но, както се вижда от практиката, всеки си измива ръцете, че всеки мислел с главата си и не трябвало да слуша другите, и той сам си е виновен, ако се поддаде на хоровите песнопения. Тук е като навремето в детските ни години - разбере се, че някой е по-уязвим или по-склонен да се повлиява от странични мнения, и другите деца от класа или махалата, започват да го подсрекават да изпусне гумата на комшията, например, или да сложи кабърче на стола на учителката, но като стане белята, изведнъж всички се изпокриват и оставят нашия герой сам и подсмърчащ да си бере гайлето, а ако този герой има глупостта да им се разсърди, че са го подвели, те започват да му се смеят, че бил толкова глупав да ги слуша. Ето, това се опитвам да кажа на авторката - да не се подвежда по медените песнопения, които тя иска да чуе, а да си седне на дъто и да разсъди като възрастна жена, ако трябва да се консултира с човек, който й е помагал в критични моменти, ако ще в църквата да ходи, или някъде по баирите, ама да си зададе и отговори на трудните въпроси, пък тогава да решава дали наистина в семейството вече няма любов, и дали в момента не е просто затисната от ежедневието и заради това да си търси белята с друг мъ. Такива ситуации като нейната с лопата да ги ринеш, класика в жанра, и накрая доста често се оказва, че е било много шум за нищо, и че героинята не е разлюбила мъжа си, а в някаква своя криза, и любовникът допълнително е усложнил нещата. Наскоро припомних Мадам Бовари, та хич не ми се ще дтя да се окаже в положението на героинята от книгата.

Като ти чета поста оставам с впечатление, че въпросът е кой кого да прецаака пръв - дали тя да напусне мъжа си, или той ще напусне нея, та тя да удари първа. От това, което помня от стари нейни постове, мъжът й не е някакво изчадие адово, а е доста грижовен към семейството си.

Момичета, не съм тръгнала да се изнасям...а по скоро се опитвам да си налягам парцалите (, което до момента не ми се отдава). Не искам с темата да предизвиквам спор, но ми е интересно да чета различни гледни точки и уважавам всяко ваше мнение. Относно това, какви са взаимоотношенията с мъжът ми........просто не си говорим. Няма за какво и не е от вчера. Това е проблема. А, да...да не пропусна...правим секс ..., да но нишката я няма.

К-А-М, на каква възраст сте и от колко години ви е бракът?
Не се впрягай, само в семействата на ССФ всичко е на 6, в нормалните има къде по-страшни неща от това да няма какво да си говорите
Ако ще те успокои, и ние не си говорим много-много, защото обикновено се скарваме. Така, че предпочитаме по-малко задушевни разговори и повече лични занимания... Бракът ми е от 23 години, аз съм на 48.

На 35 и 39. А сме заедно от седем гд.

Занимавай се повече с нещата, които на теб ти харесват, няма нужда всичко да правите заедно. Това е интересно само в първите тодини на брака, после омръзва и досажда. Повече въздух да има всеки, това е рецепта за по-ведри отношения. При нас е така от 7-8 години поне, ако не и повече.

К-А-М, все ми е бил чуден номера....не мога да го понасям, не си говорим....ама правим секс.
И накрая, нишката се била скъсала...
Е как става този номер?
Ако човек ми е неприятен, то ми е неприятен и в леглото...и няма да тръгна да правя секс с него.
Или това за замазване положението и не досещане от страна на мъжа, че има и друг в картинката?

Имам чувството че много хора не знаят какво е да обичаш...

Кафеин, тук в Канада има и съвместно попечителство над детето, т.е. родителите си разделят поравно отговорността за децата, примерно едната седмица децата са при единия родител, а другата седмица са при другия. Когато родителите си запазят цивилизовани отношения, наистина за децата става доста по-лесно, но пак не може да се сравнява с това да живеят и с двамата си родители. Примерно когато детето спи през седмица в две къщи, то няма усещане за дом. А и като ти дават детето следобед, ти имаш само няколко часа за да си с него, докато го сложиш да спи. Моите деца за тези няколко часа могат да видят и двамата си родители едновременно, но ако бяхме разделени, трябваше да си делим с екса тези и без това недостатъчни часове. И да не забравяме, че в България няма съвместно попечителство, а при развод режимът на виждане с бащата е всеки втори уикенд. А това е жестоко за един добър баща, а също за децата му.

Това не е номер, а нужда от физическо общуване. Щом и двамата имат нужда да правят секс, къде е проблема? Не видях някъде КАМ да е написала, че мъжът й и е физически неприятен...
И, въобще,що за нападателен тон, не разбирам....
Ти не си ли имала нужда от физически контакт с мъжа си дори и да сте в обтегнати отношения? Всъщност, наистина, хората са различни и по сексуалност. За едни сексът е ежедневна нужда, за други - услуга, която правят на "любимия"....Правилното поведение е това, което е логично в конкретния момент и което отговаря на нуждите и на двамата.
Много от ранните брачни двойки, след раждането на децата, спират да си говорят за любов и за това как се чувстват в любовта си, а си говорят за храни, акота и кой да вземе децата след работа. Като спрат да си говорят за любовта си, спират да правят взаимни планове за интимност, спират да мислят за любов, а любовта има нужда от изразяване, за да не умре. Сексът е чудесно време за говорене и за любов...

КАМ, по принцип позицията ми да ти давам съвет, при условие че не съм в твоята ситуация и вероятно не знам какво точно изпитваш, е слаба. Извинявам се за това. Но мога да ти кажа, че за моята връзка, при която любовта се запази, аз и мъжът ми сме полагали усилия, за да я запазим. Битовизмите толкова лесно убиват любовта по принцип. Стигали сме до тежка криза, при която сме били на косъм от раздяла. И при нас е имало момент, в който не е имало какво да си кажем, защото всеки така се е капсулирал в своята си позиция, че изобщо не е бил в състояние да разбере другия. При това всеки за себе си се е чувствал прав, всеки е бил неразбран и разочарован от другия. За щастие, това не беше необратимо, но за да се оправят нещата, сме работили активно, не просто да ги оставим на доизживяване. Разговори, много разговори, да поемеш риска да се отвориш пред другия, да го изслушаш търпеливо, да се опиташ да го разбереш, да намерите заедно някакво взаимноприемливо решение. Дори когато сме затрупани до главата със задачи (ние сме многодетни родители и две от децата ни са малки), се заемаме с нелеката задача да си освободим малко време само за нас двамата. Ето такива неща, които обаче не се случват от само себе си. Не знам дали при вас нещата са станали неспасяеми, но със сигурност поддържайки алтернативна връзка, само ги тласкаш още повече към провал. Дори ако сега в семейството ти продължаваш да заемаш пасивна позиция и оставиш нещата на естествения им ход, ти също го обричаш на провал, може би след една по-дълга агония. Директно на въпроса ти - не знам дали се живее без любов, но знам, че любовта, ако за нея не се полагат грижи, залинява.