Как се живее без любов?

Не може да не знаеш каква е причината да не ти се говори с този човек, когото се предполага,че си обичала след като си заживяла с него и си му родила две деца. И след като е от много време ( помня стара твоя тема за тази песен ) не се ли питаш защо и той не иска да говори? Или охладняването е само от твоя страна, а на него си му е добре така.
Ако аз съм обичала един човек не мога да го разлюбя просто така и все си мисля и че при другите е така, освен ако просто сме били заедно без да сме се обичали дори някога.

А за бягането, всеки понякога му иде да избяга от всичко и от всички и предполагам намира свои начин за бягство.

Това го подкрепям напълно. Точно тази мисъл съсипа и продължава да съсипва близка моя приятелка - с мъж пияница и ревнивец. На съветите да го напусне отговаря *Ама какво ще правя сама и какво ще кажат хората?*  Свършиха се мъжете на тоя свят, че да търпи подобно отношение от някакъв нещастник. И много са важни хората, че те да определят как един човек да живее, с кого да живее и при какви обстоятелства да го напусне. Ама нали не хората са в обувките на потърпевшия. То се получава като онези, дето с лека ръка раздават съвети *разведи се*, пък самите те си седят и търпят. Другите пък с лека ръка казват *остани и търпи*, ама те не търпят подобно нещо или го търпят заради *какво ще кажат хората*. Само и единствено потърпевшият си знае какво му е, може ли или не може да живее така и хората нямат никакво място в решенията му, камо ли да го съдят.

моля ви се, стига с тези пияници и ревнивци, комарджии, кръшкачи и не знам какви още! Това са екстремни случаи, в които нещата са кристално ясни и е очевидно, че не може да се живее в такава обстановка. Но в повечето обичайни случаи, няма такива истории, хората са съвсем обикновени, нормални, правят каквото могат според капацитета и разбиранията си, но пак нещо смятат, че им куца. Тези случаи са важните, там е голямата чуденка какво да се прави и как да се живее, защото на практика партньорите нямат някакви очевидни отклонения, а нещата са размити.

Близък е бракоразводен адвокат. Често сме говорили за разводите, кога се случват, защо се случват. Самият той е разведен.  Казва, че масово хората не е са особено наясно защо се разделят. Изключваме екстремните ситуации- побой, пиянстване, хазарт, ежедневни изневери.
Почти няма хора в обкръжението ми, които да не са заговаряли на даден етап за раздели и разводи. И пак са заедно.

Най-трудните раздели са тези, при които любовта още я има, но поради множество огорчения двамата решават, че ще им е по-добре сами. В такава връзка се отварят места за много хора, които по различни начини повлияват и ускоряват разпада. Трудни са, защото където и да ходят, с когото и да са двамата бивши, мерят всичко с бившия, бившата и така обричат и новите си връзки и хората, които им ги дават, обричат и себе си на самота - не физическа, а душевна...

Ужасно е да се съветват хората в една или друга посока от гледна точка на собствено преживяно, без яснота по конкретната ситуация. Но любовта, ако я има, си намира пътища...

Андариел, посочих го само като пример, за да се види докъде се е стигнало при определяне на собствения начин на живот, като се позволява набъркването на *хората* - дори в такива екстремни случаи някои предпочитат да търпят, какво остава пък, ако няма налице такива случаи. И друго ми прави впечатление - забелязвам, че от жените много повече се изисква да мислят за семейството, децата, да си задават какви ли не въпроси и да им се вменява вина в такива случаи, докато при мъжете не е същото. Това говори, че обществото с неговите двойни стереотипи е много по-благосклонно към мъжете, решили по някаква причина (обикновено сърбеж) да зарежат жена и деца, без да се замислят особено. Случаи бол. За същото нещо обаче жените са осъждани и разпъвани на кръст. Защо се получава така?

Точно, много правилно е забелязал този адвокат - много хора не знаят какво искат, какво не им е по сгодата, обаче веднъж като тръгнат да се развеждат, не се отмятат и са готови на всичко, само и само да си докажат, че трябва да се разведат или щом са се развели, значи така е трябвало. Нещо като последователност  в решенията. Някак не върви в последния момент да кажеш "ми, аз съм тъп и всъщност не зная защо искам да се развеждам, партньорът ми не е лошо, дори има много положителни качества, всъщност живеем добре, ама...", защото околнитте, че и той самията, ще се възприеме катто непоследователен, и ще се намери някоя Лизет (сори, просто в това отношение си доста ярка), която да му набива канчето как тя така, тя онака, ама сега е безумно щастлива като се  е развела.

Сомбре, донякъде е така, че от жените се очаква повече да мислят за децата, и изглежда несправедливо. Но, честно да ти кажа, като се замисля най-обективно, накрая все излиза, че децата са на жената и нея най-много я боли какво се случва с тях. По-ряядко е жена да остави децата на бащата, отколкото обратното. Най-малкото, бащите нито са ги носили, нито са ги раждали тези деца, на тях им трябва време на рационално ниво, за да обикнат новородените си деца, в началото ги гледат като просто бебета безпомощни, а не са безумно обвързани като майката. Така или иначе, бащите са леко встрани, колкото и да ги обичат. Ще ми се и на мен бащите да са толкова отдадени на децата си, колкото майките, ама като гледам, на практика не е баш така.

Вървял Човека, а след него жена му и стадото.....библейска традиция, основана на вярването, че ако жената вземе нещата в ръцете си, то от мъже няма да има нужда, сиреч: оцеляване....

Мишона, и защо да ми е нападателен тона? Просто зададох въпрос.
За мен не е нормално да не ти е приятен един човек, да нямаш какво да си кажеш, но да търсиш физическа близост с него.
Ами то на същият принцип можеш да хванеш всеки срещнат на улицата и да правиш секс с него....не си говорите, не ти е приятен....ама нали физическото си казва думата...

Това не е така във всички държави. Бавно и славно ще стигне и до нас.....как беше тази песен ..."womens liberation came creepin all across the nation"  . На много места им е станало тесно вече, да не се грижиш за детето си е подсъдно! А тук все още е "подсъдно" да си на повече от 35, да си разведена или разделена, да те сърби за внимание и любов и о, ужас секс. 

Към Кам - а ти какво би искала да правите заедно, за какво да говорите? Не би ли могла да станеш инициатор на накакви активности, които да ви кефят и двамата? Него какво го пали? Като гледате някой филм не обсъждате ли после? Защо не започнеш някакъв семеен проект, в който да го включиш активно и много, ама много да ти трябва неговото мнение и участие  . Или пък да се захванете с някакъв спорт заедно....абе вие се познавате най-добре, все нещо ще ви кефи да правите заедно.Съберете марки и печати от 100те туристически обекти, запишете се на някакъв спорт, изкарайте курс по италианска кухня (или каквато там обичате), спечелете караоке конкурс....боже има хилади неща за правене....няма да ви остане време да мълчите. 

Няма нужда хората да са с  "очевидни отклонения" за да не могат да имат хармонична връзка по простата причина че не се обичат. По света е пълно с хора без отклонения (къде по-умни, добри и богати), но не сме хукнали да правим семейство с всеки срещнат. За да са заедно двама любовта е задължителна.

Аз вече никога няма да имам никакви чуденки. Ако един ден срещна любов и пак се омъжа, ще бъда абсолютно непримирима към най-малкия повод- даже повишаване на тон, та камо ли мисли или приказки за развод.  Това ще му е последния ден с мен. Прекалено много време изгубих в чуденки с един и не мога да си го позволявам отново. Животът е прекалено кратък за чуденки.

Кофеин, това, което казваш е меко казано, невъзможно - има трети човек в картинката. Ако нямаше трети, тогава съветът ти би имал смисъл и голяма полза. Но при наличието на трети, страст с него, влюбване (най-вероятно), излишният е съпругът. Грубо казано, жената иска да не се буди вкъщи, а ти я караш да събира печатчета с мъжа си от стоте национални обекта! Все едно на някого да му е неприятно да яде пържоли, а да копнее за торта и всяка седмица скришно да си ходи в сладкарницата, а ти да го накараш да ходи на колене на прасе или фестивал на пържолите.

И аз не разбирам какво толкова страшно каза Мирама. И на мен ми е чудно как може да не харесвашш, обичаш и прочие един мъж, да нямаш какво да си кажеш с него, да ти е празно и да си задаваш въпроса как се живе ебез любов, а в същото време да правиш секс с него. Аз лично не мога. За мен сексът не е като яденето, та яде ми се или не, да трябва да ям. Правя секс от любов и страст , няма как да не ми е наред емоционалното отношение с мъжа ми, и аз да изпитам удоволствие в леглото с него. Е, да, ако имам любовник, от съображения за сигурност ще се отчитам в кревата, ноо ще е така да се каже, просто бизнес.

След като смяташ че човек може да прави компромиси с чувствата си и да живее заради децата, защо да не може да прави секс механично и без чувства? По света е пълно с хора примиряващи се с трохите от масата.
За да имаш, трябва да имаш смелостта да си позволиш да имаш. С други думи, само този, който знае, че е прекалено ценен за да се задоволява с малко, онзи който смята че заслужава ВСИЧКО, само той може да го има.
Пак ще опрем до самочувствието, което някои смятат за недостатък, а то и тук е в основата на всичко. Има няколко психологични принципа основополагащи в бизнеса, които са абсолютно приложими и в личния живот и въобще в живота по принцип.
*Избави се от стандартни реакции!
*Скъсай връзка с миналото!
*Започни от самоувереност основана на нищо!

какви компромиси с какви чувства? Нали ужким няма любов, дрън-дрън, пък накрая в кревата с нелюбимия мъж! ако е толкова трагично положението, колкото изглежда, сексът би трябвало отдавна да е мираж, защото той е най-интимното действие. Все пак, не се сношаваме с всеки срещнат на улицата!
Колкото до всичкото, нали я знаеш онази реклама - всичко само в ДСК! 

Андариел, а ти какво точно предлагаш?