Отчуждаването на баща от децата му

  • 10 916
  • 80
  •   1
Отговори
# 75
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Kaкто и няма кой да им втълпява, че не е "мъжкарско" синът да помага на майка си в домакинската работа, да плаче или изобщо - да изразява емоциите си. Била съм свидетел на такива бащински наставления, които в голяма степен изкривяват момчетата по нашите ширини. Та не винаги бащата е много полезен за развитието им.

# 76
  • Мнения: 89
Kaкто и няма кой да им втълпява, че не е "мъжкарско" синът да помага на майка си в домакинската работа, да плаче или изобщо - да изразява емоциите си. Била съм свидетел на такива бащински наставления, които в голяма степен изкривяват момчетата по нашите ширини. Та не винаги бащата е много полезен за развитието им.

Тогава защо всички напъвате децата ви да имат баща, да ги правим и се оправяйте след като не сме полезни или сме полезни, когато става дума за плащане???
Истината е, че за едно дете е най-здравословно да живее в нормална семейна среда с двама обичащи се родители, друго всичко ми прилича на приказката с лисицата и гроздето-перефразирам "като нямам мъж ще викам, че не е полезен и не ми трябва".

# 77
  • Мнения: 741
Защото има много, наскоро омъжили се жени, които няма как преди появата на детето да знаят какъв баща би бил обичания от тях съпруг. 
Да речем, че по време на връзката си със съпругата (преди да се роди детето), той е показвал от себе си само най-хубавото. И съпругата, въз основа на наблюденията си върху поведението му, принципите му и отношението му към нея, е направила предположения, че би бил добър и грижовен баща.
След раждането на детето обаче, нещата се променят... Съпругът - вече баща, започва да показва, че всичко и всички около него трябва да се подчинят на неговите правила, с които съпругата му не може да се съгласи. Ясно е защо - защото противоречат на майчинския й инстинкт за правилно отглеждане и възпитание на детето, както и отношението към него...

Не всички случаи са такива, но са достатъчно много...
Само се опитвам да обясня една от причините.

# 78
  • Мнения: 89
Съгласен съм, че хората се разделят, но няма как да се съглася, че бащата е излишен, дори и при разделени родители. В повечето такива поустове виждам много злоба и са предимно повече плод на омраза към бившия, отколкото реална преценка за плюсовете и минусите от присъствие на бащата в живота на детето.

# 79
  • Мнения: 741
Вярно е. Прав си.
Но не знаеш ли, че за да бъде преодоляна болката от раздялата, а и за да бъде забравен по-бързо въпросния човек, хората се съсредоточават върху лошите спомени за него и насърчават сами себе си в тази посока - към омраза и озлобление?
Аз скоро научих за тази тактика. Не съм я използвала никога. По простата причина, че смятам, че преди да създават семейство, хората трябва добре да обмислят решението си за обвързване, да поогледат от всички ъгли нещата... характера на партньора, перспективите...

# 80
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Специално по повод последния ми пост - далеч няма нищо общо със злоба към бивш, болка от раздяла или нещо подобно; още повече, че аз синове нямам - примерът съм го взела от наблюдения само.
Но за себе си, едно нещо научих относително скоро  - нито един човек и нито една житейска ситуация не са чисто бели или чисто черни. В този смисъл във всяко нещо може да се открие и плюсове и минуси. Та в случая посочих един плюс в една общо взето минусова ситуация.
Ако човек разсъждава все за празнината в чашата, а не вижда и пълната част....най-добре да вземе да се гръмне, не е ли така Simple Smile.
А иначе за никого не е тайна кой е идеалният вариант, смятам.

Общи условия

Активация на акаунт