Отчуждаването на баща от децата му

  • 10 918
  • 80
  •   1
Отговори
# 45
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Самият той не полага усилия за връзка между него и детето му.Не ходи на тържества измисля си причини имал работа незнам си какво.Е детето да не е глупаво.Е обажда се да пита как е що е какво прави но е различно всичко не че някога е бил прекалено близък с дъщеря си.А пък насила да я водя там няма да стане.
Естествено.
При нас ситуацията се разви горе-долу по същия начин. Все имаше работа, все от днес за утре оставаше. Случвало се е детето да го чака с часове облечена за ски, примерно и той накрая се обажда, че му се отворила работа. Е, това дете да не е чучело или кукла, когато пожелае да си поиграе с нея?!
Тя в началото ходеше, без ентусиазъм, но я убеждавах да ходи да се виждат. Е, малко по малко се отврати самата тя, все я влачи по разни места, където си има работа, седи да го чака с часове в колата, докато той си прави някакви документи, да речем... Ей такива неща. Ми няма да си тормозя детето, започнах да уважавам отказите й, и тя е човек, а пък аз съм й майка и съм длъжна да защитавам спокойствието й.
Сега вече /на 11 г./ не ще и да чуе за него, той иска да я води на море, на планина, да спи при него, обвинява мен, че не я пускам....и така. На мен ми е важно тя да е спокойна. Неговите амбиции и гузна съвест не ме вълнуват.

# 46
  • Мнения: 232
Здравейте, ние сме съвсем прясно разделени и още се караме и разправяме. Проблема е, че го карам да дойде да подпише споразумение за режим за срещи при адвокат а той въпреки, че беше определил часа сам, се обади и отказа, защото имал работа  Sick Иска да взима детето ей така когато му скимне, ако може даже всеки ден, за да може чрез него пак да се добере до мен. Какво да правя, да го крънкам ли да ходим при адвокат или да чакам той да се обади?

# 47
  • Мнения: 126
Като не иска с добро,отиваш и подаваш една молба за развод и готово.  Simple Smile

# 48
  • Мнения: 232
Нямаме брак Деси, при това положение ще водя дело за издръжка щом се дърпа

# 49
  • Мнения: 1 931
Нямаме брак Деси, при това положение ще водя дело за издръжка щом се дърпа
Може дело за издръжка както и за режим за виждане на детето. Лесно  е така без споразумение или решение, няма установено нищо, ако иска може да даде пари за детето, ако иска не. А относно виждането ако не иска и съдебно решение да имаш пак не може да го накараш да ги види.

# 50
  • Мнения: 29
Не знам дали отмъстителността , злобата и ревността биха могли да умопомрачат някого до такава степен, че да наранява собственото си дете  ooooh! Звучи ужасно...направо ми се иска да го изключа като възможно. Мисля си, че основна причина БНД да не иска да се вижда с детето...и по-скоро да не намира време е, че връзката им се губи при липса на ежедневни контакти. А и ...едно време докато бяхме заедно и аз разказвах на детето постоянно за баща му- "татко много те обича", "татко ти като се върне ще отидете на голяма ръзхждка,да ядете сладолед и т.н." Самата аз поддържах връзката им, но в момента в който той на мен ми стана чужд нямаше как да продължа. Никога не съм обиждала или обвинявала бившия пред детето, въпреки че вътрешно още вря и кипя... но е видимо как някога силната им връзка сега е ...мираж. Много е тъжно...но явно обикновено така става- поредното доказателство, че сме взели правилното решение. Вижда се колко отговорно и с любов постъпват спрямо децата си, когато отношенията им са изцяло в тяхни ръце.

# 51
  • На черешата
  • Мнения: 8 394
 А защо се губят ежедневните контакти ? Малко са майките,които биха възпрепятствали такива ако има желание. БНД говори безплатно с децата си, но се сеща да им се обади веднъж на 3 седмици. Логиката му е, че те трябвало да му се обаждат, а не той на тях. newsm78 Как може да се сърдиш на дете, че улисано в игри не се сеща да се обади. Да му обясняваш, че си му обиден и, че дрън-дрън. Ами като ти е мъчно за тях, обади им се, ела ги вземи... Ама неее, играе го сърдит и обиден вече две години и половина. Само дето на децата вече започна да не им пука и им е все едно дали ще се обади и ще ги вземе. Но сигурно пак аз съм му виновна, а не безумната му логика.

# 52
  • Мнения: 2 931
     Торнадо, това не е логика, а удобно оправдание. Ако не иска, не си струва да се лъжат децата в дълбоките чувства на "тати". Даже, мисля, че не е добре да се привлича вниманието им върху човек, чиято незаинтересованост може да ги накара да се чувстват нежелани или виновни. Рискуваме да им създадем комплекс. Но темата беше оставена за по друг начин - за отчуждението при малки деца, заради липсата на ежедневен контакт и нежеланието да останат насаме с баща си поне в първия момент.

# 53
  • Мнения: 232
Обади се, уж ще има споразумение, само дето аз действам с адвокат, а той не. Пари той няма и не иска да дава за нищо, даже претендира аз да му наплатя някакви, иска само да се радва на детето без да има задължения към него. Понеже не съм убедена дали няма да се стигне все пак до дело, няма да си вкарам автогол да му дам детето сам да го взима без мен докато не се подпише някъде и условията ми са аз да съм там че и бабата, защото не искам да ме хваща насаме и да ме дразни. Последния ни разговор привърши със заплаха, че ще ми запали апартамента. Съвети?

# 54
  • Мнения: 506
Торнадо най-лесно е да се обвинява че майките са виновни.Ами като толкова му липсват децата да дойде да ги вземе да ги погледа.Но едно дете си иска неговото молове колички със левчета понякога детски кътове в които да играе.Само за съвсем дребни неща са нужни по около 10 лева на ден.Децата си преследват интереса и където се чувстват добре наистина.Чувстват обичта на родителите дали даден родител ги обича толкова много или не.И самите те си изграждат преценка не е нужно човек да хули другия родител.Нека самите деца си направят изводи колко са желани.Да ги заведат на море планина та нали това са собствените деца все пак а не децата на комшията.

# 55
  • София
  • Мнения: 164



Естествено всеки има история. Освен авторката да разкаже нейната. А ако искате подробности да ви разкажа и моята. И да извикам и една съфорумка, която бе като потресена от една среща на сина ми с баща му в парка. Детето се разплака неистово, вкопчи се в мен и заговори- "Искам в къщи, не ме давай! ". И беше на три годинки и 4 месеца!

 
Еми,като му се казва на толкова малко дете,че "сега ще те заведа при Торбалан,който ще те вземе в гората,ще те изпече и ще те изяде"-естествено,че ще изпитва ужас при среща с баща си.А,майката в това в това време доволно ще "потрива " ръце отстрани.

# 56
  • Мнения: 741
Не че няма такива случаи.
Но в малък процент.
По-големият процент татковци сами доказват пред децата си, че са Торбалановци. То това даже е комплимент. Има напр. татковци, водят децата си в кръчми, показват им пиянските си изпълнения, след което започват цели тиради за това, колко е тъпа и гадна майка им.  ooooh!

# 57
  • Мнения: 7 779
Не че няма такива случаи.
Но в малък процент.
ами ... малък процент.  отиди в парковете да видиш и чуеш майките как заплашват децата с "ще те изпратя при баща ти да видиш как ще те оправи набързо" - не сексуално , разбира се

# 58
  • Мнения: 741
Да де, но преди това бащата е взел страха на детето и от там нататък не е трудно да се правят такива предупреждения.

# 59
  • Мнения: 7 779
Да де, но преди това бащата е взел страха на детето и от там нататък не е трудно да се правят такива предупреждения.
но пък е много лесно да го кажеш на детето без това да е истина , нали ?

същото е като гореописаният случай с Торбалан  или по-реалното с чичко полицай. заплашват се децата с него без той да има някакво отношение към детето. и така всичките ги е страх от чичко полицай.
сещам се и за чичко доктор със спринцовката. надали той мисли лошото на децата , но в тяхното съзнание е натрапено съвсем друго.

Общи условия

Активация на акаунт