Отчуждаването на баща от децата му

  • 10 923
  • 80
  •   1
Отговори
# 30 29 май 2012, 11:22 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Сесана, при вас ситуацията е различна - детето иска да ходи, баща му го търси и присъства активно в живота му, тоест първото е нормално следствие на второто; перфектно.
Но мъничко /та дори и по-голямо/ дете, което отказва, плаче, не желае да ходи при баща си, за мен задължително има причина, ако не е в мен, значи е в баща му, не и в детето.
Детската градина и училището са институция, това не е домът му, не е родител, съвсем различно нещо е; и да - там, ще не ще цял живот трябва да свикне да ходи - първо на градина, после на училище, в университета, на работа... и да се подчинява на правила.
Другото за мен е домашен психически тормоз, който аз на собственото си дете не съм в състояние да причиня. Камо ли пък за седмици наред #Crazy..

# 31 29 май 2012, 11:39 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 056
 'Кафе с мед', за някой неща си права. Но, за да започне детето да свиква с другия родител трябва да се помогне. Срещи, доверие...Цял живот ще му е родител. В случая, с темата на мен ми е ясно защо детето не желае. Ми за него бащата вече е непознат човек. Свикнало е с майката. Ако ще градят нещо...Лека, полека...Както си му е реда. Всяко нещо трябва да става така. Винаги има начин да стане най - щадящо от към детето. И за да се постигне се иска жертва. И от двете страни.

И реално, ако бащата се извъди от "лошите" само си представи как взима детето си, без негово желание, по съдебно решение, със съдия изпълнител....Защото има много родители, които се докарват до това положение. Защо? Не знам. В такива ситуации и двамата са за трепане.

# 32 29 май 2012, 12:11 ч.
  • Мнения: 2 931
     Кафе с мед, едно 3-4 годишно дете плаче всеки път, когато се разделя с някой. Синът ми плачеше за моите родители при всяко заминаване от Сливен, дори престоят ни да е продължил само два дни. Значи ли, че ние с баща му сме направили нещо, което дава повод да го оставя на майка ми? Не мисля. Всичко е въпрос на адаптация у детето.
     След като преминеше първоначалния плач на доведената ми дъщеря за около 15-20 минути, после се държеше така все едно у нас живее. Значи ли, че майка й трябваше да не я пуска при мъжа ми? Т.е. у нас?
     Ако бащата има желание и нямаш сериозна причина да прекъснеш връзката с детето, неговият плач за теб не е никакъв повод да откажеш постановения режим. Но за да почнеш да разсъждаваш по този начин, следва да си наясно, че искаш детето ти да има и баща. И той да е на мястото си.
      ПП Мисля, че се заблуждавате, че по време на целия си престой у тати децата плачат за мама. просто им е нужно време да се успокоят и да свикнат.      

# 33 29 май 2012, 12:27 ч.
  • Мнения: 89
Цитат на: Хърмаяни в вт, 29 май 2012, 12:11
    Кафе с мед, едно 3-4 годишно дете плаче всеки път, когато се разделя с някой. Синът ми плачеше за моите родители при всяко заминаване от Сливен, дори престоят ни да е продължил само два дни. Значи ли, че ние с баща му сме направили нещо, което дава повод да го оставя на майка ми? Не мисля. Всичко е въпрос на адаптация у детето.
     След като преминеше първоначалния плач на доведената ми дъщеря за около 15-20 минути, после се държеше така все едно у нас живее. Значи ли, че майка й трябваше да не я пуска при мъжа ми? Т.е. у нас?
     Ако бащата има желание и нямаш сериозна причина да прекъснеш връзката с детето, неговият плач за теб не е никакъв повод да откажеш постановения режим. Но за да почнеш да разсъждаваш по този начин, следва да си наясно, че искаш детето ти да има и баща. И той да е на мястото си.
      ПП Мисля, че се заблуждавате, че по време на целия си престой у тати децата плачат за мама. просто им е нужно време да се успокоят и да свикнат.      

 newsm10 -----Няма как да го кажа по-добре, макар че именно това исках да кажа, Благодаря!

# 34 29 май 2012, 13:05 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Цитат на: Хърмаяни в вт, 29 май 2012, 12:11
      ПП Мисля, че се заблуждавате, че по време на целия си престой у тати децата плачат за мама. просто им е нужно време да се успокоят и да свикнат.      

 Peace
Спомням си моето дете като малко:в петьк идва баща му да го вземе-един рев едно нещо-иска с мама.В неделя идва баща му да го вьрне-рев отново-иска с тати Joy.
Е израстнахме го това Laughing.

# 35 29 май 2012, 13:50 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Цитат на: Хърмаяни в вт, 29 май 2012, 12:11

     Ако бащата има желание и нямаш сериозна причина да прекъснеш връзката с детето, неговият плач за теб не е никакъв повод да откажеш постановения режим. Но за да почнеш да разсъждаваш по този начин, следва да си наясно, че искаш детето ти да има и баща.
И какво се очаква да направя, да му запуша устата, да го натикам в чувал и да го предам на баща му ли?
Не знам, аз казах - изумява ме убеждението на много жени, че са длъжни да разправят как бащите на децата им са герои от приказки, обичат ги безумно и подобни глупости, особено пък когато това е далеч от истината. Когато бащата наистина има желание, той намира и пътя към детето си. Стига майката да не го настройва срещу него. Това е моето мнение и също така не мисля, че е жизненоважно общуването с бащата, когато носи повече негативи.
Аз много години в зрялата си възраст /та и до сега, когато се случи да го видя/ слушах хленченето на собствения ми баща как "не ме давали" и как той искал, ама те... После дойде време да се покаже бащината му роля, когато влязох в труден пубертет и ме изпратиха при него, но той заяви, че не може да носи отговорност и ме върна обратно Laughing
Да се очаква в бъдеще да започнат да стават чудеса ми се струва детинско и по-скоро някакаъв вид душевен мир за майката, която си е втълпила, че е отнела бащата от детето си.

# 36 29 май 2012, 14:36 ч.
  • София
  • Мнения: 19 479
Е, Кафенце, тука малко драма вкара с тоя чувал  Laughing Наистина ли не ти се е случвало да трябва да оставиш детето на майка ти примерно и да трябва да излезеш, и детето да ревне, че не иска?
Моят син като стоеше ваканциите при нашите в Пазарджик и после ревеше, че не иска да си идва - там ли да го оставя, или в чувал да го пъхна  Laughing
Има си начини да се действа спокойно в такива ситуации.
Отново подчертавам, много дебело, че говоря за случаи, в които бащата се интересува от детето и го търси.

А, да и никой не е твърдял, че трябва да се разправя на децата "как бащите на децата им са герои от приказки, обичат ги безумно и подобни глупости", поне в тази тема такова нещо не прочетох.

# 37 29 май 2012, 14:51 ч.
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Цитат на: Val в пн, 28 май 2012, 21:46

Едно дете на 3 год, не може ей така да реши 4е не иска да вижда баща си.Децата са като гьбки, каквото им "подадеш" го попиват.
Аз определено бих насьр4ила детето да вижда баща си, бих му обяснила "тати" колко го оби4а и ей такива.Пьк "тати" сам ще си постеле какво ще се слу4и в бьдеще.

Вьпреки 4е понякога ми се струват напьлно напразни усилията да накараш детето да вярва 4е "тати" го иска.  Когато "тати" се сеща за него доста рядко....


Ето това ме провокира, Бърди. Не "понякога", а винаги е не само напразно, но и напълно грешно.
А много пъти и на живо съм слушала как майки баламосват децата си с въображаемата любов на баща им към тях, ама видиш ли - той много те обича, нищо, че не си личи. Няма полза от това, дори е вредно, така мисля аз.

Цитат на: Бърди в вт, 29 май 2012, 14:36

Отново подчертавам, много дебело, че говоря за случаи, в които бащата се интересува от детето и го търси.


Ами значи говорим за едно и също Simple Smile

# 38 29 май 2012, 15:25 ч.
  • София
  • Мнения: 19 479
Цитат на: 'Кафе с мед' в вт, 29 май 2012, 14:51

А много пъти и на живо съм слушала как майки баламосват децата си с въображаемата любов на баща им към тях, ама видиш ли - той много те обича, нищо, че не си личи. Няма полза от това, дори е вредно, така мисля аз.


О, да, спор няма. Много е вредно даже. На какво ще научиш детето си за бащината обич така? Че тя е някаква виртуална величина и няма нужда един баща да се интересува и грижи за детето си, за да го обича.

# 39 29 май 2012, 17:15 ч.
  • Мнения: 2 931
     Само да подчертая, че аз също говоря за бащи, които искат децата си и които срещат трудности заради различното местоживеене след раздялата с майката. Детето капризничи, забравило е или никога не е живяло в дома на баща си и т.н. В първия си пост по темата написах, че за да свикне, ако е нужно майката ще ходи с него в началото. Поне аз така бих постъпила, въпреки че нямах такъв проблем със сина си. Беше на шест и вече не плачеше за никой от нас. И го казвам с пълното съзнание, че нито бащата на детето ми, нито съпругът ми са дали повод да бъдат лишени от мен/другата майка от контакти с децата си.
     На никого не натрапвам мнението си по въпроса, за мен беше важно синът ми да съхрани връзката с баща си. Да, той стана лош съпруг, но не и лош баща. А дали ще постъпите по същия начин, или заради детски плач ще допуснете таткото в един момент да се отдалечи, защото ще му се струва, че води безсмислени битки - вие си решете.

# 40 29 май 2012, 22:31 ч.
  • Мнения: 897
Цитат на: Val в пн, 28 май 2012, 21:46
Цитат на: Бърди в пн, 28 май 2012, 11:04
Цитат на: bongo_2007 в сб, 26 май 2012, 19:26
на вас са възложени родителските права - вие трябва да взимате важни решения вместо детето.

Изненадващо за мен самата, ще се съглася с Бонго.
Не може едно дете на 3 да решава само. Ако бащата има желание да е с детето, аз бих го подкрепила от своя страна като говоря с детето и го окуражавам да поддържа връзка с баща си.
Друг е въпросът ако бащата не иска да идва да вижда детето и да го взима. Но ако има желание, бих подкрепила връзката им.
Ммм да Thinking. Напьлно сьгласна сьм с Бьрди и Бонго.
Едно дете на 3 год, не може ей така да реши 4е не иска да вижда баща си.Децата са като гьбки, каквото им "подадеш" го попиват.
 
smile3502[/quote]
Мдааа, говорете си, говорете. Ама е напълно възможно! И то защото детето предпочита. И се вижда в реакциите на детето при срещата с баща му.
Като има спомен от бащата, крещящ, нападащ на бой. будещ го с крясъци и на годинка да е пак ще се крие от него и ще го отбягва. Децата имат инстинкт за самосъхранение и го използват перфектно. Но само който не го е видял не го знае, явно.

Естествено всеки има история. Освен авторката да разкаже нейната. А ако искате подробности да ви разкажа и моята. И да извикам и една съфорумка, която бе като потресена от една среща на сина ми с баща му в парка. Детето се разплака неистово, вкопчи се в мен и заговори- "Искам в къщи, не ме давай! ". И беше на три годинки и 4 месеца!

И сега ако искам да го оставя за ден при баща му ще изпадне в ужас! Не, че баща му го иска, де.

Т.е. Как едно дете ще иска да отиде при някого, който не вижда? Все едно да искате да изпратите детето си при далечната си  приятелка и то да изгаря от удоволствие.
Как детето да желае комуникация с някого, като този Някой не желае комуникация.

Децата са деца, не кучета да му подадеш един кокъл и то да ти замаха с опашка.

Последна редакция: вт, 29 май 2012, 22:39 от Корина

# 41 30 май 2012, 09:07 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 056
Корина, много крайна история е това.
Говорим си по принцип. Ако бащата има желание да контактува, то с времето и детето ще има. В нормалния случай му трябват месец, два да привикне. При обща работа на двамата родители, без излишна драма и пряка намеса по личните им животи....всичко става.
Да едно 3 годишно би плакало за майка си. Моят син ревеше когато липсвам от къщи за повече от час....Какво да правя да не излизам ли? Да не го пращам при баба му ли? Представяте ли си когато съм в командировка, как два дена е бил в истерия... Whistling Нищо подобно. Плаче и после спира. Игра, хапване, спане...Хърмаяни, се е изказала перфектно по въпроса.
На мъжа ми детето нито веднъж не заплака. Ама нито веднъж. Играе, храни се, спи си...Плаче само когато я преобуваме, но явно от бебе си е такава и не обича този момент. Но прекъснаха връзката и с баща и ... и преди съм казвала защо. Тук имам пример как един родител отчуждава умишлено.
Иван в началото пък не искаше да спи при баща си. Съобразих се с това му желание, но пък се скарах с баща му...С леки срещи за по ден /веднъж на месеца/...свикна да остава при него. Последният път прекараха почти 3 дни с него.
Аз вече съм по - спокойна, детето също. Но имаше период на адаптация. При всяко дете я има. И при двама нормални родители...редно е да си помагат.   

# 42 30 май 2012, 10:37 ч.
  • София
  • Мнения: 779
Отчуждаването на детето от бащата е неизбежно, ако живее при майката. Това е нещото, за което се чувствам най-виновна в цялата ситуация Sad.

Аз лично полагам възможно най-големи услиия да не губят връзка. Нашият татко също живее в друг град на 460 км, но настоявам да взима малкия поне веднъж на 2-3 месеца за по 2-3 седмици, звъним му често и гледам да го държа в течение за всичко, което се случва с малкия. Отедлно му пиля на главата да идва да вижда малкия, настоявам да идва на тържествата в детската, а и постоянно говоря на малкия за него. Според мен сме големи хора и в случая детето е най-важно, преглъщам някои неща (неизбежно е), но спред мен дето си има нужда от двамата родители (разбира се, изключвам случаите, когато таткото заплашва здравето и психиката на детето).

П.П. Не смятам, че синъта ми сам може да реши, че не иска да вижда баща си, особено ако аз насоявам това да се случи. И на него понякога не му се ходи, но аз му разказвам какви интересни неща ще правят и т.н. Просто смятам, че трябва и малко усилие от страна на майката, нормално е малкото дете да е привързано към майка си и да не иска да се отделя от нея  Hug

# 43 30 май 2012, 11:35 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Цитат на: Корина в вт, 29 май 2012, 22:31
Като има спомен от бащата, крещящ, нападащ на бой. будещ го с крясъци и на годинка да е пак ще се крие от него и ще го отбягва. Децата имат инстинкт за самосъхранение и го използват перфектно. Но само който не го е видял не го знае, явно.
Е зна4и има реална при4ина в този слу4ай за да не иска детето да вижда бащата.
Цитат на: 'Кафе с мед' в вт, 29 май 2012, 14:51
Цитат на: Val в пн, 28 май 2012, 21:46

Едно дете на 3 год, не може ей така да реши 4е не иска да вижда баща си.Децата са като гьбки, каквото им "подадеш" го попиват.
Аз определено бих насьр4ила детето да вижда баща си, бих му обяснила "тати" колко го оби4а и ей такива.Пьк "тати" сам ще си постеле какво ще се слу4и в бьдеще.

Вьпреки 4е понякога ми се струват напьлно напразни усилията да накараш детето да вярва 4е "тати" го иска.  Когато "тати" се сеща за него доста рядко....


Ето това ме провокира, Бърди. Не "понякога", а винаги е не само напразно, но и напълно грешно.
А много пъти и на живо съм слушала как майки баламосват децата си с въображаемата любов на баща им към тях, ама видиш ли - той много те обича, нищо, че не си личи. Няма полза от това, дори е вредно, така мисля аз.
Мисля 4е в много слу4аи е по-добре да "баламосаш" 3 годишното си дете, за да го накараш да се по4увства добре, а ти(аз) като майка и жена да прегльтнеш(м) много неща в името на детето. Просто да заобиколиш истината. Не е нужно да го льжеш. Сьс сигурност няма нищо полезно в това да казваш на детето си , 4е баща му го оби4а ако баща му не се сеща за него.НО, ако бащата все пак се сеща, но според нашите критерии не е перфектният баща, просто се казва истината. "Еди кой ден ще дойде "тати" да те види.И толкова.
В слу4ая на авторката бащата е изявил желание да си види детето, зна4и все пак"тати" не е толкова лош, сетил се е за детето.Пьк ако детето не го е виждало от много време то е ясно , 4е няма да иска да отиде с него, за това е майката да обясни на детето , 4е "тати"(щом има желание да се прояви като такьв) е за цял живот.... hahaha(с други думи естествено, които могат да се разберат от дете), 4е е напьлно нормално "тати" сьщо да има време насаме с детето.
Цитат на: vesi21 в ср, 30 май 2012, 10:37
Отчуждаването на детето от бащата е неизбежно, ако живее при майката. ..........
........
П.П. Не смятам, че синъта ми сам може да реши, че не иска да вижда баща си, особено ако аз насоявам това да се случи. И на него понякога не му се ходи, но аз му разказвам какви интересни неща ще правят и т.н. Просто смятам, че трябва и малко усилие от страна на майката, нормално е малкото дете да е привързано към майка си и да не иска да се отделя от нея  Hug

Писах, писах, и в твоя пост намерих то4но каквото сьм искала да кажа Laughing

# 44 30 май 2012, 13:11 ч.
  • Мнения: 506
Бърди НЕ Я Е ВЗИМАЛ НИКОГА ДОСЕГА ОТКАКТО СМЕ Разделени да я гледа защото си има страхове дали ще се оправи сам и как и иска и аз да бъда с нея.Но самото дете само като чуе че трябва да ходим там и казва Не искам питам я защо казва че Не иска и това е.Самият той не полага усилия за връзка между него и детето му.Не ходи на тържества измисля си причини имал работа незнам си какво.Е детето да не е глупаво.Е обажда се да пита как е що е какво прави но е различно всичко не че някога е бил прекалено близък с дъщеря си.А пък насила да я водя там няма да стане.Като не желае самото дете си знае защо не иска и трябва да уважаваме тяхното мнение и да ги зачитаме като хора.Децата са си личности и си изграждат мнения и впечатления за нещата от живота.

Последна редакция: ср, 30 май 2012, 13:21 от ice_

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата