Публикувана: 25 май 2012, 17:25 ч.
Последно мнение: 29 юли 2012, 17:13 ч.

Отчуждаването на баща от децата му

10 926
80
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо детето ми отказва да посещава баща си?
Какви могат да бъдат възможните причини за отчуждаване на децата от баща им?
Какво да правя, ако детето ми или баща ми не иска да се срещне с другия родител?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо детето ми отказва да посещава баща си?
  
  Детето може да не желае да посещава баща си поради различни причини. Важно е да се разбере, че това решение не е просто на детето, а може да бъде резултат от взаимоотношенията между родителите. Например, ако бащата не участва активно в живота на детето или ако има конфликти между родителите, това може да повлияе на желанието на детето. От решаващо значение е да изслушате детето и да разберете причината зад отказа му.
- Какви могат да бъдат възможните причини за отчуждаване на децата от баща им?
  
  Отчуждаването на децата от баща им може да има различни причини. Това може да е резултат от нов личен живот на бащата, отмъстителност, манипулации от страна на други хора в живота на бащата или дори нежелание самият баща да се ангажира с децата. Всички тези фактори могат да доведат до отчуждаване и нежелание на децата да поддържат връзка с баща си.
- Какво да правя, ако детето ми или баща ми не иска да се срещне с другия родител?
  
  Важно е да изслушате детето и да разберете причината за неговото нежелание. Ако бащата е активно ангажиран и желае да се вижда с детето, може да се опитате да насърчите връзката им, като осигурите подходяща подкрепа и обяснения за важността на връзката с баща му. Важно е избягването на принудата и работата върху изграждането на доверие и комуникация между всички участващи страни. Ако баща ви не желае да вземе детето, важно е да намерите общ език и да разберете причината за неговото нежелание. В случай на отсъствие на желание от страна на баща, важно е да защитите благосъстоянието на детето и да потърсите правна помощ за разрешаване на въпроса. Необходимо е да работите в интерес на детето и да осигурите подходяща грижа и връзка с баща му, ако това е в най-добри интерес на детето.
- Какво е мнението на авторката за убеждението на много жени, че са длъжни да разкажат как бащите на децата им са герои от приказки?
- Какви са мненията на други участници във форума за общуването на децата с баща им?

# 15 27 май 2012, 16:26 ч.

Мнения: 506

Не си манипулирам детето но то само си прави изводите и заключенията и никак не е глупава за да не разбира нищо.Но това е тема която засяга не само мен а и много други тук от форума.Затова съм я пуснала.Нали би трябвало родителите да си помагат в отглеждането на децата.Или детето става отговорност само на единия родител който го гледа а другия пей сърце.

# 16 27 май 2012, 18:22 ч.

Мнения: 741

Разбира се, че не манипулираш детето. На нападки не обръщай внимание. То и тригодишно дете как да го манипулираш?! Peace

За много голяма част от разведените мами е от изключително голямо значение, връзката между децата и бащите им да бъде здрава и положителна. Децата винаги да имат обичта, подкрепата и вниманието на бащите си... Разводът между родителите да не се оказва развод и между бащата и децата... За съжаление това често не е така, а точно бащите вземат съдбовното решение да се дистанцират от децата си, да спрат дори да ги възприемат като свои... При което вина майките нямат.

# 17 27 май 2012, 19:01 ч.

София
Мнения: 164

Цитат на: Анджали в нд, 27 май 2012, 18:22

За съжаление това често не е така, а точно бащите вземат съдбовното решение да се дистанцират от децата си, да спрат дори да ги възприемат като свои... При което вина майките нямат.

А,в други случаи ситуацията е точно обратната.И майка в този случай носи изцяло вината.

# 18 27 май 2012, 20:34 ч.

Мнения: 741

При такива случаи важно е да се знаят обстоятелствата, пък дори и причините. Такива има и са толкова разнообразни, но не мисля, че тук е мястото да се обсъждат такива случаи. Може би в отделна тема, като напр. : "Защо майките отчуждават децата от бащите и защо ги настройват против тях (доколкото има такива майки)?" - да, но не и тук.
Peace

# 19 28 май 2012, 11:04 ч.

София
Мнения: 19 479

Цитат на: bongo_2007 в сб, 26 май 2012, 19:26

на вас са възложени родителските права - вие трябва да взимате важни решения вместо детето.

Изненадващо за мен самата, ще се съглася с Бонго.
Не може едно дете на 3 да решава само. Ако бащата има желание да е с детето, аз бих го подкрепила от своя страна като говоря с детето и го окуражавам да поддържа връзка с баща си.
Друг е въпросът ако бащата не иска да идва да вижда детето и да го взима. Но ако има желание, бих подкрепила връзката им.

# 20 28 май 2012, 11:08 ч.

Мнения: 741

Четеш ли се какво пишеш? ooooh!

Още в първия си пост майката пише, че детето не иска срещи с баща си! ooooh!

Четете бе хора, не си трупайте точки просто ей така с прости изказвания!

# 21 28 май 2012, 11:18 ч.

София
Мнения: 19 479

Не виждам противоречие между поста на айс и моето мнение, ти къде го видя?

# 22 28 май 2012, 14:18 ч.

Бургас
Мнения: 6 056

Реално ситуацията има точно два изхода: или детето ще се приобщи или ще се отчужди от баща си напълно.
Какво значи не иска да ходи? Те и на градина не искат да ходят, ама ги пускаме. Ами ако не иска да ходи на училище? Пак ли ще подкрепим това.
До голяма степен се обезсмисля ролята на бащата, а тя не е малка.
Какво значи отказа на едно три годишно? Чисто и просто детето е привързано към майката. И не желае да се раздели с нея. Но обстоятелствата го налагат. Факт, който не може да се оспори. Не може страха от раздяла с майката, да е повод да се отчужди от баща си.
Всяко дете има нужда от връзката с баща си. /стига да не е някое психо таткото/. Като родител с пълни права, ние сме длъжни да я подкрепяме тая връзка.
Като това е в случая когато бащата си търси детето и участва в отглеждането му.

Ако таткото не си търси детето ... е напълно естествено да няма връзка. И още по естествено е детето да не желае да прекара месец с него. Едно, че идва страха "без мама", второ нарушената връзка с таткото. Никое човече не заслужава да се подлага на такъв тормоз. Ако бащата има зор да го взима за по - дълго е ДЛЪЖЕН да му помогне само да го пожелае.

# 23 28 май 2012, 16:32 ч.

Мнения: 2 931

Децата се отчуждават, ако родителите го позволят/предизвикат.
Ако дете на 3-4 години ми каже, че не иска да ходи при баща си (и той не е някакъв изверг), първата ми мисъл ще бъде, че с нещо съм провокирала това нежелание. Че детето по някакъв начин се опитва да ме "зарадва" или че се страхува да не ме изгуби. Ако е нужно, първите дни ходи да го виждаш у баща му, за да е наясно, че си до него. И да го насърчиш да стои и обича тати, независимо че живеете отделно.
Ако бащата държи на детето си, двамата няма да се отчуждят. В противен случай нищо не можеш да направиш.
Дъщерята на мъжа ми беше на същата възраст, когато започнахме да я вземаме и плачеше всеки път. Преди да се съберем срещите се бяха провеждали винаги в присъствието на майката. След 3-4 месеца свикна с нас и сега идва с удоволствие, даже се обажда на баща си да я взема и без предварително да са имали такива планове.

# 24 28 май 2012, 21:46 ч.

Ispania
Мнения: 4 527

Цитат на: Бърди в пн, 28 май 2012, 11:04

Цитат на: bongo_2007 в сб, 26 май 2012, 19:26

на вас са възложени родителските права - вие трябва да взимате важни решения вместо детето.

Ммм да

. Напьлно сьгласна сьм с Бьрди и Бонго.
Едно дете на 3 год, не може ей така да реши 4е не иска да вижда баща си.Децата са като гьбки, каквото им "подадеш" го попиват.
Аз определено бих насьр4ила детето да вижда баща си, бих му обяснила "тати" колко го оби4а и ей такива.Пьк "тати" сам ще си постеле какво ще се слу4и в бьдеще.

Вьпреки 4е понякога ми се струват напьлно напразни усилията да накараш детето да вярва 4е "тати" го иска. Когато "тати" се сеща за него доста рядко....
Децата порастват!Нека те сами определят до каква степен ги оби4ат или искат техните родители.
Докато са ДЕЦА и то толкова малки , мисля 4е всеки родител би трябвало да има вьзможността да се докаже.

# 25 29 май 2012, 09:49 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: Val в пн, 28 май 2012, 21:46

Вьпреки 4е понякога ми се струват напьлно напразни усилията да накараш детето да вярва 4е "тати" го иска. Когато "тати" се сеща за него доста рядко....

Не е напразно, а направо опасно. Откъде накъде ще заблуждавам собственото си дете, че баща му го обича и го иска, а това не е така?! Та дори и да го обожава, тогава нужно ли е аз да го "обяснявам".
Децата не са малоумни предмети, особено малките, много добре усещат атмосферата и чувствата към тях.
Не бих тормозила детето си да ходи при баща си ако виждам, че го прави насила. От какъв зор?!
Връзката баща-дете е изключително дело на бащата, и ако той не е в състояние да я създаде и поддържа, не виждам защо трябва потърпевшо да е детето ми.

# 26 29 май 2012, 09:55 ч.

София
Мнения: 19 479

Аз все пак изрично подчертах, че разсъжденията са ми при условие, че бащата търси и иска да се вижда с детето си. Също съм на мнение, че ако бащата не я иска тази връзка, е по-скоро вредно да се мъчим да я създаваме и поддържаме изкуствено.

# 27 29 май 2012, 10:00 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Бърди, мисля, че ако бащата наистина иска да има връзка с детето си, той ще бъде в състояние да го привлече. Естествено, при положение, че майката не ги настройва срещу него, аз това също го отричам.
Децата са непредубедени и отиват там, където са желани и където им е добре. Виждайки, че детето ми не желае, значи за мен има причина и ще я разбера най-малкото, преди да го "прилъгвам" и принуждавам да ходи на място, което не го влече.
Сравнението с детска градина и училище не я коментирам, абсурдна е, предполагам сами се сещате ooooh!

.
П.П. А детенцето е само на 3 години Tired

.. Дори и при перфектни взаимоотношения, не бих пуснала толкова мъничко дете за цяло лято на друго място. А да не говорим, че то дори не иска да ходи...какво ли ще му е в главицата през цялото това време.

Последна редакция: вт, 29 май 2012, 10:12 от 'Кафе с мед'

# 28 29 май 2012, 10:16 ч.

София
Мнения: 19 479

Кафенце, от една страна е така, от друга - виж какво е споделила Хърмаяни за дъщерята на съпруга й, която в началото е плачела всеки път, като е ходела у тях, докато свикнат и се напаснат. Възможно е да има някакъв такъв период и е добре всички възрастни да действат по посока доброто на детето.
В случая на авторката, от това което съм чела преди от нея, обаче, не мисля, че бащата има големи мераци да взима детето. Затова говоря за общите случаи, конкретно в този все си мисля, че бащата не драпа особено много да се вижда с детето си. Бъркам ли, Айс?

# 29 29 май 2012, 11:07 ч.

Бургас
Мнения: 6 056

'Кафе с мед', при добри отношения няма причина да не "пуснеш" детето. То ще е в дома на баща си. Нищо няма да загуби. Перфектните отношения предполагат, че бащата се грижи за детето си. Няма да е на чуждо място, с непознати. Ще бъде с татко си.
Но в случая няма такива отношения и ще е престъпление това човече да се изпрати за месец при баща си.

Едно е през цялата година да се виждат редовно, да се гледат, да се познават и да прекарат месец заедно, съвсем друго е в ситуацията.

Сега ще ти кажа защо сравних с детска градина. Има много майки, които не дават децата си на бащите им защото не искали, но всяка сутрин ги водят на градина/че и на ясла/. Те пак не искат. И тук за мен е парадокс. Как можеш да си пуснеш детето в градина, но не можеш да го дадеш на баща му за няколко часа.? Тоест си готова да го повериш на непознати, но не и на баща му. /Това обаче не е по темата/. Визирам точно определен тип поведение. Умишлен тормоз и на дете и на баща, с цел ....непонятна за мен. Пак повтарям, че авторката не я визирам. Искам да ми обясниш защо ти се вижда абсурдно? На нас точно това ни се случва в момента. Не можем да видим детето на мъжа ми, защото имал неблагоразумието да се ожени. А то се гледа от баби, лели....Тоест от 100 други, но баща си не е виждало от 2- 3месеца. Търсихме я, молихме....Не.

Бърди, е абсолютно права. За доброто на детето е всички възрастни да работят за него.

Та да си изкажа най - накрая генералната мисъл, че е разпръсната. За да се чувства добре едно дете в такава ситуация е нужно родителите да са екип. Понякога ще е трудно. Ще ни липсват, ще ги мислим. Но трябва да сме екип. Те най - малко носят вина за нашите грешки, та да продължаваме да ги караме да живеят с тях. Всяко дете има право да контактува с баща си и майка си. Няма жив човек, който да им го отнеме. Така виждам аз за себе си нещата. Когато пусках Ванката при баща му, го мислех, притеснявах се... Но с времето детето само пожела да ходи, нещата улегнаха. 50 пъти по - добре е за него и за нас. Пренебрегнах се доста пъти. Подтиснах много тревога. Не можех да спя в началото. Но ... Докато баща му го търси и той иска да прекарва време с него, аз съм длъжна да подкрепям .

Последна редакция: вт, 29 май 2012, 11:13 от Sesana

Препоръчани теми

Интериорен стил по аматьорски 21

763
Нашият дом

За бебета и деца от 0+ месеца, съвети; За бързи въпроси и отговори - 45

Ревност към жена с която знам че нямам бъдеще а и не искам да имам

WIZZ AIR - 31

Причина:

Причина: