Разкажи ми за Китай

Даже преди да порасне имам намерение, но да видим как и дали ще стане. В Тайланд бях преди 8 години, но Камбоджа не съм, затова и те питах за там. Малко се чудя, защото много Азия ми дойде, то не е случайно, Азия някак влюбва хората и после не ги пуска да я забравят... Обаче ми се искаше някой друг континент...

Още подготвяйки се и четейки за Дубай,попаднах на форум ,където един от членовете не спираше да повтаря ,че човек си мисли че Дубай е чудото на човечеството ,докато не види Шанхай А аз наистина останах толкова ....потресена от чудесата в Дубай,че сега просто не мога място да си намеря докато не видя Шанхай
 За цената на полетите ми е интересно, защото по принцип до по-големите градове ,полетите са по евтини ,а нямам представа Пекин или Шанхай се води по- "централен" град .А иначе четох че в Китай всички вътрешни полети са доста евтини ,тъй като това е един от основните начини за придвижване

Можеш ли да дадеш линк към тази дискусия за Дубай и Шанхай, че ми стана любопитно да прочета? 
Иначе, да, Шанхай е град от друго измерение, от друг свят. До толкова, че е подтискащо, смазващо. По снимките е основно района Пудун и човек си мисли - е, няколко небостъргача в центъра... А всъщност целия огромен град с 24-те си милиона жители е в небостъргачи, които са жилищни сгради. В един блок живеят няколко български града... Хвърчат скоростни влакове във въздуха (Маглев върви по много високо във въздуха релси). Метрото е най- дългото в света. За да стигнем до метростанцията на гарата вървяхме километър и половина под земята. Кръстовища от тунели, магазини, заведения за хранене, то си е цял подземен град, щото е малко надземния... Вече ми поизбледняха спомените, но да, град- чудовище е. Човек от групата се изказа, че Пекин е едно село пред Шанхай    Пекин е 'само' 15 милиона. Не е точно така. Никак даже не е село - централните булеварди имат по 5 ленти на посока + лента за колела и мотори. И не само това. Просто Пекин и Шанхай са несравними, макар да са все в Китай, няма никаква допирна точка между тях. Ужасно различни са. Географски нито един от двата града не е централен на Китай, а икономически или политически - все пак Пекин е столица, а Шанхай наричат четириглавия дракон на китайската икономика (или триглав ли беше? не помня, това съм го писала по- напред в темата). Броя на главите не е случаен, по броя на отраслите, в които доминира, но не помня.

не намерих по-прясна тема, когато, ден преди да отлетим за Пекин, се сетих да почета малко. Е, бяхте ми определено от полза!
Ние останахме само в Пекин, на всичко отгоре заради днешния грандиозен парад послучай 70 години от революцията, 2 седмици назад бяха затворени Тянанмън, Забраненият град и националният музей(впоследствие го открихме и на сайта на музея, съобщено със ситнички буквички) и променяхме програмата в движение. През 50 метра стояха отряднци с червени ленти на ръцете, имаше проверки, чекпойнтове и т.н. Но, струва си
със сигурност е по-лесно да се справиш с пекинското метро, отколкото с Централна гара София или ремонтите около мол Парадайз. Да, английският е проблем, но това не е дразнещо, освен в хотелите - там се предполага да се говори чужд език. Но пък хората компенсират с много внимателно и мило отношение.
децата бяха яко наснимани
гугъл и фейсбук все така няма
ако има интерес към възраждане на темата, мога да попиша още.

Има интерес, има! И снимки може да покажеш.
Радвам се, че темата е била полезна, макар че тя е по- скоро забавна или не знам как и аз да я определя, но не и много полезна, и все пак се радвам!

да, полезна, особено ангелина като писа за паник атаката - не ми се случи, но се сетих няколко пъти за това, сблъсквайки се с тълпите хора. Още с гледката от хотела:
Beijing railway station, това е отвън, нали, вътре не знам как е
и същата, вечер, не се виждат седящите и лежащите, а първите три редици коли са таксита на опашка

за говоренето на английски трябва да отбележа, че въпреки всичко, младите хора до един имаха смартфони, а в тях всички чудеса - карти, джипиеси, преводачи - и знаеха как да ги ползват, така че с малко жестове и много разцъкване, получавахме указания и упътвания

не ходете в макдналдс, плийз - не става, не е този вкус, нито е китайско, нито никакво. Но опитайте зелен чай с мляко където и да е. а точно срещу входа на Temple of heaven има прекрасно french bakery - за да се подкрепите, преди да се гмурнете в дълбините на Pearl market. Споменавам го специално, зашото Silk market вече е облагороден, пазарлък няма, цените може да са 3-4 пъти над тези от Пърл маркет, абе като новото Илиянци е.

Понеже пропуснахме ключови места като Тянанмън, Забранения град и националния музей, действахме по стара изпитана система с деца - във всяка столица има Военен музей, природонаучен музей и зоопарк. В Пекин поне в момента военният музей не е особено интересен, сградата е в ремонт(абе може и да е интересен, но бледнее пред сеулския и дори пред този в маскат), но в Natural museum има богата колекция от скелети на изкопани в необятните китайски земи динозавеи. Тъй като повечето видове са били кръщавани самостоятелно от учените при изкопаването, логично тези скелети носеха китайски названия. Което не ги прави по-малко интересни. Огромни са. Има и зала с раздвижени макети на динозаври, нищо ново, но е важно, когато си с деца.

зоопаркът на Пекин е доста голям, май пак беше втори в света(те много неща се борят за второто място там), вътре се плаща допълнително 10 юана за парка на пандите - много са сладки. Дори да не обичате животни, има толкова полянки, алеи, пътечки, зеленина, градинки, канал с пейки за посядване - може да се откара цял ден там. Има и къде да се яде, да се пие кафе и да се мързелува. И цената за вход(както и във всички други забележителности) е много разумна, не като в Коломбо, където дерат чужденците  в десетки пъти повече от местните)
ето така
или така, има много каменни статуи за катерене


последната снимка между другото я сложих заради другото хлапе - то носи традиционни китайски гащи с огромна цепка отгоре до долу и отпред пак така. Като ходи, не се вижда, защото са широки, а като го налегне зор - не се губи време в сваляне на катове гащи и панталони. Прикляка с разтворени крачета и айде. Отпред изглеждат още по-забавно, но ще спестя интимните образи 

ако има нещо, за което трябва да се събира търпение, това са скенерите на вхдовете. Мол, метро, музей - навсякъде се проверява, често пъти и с ръчен търсач, защото ти си пищиш на скенера при всички случаи. Аз по летищата знам как да се обличам, за да не пищя, но из града да се съобразявам, не,мерси.

тези неща обаче са част от атмосферата.

в Temple of heaven също трябва да се иде. Красиво е, голямо е, достъпно е, а в почивните дни е пълно с местни, които
четат  вестници
танцуват ритмична гимнастикаили се разтягат по фитнесуредите
играят китйски шах или карти
пеят патриотични песни с много чувство и плам, и още повече глас
или пеят така фолклорни песни и нотите им са такива, брррр

а по една от широките алеи беше пълн с групи от по 4-5 души, които в кръг подритваха едно нещо - отдолу гумено кръгче, върху него няколко дискчета, и отгоре 4 цветни птичи пера. Играят, както при нас се рита хек. Да не пада на земята ние си купихме с децата, ама още не сме постигнали успехи.

телевизионната кула не е нещо особено. Ние пък хванахме дъжд баш тогава. Иначе има въртящ се ресторант, ако някой е забравил русенската панорама 

с риск да досадя, но това последно -  за избора ни на част от Великата стена. Съпругът ми, който е бил преди тук, настоя да изберем  Мутянюй заради тобогана. Повечето туристи ходели на Бадалин. Мутянюй е малко по-далеч, не много, по-стръмно е и по-късо, но стръмнотата компенсира определено. Започва се от 14 кула, тя е по средата, дотам се качихме с кабинков лифт - досущ като Симеоновския, но не видяхме и драскотина по кабинките. Доста хора се качват пеш. От 14 кула тръгнахме наляво до 22/23 кула - тя е на по-високо, накрая има едни стълбиииии, мамооооо, последните 15тина са и високи, та пълзяхме  
и после надолу
и пак към 14 кула, оттам направо към 6, където е тобоганът. Може да се пропусне и да се стигне до края, но на нас ни беше достатъчно ходенето, че най-малкия ни син MM го носи по едно време.
Тобоганът е около 1,5 км дълъг, шейните а елементарни, управлението е достъпно за деца - тези под 1,20 м са с родител. Има достатъчно указания да намалиш или да засилиш, или да не спираш, забавлението си струва

само да не пропусна шведските лекоатлетки, които тренираха там, и с лекота тичаха нагоре-надоле под завистливите ни погледи по това време беше световното по лека атлетика в Пекин, но не сме се и доближавали до стадиона.

накрая само една снимка на пача, ММ каза, че си е като българска

Гарата и отвътре я видях    от там хващахме нощния влак за Сиан, с който пътувахме 11 часа, макар да не се движеше бавно, като българските. Не е страшно отвътре, огромно е, такива разстояния и на летище не бях изминавала, но е разпределено и контролирано, не можеш да влезеш в чакалня за съответната линия, ако нямаш билет, някакви такива неща, сложни схеми.
Стената с много обработени стълби е била при вас. Ние бяхме на някакво място, където стълбите представляваха камъни и който какъвто дошъл. Един нисък, един висок, трети още по- висок. През целия маршрут трябваше да се пълзи, добре че имаше едно ниско парапетче, за което да се изтегляш с ръце, защото на места само така ставаше. Честно казано си бях въобразила, че цялата стена е с такива стълби, но явно не.
За зоологическата градина направо ме хвана яд, че не съм била и разбира се няма и да бъда!
Иначе много интересни снимки, това със стен вестника не го бях видяла, както и китайския шах и музицирането... Те май имат доста културно- масова дейност. По всички площади и площадчета се танцува, играе гимнастика и всякакви такива. Сега както ги гледам след Япония, хората са доста смачкани, в смисъл демодирани и селянеещи, но такива са все още китайците, като изключим тези в Шанхай. Но пък японците са нечовешки модерни, щури и диви, така че няма място за сравнение, ама нали са от една раса, един край на света и в една икономическа битка.

да, явно и по снимките се вижда, и други са ми го казвали, но пък там все още си е соц, с всички тези отрядници и проверки, и тук беше писано как информация за историята се премълчава, а на планината под стената нали има огромен надпис, нашият гид малко с половин уста, неудобство ли беше, каза, че там пише Мао Цзе Дун... ама пък и ние не сме ходили по лъскави места, напротив - евтини, народодостъпни.

Да, но в Япония на евтините, народодостъпни места се вижда как хората са пристрастени към шопинг и всяка седмица има нова мода, и са заринати от вещите си, хобитата си... Аз от скормна България не съм свикнала на такова нещо. Не знам съществува ли такава статистика, но на пръв поглед ми се стори, че в Япония има най- много магазини на глава от населението. Докато хората в Китай сигурно наистина нямат и информация, но и не се интересуват от суета, някак на лицата им е изписано. Облекли каквото хванали... Сигурно ще ги научат и тях, тоя голям пазар не могат го изпусна. Както са се научили в Шанхай, де. Там по Нанжинг Лу бяха същите като в Япония. А, всъщност и в един пекински мол една вечер бяхме. Да...., и там тичаха малки глезли натоварени с торбички, прически, гримове и прочие. Да, аз мисля, че и в Китай ще стане така, но трябва още време. И ти спомена за смартфоните, всички са със смартфони, но на снимките нямаш такива. Ощеса в начален стадий, ще се научат да купуват.

нямам снимки със смартфони, зашото те бяха в метрото. Абс всеки забил глава в телефона. Но аз изобщо не снимах в метрото, едно защото прибирах фотоапарата в раницата за по-удобно на скенера, и второ заради неудобство от самите хора и всички с маратонки, не знам дали си носят други обувки за работа, обаче обули маратонки на всякаква дреха. Много трудно да видиш дебел човек, на пръсти се брояха. После като видях в парка колко фитнесуреди има на открито, какви висилки правят на тях, или две бабички вдигнали по един крак на оградата и го разтягат, и си приказват в същото време....
от друга страна, дечицата малко..стандартната конфигурация по влаковете и парковете е двама възрастни с едно детенце...

моловете, които видяхме, бяха празни вечер, след 19 оставаха някое кафене и някой ресторант да работят, другото умряла работа.

Да, деца изобщо не се виждат, но това си се знае. Съвсем ще я закъсат скоро. Обаче младите жени са трътли, хич не ми се видяха слаби.

И на мен ми предстои след месец и нещо пътуване до Китай и ще следя всякаква информация. Изчетох всичко и ми беше от полза ... благодаря ви!