Разкажи ми за Китай

И сервиран пилешки крак с намигване! 

Ммдаа. Бях потресена като ни го сервираха в бара (или ресторанта) на един хотел в Шензен, заедно с чиния необелени фъстъци. Ей така, да си мезим (безплатно вървеше, от заведението  )

Покрай тази тема ме налегна една носталгия по Шанхай и времето прекарано там. Но повечето ми спомени май не са много туристически

Исках да кача още снимки от Шанхай и от Пекин – забранения град, летния дворец и някакъв друг храм (на Хармонията ли беше, не помня?), обаче снимките ми са на един много старт лаптоп, който работи изключително бавно, постоянно зависва  и много ме изнервя.  Пина, в Пекин ходихте ли до Hou Hai (Back Lakes). Помня че много ми беше харесало. Край езерата има много заведения, може да се наеме лодка и въобще беше много приятно за разходка и похапване и/или питие

Ще се радвам, ако сложиш още снимки. Ако не са туристически - още по- интересно. Да не си оставила някоя любов там?    Шанхай е невероятен град! Сигурно е много интересно да живееш там. Така ми се живее в подобен град - многолик, извънземен град, който може да предложи всичко. Малко е стряскащ пейзажа, като се заредят онези ми ти високи огромни сгради и то не в Пудонг, ами в кварталите на широк център и извън център. Ужасно много високи и огромни сгради, аз бих се загубила само в една такава, а разбрах, че те били хиляди    И с тези пътни възли на по 4-5-6 етажа, като чудовище е! Моите снимки не могат да го илюстрират, много по- богат е, но и плащеш за скромната ми българска душа.

Не сме ходили на тия езера в Пекин. Ние не видяхме много от Пекин, както и не видяхме много от Китай като цяло. За 3 дни в Пекин, кое по- напред, като сложиш и големите разстояния за придвижване. Видяхме - Храма на Лама, квартала Хутонг, Небесния храм, Забранения град, Великата стена, няколко мола , Гнездото, Водния куб и сякаш нещо ми убягва    Също гигантски сгради имаше там, но не високи като в Шанхай, а едни такива дебели, масивни.

Пилешкия крак с какво питие върви, казваш? 

Последната вечер в Шанхай, преди самолета (който беше в 1.40 pm) купих една малка бутилка някаква китайска алкохолна напитка. Беше 52% алкохолно съдържание    Миризлива, като парфюм и манджа... Абе пихме и се смяхме, смяхме се и пихме 

Една зашеметяваща снимка на Шанхай  (района Пудун, аз май неправилно го пишех до сега Пудонг)

Извънземна е!

Имам една снимка подобна (даже мисля и клип имам), не чак толкова хубава и качествена наистина, правена от Бар Руж (Bar Rouge). Навремето беше много популярен, има тераса на покрива на 7 етаж на една сграда на Бунда, гледката е невероятна. Докъм 20-21ч е горе-долу празно и може да се насладиш на тази гледка с питие (и без пилешки крака  ), след 22ч вече беше бая претъпкано и даже имаше опашки отвън.

А така изглеждаше един друг бар (Face), който ми беше много любим. Напомня ми за едни мързеливи съботни и неделни следобеди. За съжаление виждам, че вече е затворен:

http://www.facebars.com/en/shanghai/restaurant/

Още съм на работа обаче и ще се наложи да остана до към 21ч поне. После, ако имам сили ще се опитам да напиша нещо по-смислено. Сега само мяткам разни разхвърляни мисли, да се поразсея малко че нещо се изморих

Да допълня за Бар Руж само, че беше снобария и охраната съм виждала да се държи и доста грубо с чакащите на опашка и желаещи да влезнат в заветния бар, но гледката наистина си струва и тъй като  основния наплив е  след  23-01ч, към 19-20ч е празно и спокойно и човек наистина може да се наслади на тази зашеметяваща гледка. Аз бих го препоръчала.

За ракиите и алкохола, аз така и не им разбрах много ракиите, коя какво е. Да не говорим, че понякога неправилно превеждат и казват вино на всякакъв алкохол, та много не можеш да разбереш като ти говорят за вино за какво точно иде реч – ракия някаква ли, вино , бира , коктейл или нещо друго. Пих само веднъж от тяхната ракия и то беше като пътувахме до Пекин. Може и да е била същата като вашата

За Пекин и ние нямахме кой знае колко време.  Стори ми се огромен. Абсолютно,  както и твоето впечатление и асоциация за Пекин,  и моето е „голям” и много разпръснат. В Пекин сякаш е администрацията и историческите забележителности, а Шанхай няма кой знае колко забележителности, но е кипящ от живот. Такова поне за мен беше усещането де.

Ние бяхме в Пекин за 4 дни. Пътувахме от Шанхай с една приятелка от БГ, която ми беше дошла на гости със същия нощен влак първа класа, както и вие, само дето не бяхме само българи в купето, имаше и една китайка и един мъж китаец . Той ни препоръча и тези езера, за които писах, както и една друга улица с много заведения и храна, която се продава на открито. Даже ни ги написа с йероглифи да ни е по-лесно с такситата  Знаеше английски и се оказа полезен социален контакт.  Принципно мислехме и ние за Сиан, на връщане, ама не го измислихме. Аз трябваше да се връщам на работа и отпадна. Едни приятели пък се присъединиха към нас от Япония.  Ние спахме в един хостел, който ми беше препоръчан от един поляк  в Шанхай, които е бил и студент там, беше живял наколко години и знаеше и китайски . На хостела една част му беше хостел, друга беше хотел уж. Ние спахме в хотела. Нашата стая беше за двама, с баня и тоалетна, би въобще всичко необходино, даже и ел. кана с чай и кафе си имаше Беше много чисто, близо до гарата, наистина не лукс, но нямам никакви забележки.  Само май беше шумно, ама ние толкова се и задържахме в стаята. Приятелите ни от Япония не искаха да спят там  и те бяха в друг  хотел, по-луксозен. 

До Забранения град стигнахме с метро. Мислехме, че за 2 часа ще го отметнем, пък той се оказа огромен и с леки почивки за похапване и кафе утрепахме там целия ден кажи речи. От там отидохме до въпросните езера и беше много приятно, разхождахме се, ядохме, карахме лодка и т.н.

На другия ден ходихме до летния дворец с един градски автобус, за който ни казаха от рецепцията на хостела. Даже слизахме и го хващахме отново, че един огладнял, друг до тоалетна и т.н  За летния дворец също мислехме, че един предиобед ще ни стигне, но с наш’та стройна организация и там отиде един ден. Вечерта пък ходихме на тази улицица с много заведения, купувахме си и храна от сергиите. Май и малко шопинг имаше.

Третия ден го отредихме на Великата стена. До там ходихме с едно микробусче (организираха ни го от рецепцията на хостела), дето уж щяло да ни свали на място откъдето много хубаво се виждала и качвала стената. Хубаво беше. Не мога да направя съпоставка с другото място дето нямаше да е чак толкова хубаво, обаче за сметка на това имахме и отбивка във фабрика за нефрит, във фабрика за перли (не че не си купих и перли и пръстен и крем с перли и маска с перли и какво ли не още и с нефрита се отчетохме), имаше и посещение в ресторант, както и фабрика за керамика (тук вече се въздържах от покупки, че бяха много големи, макар и много красиви).  Освен нашата компания в микробусчето бяха още двама влюбени, които не забелязваха нищо, даже и не ядоха, кротко слизаха и се качваха, ние за сметка на това мрънкахме на шофьора нон-стоп как няма да имаме време за съществените неща, пък той се правеше на глух.  В ресторанта освен храната,  на двама човека се полагаше по едно малко шишенце от 100г (може и 200г да са били) ракия. Нашите приятели не я пиха,  а пък влюбените някъде изчезнаха и ние решихме, че ни се полага да си вземем тези 2 шишенца за утеха за многобройните фабрики и се приспивахме с ракията във влака на връщане за Шанхай.  Май наистина беше странна, но честно казано нямам много ясен спомен . Стената все пак я посетихме, голямо катерене падна, и гробниците и тях ги посетихме, а и време в Пекин като се върнахме ни остана  за молове и пазарлъци и видяхме, че евтините перли от фабриката хич не са били евтини. Но пък се утеших, че точно като моите нямаше (и досега много си ми харесват – те са речни, няколко реда с неправилна форма и много красив сиво-синьо-лилав-неописуем цвят. Станно защо обаче, като ни  обраха преди време апартамента, крадците ми бяха взели едни други, пък тия не бяха ги харесали  )

Последния ден ходихме до този храм, на който не му помня името , а вечерта си взехме спалния вагон за Шанхай и и така нашата мила екскузийка привърши.

Много се отплеснах и мойто стана като пътепис, но може пък да му дойдат някакви полезни мисли и идеи на някой, който не ходи организирано в Пекин

Kaто ви чета и се сещам за разни неща. Един от екскурзоводите ни каза, че между Пекин и Шанхай има построена скоростна ЖП линия, по която разстоянито се изминава за 5 часа. Но не разбрах дали в момента фукционира, тъй като преди време е имало инцидент, при който влакът е излязъл от релсите и е имало 10-на жертви. Заради тази катастрофа и за злоупотреби тогавашният министър на транспорта е бил осъден и разстрелян...Това направо ме изуми! Попитахме екскурзовода дали в Китай все още има смъртно наказание, а той много учуден отговори: "Ами разбира се! Как без него?"
И още интересни неща научихме от него. Той беше женен за украинка и имаха 2 деца. Ние се изненадахме как така може да има повече от 1 дете и той ни отвърна, че за второто дете е платил глоба. Мисля, че беше 50 000 юана.
Разказа ни също, че едни от най-добре платените служители в Китай били държавните чиновници...Подбирали си ги добре, обучавали ги и според него те си вършели добре работата.
Също се сетих и за дърветата, които най-много ме впечатлиха в Китай - гинко билоба. Първо ги видях в манастира Шао Лин и реших, че само там се срещат и са голяма рядкост. Но после ги срещахме в изобилие в Суджоу например, растяха си около тротоарите. Но все от рейса ги виждах и с голям зор успях да открия по-ниско дръвче, за да откъсна за една колежка, с която си имаме закачка, че вече ни е време за гинко билобата...
Много ми е зле техническата култура, иначе бих публикувала снимки 

"между Пекин и Шанхай има построена скоростна ЖП линия, по която разстоянито се изминава за 5 часа."
http://www.chinatraintickets.net/china-trains/train-booking.asp

http://www.seat61.com/China.htm

Със сигурност функционира и в момента , а и  има полети между двата града от порядъка на 100-ина долара.
Доколкото знам в момента се изгражда скоростната линия Шанхай-Хонгконг

Също се сетих и за дърветата, които най-много ме впечатлиха в Китай - гинко билоба. Първо ги видях в манастира Шао Лин и реших, че само там се срещат и са голяма рядкост. Но после ги срещахме в изобилие в Суджоу например, растяха си около тротоарите. Но все от рейса ги виждах и с голям зор успях да открия по-ниско дръвче, за да откъсна за една колежка, с която си имаме закачка, че вече ни е време за гинко билобата...
[/quote]


Защо чак Китай,има няколко дървета на нашата улица.И в морската градина има колкото искаш

Благодаря момичета за разказите Моля, продължавайте за такива като мен, дето посещението в Китай ще си остане само мечта.

Оффффф, ходи ми се пак в Китай    мрън- мрън...

Започвай да плануваш и да мечтаеш за следващото пътешествие, което съм сигурна, че ще бъде още по-хубаво, запомнящо се и екзотично. А ние ще чакам пак твоите впечатления и снимки

Pina, ти си сменила и аватара тематично Пожелавам ти да отидеш много скоро пак.

Dechy, да, масово по-богатите са с по 2 деца и си плащат глобата. Корупцията също си се шири доста.

Има много, ама много богати китайци. А сега новата мода сред  богатите китайци била да ходят да си купуват маркови стоки от Япония, защото в Китай не са сигурнни дали си куват оригинали  . Помня, че като бях там затвориха магазин на Прада на летището, защото са хванали, че във фирмения магазин се продават ментета.

Те нали ги изловиха , че открили "фирмени" магазини на Apple в няколко града , които били досущ като тези на компанията в другите части на света
Скоро имаше предаване за Испания как въпреки кризата китайци купуват масово маркови стоки за хиляди евро и това крепи бизнеса на луксозните бутици.
Интервюираните казваха , че нямат доверие на това което им се предлага в родния Китай.
Стана въпрос и за цените на имотите в Шанхай и бяха умопомрачителни за българските стандарти - от типа на 200 000 долара като начало за що-годе нормален апартамент в многоеетажен комплекс.
Ценностната система обаче е такава , че всяко младо семейство трябва да живее в собствено жилище и се загробват с кредити за десерки години ...
Полека лека настигат "развития свят" свят