Първата Година у дома- Адаптация!

 Момичетааааааа
 МНого се радвам , че сте раздвижили темичката .....и ,  при мен имаше такъв период , но отмина за кратко...по-скоро беше сварзан с чисто физическото изтощение първите 2 семици през , които почти не спях........и то не заради Малката.......а от притеснение........ А на мен безсънието ми действа ужасно Направо не знаех на кой свят се намирам- Но после просто реших, че така не съм полезна на никого....и се стегнах -Точно тогава пък Татко почина , а като се прибрах от погребението Дени се разболя за първи път  и вдигна 40 градуса Температура ............Та така..........- ама Това са Екстрите на Майчинството- постепенно се научих да се наслаждавам и на Хубавите моменти , А те Определено са ПОВЕЧЕ!!!
         ТАка, че - СПОКО-   :bouquet

На мен първите два дни ми беше много тежко, детето спи,аз не мога да затворя очи, съответно бях като парцал,нямах време да се среша и да си измия зъбите.Отделно че докато се науча на бързина и ловкост при обличане и сменяне на памперси също ми беше трудно...Абе направо си мислех ,че нищо не става от мен.Докато на третия ден и аз като Сара се взех в ръце и си дадох сметка ,че трябва да се справя и да излъчвам сигурност и спокойствие ,които детето да усеща и някак се получиха нещата.Не че все още нямам трудности,но определено ми е по-спокойно на душичката

Здравейте,никой не е писал след мен от последния път,но днес става точно 1 месец откак нашето момче си е вкъщи и реших да направя равносметка до момента.Детето се адаптира много бързо,може би за седмица.Честно казано на мен ми трябваше повече време да свикна с новия режим и да съм зависима изцяло от него. Вече мога да кажа,че всичко върви по релси.За един месец от само себе си изчезна клатенето в леглото,удрянето на главата в твърди предмети.Без да го карам насила,той просто сам спря.Имаме много тежка рефлуксна болест,която смело мога да кажа ,че овладяхме максимално за този етап и повръща вече съвсем малко. Проходихме на 9 юни и от ден на ден всяко движение е по -стабилно. Много му заякна мускулатурата ,което е видимо за всички.Наддал е половин кг,който се надявах да е повече,но на неговите 7кг и 400г от изписването и това е напредък.Имам чувството ,че винаги е бил тук,толкова свикнахме.Изпитвам толкова силни чувства,че чувства,че чак не знам откъде идват Абе не е лесно,но е изключително приятно. В неделя отиваме на море,като се върнем пак ще пиша.Целувки! 

Здравей Никкита,
Чудесно се адаптирате!

Бързам, затова само накратко:
За рефлукса - обезателно спете на възглавница, за да се облекчи и да не разяжда белите дробове.

 

Това с възглавницата е непостижимо,също и повдигане на матрака,тъй като той не спи в една посока,постоянно си сменя позициите.Единствено,когато спи в количката ,тогава оставям тялото под наклон.Иначе знам,че това е решение,ама при нас е закъсняло,той просто си е свикнал да се върти в леглото на всички посоки

  nikkitaaaaaa      МАлкия   направо разцъфтявяяяяяяяяя   - и бузки направи  и вече дори тен! [smilie=smile3521.gifБраво!!!
         - това с въртенето в леглото и при нас го има - все  още......... -  особено при заспиване.....само ако е мнооого уморена физически  може да се кротне - но това рядко се случва ] НЕ знам дали е заради темперамента....или е нещо неспокойна ......уж гледам преди сън да се успокояваме с тихи игри и т.н..........Сега ни предстои по-дълъг престой при Морската Баба .....та ще видим там как ще се приспособим , че ще сме и без Тати 2 седмици..... -  Приемам  съвети   А от скоро започна и едно сърдене - придружено с крещене - като и разваля някое интересно занимание с рутинни дейности.... или като не и дам нещо , което иска да види....или да пипне нещо забранено.....аз мисля че още ни е рано за Лошия период...ама май има някакви наченки

Здравей Сара 
Включвам се в темичката ти, не само защото ни е време - направихме цял месец заедно с госпожицата, а и защото сме на по-голяма възраст и адаптацията ни е леко различна от бебешката 
Започвам от началото - срещнахме се с госпожицата, когато тя беше на 3г и 10м  - в един хубав слънчев юлски ден бяха я сложили на пейката да съхне, след като беше къпана - приличаше на малка, мокра мишчица  Беше най-доброто дете, което сте виждали - разведе ме из целия двор, пързаляхме се на парзалките, видяхме люлките, цветята, шишарките, на всяко нещо отговаряше с "да" , при това говореше идеално за възрастта си Само да уточня, че почти до 3 г възраст е живяла с бм и роднини, изведена е с полицейска закрила и в дома е живяла почти 1 година. Информацията от служителите в дома е, че е будно дете, много контактно, самостоятелно, доста чувствително.
Първите 3 дни у дома отговаряше изцяло на първите ми впечатления - един малък войник, вечно усмихната, изпълнителна и отговаряща единствено с "да"  Никакви проблеми със спане, спазване на режим и контакти с нови хора. Поглъщаше всичко, което видеше, че става за ядене и я болеше често коремчето, затова сложих ограничения в количеството на хратната и направих едно дълго обяснение, че храна има винаги и трябва да си хапва само толкова, колкото иска, защото иначе ще я боли коремчено. На второто обяснение разбра и сама контролираше колко да яде.
В края на първата седмица започна да се отпуска и основната дума беше "моя" - всичко беше нейно - храна, предмети, хора .... Все още се учим, че не всичко е "мое", но напредъка е голям и скоро това няма да е тема за разговор 
Първата седмица почти не можеше да се води разговор - ако питам нещо - мълчи. Виждам, че има проблем, но не мога да я накарам да ми каже какво я мъчи. Изиграх нещо като театър, това я заинтригува и .... проговори. Успях даже да я накарам да ми разкаже какво си спомня от времето преди да отиде в дома и май това й подейства успокояващо. Не очаквах, че още от първата седмица ще започнем да вадим скелетите от гардероба.....
Започнаха проблемите със заспиването - пищи и не иска да спи сама. Появи се и големия страх да не бъде изоставена. В края на първия месец  директно ме обвини, че съм я оставила вече веднъж в дома и се страхува да не я оставя пак. Наложи се да проведем разговор за това кой я е родил, къде е живяла, как и защо сме се намерили с нея и че никога, ама никога няма да я оставя. Този разговор го водихме отново и вчера, сигурно ще го говорим още мнооого пъти 
След първата седмица се появи още един проблем - ако нещо й се откаже започва страшен рев и писъци, които продължават с часове и не помагат прегръдки, целувки, галене .... нищо не помага. Единствено получаването на това, което иска предотвратява истерията 
Много дълго мислих къде бъркам и как да се справя с проблема, защото няма как да й позволя всичко - има неща, с които може да се нарани. Освен това при всеки опит за разговор или обяснениние пуска "бариерата". И единствените думи, които използва са "не" и "няма". Дилемата ми беше голяма - с добро не става, с лошо не искам да пробвам, а и със сигурност няма да проработи при нея - голям инат е  След дълги размисли, съветване с хора, имали работа с деца от институции и с мнооооого дялкане с теслата по моя характер стигнах до заключението, че отношенията трябва да са реципрочни: тя не отговаря - и аз не отговарям, тя казва "не" - и аз казвам "не" на това, което иска, тя казва "няма" - и моя отговор е няма. Въпросът беше да съм последователна в действията си, и справедлива. Ако отказвам нещо, обяснявам защо го правя, никакви прищевки от моя страна. И така - преди 10 дни, след един много тежък и за двете ни ден я сложих вечерта на леглото да спи и й обясних спокойно правилата. Тя се смееше и се опитваше да се лигави, но още на втората минута разбра, че нещата са променени, опита се да реве по нейния истеричен начин, видя, че не произвежда желания ефект и млъкна. От тогава има мир и разбирателство в къщи  Думичките "не" и "няма" постепенно намаляват като употреба, от 2 дена е достатъчен само един поглед и отговорът е "добре, мамо"   Само ще спомена, че няма помен и от истеричните ревове. За награда има нови книжки с приказки, кукла, която пее, уроци по танци, което много я въодушевява и разни други по-дребни благинки 
Пиша го всичкото това и не мога да повярвам, че до преди десетина дни бях напълно истерясала и се плашех от себе си, денонощно ме гонеха съмнения, че не мога да се справя и че това е най-трудното нещо в живота ми, за спане не говоря - заспива ли се с такива мисли в главата?
Не мога да не споделя обаче, че това е и периодът в живота ми, в който се хиля като идиотка без видима за околните причина. Малката е неизчерпаем източник на бисери и всеки път, като се сетя за някой от тях си се смея сама 
Много е трудно да осиновиш дете, което вече е с почти изграден характер, но е и много хубаво, защото освен детенце си имам и другарче, колкото и странно да звучи това
Най-важното според мене е , че по пътя, по който съм поела аз открих много нови неща за себе си. И не знам, дали адаптацията за детето е трудна, но знам, че дялкам с голямата тесла по себе си, за да стана добър родител - стискайте ми палци да успея.
След седмица тръгваме и на психолог - малката има да бори призраци от миналото, а аз искам да знам дали вървя по правилната пътечка 
Не знам, дали не е малко несвързано това, което писах, ама ще прощавате 
Скоро ще пиша пак, защото вече ми е по-спокойно, а и предполагам, че ще е полезно за тези, които осиновяват по-големи деца 

Аlleks,  за двете ви!

Vella, благодаря за подкрепата       

Alleks, невероятна си  Много целувки и на двечките 

Алекс, много ми се иска да ти кажа хубави неща, че всичко, през което минавате е нормално, че се справяш добре, че и двете се адаптирате и това ще премине. Че тези вълнения, съмнения и тревоги са важни и за двете, че истериките са добър знак на очистване и освобождаване на душичката и е нормално болката да се излее върху теб. И това ще ви сближи, ще помогне и болката ще намалява.


Хубав пост, благодаря от името на всички, които ще минат по този път. Аз пък си спомних нашето начало. Не бях толкова мъдра - бях по шашната 

От нас - прегръдки и успех

Алекс, и аз благодаря от името на всички за хубавия пост!  Невероятна си, наистина!  Не можах да видя снимките, ако ми изпратиш паролка, много ще се радвам... Прегръдки!

didi_ned, mama Ira, Chandra 
по-леко ми е на душата, когато имам подкрепата ви - благодаря ! 

Утре стават три седмици откакто сме заедно. И хем не знам кога минаха, хем толкова неща се случиха...
Научил е нови игри, ново зъбче проби и още едно се задава, всеки ден е ново приключение
Малкият свикна много бързо с обстановката у дома. Почти веднага почна да пълзи и да изследва, хареса си и креватчето
Отначало се будеше нощем с плач и аз се чудех какво ли е - кошмари ли, зъби ли... Оказа се, че си иска чист памперс, сега го сменяме за норматив щом се размрънка и спим спокойно и двамата
Малък проблем ни бяха разходките - не му харесваше количката, искаше на ръце, страхуваше се да заспи навън. Ама аз съм тъпа и упорита - приказки, песни, носене, возене - и на втората седмица вече спеше по-добре навън, отколкото вътре Вече и в колата не плаче, щом съм до него - заспива си или си играем.  Храни се добре, дори е малко лаком, опитва вече да държи лъжицата и да нацелва устата с нея - и с малко помощ от мама успява Е, цапаницата е страшна, ама си заслужава
Обича да съм му пред очите, не смея да го оставям за дълго, макар че от много малко хора се стряска. С баба си и дядо си е много щастлив, те го глезотят на воля и много му се радват Много харесва деца, радва им се от сърце, бърбори им понякога на бебешки. Казва само отделни срички, но има време за другото.
Моята адаптация беше най-зле първия ден, когато изкарах без сън и само на половин круша от притеснение. Постоянно проверявах завит ли е, студено ли му е, диша ли - абе, побъркана работа Миех играчките по пет пъти на ден, докато не дойде майка ми и ме убеди да не се заигравам толкова. Сега се отпускам все повече, но отначало бях като на пружина, през деня не го усещах толкова, но вечер направо капвах.
С всеки изминал ден се превръща все повече в част от мен, най-готините моменти са като се гушкаме сутрин и вечер и  като играем на криеница около мебелите - прекрасно е тази малка топчица да се е сгушила в теб, чувствам се, сякаш целият свят е мой
Само по някога се притеснявам, когато вземе да се размрънка и не зная точно за какво Понякога разбирам, понякога - не и минава време, преди да мина по списъка - памперс, манджа, гуш, спи ми се, играе ми се, а и не винаги успявам да го направя бързо... Но с времето се надявам да се справям по-добре.

Здравейте.От доста време не съм писала, живота ми се завъртя с такава шеметна скорост, че нямах време дори да пусна компютъра със седмици. С моето детенце сме заедно от 1г. и 2м, събрахме се когато беше на 6м. Не мога да кажа, че до сега е нямало проблеми но успявахме да се справим. От няколко месеца обаче положението започна да излиза извън контрол. Може би от август детенцето ми започна да се опитва да говори, мисля че всичко разбира, но не спира да хленчи, върви постоянно след мен, вика ако не изпълня желанието му, понякога дори не знам какво точно иска, кисел е, не може да поиграе сам дори за минута. Аз по цел ден играя с него, иначе се сърди, обикаля хленчейки стайте, повтаряйки мама, мами, когато го гушна се успокоява, но след това всичко започва от начало. Денят ми минава в постоянно успокояване и отново в плач. След като заспи на обяд съм толкова изтощена, че нищо не мога да правя. Моля за съвет как да се справя с положението.