Публикувана: 29 май 2012, 01:15 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2013, 08:24 ч.

Първата Година у дома- Адаптация!

13 415
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви методи за сън на бебе на 1,6 месеца могат да бъдат полезни?
Как да помогнем на детето си да заспи лесно?
Какви са някои методи за справяне с адаптационния период на новородено дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви методи за сън на бебе на 1,6 месеца могат да бъдат полезни?
  
  За да насърчите съня при бебета на 1,6 месеца, можете да използвате различни методи като установяване на рутина преди лягане, люлеене или гушкане, пеене или разказване на приказки, използване на играчки и осигуряване на успокояваща среда. Важно е да поддържате последователност и рутина, като обръщате внимание на комфорта и нуждите на бебето.
- Как да помогнем на детето си да заспи лесно?
  
  За да помогнете на детето си да заспи лесно, установете рутина преди лягане, създайте спокойна среда, поддържайте постоянен график и обърнете внимание на комфорта му. Избягвайте прекомерното гушкане и приспивни песнички, ако не действат, и проверете дали то не е гладно, жадно или му е студено.
- Какви са някои методи за справяне с адаптационния период на новородено дете?
  
  Някои методи за справяне с адаптационния период на новородено дете включват установяване на рутина преди лягане, поддържане на последователност и постоянство, обръщане на внимание на комфорта на детето и създаване на спокойна среда. Важно е да запазите спокойствие и да се насладите на щастливите моменти с детето.
- Какви са някои методи за справяне с депресията след раждането или осиновяването?
- Какви са някои от предизвикателствата при осиновяването на по-големи деца и какви са някои методи за справяне с проблемите, свързани с това?

# 15 14 юни 2012, 16:45 ч.

Мнения: 3 721

Ами ти защо чакаш да стане точен час, за да го нахраниш? Като почне да мрънка, дай му да яде, помовин час го държиш гладно и мрънкащо ли Simple Smile

# 16 14 юни 2012, 17:00 ч.

Мнения: 23

Защото всеки ден трябва да започвам с половин час по-рано, и накрая ще вечераме някъде по обед. А той мрънка не защото е гладен ,а просто заради ритуала. Просто си е лаком - ако го оставя ще яде непрекъснато- повръща и пак продължава да яде.Миналия ден говорих с лелката от дома , която се е грижила за него-тя каза че и там е оревавал орталъка-трябва да яде пръв,няма търпение да изчака. Не знам кое е по-лошо - злоядо или лакомо дете.

# 17 14 юни 2012, 17:24 ч.

Мнения: 3 721

Като почне да мрънка, давай плод или зеленчук, нарязан на парченца, няма да му убие апетита. Аз обикновено около час преди ядене го правя и си решавам проблема с мрънкането, щото малкият ми син е същия

# 18 15 юни 2012, 09:15 ч.

Мнения: 712

Цитат на: laura2000 в чт, 14 юни 2012, 16:38

Искам да споделя и един лично мой проблем-депресията в която изпаднах,т.е. детето се адаптира по-лесно от самата мен.Беше ми много тежко.Надявам се да отмине по-скоро.

На мене трудно в някои отношения взе да ми става едва, след като премина първоначалната еуфория, която продължи поне половин година... Grinning

Имах си една тема, за която ми се искаше да пиша някъде, но все още не знам, къде... Лаура, тебе какво по-точно те мъчи - физически или емоционални трудности? Simple Smile

# 19 15 юни 2012, 12:15 ч.

Мнения: 23

Само емоционално.Животът ми изведнъж се преобърна на 180 градуса.Плачех почти непрекъснато. В разговори с мои приятелки,родили децата си ,почти всички го описват по същия начин и го наричат следродилна депресия. При мен е по скоро нещо свързано с критическата .Горе долу същото , но хормоните са други.
Е сега вече отворих устите на тези ,които са срещу осиновяване след 40.

# 20 15 юни 2012, 12:33 ч.

Мнения: 3 721

Следосиновителната депресия си е нещо съвсем нормално. Ще се напаснете, но първата година наистина не е лесна. Родителите си преминават през процес на адаптация също като децата, че даже при някои си е бая тежко. Не е точно като следродилната депресия, макар че аз след като родих нямах такъв проблем, но след осиновяването на големия бах в такъв шок първите месеци, че е трудно да се опише.

Имаше някъде тук тема по въпроса, мисля, че беше от преди 4-5 години.

# 21 15 юни 2012, 13:33 ч.

Мнения: 23

Благодаря, Кудкудяка! За мен е много важно да знам че не съм единствена.Бях се изплашила ,че съм нещо извратена или имам отклонения в... и аз не знам в какво.Просто никой не ме беше предупредил за това и си мислех,че единственото което трябва да чувствам е безкрайна радост и еуфория .

# 22 15 юни 2012, 13:40 ч.

Мнения: 3 721

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=291634.0

Като пропуснеш половината тема, в която има чесане на езици и мерене на атрибути, като цяло мисля, че можеш да се поуспокоиш Simple Smile

Последна редакция: пт, 15 юни 2012, 13:51 от ku[d]ku[d]yaka

# 23 15 юни 2012, 14:16 ч.

Пловдив
Мнения: 191

Цитат на: laura2000 в пт, 15 юни 2012, 13:33

Лаура,не си единствена.С нашето момиченце сме заедно вече 7месеца.Аз съм също в някаква дупка,а и някой от близките като ми каже,че нямам причина да съм депресирана...още по-зле ми става.Благодаря на Кудку за линка-ще попрочета и аз!

# 24 15 юни 2012, 14:58 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Eй, момичета, я се успокойте! Всички преминават през определен вид депресия, независимо дали са родили или не за първи път. Ми това си е шок откъдето и да се погледне. Аз бях отслабнала 10 кг, но спокойнооо - наваксах ги, не се стопих Joy

Не съм ревала, но се чувствах виновна без да имам логично обяснение Thinking

Ходех като ударен самолет от стая в стая и забравях за къде съм тръгнала. Всичко ще се оправи и после само ще си спомняте с насмешка Hug

Иии...по-хубаво е детето да яде всичко отколкото да не иска да погледне храна - по-лесно е, повярвайте Simple Smile

# 25 15 юни 2012, 19:01 ч.

Мнения: 23

Този линк ми помогна повече от антидепресантите.Кудкудяка, благодаря!

# 26 17 юни 2012, 00:10 ч.

Мнения: 1 325

Лаура, виждам че вече си се успокоила, но и аз искам да те уверя, че в това което чувстваш не си сама. През първите месеци до година аз също не можех да се отдам на майчините радостни трепети и вълнения, погълната изцяло от отговорността за отглеждането на детето, още повече съм сам родител. Много ми се искаше да не съм перманентно уморена, изнервена, тичаща по задачи и да се понеса по радостната емоция, но не би...Имах много трудни моменти, и още ги имам от време на време, защото винаги ще бъда сам родител на моето дете и винаги само аз ще нося отговорност за живота й. Понякога тази тежест ме смазва, но слава богу рядко. Ние сме заедно почти 4 години, първата беше много трудна. Сега също не е лесно, но поне вече си знаем "номерата".
Мога да ти пожелая търпение и търпение и търпение, но много добре знам че е лесно да се каже. Аз също съм 40+ и вече съм се поамотризирала, но какво да се прави. В крайна сметка важното е, че сме заедно с децата си, колкото и да е трудно понякога. Hug

# 27 17 юни 2012, 18:36 ч.

Мнения: 23

Сисли, пред теб аз съм една глезла.Браво за куража.Но пък имам една майка....

# 28 19 юни 2012, 21:19 ч.

Мнения: 1 325

Лаура, не си глезла. Не бъди сурова със себе си. Напълно нормално и разбираемо е това, което чувстваш. Хубаво е, че имаш подкрепа и не си сама. Ужасно е, когато нямаш "второ мнение", когато нямаш коректив. Когато не знаеш това, което правиш дали е правилно или не и трябва да налучкваш.
Всичко ще си дойде на мястото, при някои става веднага, при други по-бавно, но хората са различни.
Кураж, знам че на моменти може да е отчайващо Hug