Легнах си след 01.00 ч, но нищо не съм почувствала, а прочетох, че и в Благоевград са го усетили. Това в Кресна от онази вечер го усетих, а това не, въпреки че е по-силно - навсякъде различно е усещането.
- Публикувана: 29 май 2012, 08:09 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2012, 19:26 ч.
Отново трус или внушение?
Слава Богу, нищо не усетих нито тази нощ, нито по-леките трусове напоследък. Иначе трусовете от 22-ри усетих и още как - от Перник съм, живея в 15-етажен блок.
По-точно не почувствах трусове, а бученето на земята, пукането на стените на блока, удрянето на мебелите и дрънченето на посудата в кухнята... Сега живеем на село, спим в бус - все още не се прибираме в къщи за през нощта. Иначе през деня нямам проблеми - стоя си в къщи и не мисля, ама вечер е най-страшно.
Аз и преди трудно заспивах /най-големия ми кошмар още тогава бяха земетресенията/, ама сега пък съвсем ме е страх. Никога не съм предполагала, че такъв шум се вдига при земетресение - все от люлеенето ме е било страх. Сега от шума ме е по-страх. Май.
По-точно не почувствах трусове, а бученето на земята, пукането на стените на блока, удрянето на мебелите и дрънченето на посудата в кухнята... Сега живеем на село, спим в бус - все още не се прибираме в къщи за през нощта. Иначе през деня нямам проблеми - стоя си в къщи и не мисля, ама вечер е най-страшно.
Аз и преди трудно заспивах /най-големия ми кошмар още тогава бяха земетресенията/, ама сега пък съвсем ме е страх. Никога не съм предполагала, че такъв шум се вдига при земетресение - все от люлеенето ме е било страх. Сега от шума ме е по-страх. Май.
Не искам да всявам паника, обаче преди малко има едно до Мърчаево с магнитуд 2.
Писала съм и преди, че съм голяма паника, но като гледам, на някои вече им става фикс идея да си внушават или правят изводи от това, че някъде си имало земетресение с магнитуд цели 2 степени по Рихтер.
Липсата на информация води до това издевателстване на нервите. Ако погледнеш на картата, това се пада горе-долу там, където имаше няколко доста добре усетени 2010. Интересно защо не ги качват на сайта на БАН и да се ангажират примерно с едно изречение отдолу дали е същият разлом. Все едно съм се събудила отново по Тошово време, когато нямаше никаква информация. Мойте притеснения са да не се събуди някой съседен разлом. В училището, където учи детето, паралелките са до "Ж", някои класове и до "З",а сградата е сто годишна. Представяш ли си , ако само се усети някое, без дори да е силно какво става? 
Сори за дългия пост 
И снощи към 12.00 ч. му сигнализирало за земетресението в Турция. Защо си го причинява,това вече не го разбирам . 
Преди колко години беше последното по-сериозно земетресение в Б-я - повече от 20 г. Ами нормално е все още да сме под пара, защото в допълнение с кризата и всичко останало, труса беше черешката... Ще си побеседваме доста, докато отмине всичко и после ще си спомняме от време на време. Аз например тук се успокоявам, не ми действа зле темата и влизам без притеснения - радвам се, че я има! Има много случаи, в които се смея от сърце на споделените случки и емоции, някои дами са много духовити и забавни! 
Има много случаи, в които се смея от сърце на споделените случки и емоции, някои дами са много духовити и забавни! Слава Богу, нищо не усетих нито тази нощ, нито по-леките трусове напоследък. Иначе трусовете от 22-ри усетих и още как - от Перник съм, живея в 15-етажен блок.
По-точно не почувствах трусове, а бученето на земята, пукането на стените на блока, удрянето на мебелите и дрънченето на посудата в кухнята... Сега живеем на село, спим в бус - все още не се прибираме в къщи за през нощта. Иначе през деня нямам проблеми - стоя си в къщи и не мисля, ама вечер е най-страшно.
Аз и преди трудно заспивах /най-големия ми кошмар още тогава бяха земетресенията/, ама сега пък съвсем ме е страх. Никога не съм предполагала, че такъв шум се вдига при земетресение - все от люлеенето ме е било страх. Сега от шума ме е по-страх. Май.
По-точно не почувствах трусове, а бученето на земята, пукането на стените на блока, удрянето на мебелите и дрънченето на посудата в кухнята... Сега живеем на село, спим в бус - все още не се прибираме в къщи за през нощта. Иначе през деня нямам проблеми - стоя си в къщи и не мисля, ама вечер е най-страшно.
Аз и преди трудно заспивах /най-големия ми кошмар още тогава бяха земетресенията/, ама сега пък съвсем ме е страх. Никога не съм предполагала, че такъв шум се вдига при земетресение - все от люлеенето ме е било страх. Сега от шума ме е по-страх. Май.
,а и той се напука много.
Живея в къща, но това въобще не ме успокоява - напротив! Вече никоя сграда не ми дава сигурност, без значение дали е нова или стара. Ако мога бих живяла в някоя възрожденска къща и далече от сеизмично активни зони, но това последното е химера. Ако седна да се задълбочавам ще изперкам и затова се старая да не мисля много-много, каквото е писано ще стане, а ние сме безсилни с/у природните явления - факт!
Аз вече трети уикенд подред заминавам за Пловдивско с децата. Да спя поне 2 нощи далече от кошмара и на по-ниско (в къща на втори етаж). Ужасявам се да съм на висок етаж в сграда или в някоя голяма сграда, където изходът е далече - например Икеа или някой мол. 
Преди време гледах едно клипче, снимано в някакъв пернишки мотел и ми се стори, че там е било повече от ад, особено в сравнение с вкъщи. Тоест не е било чак толкова ужасно преживяването ми спрямо хората в епицентъра и пак ме е ужасно страх.
Преди време гледах едно клипче, снимано в някакъв пернишки мотел и ми се стори, че там е било повече от ад, особено в сравнение с вкъщи. Тоест не е било чак толкова ужасно преживяването ми спрямо хората в епицентъра и пак ме е ужасно страх.
Ужасявам се да съм на висок етаж в сграда или в някоя голяма сграда, където изходът е далече - например Икеа или някой мол.
Надали преди време щяхме да обръщаме внимание, ама след 22-ри май. 
Трябва да ми закачат молив на носа и да дращя амплитуди. 
Усетих нещо снощи, ама си викам - бебето друска леглото и пак заспах.
Усетих нещо снощи, ама си викам - бебето друска леглото и пак заспах.
Ужасявам се да съм на висок етаж в сграда или в някоя голяма сграда, където изходът е далече - например Икеа или някой мол.
Надали преди време щяхме да обръщаме внимание, ама след 22-ри май.