Според вас дали си въобразявам?

Умная женщина следит за собой, глупая - за своим мужем .

 

Темата е станала  Какви лузъри, кви пет лева  Азпсъщо не приемам за себе си да бъда домакиня и да разчитам финансово на половинката, но тъй като съм била домакиня по време на майчинството изобщо не мога да го нарека "лежене на дивана"  Въпрос на избор е да градиш кариера или да си останеш в къщи да слугуваш, когато имаш тази възможнос, но е факт че избирайки второто не по- лесно,  жената губи възможността след 10 години да поеме живота си и да бъде възприемана като равна/поне в повечето случаи/. Но кой ли пък се жени и ражда деца, обгрижва домът си и т.н. с мисълта, че след време кариерата "семейство", която е градил години наред ще се разпадне. Зависимостта е гадно нещо. Финансовата такава е убиваща. Но тук, в бг, условията който и да е да си стъпи на краката наистина са по към нула. Сама жена с две малки деца, неприети в градина ми е трудно да се досетя какви точно алтернативи има- не говоря за помощи, а за работещи програми, които да й помогнат да влезе в живота на самоиздържащите се хора.

Какво стана с авторката?нещо не е влизала да се"похвали"...аз ако съм на нея такъв хубав скандал да съм му спретнала и си тръгвам , с дете без дете няма да ме правят на *матка я.Ще си пише с някаква *утка ще и праща Смс ама друг път , не при мене тия.
Две опции-Или си тръгваш или му надяваш едни големи и красиви рога ,че да си ги носи с гордост

Много добре казано, но самите рускини правят точното обратното.

Ооо, аз такъв филм със следенето и разговор с любовницата съм го играла. Криенето на телефона в обувките докато е в банята, писане от интернет клубове, обаждания от нея на 1-вото ни море, изчезвания на 8-ми март и обяснения "бях на гробището при баба и дядо", написан разказ в сайт за голи снимки и пр.
И след като го напуснах ,не заради тея причини и много след това, го видях за ръчичка една сутрин рано-рано в неделя с колежката си да слизат от един автобус, движещ се в посока от жилището на колежката му.
Просто има си такива хора. Не си струват нервите с тях. Или се примиряваш или решаваш, че е края. И пак трябва умната, било то и с пари за "черни дни" или развод и да му вземеш всичко. Трябва да се мисли и за децата, но човек трябва да уважава и себе си.

Чудя се на Кобилкина, която обясняваше, че когато мъж има любовница- съпругата му трябвало да прави повече секс с него- това го връщало към нормалния живот.

Основното питане по темата като че ли се изясни, та се чудя дали е удобно да използвам темата, за да споделя на какво ме натресоха?!

Приятелско семейство, много, много сме близки, аз и мъжът сме приятели  отдавна, та ми звъни един ден той да мине на кафе през офиса (нищо необичайно, аз съм в центъра, на удобно място, често се отбиват близки , които имат път насам).
Идва и ми снася следната история: влюбен бил, в някаква бяла  и добра, бившо платонично гадже от ученическите години, засега пак платонично (по негова информация), тя с женени мъже не се занимавала, но все по нещастно стечение на все на  такива попадала (нашият човек естествено и той е семеен с деца), тя се пазела от такива връзки, не е от жените, дето развалят семейства, но този път било различно, искрено, любов голяма, такъв мъж не била срещала през живота си, защо не се срещнали преди да се ожени, дрън-дрън...и нашият седи като идиот пред мен, сияе и ми ги дрънка тези тъпотии.
Не опирало до секс, а до емоция, любов...не помня вече, бях потресена, онемяла, като някакъв филм.
И Сульото, не само , че не схваща как го меси като тесто онази чавка, ами няма доблестта дори сам да вземе решение, ами идва и ми снася на мен, да се чудя аз какво да правя с тази информация.
Не търсеше съвет от мен какво да прави, като че ли имаше належаща нужда да го сподели,  а и същевременно и удобството аз да понеса отговорността да разбере жена му, която е моя много близка приятелка.
Та се чудя аз 2-3 дни дали да кажа или не на жена му, и как точно да го направя, че да не съсипя аз брака им, взимам все пак решение да кажа, за да и дам възможност за полезен ход, да търси начини да предотврати тоталното му оглупяване,  да има възможност да противодейства, да запази семейството си и т.т, та докато аз си избистрям стратегия, защото някак не ми идва да и кажа, че той е влюбен до ушите и търся начин как да поднеса нещата така, че да не са чак толкова болезнени и т.н....та през това време  онази- "бялата и добра" започва да го залива с есемеси- интимни, вечер, телефонът му пищи през пет минути, "колко е дълга вечерта без теб", "липсваш ми", "чакам те" и т.н. и естествено, един от дните на жената и светва лампичката и ги прочита.

Мъжът, между другото, е над 40, в "онази" възраст, а жена му имаше около половин година разни ангажименти, с майка, с баба, по болници, кандидатстване на децата, такива работи, ангажирали я много психически, та явно не е мислела ежедневно и ежечасно за егото на милото, да го обгрижва и чеше непрекъснато и симпатягата стана много лесна плячка за "мухоловки" (жени, ловящи мухльовци).
Не стига, че призна на жена си, че  е влюбен, ами и казал, че и аз знам, та тя не ми проговори един месец.

Та да ги държим все пак под око трябва явно в определена възраст.

Ми влюбил се човека.
Едно не разбрах, защо жена му ти е сърдита, иначе какво да си въобразява, тя си е направо била сляпа.

Да бе, влюбил се.
Развръзката настъпи, когато каза на онази, "съвършената", че няма да се разведе и започна неговото чудо.
Побърка го от тормоз, телефони, съобщения, причакване...абе като в някакъв филм ..
Това му отвори очите.
Сега носи жена си на ръце.

ПП. Приятелката ми се сърдеше, и с право, защото не и казах аз, докато аз обмислях как да и кажа, тя разбра, той си призна и т.н. Много бързо се развиха нещата, та нямах възможност да реагирам адекватно и навреме.
Вече не ми се сърди.

Правилно си постъпила ,че си изчакала и тя сама е разбрала. Иначе , можеше изобщо да не ти проговори повече.   Той трябва да и каже,това са си техни взаимоотношения. В случая той е Муньо,че те е замесил.

Между влюбване и развод има голяма разлика, поне във времето което ти отнема от живота.

Това го обсъдихме още на първия разговор, той категорично нямаше да и казва, то нямало нищо за казване, все пак не били преспали (уж), така и не се разбра, беше му замаяла главата, та моето решение беше категорично след първоначалния шок, че ще кажа на жена му, за да може да действа, просто обмислях как точно и какво точно да и кажа.

Ето, сега например ми възниква въпросът дали вие бихте казали и ако не, защо?
Няма ли така да лишите приятелката си от възможност да спаси семейството си, преди нещата да се задълбочили?

Ето цяла тема с отговори на въпроса ти http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=646474.0

Е, нямат право да те замесват в каша, в която не искаш. Да се оправят.
Отговорността за действията или бездействията им си е само тяхна, кажи им го и ще видиш как ще дръпнат назад.

Светът е пълен с толкова ужасни семейства, които нищо друго не ги крепи освен навика на съжителството, че не представлява никакъв проблем една по-чаровна жена (или един по-чаровен мъж) да я разбие за нула време тази пародия на семейство.

Та за тези неща се мисли по-навреме, а не кога те клъвне петел по задника.

Какво значи "да го обслужва и обгрижва"? Една жена обгрижва ли себе си на първо място, всички останали ще я обгрижват без особени усилия за целта.
Мъжът трябва във всяка секунда да помни че притежава изключителна ценност и трябва непрекъснато да полага усилия да я съхрани.

Това което бих посъветвала приятелката си в подобен случай е да обърне внимание на себе си.