Слънчице, курорти и море , Майското дете дупето пече! - Тема 19

Привет  момичета, от Созопол   

а бе момичета, как ходите с децата на почивка бе, то направо си е екстремно преживяване  След като вечерта преди заминаване Едик вдигна Т незнайно от какво и от къде (после установихме - претопляне най-вероятно  ), на следващия ден към обяд тръгнахме, след хиляди обмисляния... та такаааа... няма онова седене на шезлонгчето край басейнчето, има кръшни обиколки на снага подир дятето, което всячески се опитва да ни надхитри и да се впусне в басейна  , да седнеш да хапнеш, при това спокойно ооооо неее няма го това нещо, има едно мрънкащо в количеката дяте, на което се опитваш да угодиш с какво ли не, само и само да си изядеш порцийката вечеря за около 10 мин и да тръгнеш, или другия вариант е да има място да го пуснеш да бяга насам натам, а ти след него, съответно да се редуваш с ММто.... а бе лудницата е пълна. Днес сутринта пък малкия реши пак да вдигне Т, смъква дига, без лекарства, тааа гледам май му се издува венеца, следват май предкътници или нещо такова  , ще е голяма борба ми се струва с тях .
А иначе най много от всички разбира се си се забавлява малкия, кеф му басейнче, кеф му фрешче, кеф му каки да го щипат, а той съответно си се закача и той (имаме си любима кака - кака Гери  )
.... другият път ми се струва, че за да си починем с ММ трябва да измислим малкия да го оставим на бабин дом, обаче пък, ще ми е едно такова гузно, без детето

За сега толкоз от мене...

Гери,да ти кажа честно,откакто се е родила голямата ми дъщеря,сме ходили на доста места,обаче само веднъж си починахме.Когато я оставихме на майка ми.Бяхме й купили билети,платили нощувки в хотелите,но си променихме мнението в последния момент и решихме да не я вземаме с нас

Добър вечер! Гледам, не съм единствената, която я мързи да пише. То при мен не е толкова мързел, колкото от нямане на време де.

Много ми е криво - тази вечер изпратихме ММ, замина за София, където утре ще оправя разни документи и в сряда лети за САЩ. Преди 2 дни разбра, че всъщност нямало да ходи в Нюпорт, Роуд Айлънд, ами в Сан Антонио, Тексас за 2 месеца и после за 2 месеца ще е в Нюпорт . Безотговорна работа - в Министерство на отбраната всички отпуска и до последно го държаха в пълно неведение къде ще ходи, кога му е полета и от къде ще лети . Съответно ние ще разберем дали ще му ходим на гости евентуално чак октомври, като замине в Нюпорт и разбере къде ще е настанен. Но мноого малко вероятно ми се струва да отидем, тъй че гледам да не се самонавивам вече и се подготвям психически за 4-те месеца и половина без ММ, които предстоят.

При нас - вече се похвалих във ФБ, че Валентин най-накрая направи първите си самостоятелни крачки. Доживях да го видя това дете да ходи . Все още обаче пълзенето му е основният метод на придвижване и много рядко се пуска да ходи и то доста плахо. Ние обаче вчера направихме прощъпулник, за да може ММ да присъства. Малко се изложихме, Валентин като видя питката ревна, защото искаше да яде и съответно отказа да ходи. След като го успокоихме все пак направи две крачки, но продължи пълзейки. Като стигна до масата с наредените предмети дълго време нищо не пипна оттам. Накрая хвана една платка от компютър, след това обаче я пусна и хвана един триъгълник за чертане, като него задържа доста дълго. После хвана и портмонето с парите . Та явно инженер ще е някакъв. Подранихме доста с прощъпулника според мен, ама каквото-такова. Пък и според някои е добре да се направи при първите самостоятелни крачки...

Аз пък да ви кажа много добре си починах като ходихме на море. Но може би това е така, защото Валентин не ходеше и все още спи ужасно много време /т.е. повечето време спеше на плажа/ . Подозирам обаче, че това ни беше последната почивка, на която сме си починали . Много искам и аз някой ден да сме без дете на почивка, ама дали и кога ще стане не знам. Не мога да си представя да го оставя на някоя от бабите за дълго, просто няма да ми е спокойно и все ще се притеснявам дали го гледат както съм им заръчала. Май само аз съм така недоверчива, но аз с всичко съм така - и на работа мразех някой друг да върши част от работата ми заради недоверие дали ще я свърши както трябва, та сега и с детето е така.

Това е от мен засега, че сериозно взех да заспивам пред компютъра и кой знае каква глупост ще напиша, ако продължа

Eто ме! Жегите отминаха и гледам да ги извеждам в промеждутъците без дъжд... няма угодия на времето и тук 

Lussy, честит ти рожден ден! пък макар и с малко закъснение. Много здраве и само хубави новини свързани с докторите.  

Как е Венци? Надявам се вече да е добре. Страхотни мерки има детето, що само се оплакваш, че не яде? Пък той си е супер! Дръж ни в течение как са и твоите изследвания.

Ники, честит празник и на теб! Усмихнати дни и чаровно щастливи моменти всеки ден! 


Права си, Марта! От здравето по-важно няма. Ама аз ще си имам количка - чакам я днес, или утре...да видим дали няма да ми я доставят по потрошена и от моята.

Честото ѝ свето кръщения на Маги! Живи и здрави да сте всички!

За думите в изречение - Нико казва само "Бабоооо ела", ама "ооо"-то на бабо така отривисто го казва, че забравяш за другото

Много ми се иска да си забрава ЛЛЛ стиЛЛЛа и да кажа 2-3 приказки за педиатъра на Маги, ама ще премълча... само ще ти покажа снимки на Рая от времето, когато е била колкото Маги, а сега ти знаеш каква е солета.

desi_shisha, представям си каква треска ви тресе с първокласничката. Чак аз усетих тъгата от порастването на децата...

Гледах ви варненки във фейса - много сте готини!

Леле, Нелка, пак е бил малкия дявол! Дано е било за последно!

Шени, видях ти тортата - ама един път е! Браво!

Maria_I, честити крачета на Валентин! От ден на ден ще става все по уверен и ще забрави да пълцзи малко по малко..нали расте.

Ох, ставам да им приготвя обяд, че сега ще стане дребното и ще е гладно.

Не си само ти и аз съм така...Не мисля да я оставям, то каква ще е тази почивка - само ще говоря по телефона и ще вися на скайпа Като порасне малко и придобие навици, като знае какво може и какво не и я науча да ми казва всичко тогава ще я оставям за по-дълго с бабите. Сега обаче е още рано. ММ е на същото мнение и дума не дава да се отиде някъде без нея. За Италия колко ни увещаваха и двете баби да я оставим, но ние си я взехме и някак не съжалявам. Вярвам, че по този начин и се отварят очите и и се разширява мирогледа
Тони, дано количката да пристигне читава

Имам доверие на бабите, но ще ми се пръсне сърцето от мъка и ще ми липсва ужасно. Знам, че звучи мелодраматично, но е така  Няма да ходим на море тази година (притесняват ме вируси, болести, хигина и т.н.), на планина обаче - да! 

Е,аз я оставих като беше на 5,т.е тогава беше първата дълга почивка-седем дни без дете:)

Гери, днес минахме покрай Созопол. Ако бях влязла вчера във форума...   Отивам да чета.


И аз съм в този отбор. И двете баби се прибират от гурбет октомрви месец и не знам. Вчера свеки ужасно ме ядоса по скайп, та не знам кога ще ѝ я дам, а ѝ след снощи, едва ли ще е възможно. Снощи легна ММ при Елена, а аз в другата стая, уж да се наспя. Да, да, ама НЕ. В 00:30 - рееееееев, рееееев. Търпя аз, слушам ММ като ѝ приказва и се опитва пак да я приспи. Не издържах и отидох в спалнята. Докато легна при нея, Ели се сгуши в мен и откърти. Та до тука с наспиването.  Хем искам да се наспа, хем ми се свиди, ако щете ревност го наречете. Може би ще съм склонна да я оставя, ако майка дойде вкъщи да я гледа, аз я приспа и излезем. Да знам, че като се прибере, детето пак ще е при мен. Свеки няма как да дойде тука сама и не знам. А и тя, според мен, не може да се оправи, ако Елена ревне (а тя ще реве за мен). Снощи баща й я взе да я приспива. Еми пак рев, рев. Отидох аз и заспа. Толкова е свикнала с мен, че просто е немислимо на този етап да спи при някой друг. Иначе сега заспива сама в кошарата по принцип. Слагам й моята възглавница, пускам ѝ песнички от телефона и тя се унася и заспива.
Иначе през деня няма проблеми да седи при някой друг... май. Не знам, не съм пробвала, но като се заиграе и ме забравя. Ама пък аз какъв ще го дървя цял ден без дете. Който иска да помага, нека заповяда да измие чиниите, да пусне прахосмукачка и да сготви. 

Мария, не ми говори, военна му работа. Всеки ден и аз се сблъсквам с нея, макар и косвено. Всяка заповед е предпоследна. Няма никаква организация, всеки си прави каквото поиска.  Дано успеете да идете, стискам ви палци.

За почивките - аз вече се примирих. Хубавото да си с деца на море е, че и аз редом с нея копая в пясъка, правя си замъци и фигурки, и никой не ме с поглед: "Тази жена има неизживяно детство" 

За нас - днес ходихме на разходка с лодка по Ропотамо. Нищо особено не е. Може би ако бяхме само с ММ щеше да има някаква романтика, но бяхме прекалено заети да си прехвърляме Елена, която не знайно как издържа почти час в лодката на едно място.  Даже я похвалиха, повечето накрая вече ревяли.  После до Приморско на разходка и се прибрахме.

Днес следобед бяхме канени на  детски рожден на една вила.Много беше хубаво,голяма зелена поляна,одеалце с играчки,сапунени балони и здравословна храна.
Направо ми е дошло до гуша от модерните напоследък детски рождени дни в някой МОЛ,отегчени аниматори и junk food.Шестия рожден на Ева също беше в кюпа,направо се ужасяваше от алтернативите,които предлагах.

Ние,с майските бебета сме привилегировани-има голяма вероятност да е топло и да се спретне парти на открито.Със зимните бебета(както е голямата) вариантите не са много.

Ей,сама останах тук да си общувам

Всички ли са на почивки
Аз се уговорих с една приятелка утре в 8.30 да ходим на плаж,че да успеем да се върнем докато кухнята е отворена,за да взема храната на Ина.
Отново се върнах към държавната кухня,основния ми мотив-пластмасовите съдове в частната.
Десерта по принцип не го вземам или го изхвърлям,но преди два дни реших да опитам крема-ау,голяма гадост,миришеше на сухо мляко,а пък пишат,че използват прясно.
От самото начало знам,че аз трябва да готвя,ама не успявам.Направо се възхищавам на Тони,djidjonka и всички момичета,които разказват какви чудесии приготвят за дребните-спаначени кюфтенца,супички и т.н.Кога успявате,разкрийте тайната!
Вярно е,че много време губя по огледи,ремонти и админстративна работа по фирмата на ММ,но като цяло тайм мениджмънта ми куца и това е
Другия вариант е да си забраня нета,тогаз' може и баклави да започна да точа
Голяма краста...

Пиша без да съм чела назад, по надолу ще прочетете защо.

В петък бяхме на консултация, Моник отнесе поредната (4та ) доза ваксини против Хеп Б и ДТК. През нощта вдигна Т 38,3, в събота сутрин отказа да стъпва на крачета, пищеше и не искаше изобщо да стъпва, нито да лази, нищо, само в ръцете ни. Едното рамо беше леко зачервено, ваксините ѝ ги слагат в раменете.Обадихме се в офиса на доктора, почиват в събота, но телефона ни свърза със сестрата, тя каза да дадем Ибопрофен или Тайленол(тукашните обезболяващи) и ако няма подобрение след 2 часа, да отидем в спешното. След доза Хурофен Моник се оживи, и си играхме в палатката, като тя лазеше из нея-решихе че има подобрение, истината е че не ни се ходеше в спешното и се успокоихме с това. През нощта Моник пак имаше Т , в неделя сутрин отказа отново да стъпва, да лази, при смяна на памперса не се изплъзваше и извърташе както обикновено, искаше само да я гуша. Качих я в колата и отидохме в спешното. Приеха ни с Т 38, 5, взеха ѝ кръв от вената за изследвания, като оставиха абокат , ако се наложи ище да се взима или да се вливат лекарства, назначиха изследване с ехограф на таза. По късно дойдоха пак да вземат кръв, защото били счупили епруветката, добре че Моника беше заспала в мен и не ги усети. След 2 часа се появи лекарката и каза , че изследванията са наред, и тя не може да каже какъв е проблемът затова ни качват в отделението. Там отново преглед от трима лекари, уши, гърло, гърди, всичко чисто, с изключение на голямото лилаво-червено петно на рамото на Мончо + обривът който се появи. През цялото време всички лекари се опитваха да ме убедят че всичко случващо се НЕ е в следствие от поставените ваксини, т.е. не ходенето се дължи на инфекция или нещо друго. В същото време по време на прегледите Моник се съпторивляваше ужасно, с ритане, огъване извиване тогава пък същите лекари твърдяха че не може да има инфекция на ставите, защото тогава въобще няма да иска да ги движи. Назначиха ново кръвно изследване за установяване на бактерията, за което трябваше пак да дупчат  вена на Моник, не можело да ползват абокада. Казаха че от първото изследване се вижда че има увеличени кръвни телца, т.е. има някаква инфекция, това и с просто око се виждаше-рамото ѝ бе че в червено-лилав горещ обрив. Започнаха венозно вливане на антибиотик + доза ибопрофен през устата. След 2-3 часа Моник видимо се подобри и започна пак да ходи, сестрата ни донесе играчки, сред които и една топка, е за тая топка детето слезе от мен и отиде да я вземе. Това всичко се случи в неделя вечерта, през нощта ѝ вляха още една доза антибиотик и на сутринта също. В понеделник сутрин Моник не искаше да ходи отново, просто отказваше да стъпва, нито за топката нито за каквото и да е било, тогава се досетих че е хосила, само заради обезболяващото. Ако не получава обезболяващо изпитва болка и не иска да ходи. Лекарите потвърдиха, че няма бактерия, ехо графското изследване на ставите показа че няма инфекция, и те все още твърдяха че всичко това НЕ е следствие от ваксината. Обривът на рамото и по тялото може да е било реакция от ваксината, но отказът да ходи, бил следствие от вирус, попитах кой е този вирус, не можели да кажат, как ще го лекуваме, не знаели............ , спряха антибиотика. По късно през деня помолих да ни дадат ибопрофен, един час след като го изпи Моник започна пак да ходи, да си играе , беше по добре....... детето ми можеше да ходи само след доза обезболяващо.............
Във вторник сутринта след като Мончо се събуди д примряло сърце я пуснах на пода и я помолих да донесе топката..... и тя отиде, няма да ви казвам какво изпитах, тя ходеше, просто ходеше и искаше да играе с мен.
Няма да описвам, писъците на детето при всяко влизане на непознат в стаята/три вида сестри+ лекарите, мерене на Т и опити за мерене на кръвно на всеки 2 часа, 24 часа в денонощието/, отказът ѝ да поема храна, вода, течности, добре че суче още.


През цялото време се обвинявах защо не послушах детето си, за първи път откакто ѝ слагат ваксини тя заплака още с влизането на доктора, не само плака тя пищеше и се съпротивляваше зверски, никога не е правила така, сякаш предчустваше какво ще се случи.........

От вчера/вторник/ вечерта сме си у дома. Мончо си е предишният малък бяс, играе, хапва и ни подлудява   .

Всичко това го описах почти подробно, за да кажа че това за Моник беше последната доза ваксина, въпреки опитите на лекарите да ме убедят че това не е от ваксината, аз знам какво се случи.

Оооо, Нанди, много мъчно ми стана за вас с Моник. Знам какво е чуството. Силно те прегръщам и се радвам, че Моника е добре вече.  Това е голям стрес и за детето, и за майката. дано това е последното ви влизане в болница.   
И как ще се заинатят така Хамерикаците?!?!?! Некадърна работа. То е баси и червеното на ръката. А казаха ли според тях защо е толкова червена ръчичките? УЖАС!

 Нямах намерение да пиша, но след поста на Нанди не мога да не се включа!
Нанди: Много силно ви прегръщаме с малката мишелинка Моник и се надявам искрено всичко да е зад гърба ви! Разплаках се като четох
 Значи не само в БГ стават такива неща Като видях снимките-много ми дожаля за детето!Тук са обвързали ваксинирането с възможност детето ти да ходи на училище и ДГ и е много трудно да се откажеш-аз самата нямам нито една ваксина (заради силна алергична реакциа) и съм оцеляла както виждате-проблемът с ваксинирането е много сложен и според мен е абсурдно да ни задължават да го правим
Мария: Стискам палци времето да мине бързо и скоро пак да сте заедно цялото семейство!
Гери: ООо-край с почивките във вида, в който ги помниш Настрой се за голям купон, имайки предвид, че искате и второ-сега е нищо, само загрявка!
Тони: Пиши какво стана с количката? Благодаря за снимките на Рая, които си публикувала-много е сладка и наистина е пухкавка-като я гледам сега, имам искрени надежди, че и Маги ще се оправи!
Деси: Завиждам ти на организацията, че успяваш в 8.30 да си на плажа-аз, като ги вдигна  моите хора към 8.00-та чак към 10 се дотътряме да плажа
Колкото до оставяне на децата на баби или друг от малки:Преживяла съм го многократно и е ужасно! Вики беше на 11 м. когато се разделихме с баша му и започна да ми го взима редовно за по 1 уикенд  , да не говорим за морета и ваканции! Кики съм го оставяла доброволно веднъж на 1 г., за да имаме меден месец с Люси-татко спеше с Вики, а ние -сами-какво да ви кажа...страдах за детето! Когато Кики беше на 2 се разболя от скарлатина и по принуда заминахме сами на море-аз ревах 4 дни през цялото време и ММ запали колата една вечер и в 03.00 си бяхме в София-прибрахме си детето и сутринта в 09.00 бяхме вече на плажа от тогава е навсякъде с нас! С Маги тази грешка не съм я правила да се разделяме и се чуствам като най-щастливата майка на света, но да не забравяме, че и момчетата ми помагат с нея!

 Наденце, какво става, бе душицо.........  

И аз се разстроих! И дефакто сега детето е добре, но така и няма окончателна, потвърдена диагноза, така ли?
С право не сте искали да ходите в спешното, аз те разбирам.....Това с "доктор Хаус", Спешно отделение" и "Анатомията на Грей" е само по филмите..В действителност там лекарите НЕ са добри и мен това ужасно ме плаши!!!!!!!!

Замисляйки се наистина не виждам връзка между точно тази ваксина и нейните симптоми?! Но като цяло ДТК е много тежка ваксина! На мен ми я поставиха тук в БГ (ДТ, обаче) защото тази година е ред на 77 набор. Сложиха ми я преди две седмици, но още имам болезнено уплътнение на ръката, а в началото да не ви казвам как ме болеше и сърбеше и какво червено петно беше!      

Ваксините и в Америка са свързани с Дей кеър и с училище....Затова и аз ги слагам....
Както в БГ, така и там! Габи не го записаха на училще в Америка докато не сложихме липсващите ваксини (например варицела, защото в БГ няма такава ваксина, а там е задължителна)........
Общо взето не ни оставят избор  

Предполагам ако кажат, че реакцията е била от ваксината, могат да ви освободят от ваксини официално и да няма проблем с училище след 4 години, но в противен случай?! Какво ще правиш?! Няма да ходи на училище ли?  
Освен това тя вече повечето ваксини ги е минала веднъж и трябва да се направи само реимунизация, така, че щом първия път е нямало реакциш и при реимунизацията няма да има!
Не действай първосигнално, а си дай време да помислиш и да обсъдиш с педиатъра  
Ако пък има начин да не са ваксинирани и да ги вземат в училище..свиркай  

nandi, мила, през какво сте минали само. Не знаеш как четох на един дъх и се молих края да е хубав! Много целувки на Моник и прегръдки за теб!
Аз съм също доста раздвоена за ваксините. С Рая доста четох за- и против- статии, изследвания, заключения... единствено фактът, че в България ги дупчат още на 3-тия час след раждане, което обезмисля донякъде по-нататъшната съпротива ни накара да сложим само задължителните 3 ваксини и на двамата. И при нас ваксините слагани след годинката са най-гадни - с Т и отпадналост на детето. На Нико му предстои този месец последната и мен свят ме натиска как ще я понесе.

desi_shisha, ти пък как го написа все едно е кой знае какво готвенето... То бебешките рецепти стават толкова бързо и не изискват кой знае колко време...а и в къщи Рая е инициаторът на повечето неща, които правим. На нея ѝ дай да бърка, меси, точи и какво ли още не.   Много се занимава и аз я поощрявам, защото хем времето минава, хем тя опитва да прави нещата сама, а и като ѝ видя светналите очички като постигне нещо сама и ми пълни сърцето. Днес, например, ще реди бисквитена торта, а утре ми е обещала да правим овесени бисквити. Сега има нов шприц и почти всеки ден правим солети - забъркват се за 3 мин и се пекат за още 10.
Иначе аз си имам някои лесни неща за приготвяне, защото не мога да си позволя дълго да стоя на печката. Затова обичайно слагам всичко в тенжерата и да се готви само на бавен огън, или пък пека - всичко в тавата и пак на бавен огън. Така хем не вися постоянно до яденето, хем става вкусно. И печката и котлоните ми са с таймер и приготвям всичко, слагам във фурната, или на котлона и излизаме. Като се приберем яденето е готово.

Иначе и на мен нета ми отнема доста време, но гледам да го ползвам като заспят по нощите, или си открадвам по 2-3-5 мин. когато се заиграят.

Марта, Маги не е болна, че да се оправя. Знаеш, че кърмените бебета трупат запаси там, където най-лесно могат да ги трансформират в енергия когато тя им е нужна на по-късен етап. Тепърва ще се движат повече и ще растат предимно на височина. Рая почти 2 години беше 13 кг. Едва преди половин година стига 14 кг., а Нико е почти 12. Но не се притеснявам, защото му предстои да тича и расте и той.

Ние децата до сега не сме оставяли на никой. 2 пъти се е налагало Рая да я оставяме за по 30 мин само с дядовците си, докато сме били на зъболекарския стол. Изобщо не мога да си представя да ги оставя и да отида на почивка? Че каква ще е тази почивка без тях? Ние на кого ще доставяме удоволствия и забавления? Не мисля, че в близките 4-5 години бих ги оставила за повече от 20-30 мин без нас. То дано не ни се налага, де... Рая преживя без мен 12 дни когато беше на 8 месеца и половина - голям кошмар изживях, но се справихме и тримата. Мъж ми я гледаше, защото по спешност ме взеха в болница за операция. Носеше ми я всеки ден по 2 пъти, за да я кърмя че пък тя и не искаше да яде пюрета и тогава по неволя открихме BLW. Та с помощта на майка ми, която се грижеше за храната и битовизмите той се справи блестящо...как са се приспивали и всичко друго мога само да гадая от снимките и клипчетата. Та, ако не ми се наложи не бих ги оставила доброволно и аз като Шени, поне докато не започнат ясно да заявяват желанията си и да могат да ми разказват с подробности какво и как са преживели.

Нашата количка пристигна днес, но още не съм я отворила - току що дойде съседката от долния етаж да ми каже, че е у тях и малко по-късно се надявам да я видя и дано да е читава. Благодаря ви, че ни мислите и вие.

Малкият хитрец се научи как да си отваря вратата на килера... досега не успяваше, защото се отваря навън, а той за да стигне бравата слага стол пред нея. Но днес се присетил да не добутва стола съвсем близо до вратата, а на малко разстояние от нея, покачи се, отвори я, слезе от стола и го избута настрани, след което отвори.... и съкровищата скрити там бяха достъпни... сега къде ли ще имам "скришно" място?!?!