Тийнейджър и компютри -проблем

  • 9 404
  • 71
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 6 999
Само телевизия и компютър ли останаха средства за запълване на времето?

В случай, че въпросът е към моя пост. Пояснявам: Простата забрана за ползване на компютър не е достатъчна, за да започне детето да се занимава с нещо смислено. Нещо повече - не е необходимо да забраняваме, ако ежедневието е запълнено с други занимания.
Много често децата зависват пред телевизора или компютъра просто от скука.

# 31
  • София
  • Мнения: 1 779
Пък ако ние не заспиваме пред телевизора, а с книга в ръка, пък съвсем...
Забраните са като боя - израз на безсилие, а не средство на възпитание. Скуката се ражда от липса на фантазия, фантазията е като мускул - тренира се. И 22 часа в денонощието да е заето със "занимания", училище и сън, ненаученото да се забавлява дете в останалите 2 часа пак ще скучае.

# 32
  • Мнения: X
Простата забрана за ползване на компютър не е достатъчна, за да започне детето да се занимава с нещо смислено.
Използването на компютъра е нещо безсмислено?

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
ако е очевидно пристрастяване, което е извън контрол, то спирането е единственият начин. Но има едно важно условие - времето, което обичайно е било прекарвано с пристрастяващата игра, трябва да бъде запълнено с други дейности. Това е като при наркоманите - ако му "вземеш" нещо на човека, трябва и нещо да му "дадеш".

# 34
  • Мнения: 256
Простата забрана за ползване на компютър не е достатъчна, за да започне детето да се занимава с нещо смислено.
Използването на компютъра е нещо безсмислено?
Когато игрите на компютъра се превърнат в мания и ежедневието е подчинено на тях,използването му вече е безсмислено.Твърдя го с болка,защото" Империя онлайн"промени живота на детето ми.От около година не е същия,смяташе да се занимава с уебдизайн,печелеше състезания по ИТ и имаше амбиции и....Докато се лутах дали да отнема компа,дали да му гласувам доверие,за да завърши сайта си,той си играеше по 10,дори 16 часа.Защото,за да си в първите без да плащаш,трябва да си нон-стоп в играта.Край,категорично отнех компютъра,той полудя,започна опити да си чупи ръцете,скочи от прозореца(за щастие това са 3 метра до земята).Стоически издържах на манипулациите,на обидите,че ме мрази,че съм му отнела живота...Е,след като абстиненцията премина,сега е кротък и добър,върна се в реалния живот и вкъщи е мир.А докога ще продължи,виж това не знам,още е рано да върна компютъра,страхувам се ,но все някога трябва да му се доверя  ooooh!

# 35
  • Мнения: X
Когато игрите на компютъра се превърнат в мания и ежедневието е подчинено на тях,използването му вече е безсмислено.
Да. Безспорно. Просто не разбирам как едно 10-12 годишно дете може да играе 10-16 часа. А кога ходи на училище, кога спи?

# 36
  • Мнения: 256
Ваканцията,събота,неделя,през нощта,един психолог ме посъветва да го оставя известно време,да видим колко ще издържи.Е,аз не издържах.След шестнадесетчасовия маратон,той беше изгубил реална представа за времето,твърдеше,че е играл 2-3 часа.Това ми дойде в повече и реших,че експерименти с детето си няма да правя.

# 37
  • Мнения: X
Е,аз не издържах.След шестнадесетчасовия маратон,той беше изгубил реална представа за времето,твърдеше,че е играл 2-3 часа.Това ми дойде в повече и реших,че експерименти с детето си няма да правя.
О, издържала си. Ако аз бях на твоето място със сигурност щях да изпуша най-много след час. За сега си плюя в пазвата, че синът ми " зависва" само, за да си пише домашните по информатика. Но от това, което прочетох, никой не е застрахован. Направо ми стана страшно.

# 38
  • Мнения: 256
Наистина е страшно,да гледаш празния поглед,да слушаш как той не е пристрастен,но точно сега е много важно да е в играта,да виждаш как си пропилява детството,бъдещето(тази година е седмокласник).Понижи успеха,отказва да учи и да кандидатства,сега се стремя тихо и кротко да си върна детето,но е трудно...много трудно.Въпреки,че не се бунтува открито,между нас зейна пропаст.

# 39
  • Мнения: 939
Когато игрите на компютъра се превърнат в мания и ежедневието е подчинено на тях,използването му вече е безсмислено.Твърдя го с болка,защото" Империя онлайн"промени живота на детето ми.

И аз имам болезнен опит с компютърните игри и детето ми. Преди година и половина (точно 2-3 месеца преди изпитите за кандидатстване след седми клас) тя просто беше обсебена от тях. Развали си успеха, способността ѝ да се концентрира върху нещо различно от играта клонеше към нула. Спорех, обяснявах - никакъв резултат. По време на една разправия стигнахме до споразумението, че всеки член на семейството ни в продължение на 1 месец ще може да бъде на компютъра си в къщи само ако е сам, т.е. в къщи ли сме си - компютрите са забранени за всички. На нея ѝ беше трудно, на нас - също, но устискахме. Резултатът беше драстично повишаване на успеха и концентрацията. Най-готиното е, че детето осъзна това и оттогава започне ли учебната година, спира игрите по собствено желание.

Мисля, че съм късметлия, защото по някакъв начин детето видя, че компютърните игри ѝ пречат да постигне неща, които за нея са важни, и съответно направи своя избор. През лятото обаче е страшно- игрите започват в 21:00 и свършват призори. Но това вече го преглъщам, както казах - късметлия съм Simple Smile.

# 40
  • Мнения: 24 467
...един психолог ме посъветва да го оставя известно време,да видим колко ще издържи.Е,аз не издържах.След шестнадесетчасовия маратон,той беше изгубил реална представа за времето,твърдеше,че е играл 2-3 часа.Това ми дойде в повече и реших,че експерименти с детето си няма да правя.

Ели, а каква бе целта на занятието, освен да се установи колко време ще издържи? Ако е само това, то следва да си припомним, че най- новата история на човечеството познава случаи на издържали денонощия, че и на такива, причинили големи бели поради многодневен непрекъснат престой пред РС.
Наистина ми стана интересно- каква бе целта на това установяване? Тоз психолог нещо поясни ли в тази връзка или ей- така реши да си направите един експеримент?

# 41
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 968
Изплаших се  като прочетох последните постове, особено този на eli. Моят 12 г. син също е от податливите към пристрастяване. Единствените му вълнения и теми за разговор са свързани с актуалната към момента игра. На този етап просто прибирам кабела на лаптопа и му го давам към 18.00, когато се предполага, че е приключил с подготовката за училище. Това, обаче, доста ограничава комуникацията ни. Обикновено бърза да се навечеря, за да играе. Освен това го помолих да избере сам 2 дни от седмицата, в които да не се докосва до компютър. Записах го на курсовете в Телерик с надеждата да преобразувам влечението му в нещо по-смислено. Отказа се, скучно му било.
ако е очевидно пристрастяване, което е извън контрол, то спирането е единственият начин. Но има едно важно условие - времето, което обичайно е било прекарвано с пристрастяващата игра, трябва да бъде запълнено с други дейности. Това е като при наркоманите - ако му "вземеш" нещо на човека, трябва и нещо да му "дадеш".
Това е много вярно, но на практика трудно осъществимо с тийнейджър. Не знам как мога да накарам някого на тази възраст да прави нещо, което не желае. По-лесно е, когато са малки - водиш, убеждаваш.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
и на мен ми е чудно как е обосновал психологът това да се види докъде ще стигне.

# 43
  • Мнения: 1 127
... По-лесно е, когато са малки - водиш, убеждаваш.

Ами моят е по-малък, ама не ми е лесно в това отношение. Simple Smile И кабели съм разкачала, и AIDSL и пр.
Оправя се обаче технически човекът и пак продължава. Mr. Green
Не става с преговори с мен, почва да нервничи, пазари се,  тогава се намесва `тежката артилерия` Wink- баща му. Пред него номерът не минава, не- значи не. Започнахме тренировки по плуване.
Ами познайте, като се върне, пак на компа се лепва. Вече съм сколнна и ние да се лишим от това удобство, за да решим кардинално проблема. Whistling Laughing

# 44
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно, проблемът с компютрите е като с храната - ако детето преяжда системно, няма как да му спреш храната, че да решиш въпроса из корен, както се прави с алкохола и дрогите! Трудно ми е да си представя в днешно, че и в бъдещо време нормален, образован човек да не се докосва до компютър заради пристрастяване в миналото. Какво ще работи, патките ли ще пасе?

Общи условия

Активация на акаунт