.Ще се научи някой ден

и заминава на школа 6м- аз оставам сама...няма да ми е песен, но ще се справя 


.
.Усещам се ,че изтъпях доста.Мисля ,Машонка беше споменала добри авторки на чиклит ,нека пак ги каже
на този етап ,освен леки любовни романчета ,нищо друго не мога да възприема 

Сега съм изпаднала в депресия, защото свикнах да чета в трамвая непрекъснато, и сега пътуването до работа и обратно ме смазва. А и използвам плейването на клипчета да забавлявам малката докато пътуваме, а другата седмица ни предстои много сериозно пътуване....не ми се мисли
.


Ама като съм бяла и добра, така става.
А има и лампа за четене на тъмно, която осветява супер
)) 
Въпреки че не са много чести тези ситуации все още де. Но онази вечер така ми беше кофти - на два-три пъти ми го прави това вече - значи случи се две вечери да сядам да хапна, че искам да лягам после, на другия ден съм на работа. Преди това съм й обърнала внимание предоволно (поне така аз си мисля) - играли сме си на каквото си иска, кърмили сме се, когато си поиска. Аз сядам да ям и тя почва да ме дърпа да ме води някъде да си играем. Аз решавам, че трябва да си задоволя този път собствената нужда да се нахраня и да си легна по-рано, и я оставям да реве. Съчувствам й, като казвам, че знам колко е разстроена и колко много иска да си играем още, и т.н. и т.н. След малко почва да плаче още повече и си тупа гърдичките (знак, че иска да суче
)... нормално, търси си нейната си утеха. Хубаво, ама аз изпадам в безпомощност какво да правя, защото искам да я оставя да си се наплаче, да си изживее емоцията, и да й покажа, че не винаги може да получава това, което иска, но в същото време не искам да й отказвам най-силното й средство за утешаване - де факто себе си! Отивам да я кърмя, но аз вече не се побирам в кожата си, но не искам да си го изкарвам на нея, но и аз си имам нужди! Та после ми беше тъпо чак до другия ден, докато не се оплаках на сестра ми (която си има грижи с новородено с колики
Препоръчани теми