За рушветите при осиновяването

За протокола - гласувах с "Не".


Според мен при системата, която действа в момента, трудно може да се корумпира цялата комисия, която одобрява осиновители за конкретно дете. Преди 2004 год. почти всичко зависеше от директорите на домовете - много по-лесно е било за корупция. По казуса от другата тема съм съгласна с написаното от Танюшка - провокация. Моите наблюдения са, че търгашките осиновявания (знам че звучи грозно, но не намирам други думи) се случват с деца, които въобще не минават през системата - чрез припознаване, или може би по други начини, неизвестни нам. И то предимно с новородени деца от "проверени" биологични родители.

На чакащите момичета искам да кажа да не се връзват на подобни писания. Не е нужно да платиш, за да си осигуриш "хубаво" дете. Както и да се появи детето в семейството от момента, в който се почувствате майки - от вашите по-хубави няма да има.

Все още съм новак в групата на чакащите и преките ми контакти със системата се изчерпват до периода на проучване и курсовете за кандидат осиновители. Но съм обсъждала проблема с приятелка на семейството, която е социален работник, занимаваща се точно с изоставени деца. В подкрепа на думите на Форест, големите нарушения, доколкото ги има, са с деца, които изобщо не стигат до регистрите - припознаване още в родилния дом, вписване на осиновителката като рождена майка на детето. Но и контролът и надявам се моралът на социалните са се променили в положителна посока, защото когато получат сигнал за нередност се свързват директно с полицията и съответните органи. Същата дама изрично ни предупреди, че когато има предложение за дете то идва от съответното РДСП. Позволявам си да се обърна към чакащите момичета в никакъв случай да не се връзват на обаждания от Директор или служител на дом с предложение за дете с идеята да проучат склонността на осиновителите да платят. Те не би трябвало да имат никаква информация за нас преди да са ни одобрили на съвета по осиновяванията.
Лично аз няма да платя и 1 лев, защото самата мисъл да си "купиш" дете е достатъчно грозна, но признавам, че бих използвала контакти, за да получа повече информация за действителното състояние на детето.

Съгласна съм с Чандра. Дразнещо е. Защото, ако изобщо се случва, то едва ли е с деца попаднали в системата и най-вероятно социалните нямат нищо общо. Всички много обичат да се оправдават, че всичко в държавата ни става с връзки или с пари. Е, аз никога в живота си не съм ползвали нито едното, нито другото, пък не се оплаквам в нито един аспект.
Да се принизи и  профанизира процеса през който всички сме минали по пътя към децата си е грозно. Всички сме спазвали правилата и всеки един от нас живее с убеждението, че съдбата му е подарила най-хубавото дете на света. И системата е сработила за нас. Нека обърнем внимание на положителното, да казваме по някоя добра дума за хубавите практики и да не генерализираме от единични изключения.

И къде ги дават тия рушвети, бе Ей туй не мога да разбера дали в службата където те викат да прочетат доклада или в самия дом на директора.
Ами ако те излъжат със "стоката" - рекламации приемат ли?
Това е отвратително! И ако наистина все още се случва е още по-отвратително за самите деца!

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=48152.0

Спомням си, че също някъде из темичките на Зачатие четох нещо по-конкретно във връзка с подкупите. Ставаше дума за вариант за заплащане на 7000лв. (уж по 1000лв. на член от Съвета по осиновяване)... Но пак бяха СЛУХОВЕ и не знам, доколко е възможно и вярно... И дали някои не се възползват от чувствата на кандидат-осиновителите и от така и така ширещото се навсякъде мнение, че без подкуп не става,... а в крайна сметка е можело и без тези суми? В тази връзка следната част от книгата на Фуси ме беше впечатлила много:

Ние се движехме по процедурата без да бием тъпана и никой нищо не ни поиска никъде. Длъжностните лица (на всички нива) само ни се радваха и се опитваха да ни помагат и улесняват  .

Аз сигурно падам от Марс. Дори и през ум не ми е минало, че може да се случват такива неща, и то с активното участие на агенции за международни осиновявания.
 Никой нищо не ми е предлагал, ама и защо ли - с тия предпочитания за бъдещето си дете, че то става и пари да ми поискат за него.
Пак повтарям, докато има "Търсене", ще има и "предлагане". Защото за нас "покупката" никога не е била вариант, но всички знаем, че има хора готови и способни на всичко, за да задоволят потребностите си.
Най-наглото в случая, описан от личния опит на Фуси и целенасочената лъжа, че без пари не става но никакъв начин. Че винаги трябва да се плати. Това е грозна клевета и нека хората, тръгнали по тоя път да знаят, че ако спазват правилата винаги има начин да си потърсят правата пак по същите правила и напълно законно да осъществят желанието си да осиновят дете.
Когато аз събирах документите за вписването в регистъра, всички институции реагираха с изключителна бързина и ми съдействаха напълно добронамерено. А, за социалните, какво да кажа. Моята социална ме потбутваше през цялото време да завършим проучването възможно най-бързо и през цялото време беше уверена, че при мен нещата ще станат много бързо. Пожелавам си всички в системата да са като нея, скромна, чудесна жена, която винаги с удоволствие срещам.

Чандра,не знам защо си мислиш,че някой ще си признае-интернетпронстранството не е анонимно.
Стават такива неща,нищо,че съвета е от 7души.
А що се касае за припознаването,вече не вярвам,че някой ще рискува.

Джиджи, анкетата е анонимна - в нея просто може да се посочи, дали за осиновяването е заплатена известна (голяма/не толкова голяма) сума или не. Иначе в самата дискусия не вярвам да пише някой, който е давал подкуп...

Ние също не сме давали никъде нито една нерегламентирана стотинка, въпреки, че процедурата ни имаше известни спънки и в един момент дори всичко (във връзка с влизането ни в регистрите) изглеждаше доста безнадеждно... Но се оправиха нещата... За нас беше важно, всяка наша стъпка да е по легалния път... Сега имаме най-прекрасното момиченце на Земята, без да сме го "купували"... и да ви кажа, въпреки че уж не е от "търсените" и "скъпите", ако се заплащаше за него, щеше да струва най-малкото милиони, че и повече...   

Осиновихме от същата РДСП като sislie и много ми се иска да споделя, че социалните там наистина са златни! Особено инспекторката...   Като се замисля, тя е много важна фигура за нас и винаги ще свързваме история си с нея. Невероятна, професионалист, работеше от душа и сърце... и винаги ще сме и много благодарни за всичко! Споменавам го, защото не всички в системата са такива...

Иначе, както можете да прочетете в темата от линка на Фуси, преди да започнем процедурата (през 2008г.) ни предлагаха варианта с припознаването, а през 1994/95г. даже и не бяхме помисляли за осиновяване, когато една гинеколожка спомена, че може да ни "уреди бебе"... Което не означава, че подкупите са задължителни...

ТЕМАТА започнах, защото наистина се питах, има ли начин да се променят у нас тези толкова закостенели схващания, че осиновителната процедура е тромава и задължително свързана с много рушвети... Било ми е толкова болно, когато близки хора са ни съветвали да действаме "по втория начин". Защото в подобни разговори тези комплексни и деликатни въпроси наистина зазвучават като "на пазара"... А хората почти започнаха да се чувстват длъжни да изразяват (непотърсеното си) мнение по проблема, да дават примери (с  познати), съвети,... някак съвсем естествено, без да виждат нищо неприемливо и без да се замислят дори, дали е ок...

И пак да си кажа - вероятно разпространеното схващане, че без рушвети не става, позволява на някои да се възползват и да убедят по-лесно кандидатите да заплатят НЕНУЖНО някъде за някаква "услуга"...

О, вариантът с припознаването се прилага с пълна сила. Лично съм свидетел в работата си, но какво мога да направя? В крайна сметка няма нищо незаконно женен мъж да припознае като свое дете на млада неомъжена жена. И пак нищо незаконно тази млада неомъжена жена да реши, че не може да гледа сама детето и да подпише декларация, че се отказва от родителските си права и е съгласна детето да бъде осиновено от друг.
Проблемите при този вид осиновяване съвсем не са във формалната му законност, а заради последствията, които могат да възникнат, много добре описани от Фуси в линка, който е дала.

Чандра, за да се променят схващанията за тромавост на осиновителската процедура първо трябва да се променят схващанията за "хубави" и "нехубави" деца. А това явно е много, ама много трудно.

Чандра, наистина са златни и за това Масларова им направи такава хубава сграда да работят като бели хора
Хубаво е, че и Форест споделя моето мнение. Докато децата се делят на "хубави" и "не хубави", все ще се намери някой, който типично по нашенски ще иска да се уреди с "нещо по-така".
Моя дзер  не беше от най-търсените, дива и щастлива ме прави още от както го посещавах в дома, обаче никога, още от самото начало, когато приех факта, че това ще бъде моето дете не съм си и помисляла "ами ако беше друго дете, ами ако беше по-хубаво". Това си е моето дете и аз го гледам с други очи, именно защото е мое. Никога няма да има достатъчно пари, които да ми купят именно това усещане.

Познавам хора ,който 4акат българ4е с години ве4е -незнам защо ,но споделиха ,4е нямало.Аз от ли4ен опит ги посаветвах да допълнят исканията си ,но те отказват .Така ,4е не вярвам за рушвети ,но никога не се знае

аз затова не мога да разбера, защо, по дяволите, не регламентират този процес?! т.е. да има и двете писти, не виждам проблем едната да е платена, т.е. чрез частни посредници, но да има минимални изисквания, контрол, прозрачност ...  законосъобразност някаква. това не е откриване на топлата вода, такъв режим действа в доста държави. и в България това си съществува, при това е в интерес и на трите страни, и бебето, което не престоява и ден в институция или дори в приемно семейство (не, че е е лошо изначално, просто една смяна по-малко за детето), и родилката, и осиновителите ...
преди около четири години, преди да замина от бг, бях чула, че цената е вече 20 000 ... към дрешна дата не знам. но това си е сива икономика ... ако е законно, първо няма да е толкова, щото ще падне рискът, второ, ще си е съвсем редовно и няма да има нищо срамно да разкажеш на детето си един ден - това са такси на организацията, която посредничи, така или иначе, те някак трябва да се издържат ...
всъщност, коригирам се, ясно ми е защо няма вероятно никога да го регламентират, щото процесът така и така си тече, рисковете не се е чуло да се реализират, всички си трайкат по много причини, намира се очевидно за обществено приемливо, не се преследва, хората си заработват, това са си едни сладки пари, сериозна част от тях необлагаеми, а пък официалният режим е един такъв благороден и подкован административно и седи много добре за пред чужденците, та така ... по български. не мисля, че с регламентирането му ще се намалят шансовете на децата в домовете, опциите и сега си съществуват ... за всеки влак си има пътници.