отношението към бременните и хорската злоба

Говориш за злобните хора без кучета около теб, но от написаното по-горе СТРУИ голямо количество злоба. Какво точно са ти направили хората, които се разхождат без кучета? Реагираш все едно са те нахапали. Твърдиш, че любителите на животни обичат хората и се смяташ за една от тях?! За съжаление не усетих позитивно отношение в поста .... може би само към кучетата.

И аз обичам кучетата, те са много добри животни... обикновено. Но колкото и да са ткива, не е и не може да е редно да бъдат разхождани пуснати. Освен в собствен двор. Вече отдавна не приемам и обяснението "Ама то не хапе..", откакто винаги пусканият на свобода, без каишка, питбул на познати наяде нашето куче и го остави да доживява без едно око преди доста години. И той беше от добрите...

Това не е баш по темата, но...

Ами представи си ти пък, че на опашката с бременни, стари и майки с бебета, наравно седят болни от рак хора, на които им остава малко и не им личи. И тогава какво, да си овесят табелка на врата ли? Бременната жена не е болна! Да, тежи й накрая, не е приятно да се виси прав, но ако се налага - ще го прави.
Майката пък с бебе изобщо не е за пускане никъде. За бебето или малкото дете в добро здраве не е проблем да си чака и да стои. Това, че му е скучно, и може да крещи и да дразни останалите е съвсем друг въпрос  
Не ме разбирай погрешно   винаги на всеки отстъпвам място, ред и всичко, без значение положение, възраст, пол и нищо. Не мисля даже, че е до възпитание. До вътрешно усещане е.
И вчера, и днес ми се случи в магазина да ме блъснат, за да се наредят с пълна количка пред мен на касата, а аз с голям корем и само един плик с хляб в ръце, ама нà - блъскат ме и ме пререждат. Не се ядосвам, чакам си.
Авторката отдавна спря да пише по темата, предполагам, че защото разбра, че не е права да се връзва  и да изпада до такива низки нива.
А, че има лоши хора - факт е. Но то и тяхното ще дойде и ще се върне. Не е наша работа да ги променяме, най-малкото с крясъци, жестове, шамари и всякакви простотии. Тяхното избухване и т.нар. лошотия, повярвайте ми, не идва от добро и от лек живот. Аз ги съжалявам и ми е жал и мъчно за тях, затова не бих изпаднала дотолкова, че да ми идва да ги ударя.
Кучетата нямат нищо общо с темата.

BabLina напълно те разбирам. Аз като бях бременна и разхождах кучето си ми се случи следната случка. Кучето ми "пасеше" трева от една полянка, с добре поддържана трева. Аз даже не бях стъпила на тревата, а стоях отвън на пейката. Изведнъж започнах да чувам ругатни и псувни, как кучетата ни с.....ли на тревата, как си позволявам да си държа кучето в градинката пред блока.  Не можах да повярвам и в отговор само успях да извадя от джоба си пликчетата, с които събирам изпражненията и казах, че аз никога не оставям мръсотия след кучето си. А въпросния човек ми се разкреща от един балкон и се закани, че ще идва да ме бие!!!!!!!    Толкова ми стана болно и обидно и като ревнах...А и честно казано се изплаших.  Аз не стига, че събирам след кучето си, не стига, че съм го прибрала от улицата и всички вие (условно казано, не визирам никой) дето хулите кучетата трябва да сте ми благодарни и да ме подкрепяте, защото това куче щеше да е сега навън и да хапе... и нямаше кой да му събира л.... Защото кучета има заради хората, които ги изхвърлят,  а аз съм го прибрала. И на всичкото отгоре трябва да се чувствам виновна!!!!
Та разказвам ти всичко това за да ти кажа, че те разбирам, но ние го приемаме и малко по-лично когато сме бремении.
Да не ти казвам колко сълзи и контракции му хвърлих след като един ръб (с извинение) инструктор ми обяснява в лицето как не мога да взема изпита бременна, защото бременните са болни хора и не стават за нищо! 
Опитай да не ти пука! 

  Не мога да повярвам на това, което чета!
С извинение - е'аси

Такова отношение към бременни жени!
... 

За мен единствената болест на обществото ни е тотална липса на толерантност- и на бременните,и към бременните.И към лудите.

"За мен единствената болест на обществото ни е тотална липса на толерантност- и на бременните,и към бременните.И към лудите" И това на Оридел е точно казано.

А за бременните и опашките и аз съм на мнение, че няма нужда да се отстъпва, освен ако не искаш разбира се.
Когато бях бременна прилошаваше ми по опашки, никой не ме е пускал, защото знам че хората не могат да ми четат мислите. Когато им кажа че ми е лошо и може ли да мина по-бързо, никой не се е възпротивил в този случай. Ако ви прилошава, не мълчете, казвайте си, едва ли някой ще има против да помогне в този случай.

Къде толкова ги виждате тези опашки? Освен това аз не се оглеждам като въртоглава, може и да не забележа някоя бременна. Но когато съм била с бебето в магазин, винаги ми отстъпват, чак ми става неудобно.

Не вярвам, че някой ще откаже и на здрав, прав човек място в автобуса или ред на опашката, ако каже, че му е зле. И преди и сега като бременна, не очаквам специално внимание, но не ме е и срам, ако имам нужда да помоля за такова. Не са ми отказвали и не съм срещала грубо отношение.

Цялата тема е прекалено комплексна, понеже в нашето общество принципно няма съобразяване с никого и нищо. Единствено със собствената персона, търсейки само от другите толеранс.
Реално приемам, че всички хора трябва да се съобразяват с другите, но това не е така.
Обожавам животните - имаме 2 кучета (едното каракачанска овчарка, а другото немска овчарка), 2 котки, декоратнивни зайчета и т.н. Никога не ми е минавало през ума да ги разхождам (кучетата) без повод - още повече, че съм наясно със страха на околните, дори и към най-любвеобилните кучета понякога (самата аз имах преди години неистов страх от кучета, а и сега ме е страх от прекалено едрите животни, без да броим нашите). Да не споменавам почистването, възпитанието и т.н. на животното.
Не бих си хабила нервите, времето и усилията да отговарям на нечия простотия. Още по-малко да му падам на нивото. А как ще си организирам семейството и живота си е моя работа - другото го пускам покрай ушите си.
Относно опашките и градския транспорт - не би трябвало да има предимство, ако човекът изрично не помоли да го пуснат, понеже му е зле (тогава пък не следва да му откажат, понеже изглежда здрав и прав). Случвало ми се е да припадна в трамвая от ниско кръвно, но място ми отстъпи само една бременна жена, докато доста хора се направиха на приятно разсеяни. Но не бих настоявала да ми отстъпят, заради бременност или малко дете, защото няма как да знам в какво състояние са останалите хора. Ако ми е зле, няма да се набутам на опашката или ще помоля да мина най-отпред.
Просто би било добре да се търси "златната среда".

Kaква бременност, какви домашни любимци, гледайте какво става във Варна:
http://dnes.dir.bg/news/zhena-napadenie-parking-vinkel-11508536?nt=4

Веднъж видях мъж да бие непозната жена в поликлиниката заради дребен спор, жена му стоеше отстрани като попарена /явно и нея я побийваше, понеже трепереше от страх като лист/. В случая не се намесих, понеже бях сама с детето, тогава на месеци, и ме беше страх, че ще ме набие. Странното е, че имаше хора- големи мъже наоколо, които не се намесиха, а една жена до мен каза, че другата 100% го е предизвикала, щом я бият  .

Такова ни е обществото- нетолерантно, грубо, заради някаква дребна кирийка хората ще се избият по улиците, и всеки гледа да нагруби по-слабия- бил той дете, инвалид, възрастен човек или бременна жена, е така...за да си направи деня или да мине по-бързо на някоя каса- голям праз, спечелил си 1 минута.


...мен често ме питат за Аспарух "Биеш ли го ВЕЧЕ"...Колко трябва да ти е акъла, за да питаш подобно нещо, и каква е приемливата възраст за започване на боя у дома?

Към Блонди:

Не съм писала, защото за да осмисля малко ежедневието си взех доста работа за вкъщи от офиса. Така времето минава по бързо и...не съм чела последните публикации.
А тези които последно гледах много ме успокоиха, подкрепиха и забравих грозната случка.
И, ако си забелязала: аз имам само 3 публикации.Тоест не търся как да си запълвам времето, а когато имам нужда от жените тук за съвет или да споделя нещо-тогава влизам.

Спрях да пиша по темата, защото казах това което имам да казвам, а не защото съм разбрала, че не съм била права. Ще го уточня за последен път, защото вече го казах накъде по- назад, но явно си го пропуснала:

Това не беше точно тема, а нещо което не съм очаквала да ми се случи, случи ми се и ми стана много мъчно. По принцип, в нормалното си състояние, не обръщам внимание на такива хора. Сега, заради бременността, хормоните или просто защото без повод ми обидиха детето, което толкова чакам и за което толкова се мъчих и брах страх - да, афектирах се и го споделих. И смятам, че това е нормално или поне аз не съм дебил и се засягам.
Не съм била жената, докато тя определено имаше такова желание /е, не знам дали да ме набие или просто да се сбием:)/. И все още смятам, че трябва да показваме на такива хора че не са прави, по един или друг начин ако искаме отношенията помежду ни да се променят. Защото хората, които са си злобни или лоши или просто с кофти живот трябва да се научат, че като си го изкарат на някого не им става по- добре.
Съседите от квартала, познатите и приятелите с които споделих - всички много се възмутиха защото знаят какъв човек съм и каква ми е била ситуацията.
Все едно, не смятам че трябва да се оправдавам на някого за пуснатата тема. Всеки има право да мисли каквото желае.

ПО ВЪПРОСА ЗА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ

Вижте всички: аз не съм искала да ме пускат винаги първа на опашката, да ме носят на ръце или като ме видят да ми правят път, защото видите ли съм станала много специална понеже съм бременна. Говорех за едно нормално, човешко, коректно отношение.
Ако има опашка от 20 души: здрави, прави, млади и една бременна на която и е топло, лошо, тежи и корема, има болки тук таме /казвам го, защото аз имам болки нон стоп, всеки ден и нищо не може да се направи, пия си хапченцата и така до края:) никому не се жалвам освен на мъжа си/, не и стига въздуха - ЕМИ ДА, СИГУРНО СЪМ ЛУДА, НО МИСЛЯ ЧЕ НОРМАЛНОТО Е ДА Я ПУСНАТ ДА МИНЕ:). Аз пускам стари хора, правя път на инвалиди, помагам с каквото мога на който има нужда когато съм добре. Хайде  да не се правим на стойци и войници точно докато сме бременни за да покажем, че сме супермен. Ами някои сигурно са, някои не сме. Различните жени карат и различни бременности. Аз самата не съм обръщала внимание и винаги съм си мислела, че е много приятно и леко. Но не за всички е така. Естествено че ако се чувстваш прекрасно и искаш да  си чакаш - никой не те спира, ако не ти пречи, както каза Блонди, да те бляскат в супермаркета - няма проблем. Ние българките имаме навика малко да се правим на мъжки момичета и аз това правя цял живот, но примерно точно в момента даже и да искам, не мога, защото понякога се чувствам много зле. Е, не съм ревнала и писнала да ме носят на ръце.
Просто смятам, че хората трябва да проявяват внимание и разбиране към бременните когато трябва - това е НОРМАЛНОТО. И в интерес на истината доста хора го правят, което ме радва.
Пак казвам : никъде няма глезене в цялата работа, има някакви норми на човещинка обаче нали?

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТОВА ДАЛИ ТЕМАТА Е ЗА БРЕМЕННИ С КУЧЕТА:
ОТГОВОРА Е НАПОЛОВИНА ДА.

Жените, които имат, имали са куче или са бременни с кучета много добре ме разбраха и още веднъж- мерси мерси мерси много за подкрепата!
Аз нямам навика да си въобразявам неща, а нямам и време за излишни мисли. Но гледам кучето си от 2 години. Преди  имах немска овчарка. Как така тогава не ми е правило впечатление хорското възмущение, а сега ми прави всеки ден?
Съжалявам, но и на моите познати им прави също: значи не съм луда.Не е проблем, вече свикнах. Много хора ме гледат осъдително докато си разхождам кучето - едни с учудване, други с възмущение, проследяват ме с поглед, коментират. Има и майки, който ме оглеждат неразбиращо и си дърпат децата от нас, все едно кой знае какво. Миналата седмица един мъж се възмути как може бременна да клякам да събирам лайната на кучето си. Старите хора - те са си класика, те се обръщат след мен да ме доогледат хубавичко :"леле как може такова нещо". Всички първо грижливо и с изцъклен поглед ми оглеждат корема, после кучето и така. Аз вече само се усмихвам:) Други ме питат :"А като се роди бебето, кучето какво ще го правите?" Отговарям, че ще го гледаме, не смятаме да го изхвърляме. Смешното е, че даже и мои роднини вече 2 пъти ме питаха: ще го продавам ли или ще го подарявам, даже ми казаха че нямам време, че имало само още 2 месеца:)
Малко сме ограничени в някои отношения за съжаление, но: аз имам съседка във входа с 3 деца и куче, имам друга съседка с бебе на 3 месеца и куче, миналата седмица роди една приятелка от квартала и сутринта се разхождахме - тя беше с количката и кучето. Братовчедка ми има немска овчарка и 2 деца и е такава домакиня и така си гледа децата, че никой не може да и стъпи на малкия пръст. Преди имаха и котка:) Подчертавам, че всички тези хора са интелигентни, работещи и развиващи се.
Какво да ви кажа, който може да гледа и има желание си гледа и куче и бебе и си е добре и щастлив.
Който не може, не иска или злобее - гледа в канчето на другия, чуди се, плюе и си остава вечно там където си е бил:)
Истината е, че на хората на които им е кривичко в живота не им пречат само кучетата, ами и хората с кучета, и хората изобщо и...много неща. Само че отношението им не ги прави по - щастливи.
Аз не виждам какво ни пречат кучетата. Всеки трябва да  подхожда отговорно към животното си, да си го гледа, да си го разхожда на каишка или не /ако е мини, може и без/, да му събира лайната и да се грижи все пак да не притеснява другите хора.Животните са си радост, хубаво е да научим и децата си да обичат животни.
Е, тук не говорим за агресивни и много опасни кучета и тяхното малко лекомислено пускане без каишка и отглеждане и инцидентите - това е различна тема.
Напоследък забелязвам и други тенденции няма да крия: много възрастни хора се радват на кучето ми и бременността ми, все повече майки ме молят детето да го погали или да го поводи малко на каишка че му било мерак, децата му се радват- пускам го в градинката вечер да си играе с тях.
Някои от вас бяха много прави - има ужасно много модерни, лъчезарни и хубави хора с които можем да комуникираме и да запазваме усмивката. На другите - IGNORE и така.

Още веднъж благодаря на всички....

Не допускаш ли,че може да са се възмутили само за пред теб?

Колкото до поста с цитирана статия - със сигурност не всички в БГ си вадим винкели и отхапваме пръсти,за да разрешим спорове.Но ако желаеш да виждаш само проклетията и злото в хората,няма кой да ти помогне

Трябва ли всеки да се умилява от кучето ти?

Ох, що не оставите жената. Надали иска някой "да се умилява от кучето й". 
Потрудила се е да се обяснява в пост от половин страница, мисля е повече от достатъчно.
Просто го е извела и напълно егоистично (??) е искала само никой да не я обижда. Ужас от нейна страна, а, пък и и станало гадно, е как така...?

Скъпа ОРИДЕЛ,

Не, не допускам че познатите ми са се възмутили само за да ми угодят. Повечето ме разбират: някой са ми много близки, други са бременни с кучета, трети са просто цивилизовани или просто бременни, а някои - просто хора:) Аз нямам около себе си изкувствени хора, които да ми правят мили очи и да ми угаждат правейки се че се възмущават.

Мисля, че трябва да четеш малко по задълбочено нещата, които поствам и които коментираш: не видях там някакво насилие от моя страна или някой да е бил някого или нещо подобно. Просто не се сдуржах и в огорчението си казах някои неща на тази жена. Спор не е имало, а и с такива хора няма полза от опити за разрешаване.Както казах, те явно са си огорчено от нещо и си търсят отдушник вън от къщи, но бременни с кучета не са удачния такъв:)

И последно:
Аз съм много позитивен човек и винаги гледам да видя доброто където и когато го има и да правя добро.
Лошотията и проклетията също я има, но гледам в нормални условия да я подминавам.
Няма нужда да ми се помага в случая - животът ми е хубав, смятам се за щастлив човек и се надявам и занапред да е така

Малко плосък коментар, но все пак благодаря:)

БЛАГОДАРЯ ТИ СОВА!
В 3 РЕДА КАЗА КРАТКО И ЯСНО ЗА КАКВО СТАВА ДУМА.
Пуснах нещо, а някои така го изкривиха че вече не знам къде ще отиде темата:)
Накрая нищо чудно да излезе, че аз съм някаква еди каква си дето нещо си десето съвсем различно искала да каже.
Аз това което съм искала, съм го казала.Няма даже нужда от тълкование.То е толкова простичко.Никой не обиждам:стана ми мъчно...толкова ли е сложно...