Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

Защото папагалите, ако не отидат на пазара на труда ще трябва някой да ги храни. Плюс това храненето е най- малкия проблем, защото има места където да квичиш или мълчиш или изпълняваш команди е много удобно за част от хора в норма.
Никога не се знае в коя група на нормалните хора ще попаднеш и затова лавинообразното нарастване на деца с ГРР / по неизвестни причини/ трябва да бъде овладяно и те приспособени към живота защото пространството може да се окаже тясно. За това се плаща, защото може да стане само на такива да преподаваш и след това да живееш с тях или те да налагат правилата.

 muneca de porcelana
Съжалявам, че се провокирах да пиша отново, въпреки че само преди няколко дни писах, че излизам, тъй като нямам какво повече да кажа. Стрелянето с аргументи не помага никому в тази дискусия. Всички си оставаме все така убедени или предубедени в нещата, които твърдим.

Но много от децата, които запаметяват огромна информация, имат и други способности. За всичко обаче трябва време. Ще дойде времето, когато ще бъдат оценени и тези различни хора, имащи неща, които ние нямаме. Защото просто сме различни. За съжаление сигурно никой от нас няма да е жив, за да види техния възход и залязването на много от нашите "ценности", които считаме за вечни.

Погледни все пак, ако искаш поне третия линк от пуснатите от мен вчера или онзи ден.

Ще добавя думите на един от най-големите световни капацитети по психиатрия д-р Лорна Уинг, която казва:  " Вярвам, че за истински успех в науката и изкуството са необходими аутистични черти и се възхищавам от проявите и личностите на такива музиканти и учени.”

Ако изпишеш на английски, руски или български нещо като да кажем "знаменити аутисти", ще видиш, че повечето от откривателите, гениалните разказвачи, музиканти и художници са били от аутистичния спектър.

В живота си съм наблюдавала много познати, колеги или съседи, които бяха страшно горди с децата си и поставяха разделителна линия между тях и останалите. За съжаление, не малко от тях не само не оправдаха гръмко заявяваните надежди на родителите си, но и завършиха зле с алкохолизъм, наркомании и пр. Мисля, че всички трябва да бъдем внимателни и с хвалбите и протекционизма към своите деца, и с охулването и презрението към децата на другите.

Границите на свободата в образованието

От това съм много далеч. Никой от нас не може да надникне в бъдещето. И аутизмът не е единственото увреждане - има и други. Ще се опитам максимално просто да се изразя, дано остана разбрана. Ако едно дете чува "е в норма" (не слагам знак за равенство), а друго не чува "е с увреждане" то това с увреждане трябва да се обучава в специализирано училище, където всички преподаватели могат да си служат с жесто-мимичен език, а това в норма да се обучава в масовото училище. Когато и 2-те хлапета получават потребното им, приспособено към различните им нужди, смятам аз, че имат по-голям шанс да седнат едно до друго и да премерят сили на олимпиада по математика, например и равен шанс да получат добър резултат. Ако и двете деца отидат в масово училище, според мен, нивото и на двете ще спадне и все ще "догонват". Това е просто пример, идеята ми е, всяко дете да получи максимално специализирана подкрепа, за да се развива, и помощ да преодолява трудностите, защото с една и съща трудност различните хора могат да се справят по различен начин.

Аз доколкото разбрах специалните училища за слепи деца и глухонеми се запазват.
При децата с физически увреждания става въпрос за подходяща среда.
Така, че права е констанца .
Става въпрос за ГРР / F84/ и F70 т.е. за аутистичния спектър и за синдрома на Даун.
Известно е и защо тези деца не се искат в училище.

Математическите гимназии няма да бъдат специализирани училища
Момичета, не бъркайте специалните у-ща със специализираните.

немирница, предполагам все още следиш темата. Моля те сподели по-подробно как точно работи "приобщаването" там, където живееш (доколкото видях от други твои постове Ирландия). И как се справят с "пищящите" деца и каква е подкрепата за тези със сензорни или физически увреждания (дълбоко се съмнявам,че децата с увреден слух са в отделни училища). Като цяло мнението на muneca de porcelana  предполагам се споделя от много, много родители в България и за съжаление опитът ни в нашата страна го подкрепя. Досега не съм срещала мнение на родител живеещ в чужбина, че най-доброто за децата със СОП и тези "в норма" е да са разделени. А иначе и аз не вярвам в качествената промяна с новия закон. Специлистите са много малко, зле платени и няма как да огреят навсякъде. КАто цяло и обществото е зле настроено, заради псевдо интеграцията, просто с "пускане" на децата в масовите училища. Но трябва да се започне отнякъде, за да се почувства промяна след 10-15 г.

Малки книжки в помощ на детския учител - Как да работим с хиперактивни деца

Малки книжки в помощ на детския учител - Как да работим с агресивни деца

annie13, след като си изпия кафето на сутринта ще напиша личните си наблюдения и ще дам линкове на организации. Моето дете е в т.нар."норма" /как звучи само/.

http://www.babyblog.ru/community/post/netakoi/1696467

The European Agency for Development in Special Needs Education

Не съм немирница, но да кажа за моите ученици. Имах ученичка с увреден слух. Изполzвах специален микрофон, който й помагаше да чува малко повече.
Винаги има във всеки един клас по няколко деца с AS (Asperger syndrome), PDD-NOS (Pervasive developmental disorder not otherwise specified) и други форми на аутизъм (не знам на български как се наричат, извинете ме).
 Тази година имах момиче с AS, което на много висок глас изведнъж се провикваше (ако нещо казано й направи впечатление). На всички ни трябвашe време да свикнем и да се примирим, че не можем да я отучим от  това. Ученик, на когото съм класна, започна по едно време да прави коментар и веднага имах разговор с него. Спря. В началото си мислех, че това момиче въобще не внимава, защото никога не гледаше към мен, а се оказа, че тя по този начин си слуша. С прекрасни оценки ( и много работа от страна на нейната класна) премина в последният клас на средното училище.
Както написах и преди, всички колеги знаем за спецификата на тези заболявания и се съобразяваме. Специално обучение не сме имали. Тези деца имат финансов бюджет, който се ползва от класни и специален работник (1 за училище от 1500 ученика и най-малко 100 "по -различни деца"). Само за 1 дете знам, което беше насочено към специално училище. Беше умно дете и ако класовете бяха по-малки, може би нямаше да се наложи  да си отиде, но за него беше фатално да остане по-дълго при нас.

Дислексията въобще не се води за нещо специално. Във всеки клас имам поне по 2-3.

ГРР / F84/ и F70 : кои са тези заболявания?

Лека умствена изостаналост мкб F70

F- 84.Генерализирани разстройства на развитието.


Аутизъм-за-родители

Калинка, благодаря за отговора. А децата имат ли асистенти, които да помагат, напр. за тоалет, преобличане и най-вече при физ. увреждания? Самото усвояване на материала, напр. от деца с  леко умствено изоставане, как е организирано? (И на мен ми се вижда безмислено детето просто да стои в часа, когато то още учи буквите, а съучениците му правят синтактичен разбор).

Първите три не зная какво означават, дете от аутистичния спектър не съм виждала в действителност, освен едно, за което предполагах.Но мисля, че освен изброените има и други форми на СОП.И вероятно степента на обучаемост при различните видове СОП е различна.

Не съм наясно какво ще се случи със закона и в каква форма ще бъде приет.Но мисля, че е важно нещата да се разглеждат от следната отправна точка:За детето А, което е със СОП от вида "а" дали е добре да бъде обучавано в масово училище / клас, за детето Б , което е със СОП от вида "б" дали е добре да бъде обучавано в масово училище/ клас и т.н.На тази плоскост следва да се разглеждат нещата.Не какво било в другите държави/ които вероятно са по-богати, с повече възможности за обезпечаване на училищата със специалисти и материален ресурс- техника и т.н./Не какво искат останалите деца и майки/ на деца "в норма" и дали им "пищи" някое дете.Не дори какво искат майките на самите деца със СОП, защото съгласете се, емоционалната обвързаност би могла да ги наведе в погрешен извод, вкл. и да подценят възможностите на децата си, инстинктивно щадейки ги.

Затова ,според мен ние може много да си говорим.Но правилният аргумент е с оглед какви са ползите за самото дете.

Имам дете в "норма", но познавайки го майка на по-голямо дете ми намекна, че при избор на училище би трябвало да се съобразя и с това дали детето ми ще се справи.Т.е. и за "масовите деца" негласно има някакъв праг.Ами не звучи добре, но трудно би могло да се опровергае.

Затова, без да познавам в дълбочина проблема, мисля че тези от които зависи трябва да насочат усилията си към това къде на детето със СОП ще му е най-много от полза да се проведе обучението и не само къде, според мен по-правилният въпрос е "как".Няма особена полза външно да е спазена някаква форма, особено ако ще се прави за пред "Светликата Европа"или други кумири.Има полза за нещата да се изисква ресурс, да има резултат, да има комфорт , спокойствие, време и професионални умения, които да изведат детето със СОП в обучителната процедура.Да му дадат самочувствие и стабилност в знанията и уменията, а не само да се случват нещата заради отчитане или защото тук и там било така .

Прочетете на линка, който ви пуснах днес за първото дете - казахче, което заминава на 5 месечна възраст за САЩ и там развива симптоми на аутизъм. Разказва баща му. Казва, че от 10 години 7 е ходил на училище - първоначално в специално, а после по преценка на съответните отговорни лица, в масово. Има и снимки, илюстриращи условията в двата типа училища. Но в никоя страна не е започнало изведнъж. Все някога трабва да започне и разбира се с разум и трезва преценка. Втората история е за момченце с Аспергер някъде в Русия.