Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

При нас няма деца с физически увреждания (аз съм в малък град). Имахме преди 2 години едно момиче, което беше в инвалидна количка. Съучениците й помагаха. Тази година имах дете с много тежка операция на гръбначният стълб: пак децата й помагаха. В основното училище предполагам, че за тоалетна помагат колегите.

Имаме дете с увреждане, което не е видимо (моторика). Преди няколко месеца е започнала сама да си връзва обувките. Ако трябва да пише, трябва много повече усилия да положи. Интелектуално си е нормално дете и е при нас. Терапиите (помощ) свързани със заболяването се провеждат в къщи. На нас ни беше обяснено в какво се състои заболяването (нямаме други ученици с него), за да знаем как да й помагаме и да се съобразяваме.

Асистенти нямаме. Ние сме в тази роля.

Материалът в дадени случаи се напасва към детето: какво може и с какво темпо може да постигне дадени знания. Повтарянето на клас не е нещо ужасно. Тук има различни нива и на по-ниските повтарянето, по-лесните неща са в програмата. Децата учат занаят.

Още не ми е много ясно кои деца се водят СОП в България? Деца с кои заболявания трябва да имат асистенти?
 Нали децата с аутизъм не се водят "с леко умствено изоставане"?

Според мен в България има много хора, които имат някакви заченки на аутизъм, но нямат диагноза. Дори съм убедена, че баща ми е един от тях. Затова и Светкавица сигурно е виждала повече от едно дете, но без да знае.  

Цял ден се опитвам първо да си систематизирам информацията в главата, преди да напиша нещо. Т.к. на теория може би е едно, на практика друго. Родител съм, само наблюдавам.

След като детето се роди на всеки 6 месеца педиатри изпращат писма да се посети консултация или те посещават домовете. Попълват се едни въпросници, освен взимането на мерките. Казва се Primary Healthcare. За емигрантите - родителите се регистрират и ги посещават да видят в какви условия живеят децата. Едно време така са ни посещавали акушерки, набор 70+ съм.
И аз имах такова посещение. Въпросника е доста дълъг. Има въпроси дали едно дете на 2 г и 1/2 може да съобрази, че ако нещо е поставено високо, детето се сеща да вземе столче и да си го стигне сам. Дали може да ниже макарони, колко думи знае, бягане, скачане на място, редене на кубчета, пъзели, дали му се четат книжки. И после се праща доклад за развитие на детето към HSE.

В градините също повечето учителки са специализирали. Изискванията за учител за доста високи и от това зависи реномето на градината. Т.к. всичко е частно, държавни не е имало. Работят по 3 програми, най-често срещаната е Монтесори. Така една от учителките е наблюдавала детето на моя приятелка и после е имало среща с нея и съпругът й относно поведението на детето. Същата е споделила, че може би детето има някакъв синдром /не съм се интересувала с подробности, за да кажа точно какъв/. Така детето от учителката още в градината бива насочено към конкретните специалисти. И пак се пуска докладна.

Детето започва училище от 5 г и кара 2 г предучилищна и 2 г училище, като му е назначен асистент. Той е с него в клас и отговаря само за него. Пишат се доклади, графици, дневници се попълват, контакта с майката е всекидневен. Това дете сега ще е 3ти клас. В класа на синът ми има също дете със СОП, но за тези 2 г там не съм чула и един коментар за него. Само знам асистентката, която е наистина страхотна, тя им помага и в класната работа. фотографа на класа е, подготвя материали за арт часовете.

Знам, че тяхната основна учителка тази година е била асистентка на това познато момче в минали години. Т.е. учителите се сменят - ако тази година е главен учител, то другата може и да е асистент. И постоянно имат курсове. От това им зависи заплатата. Всяка година се покачва с 1000 евро. Има стимул много млади хода да завършват педагогика и да работят като учители. Сега в кризата за 1 работно място са се борили 2000 човека /информация от Гугъл за нашето училище/.

Т.е. учителите всяка година се сменят. Нова стая, нова учителка, нов асистент, да не свиква детето. Директора получава пари от държавата за тези деца със СОП и ги разпределя по едно дете на клас. Повече от 1 дете със СОП не зная в нашето училище да има.  Той разпределя и кои учители ще са асистенти и кои ще са основни за дадена година.
На първо място за избор на училище е местожителството в квартала и дали има брат/сестра по-големи, които учат вече в училището. Предполагам данни за такива деца със СОП се взимат от HSE /Health Service Executive/. Виждала съм и момиченце в розова инвалидна количка в училището.

След часовете гореспоменатото момче във вторник и четвъртък посещава 2ма специалисти в кварталния ресурсен център. Със сигурност и те пускат докладни за момчето и неговото развитие.

След разговори с моята приятелка, която познава също много майки с такива деца, зная, че родителите биват насочвани към специализирани курсове как да се справят с децата си в ежедневието.

Дали родителите могат да си запишат детето където поискат - не вярвам. Може би се дава някакъв избор, но той е минимален.

Искам пак да спомена, че това са мои наблюдения, може би не точно такъв реда. От класа на синът ми има дете с дислексия /освен това с асистент/ и познавам неговата сестричка, която е с ДЦП. Дислексията бе открита след специален тест. Всички деца в класа го решаваха без да се уведомят родителите, след него бе проведена родителската среща и научихме резултатите от него. На момчето бяха назначени доп. часове с асистент, най-често тези занятия са по 15 минути и по време на малката почивка в друга стая.

Special needs education Прочетете това, най-ясно е описано как се подпомага родител с дете със СОП. Това е много полезен сайт за всичко, което касае един гражданин на страната.

The National Council for Special Education

Special Education Support Service (SESS)

Irish Association of Teachers in Special Education

Irish Autism Action

Dyslexia Association of Ireland

Само да добавя, че много често учителите са тези, които забелязват дадени неща и сигнализират родителите. Почва се процедура за изследване. Някои родители са против това и тогава нищо не се предприема. Други се съгласяват да се изследва детето, което улеснява нас, защото се отпускат пари от държавата, които могат да се използват от класният в училището.

Дислексията вече я приемам като най-обикновено нещо. Имаме много случаи, когато децата искат сами да бъдат изследвани (децата с дислексия имат дадени привилегии, като повече време за контролно, лаптоп, грешки в правописа не се отбелязват и т.н.) с надежда да получат дадени привилегии. 

И по-горе го казах , отново ще го повторя, че много често има проблем с родителите. Те отричат децата им да имат някакъв проблем дори когато е очевиден. А ако родителят не иска никой не може да го накара да заведе детето си на изследвания и на установяване на диагноза.
В много от случаите родителите умишлено скриват. И в интерес на истината понякога имат право. За прием в детските градини някои директори ако разберат, че детето е със СОП няма да го приемат. Просто ще намерят причина, ще извадят от девет кладенеца вода и няма да го вземат. В училищата също някои директори не приемат такива деца и затова родителите просто си премълчават или направо си лъжат. Понякога това води до проблеми, защото се случват по 2-3 деца в един клас, което много затруднява ученето. Ако се знае кое дете има проблем и кое не поне се разпределят по едно в клас и за всички е по-лесно.

Самоцитирам се, виждайки че немирница е пуснала линк към Европейската агенция за развитие на специалното образование http://www.european-agency.org/. Ами погледнете отново списъка на страните, които участват на ниво Министерство на образованието. Като свърши ватагата по приемане на закона, мисля да подпукаме нашето Министерство с едно отворено писмо и въпрос защо не участват. Министрите и зам.министрите се сменят при смяната на кабинета, но експертите не. Какво толкова умуваха три години? Ако бяха не участвали в тази агенция, а бяха ползвали препоръките и са СОП, нямаше да има такива лутания и залитания.

констанца, имаш и моя глас!
Направо си е престъпление да не участват в Европейската агенция за развитие на специалното образование.
ЗлаВещица, много е трудно да убедиш директора, че детето ти не е толкова зле.Моето дете не го искаха на база лист хартия /епикриза/, без да го видят.Не бяха информирани и обучени как да работят с дете със СОП.В последствие го приеха.
След такова отношение, как родителите да посмеят да си признаят? Много малко родители има, които представят проблема с цел ресурсно подпомагане за детето.
Тепърва започва обучение за учители.
За обучение на родители сме много далеч.

ЗлаВещица,
 Ние имаме едно дете, чийто родители отказват да кажат резултати от изследвания от началното училище. Забранили са и на началното училище да казва. Драма е за всички и най-вече за детето, защото много явно има нещо, но официално няма оповестена диагноза и съответно не могат да се вземат никакви мерки. Не разбирам родителите.
 Тук е много по-добре за тях да се знае всичко и то навреме, за да се поискат парите, да започнем работа с тях и т.н.
Не бих се изненадала, ако някой в България каже, че някой с Аспергер е ...леко луд (примерно). Липсва знание. И аз в началото си мислех какво ли не, но сега децата с аутизъм са ми даже много интересни като личности. Даже понякога забравям кое какво. Гледам личността му, която е уникална и етикетчето със заболяването е просто прибавка.....

Все пак се надявам законът да се спазва и да се прави истинска преценка на децата, които са за масова група/клас и за ЦЛР. Разбирам родителите, които се боят от поставянето на "етикет". Нашето дете беше вече 1 година в логопедична детска градина и се справяше добре. Памперсът свалихме на 2г и 2-3 месеца. Не създаваше някакви  сериозни проблеми. Щом научиха диагнозата обаче, в ДГ ни благодариха сърдечно за честното отношение но,  престанаха да се опитват да работят с детето и ние сами се отказахме като видяхме, че няма напредък. Решихме да се заемем сами и да потърсим друга ДГ. Но навсякъде намериха претекст за отказ. Така доскърцахме до предучилищна група и целият напредък на детето се дължи на нашите усилия, центърът на Стамболийски и "Пумпелина".

Програма "Аз мога"
Срещите са част от дейностите по проект „Аз мога- дай ми шанс”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
До приключването на проекта се очаква да бъде разработена методика за работа с родители на деца СОП.
Проектът предвижда да бъде доразвита холандската обучителна програма по математика Ремелка.

Програма Ремелка
www.fice-bulgaria.org/new/projects/doc/method_1_Predgovor.pdf

АЗ МОГА - ДАЙ МИ ШАНС!

Днес са публикували на "Стенограми" в сайта на НС - Комисия по образованието протокола от заседанието на 11.07. Започвам да чета.

Подкрепям! РЦ вдигат шум и са против това,защото сега всички пари отиват при тях, а не следват детето в масовото училище,както е редно! Нека ресурсните учители да се назначават директно в училищата, където са децата,за да е ефективна работата им на 100%, а не да притичват от място на място. Нека с тези пари да се обучават и масовите учители,в чийто класове има такива деца,защото те са ежедневно с тях и също трябва да са наясно. До сега РЦ се държаха като феодали-обучаваха си един кръг от 20 специалисти, осигуряваха си материали в центъра..а по места,където са децата - почти нищо.
Ресурсните учители работят много,но понеже търчат като туристи на 2-3 различни населени места ( училища), трудът им се разпилява и не се оценява! Този модел на централизация трябва да се разбие!

Много добре казано!

Едно филмче, което заслужава да бъде видяно от всеки, който има собствен опит или мнение за обучението и образованието на децата от аутистичния спектър, но най-вече от учителите. Призовавам ви да го разпространите, всяка от вас, където намери за добре.

http://www.youtube.com/watch?v=aLNbQ-7qw8g&feature=youtu.be 

Добре би било, ако някоя от дамите/майките, поддържащи връзка с Министерството на образованието/г-жа Дамянова, се включи да ни обясни какво представляват проектите, по които ще работят училищата. За тях г-жа Дамянова спомена мимоходом, но вече се правят промени .- местят се/освобождават се от работа ресурсни учители, психолози и логопеди. Казва се, че това е поради изпълнението на някакъв проект, за който те трябва да кандидатстват, а решението се взема от директора на училището. Значи ли това, че е започнало изпълнението на новия закон за образованието преди още да е приет? И ако е така, проектите в стандартите ли са разписани?