Депресията е за средната класа. Овчарите трябва да стават рано сутрин, нямат време за депресия 
В тази връзка депресирани овчари познавам. Цял ден имат за размисъл и това не винаги помага на доброто настроение.
- Публикувана: 26 юни 2012, 15:22 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2012, 11:00 ч.
Диагнозата " Винаги прав*а "
И аз това казах наскоро на познат, който се оплака от апатия, това е луксозно занимание, когато си ангажират от сутрин до мрак е трудно да се депресираш. Можеш да си подтиснат, но депресията изисква и доволно количество бездействие.
В тази връзка депресирани овчари познавам. Цял ден имат за размисъл и това не винаги помага на доброто настроение.
Когато не сте минали през депресията,/и Слава Богу, тъй като ясно е, че не сте.
Говоря не за краткотрайната, падаща и вдигаща се като мъгла тъга, а точно за смазващата депресия/,такива изказвания- за "доволно количество бездействие", са грозни и повърхностни.
Познавам и овчар самоубил се от депресия. То, всъщност, смешно ми е, че професията определя мнението ви за интелект и чувствителност на индивида. Ако пък сте го казали, като вид алегория, пак не го разбирам.
Не съм овчар, за сведение съм висшист. Но разберете, депресията е "привилегия" не само за висшите етажи.
Говоря не за краткотрайната, падаща и вдигаща се като мъгла тъга, а точно за смазващата депресия/,такива изказвания- за "доволно количество бездействие", са грозни и повърхностни.
Познавам и овчар самоубил се от депресия. То, всъщност, смешно ми е, че професията определя мнението ви за интелект и чувствителност на индивида. Ако пък сте го казали, като вид алегория, пак не го разбирам.
Не съм овчар, за сведение съм висшист. Но разберете, депресията е "привилегия" не само за висшите етажи.
Депресията като интелектуална привилегия е просто стереотип, утвърден стереотип.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Но темата е за друго. Общуването с "винаги прав/а" прави от мъдрия по-мъдър, от
глупавия по-глупав, от нервния по-нервен и т.н. Действа утвърждаващо един вид.
Има шанс да станеш философ, ако си особено упорит в контакта си с "винаги прав/а".
Подлежи и на ползване като средство под надслов "как се каляваше стоманата",
щото, верно е, ако не те убие, сигур ще се измъкнеш по-силен. Няма значение на
какво се дължи синдромът - дали на ограниченост, дали на съвършенство, резултатът
е сходен.
Ако друго не помага, човек не се справя, не му остава друго, освен ... да се наслаждава.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Но темата е за друго. Общуването с "винаги прав/а" прави от мъдрия по-мъдър, от
глупавия по-глупав, от нервния по-нервен и т.н. Действа утвърждаващо един вид.
Има шанс да станеш философ, ако си особено упорит в контакта си с "винаги прав/а".
Подлежи и на ползване като средство под надслов "как се каляваше стоманата",
щото, верно е, ако не те убие, сигур ще се измъкнеш по-силен. Няма значение на
какво се дължи синдромът - дали на ограниченост, дали на съвършенство, резултатът
е сходен.
Ако друго не помага, човек не се справя, не му остава друго, освен ... да се наслаждава.
Когато не сте минали през депресията,/и Слава Богу, тъй като ясно е, че не сте.
Говоря не за краткотрайната, падаща и вдигаща се като мъгла тъга, а точно за смазващата депресия/,такива изказвания- за "доволно количество бездействие", са грозни и повърхностни.
Познавам и овчар самоубил се от депресия. То, всъщност, смешно ми е, че професията определя мнението ви за интелект и чувствителност на индивида. Ако пък сте го казали, като вид алегория, пак не го разбирам.
Не съм овчар, за сведение съм висшист. Но разберете, депресията е "привилегия" не само за висшите етажи.
Говоря не за краткотрайната, падаща и вдигаща се като мъгла тъга, а точно за смазващата депресия/,такива изказвания- за "доволно количество бездействие", са грозни и повърхностни.
Познавам и овчар самоубил се от депресия. То, всъщност, смешно ми е, че професията определя мнението ви за интелект и чувствителност на индивида. Ако пък сте го казали, като вид алегория, пак не го разбирам.
Не съм овчар, за сведение съм висшист. Но разберете, депресията е "привилегия" не само за висшите етажи.
Пусто стереотипно мислене не помага хората да се разбират. Помислете, че понякога човек казва не онова, от което на всяка цена трябва да се обидите, а нещо съвсем друго.
А не е ли възможно човек да е в депресия, но ще-неще да търчи по цял ден? Според мен е напълно възможно, особено ако е много отговорен към хората, с които е свързан. По-скоро да става пасивен, когато се отнася за него самия -бута, бута бута, и ккато трябва да направи нещо за себе си, и не иска да се занимава. Такава дълбока депресия с пасивност, както описвваш, вече клони към психиатрия.
Депресията като интелектуална привилегия е просто стереотип, утвърден стереотип.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Бояна, въобще не съм се обидила, камо ли да подскоча. Но такива виждания, че "Човек търчащ по цял ден по задачи може да се брои подтиснат, но не и депресиран" и предходното "когато си ангажират от сутрин до мрак е трудно да се депресираш", за мен нямат покритие, а за теб??
Не може ли първото да доведе до второто, т .е. ангажираността от сутрин до мрак мислиш , че не може да те доведе до депресия?? Възможно е при някои хора това да действа "загрубяващо" и спасяващо, при други , обаче-не.
Вярно е, че физически човек е пасивен, но умът му е на свръх бързи обороти, грешни, но бързи. Не знам тогава дали може да се говори за пасивност......
Уважавам мнението ти, не се засягам. Съжалявам , ако тонът ми е прозвучал пискливо
, но това е тема, която и аз съм писала, за мое съжаление ........Сори за спама......
Андариел, това което описваш , е тъга или тревожност, или нещо сходно. Интензитетът на самоунищожение при депресията, е огромен, направо несравним със същия този на горните две. И ,тогава човек, както е казала Бояна, става пасивен, бездеен на външен вид, но вътре ума трака, трака, а душата страда до физическа болка.
Депресията като интелектуална привилегия е просто стереотип, утвърден стереотип.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Повече известен като меланхолия, но и като сплин (това повече харесвам). Възпят и
поетично.
Бояна, въобще не съм се обидила, камо ли да подскоча. Но такива виждания, че "Човек търчащ по цял ден по задачи може да се брои подтиснат, но не и депресиран" и предходното "когато си ангажират от сутрин до мрак е трудно да се депресираш", за мен нямат покритие, а за теб??
Не може ли първото да доведе до второто, т .е. ангажираността от сутрин до мрак мислиш , че не може да те доведе до депресия?? Възможно е при някои хора това да действа "загрубяващо" и спасяващо, при други , обаче-не.
Вярно е, че физически човек е пасивен, но умът му е на свръх бързи обороти, грешни, но бързи. Не знам тогава дали може да се говори за пасивност......
Уважавам мнението ти, не се засягам. Съжалявам , ако тонът ми е прозвучал пискливо
, но това е тема, която и аз съм писала, за мое съжаление ........ПП И аз се извинявам за спама. Дано други хора сблъскали се с истинска депресия да не разтълкуват думите ми погрешно- диагнозата депресия е ужасно и неприятно страдание, не съм го изпитвала на гърба си, но от дистанция имам някаква представа какво мъчение е.
Въпросът ми беше във връзка с всезнайството, дали знанието води до повече тревоги и подтиснатост. Често се твърди, че по- глупавите са по- щастливи, а аз все още имам сериозни съмнения в това твърдение.
[/quote]
За мен лично, щастливи са някои от хората, които нямат знания, и почти всички, които са мъдри/умишлено не абсолютизирам/. Ако нямаш знания/първата хипотеза/, така или иначе няма какво да ти липсва ,като информация. Като резултат не страдаш.
Но, ако ги имаш/знаещ, но не задължително мъдър/ и не можеш да извлечеш ползата от тях, със сигурност се луташ и се чувстваш незавършен.
По темата......Извънредно ми е доволно, когато сме на среща на класа. Преимуществено умни хора са, знаещи, можещи и повечето са прави. Забавлявам се много , и се смея ли смея. Радвам им се на логичния ум и на красноречието. Аз обикновено "омекотявам" споровете, причина за това , е вероятно, че.......
Хубав ден, момичета....
[/quote]
За мен лично, щастливи са някои от хората, които нямат знания, и почти всички, които са мъдри/умишлено не абсолютизирам/. Ако нямаш знания/първата хипотеза/, така или иначе няма какво да ти липсва ,като информация. Като резултат не страдаш.
Но, ако ги имаш/знаещ, но не задължително мъдър/ и не можеш да извлечеш ползата от тях, със сигурност се луташ и се чувстваш незавършен.
По темата......Извънредно ми е доволно, когато сме на среща на класа. Преимуществено умни хора са, знаещи, можещи и повечето са прави. Забавлявам се много , и се смея ли смея. Радвам им се на логичния ум и на красноречието. Аз обикновено "омекотявам" споровете, причина за това , е вероятно, че.......
Хубав ден, момичета....
Аз пък все съм си мислила, че депресията се среща най вече в как да го кажа, по социално и икономически развитите общества, когато нещо не се случва според правилата, очакванията и стереотипите.
Хората, които живеят по близо до природата и в по проста конфигурация сякаш са по малко рискови от тази гледна точка.
Обаче не познавам и един-едничък овчар, че да си подкрепя емпирично тезата.
А връзка между щастието като нагласа към света и ума според мен няма. Поговорката, че незнанието е благословия си я обяснявам като един дерт по малко, не можеш да се тревожиш за нещо, което не знаеш че съществува. Но пък и не всички, които знаят, че нещо съществува, се тревожат за него.
Хората, които живеят по близо до природата и в по проста конфигурация сякаш са по малко рискови от тази гледна точка.
Обаче не познавам и един-едничък овчар, че да си подкрепя емпирично тезата.
А връзка между щастието като нагласа към света и ума според мен няма. Поговорката, че незнанието е благословия си я обяснявам като един дерт по малко, не можеш да се тревожиш за нещо, което не знаеш че съществува. Но пък и не всички, които знаят, че нещо съществува, се тревожат за него.
Доколкото си спомням статистиките за най-щастливите и най-нещастните нации в света, връзката между усещането за щастие и икономическия просперитет на държавата въобще не беше право пропорционална. Нещо такова имах предвид под "овчар", Рокси го е обяснила добре.
Андариел, в България всички пият, това не е критерий за нищо.
Андариел, в България всички пият, това не е критерий за нищо.
"Глупавите" по-щастливи се бърка с "образованите (информираните)" по-нещастни.
Затова и депресията се слави като интелектуална привилегия. А те нямат общо.
И интелектуалецът може да е глупав и неподвластен на депресията. И овчарят
може да е умен и да страда от нея.
Нещастието настъпва при знанието, че нещото го има, че някой може да се радва,
а ти - не. Имаме разминаване между очаквано (желано) и действително с обратен
знак. И обратно - щастието е тогава, когато имаш действително над очакваното.
Затова и депресията се слави като интелектуална привилегия. А те нямат общо.
И интелектуалецът може да е глупав и неподвластен на депресията. И овчарят
може да е умен и да страда от нея.
Нещастието настъпва при знанието, че нещото го има, че някой може да се радва,
а ти - не. Имаме разминаване между очаквано (желано) и действително с обратен
знак. И обратно - щастието е тогава, когато имаш действително над очакваното.
Искам някой тоя неща непрекъснато да ми ги показва - всеки път, когато има нужда. Ако може да се включи гладенето и готвенето
Впрегнете диагнозата във ваша полза и ще спечелите. Работата ще е свършена правилно, както трябва, или практиката ще им промени възгледите (едно е да спориш с човек, но съвсем друго е, когато те отсвири реалността).
Делегирането на задълженията може би е сполучлива тактика, но не много приятна при реализиране понеже докато се извършват въпросните задължения не спира да се натяква как извършващият ги ги прави много по-добре.
В смисъл че мълчаливото им изпълнение е мисия невъзможно, трябва и да се натъртва
В смисъл че мълчаливото им изпълнение е мисия невъзможно, трябва и да се натъртва
Делегирането на задълженията може би е сполучлива тактика, но не много приятна при реализиране понеже докато се извършват въпросните задължения не спира да се натяква как извършващият ги ги прави много по-добре.
