- Публикувана: 27 юни 2012, 12:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2012, 00:24 ч.
Можете ли да ядете с клечки?
Гледам, че масово асоциирате клечките с китайско, по- рядко японско и почти никак с корейско, виетнамско, тайландско, монголците с клечки ли ядат? 
Виетнамско и тайско не знам къде има, а за корейски ресторант са ми казвали, но наред с похвалите, като ми казаха цените и сметнах, че няма да го посетя скоро, та не знам
Интересно е. Замислих се и аз покрай Монголия, че тогава и на Камчатка, примерно, трябва да ядат с клечки, а не съм виждала 'руснак' с клечки, не си го представям. Обаче и в Индонезия са пълни с оризища, което сигурно означава, че ядат ориз и би следвало и с клечки. И по снимки малайзийска кухня дават с клечки, но това може да са вече и объркани представи от западняци - гугълвам на латиница, не ще да са публикувани от кореняк малаец.
Мисля, че и в Индонезия, Сингапур, Малайзия ядат с клечки.
Изобщо аз се ориентирам по ориза и влиянието на Китай в културите.
На Камчатка си ги представям по-скоро ръфащи сушена риба:)
Сигурно и там е достигало китайско влияние де , ето например за Монголия какво намерих:
Chopsticks were also common household items of civilized Uyghurs on the Mongolian Steppes during the 6-8th centuries. Това сигурно ще да са угрите ...
Изобщо аз се ориентирам по ориза и влиянието на Китай в културите.
На Камчатка си ги представям по-скоро ръфащи сушена риба:)
Сигурно и там е достигало китайско влияние де , ето например за Монголия какво намерих:
Chopsticks were also common household items of civilized Uyghurs on the Mongolian Steppes during the 6-8th centuries. Това сигурно ще да са угрите ...
Ето за това става въпрос
Интересно, че има и етикет за ядене с клечки - китайски, японски, корейски, виетнамски. т.е употребата им търпи разлики. Но както казах и преди класическият етикет е да повдигнеш купата/ориз/ на нивото на устата , не ядат от маса на метър от устата и клечките не изминават дълъг път до устата:)
Като каза за етикета на хранене та се сетих, че с посудата процедират по друг, доста различен начин, не само приборите. При сядане в ресторант задължително пред себе си имаш поне 4 различни вида купички и чинийки - винаги малки. Кое за какво се ползва - върви, че го разгадай. Едва ли е кой знае колко сложно, ама като не го знае човек. Апропо западноевропейците и с малките съдчета се справяха 
В някое си соев сос, в друго ориз, в трето не знам какво... Абе в БГ китайски ресторанти изобщо не се сервира така.
В някое си соев сос, в друго ориз, в трето не знам какво... Абе в БГ китайски ресторанти изобщо не се сервира така.
Мога.
Най-смешната ми случка беше на служебен обяд във виетнамски ресторант - аз и всички азиатци ядем с клечки, някои от озитата също. Един колега индонезиец се обръща към мен и казва: "Ау, не знаех че и в България се храните с клечки."
Явно съм убедителна, но от коментара му почти се задавих от смях.
Пина, сега видях питането ти къде се хранят с клечки. Аз знам за Китай, Япония, Виетнам, Корея, Индонезия, Малайзия, Камбоджа.
Според мен не са свързани с ориза, тъй като в Индия също се консумира много ориз, но не използват клечки.
За "протокола" трябва да питаме Самурайката, но имам приятел китаец, който ги ползва и за супата - яде всичко "твърдо" с тях а с лъжицата само бульона, което е разбираемо, защото е невъзможно да загребеш нудълите например.
А китайската храна в "Западния" свят е силно нагодена към вкусовете в съответната страна. Освен това в Китай, а и в останалите азиатски страни има много различни кухни, характерни за отделните региони, освен това има и храни, които са трудно "смилаеми" от европейците, американците и австралийците. Разни познати, които минават за познавачи, живели из Азия, твърдят, че Тайландската кухня е перлата в короната. Аз експериментирам с различни вкусове, но като че ли гените си оказват влияние и колкото и да ми хареса дадена храна или екзотичен плод все ми се прияжда нещо родно, а в момента за зелена джанка човек бих убила, ама няма. Ще се разтуша с една Лакса.
Най-смешната ми случка беше на служебен обяд във виетнамски ресторант - аз и всички азиатци ядем с клечки, някои от озитата също. Един колега индонезиец се обръща към мен и казва: "Ау, не знаех че и в България се храните с клечки."
Явно съм убедителна, но от коментара му почти се задавих от смях.
Пина, сега видях питането ти къде се хранят с клечки. Аз знам за Китай, Япония, Виетнам, Корея, Индонезия, Малайзия, Камбоджа.
Според мен не са свързани с ориза, тъй като в Индия също се консумира много ориз, но не използват клечки.
За "протокола" трябва да питаме Самурайката, но имам приятел китаец, който ги ползва и за супата - яде всичко "твърдо" с тях а с лъжицата само бульона, което е разбираемо, защото е невъзможно да загребеш нудълите например.
А китайската храна в "Западния" свят е силно нагодена към вкусовете в съответната страна. Освен това в Китай, а и в останалите азиатски страни има много различни кухни, характерни за отделните региони, освен това има и храни, които са трудно "смилаеми" от европейците, американците и австралийците. Разни познати, които минават за познавачи, живели из Азия, твърдят, че Тайландската кухня е перлата в короната. Аз експериментирам с различни вкусове, но като че ли гените си оказват влияние и колкото и да ми хареса дадена храна или екзотичен плод все ми се прияжда нещо родно, а в момента за зелена джанка човек бих убила, ама няма. Ще се разтуша с една Лакса
.
Тая работа с купичките е сложна, от мен да знаете.
Сега ще ви разкажа нещо, достойно за муньовската тема.
Тъкмо сме почнали да излизаме с милото, трета среща в рамките на 4 дни, ще го запознавам с двете си най-добри приятелки в суши ресторант. Сядаме, аз съм безкрайно захласната по него и съм си свалила очилата, да се правя на хубава, разбираш ли. Носят те сушито, придърпвам аз купичка за соев сос, сипвам си сос, взимам си парче суши, топвам го и о! забелязвам, че на приятелките ми купичките за сос са по-дълбоки и кръгли, моята е сравнително по-плитка и квадратна. И ме осенява, че това е пепелникът Ей, ако ви кажа какъв срам. Как се изчервих Момичетата се смеят, той се опитва да ме спаси от засрамващата ситуация, преливайки моя сос от пепелника в неговата купичка и забърсвайки пепелника, за да не си личи, а аз се чудя къде да се дяна, защото съм се изложила пред него. А не е като да не съм яла преди суши, а и тоя ресторант ни е любим, ама на, патица! Честно ви казвам, мислех, че няма да иска да излезе повече с мен От тая случка нататък, до забраната за тютюнопушене, в суши ресторантите или той, или някоя от приятелките, все ми прибираха пепелниците 
Сега ще ви разкажа нещо, достойно за муньовската тема.
Тъкмо сме почнали да излизаме с милото, трета среща в рамките на 4 дни, ще го запознавам с двете си най-добри приятелки в суши ресторант. Сядаме, аз съм безкрайно захласната по него и съм си свалила очилата, да се правя на хубава, разбираш ли. Носят те сушито, придърпвам аз купичка за соев сос, сипвам си сос, взимам си парче суши, топвам го и о! забелязвам, че на приятелките ми купичките за сос са по-дълбоки и кръгли, моята е сравнително по-плитка и квадратна. И ме осенява, че това е пепелникът
Ей, ако ви кажа какъв срам. Как се изчервих Момичетата се смеят, той се опитва да ме спаси от засрамващата ситуация, преливайки моя сос от пепелника в неговата купичка и забърсвайки пепелника, за да не си личи, а аз се чудя къде да се дяна, защото съм се изложила пред него. А не е като да не съм яла преди суши, а и тоя ресторант ни е любим, ама на, патица! Честно ви казвам, мислех, че няма да иска да излезе повече с мен От тая случка нататък, до забраната за тютюнопушене, в суши ресторантите или той, или някоя от приятелките, все ми прибираха пепелниците 
А така, и аз за забраната за тютюнопушене се сетих веднага! Ама Еовин, то голям резил, няма що! Аз такива не ги регистрирам даже Удават ми се подобни идиотии, но сякаш и аз не се чувствам неудобно, както си го описала ти, какво толкова, случва се. Пак, че си ходила в суши ресторант, ако си се засрамила, че ти куца суши етикета, щото аз никога не съм ходила в суши ресторант, а съм яла суши, да, яла съм 
Ама Еовин, то голям резил, няма що! Аз такива не ги регистрирам даже Удават ми се подобни идиотии, но сякаш и аз не се чувствам неудобно, както си го описала ти, какво толкова, случва се. Пак, че си ходила в суши ресторант, ако си се засрамила, че ти куца суши етикета, щото аз никога не съм ходила в суши ресторант, а съм яла суши, да, яла съм 
Те сега китайските ресторанти са в залез, изгряха японските , и всички китайци се преквалифицираха в суши майстори, та дали ще ходиш на японски ресторант или ще правиш вкъщи автентичността не е гарантирана:) Ако стандаритите си остават китайски даже е по-добре да се професионализираш у дома