- Публикувана: 27 юни 2012, 12:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2012, 00:24 ч.
Можете ли да ядете с клечки?
Суши не е голяма философия ( макар да е обвито в ритуалност, както всичко японско), според мен клчовото са правилните продукти. Аз се бях интересувала по едно време, изгледах милиони инструкции на големи и малки спецове, и останах с впечатлението, че освен продукти ти трябва практика просто. Иначе нори, оризов оцет, японски ориз, постелки и т.н и тн се намират, на теб остава да осигуриш хубава риба, да изу4иш тънкостите и тн и после практика, практика.. докато ти се дръпнат очите 
MНого хора имат смелостта да обявят някое специфично ястие за 'много лесно', но в общи линии разликата в крайния резултат е толкова голяма, че дето се вика и името си не може да заслужи:)
И това не само за сушито ( не съм специалист, нито фен), но много претенции има тук във форума, пък резултатите им на нищо не приличат:)
Иначе всеки може да завие малко оризец и риба във водорасло и да го кръсти суши.
пп. един приятел, който много пътуваше навремето веднъж посрещнал Великден на кораб с филипински готвач. Помолил го да направи козунак, разпечатал му рецепта, превел му я, и накрая рече, че яли нещо средно между сухар и онези американски курабии с парчета плодове вътре:)
И това не само за сушито ( не съм специалист, нито фен), но много претенции има тук във форума, пък резултатите им на нищо не приличат:)
Иначе всеки може да завие малко оризец и риба във водорасло и да го кръсти суши.
пп. един приятел, който много пътуваше навремето веднъж посрещнал Великден на кораб с филипински готвач. Помолил го да направи козунак, разпечатал му рецепта, превел му я, и накрая рече, че яли нещо средно между сухар и онези американски курабии с парчета плодове вътре:)
Суши не е голяма философия ( макар да е обвито в ритуалност, както всичко японско), според мен клчовото са правилните продукти. Аз се бях интересувала по едно време, изгледах милиони инструкции на големи и малки спецове, и останах с впечатлението, че освен продукти ти трябва практика просто. Иначе нори, оризов оцет, японски ориз, постелки и т.н и тн се намират, на теб остава да осигуриш хубава риба, да изу4иш тънкостите и тн и после практика, практика.. докато ти се дръпнат очите
Ами не е безкрайно дълбоко невярно.
Който не е пожелал да се задълбочи в една материя ( суши, боб чорба или интериорен дизайн) той не го е сторил.
на световните първенства по пица , най-добрите пицайоли в света са все араби.
Нищо не тече в японската кръв което да дава уникалност на сушито им, всичко е въпрос на обучение, ако си го поставил за цел.
на суши вълна има един прекрасен филм за Жиро Оно, който е на 86 г. и се слави като най-добрият суши майстор. http://www.youtube.com/watch?v=VU17Zy0de3w&feature=related
Намерих кратка сцена, в която обяснява философията си.
Думите, които ми направиха впечатление не са 'талант', 'изкуство', а 'техника', 'усъвършенстване",
I do the same thing over and over improving bit by bit", убедеността, че няма връх, винаги има още накъде човек да се стреми и подобрява, това е истината.
http://www.youtube.com/watch?v=buF540VBwAE&feature=player_embedded
така че да, твърдя, че ако човек се захване с тази материя, или която и да е друга материя ( например паста:)), може да постигне добро качество. Разбира се, как ще се мериш с някой който е отдал живота си на това и те води с 60 години практика, или има достъп до най-доброто, което океана предлага? Съжалявам, че никога няма да ям точно неговото суши, за да направя разликата. Останалото е достижимо
Намерих кратка сцена, в която обяснява философията си.
Думите, които ми направиха впечатление не са 'талант', 'изкуство', а 'техника', 'усъвършенстване",
I do the same thing over and over improving bit by bit", убедеността, че няма връх, винаги има още накъде човек да се стреми и подобрява, това е истината.
http://www.youtube.com/watch?v=buF540VBwAE&feature=player_embedded
така че да, твърдя, че ако човек се захване с тази материя, или която и да е друга материя ( например паста:)), може да постигне добро качество. Разбира се, как ще се мериш с някой който е отдал живота си на това и те води с 60 години практика, или има достъп до най-доброто, което океана предлага? Съжалявам, че никога няма да ям точно неговото суши, за да направя разликата. Останалото е достижимо
Моя съученичка японка ми беше казвала, че през ум не й минава на нея или на семейството й да си правят сами суши, защото майсторите с години го учат. Този перфекционизъм в "занаята" ми е типично културно японски.
С приятелки сме правили "суши", много ни беше вкусно. Не знам дали на японци би им се видяло приемливо.
Иначе, баш по темата, снощи бяхме в хибачи ресторант (не съм сигурна дали не е поамериканчено японско, в центъра на масата има грил, и на него ти приготвят вечерята пред теб с разни мурафети, децата умират от кеф). Понеже масите са големи, комунални, срещу нас имаше една група 5-6 колеги явно, всички бели ядяха с пръчици, а единственият aзиатец сред тях с вилица.
С приятелки сме правили "суши", много ни беше вкусно. Не знам дали на японци би им се видяло приемливо.
Иначе, баш по темата, снощи бяхме в хибачи ресторант (не съм сигурна дали не е поамериканчено японско, в центъра на масата има грил, и на него ти приготвят вечерята пред теб с разни мурафети, децата умират от кеф). Понеже масите са големи, комунални, срещу нас имаше една група 5-6 колеги явно, всички бели ядяха с пръчици, а единственият aзиатец сред тях с вилица.
Суши не е голяма философия ( макар да е обвито в ритуалност, както всичко японско), според мен клчовото са правилните продукти.
Суши е много голяма философИя. То даже е цяла филосОфия. Суши майстор се става бавно и като станат такива са много търсени и високо платени. Бтв, тези които правят рол-суши не са майстори. То е лесно, но не е за ценители. Виждала съм американец да си поръчва темпура калифорния рол.
Разбирай панирано руло, което си е извращение на идеята, но било популярно в САЩ. п.п. В бедните (емигрантски) години съм работила в много, ама много квалитетен японски ресторант, в който за уикенда идваха хора от други държави специално за да хапнат суши. Два пъти дойдоха и Брат Пит и Дж. Анистън.
Те бяха там заради снимки на негов филм, но това беше единственото заведение, в което са се появили. Аз до сега в България не съм яла дори подобие на суши, а пробвам всичко, което видя. Топка ориз с парче сурова риба отгоре не е суши, рулото с водорасли и пълнеж вътре пък въобще. Те даже формата му не спазват, а като го хванеш с клечка и го топнеш в сос се разпада. За вкус и продукти пък изобщо да не говорим.
Нищо не тече в японската кръв което да дава уникалност на сушито им, всичко е въпрос на обучение, ако си го поставил за цел.
Съвършенно невярно, нищо че готвачите в Хепи и други подобни си мислят същото. Сравнението с пицата е крайно неуместно и нищо чудно, че арабите са добри пицари.
Не ми се е налагало, а и не съм сядала в такъв ресторант, в който предлгат и клечките, та да се заиграя. Предполагам, че ако си го поставя за цел ще успея...все някога.
Но засега не ме е прихващала такава амбиция.
Виж, на моменти се насилвам да пия чай, защото го намирам за толкова очарователно, но явно не всеки чай е моята чаша чай и понякога тръгвам с нагласата за удоволствие, а приключвам с отвращение. Няма ли поне малко плод в чая, голямо мръщене пада.
Ох, отплеснах се, сори за разводняването на темата с чай.
Но засега не ме е прихващала такава амбиция.
Виж, на моменти се насилвам да пия чай, защото го намирам за толкова очарователно, но явно не всеки чай е моята чаша чай и понякога тръгвам с нагласата за удоволствие, а приключвам с отвращение. Няма ли поне малко плод в чая, голямо мръщене пада.
Ох, отплеснах се, сори за разводняването на темата с чай.
Като говорим за перфекционизмът в занаята и веднага се сещам за конфуциански учен, прекарал 10 години в усъвършенстването на правата черта при изписването на йероглифи. Пък и на Изток скромността е задължителна, така че и най- големият майстор би нарекъл сушито си невкусно и недостойно за гостите. Иначе разковничето било в ръцете, които приготвят храната, а не в рецептата. 
И понеже засеняхте етикет на хранене, да ви кажа как се пие алкохол в присъствието на по- възрастни хора/ мъже. Държиш чашата с две ръце, лек поклон и се обръщаш настрани, все едно се криеш от строгата си майка.
И понеже засеняхте етикет на хранене, да ви кажа как се пие алкохол в присъствието на по- възрастни хора/ мъже. Държиш чашата с две ръце, лек поклон и се обръщаш настрани, все едно се криеш от строгата си майка.