- Публикувана: 27 юни 2012, 12:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2012, 00:24 ч.
Можете ли да ядете с клечки?
Като говорим за перфекционизмът в занаята и веднага се сещам за конфуциански учен, прекарал 10 години в усъвършенстването на правата черта при изписването на йероглифи. Пък и на Изток скромността е задължителна, така че и най- големият майстор би нарекъл сушито си невкусно и недостойно за гостите. Иначе разковничето било в ръцете, които приготвят храната, а не в рецептата. 
И понеже засеняхте етикет на хранене, да ви кажа как се пие алкохол в присъствието на по- възрастни хора/ мъже. Държиш чашата с две ръце, лек поклон и се обръщаш настрани, все едно се криеш от строгата си майка.
И понеже засеняхте етикет на хранене, да ви кажа как се пие алкохол в присъствието на по- възрастни хора/ мъже. Държиш чашата с две ръце, лек поклон и се обръщаш настрани, все едно се криеш от строгата си майка.
Не знам, Самурайка да каже как е в Япония, но като са в чужбина поне такива ритуали не се спазват. Бая шотове сме обърнали по дискотеките, като компанията сме били на възраст между 20 и 60 и никой от никого не се е крил. И в пуш-паузите по време на работа пиеха бира пред шефа, който беше набор на майка ми. И изобщо тези легенди, които съм ги слушала не ги видях на живо. Хора като хора, само че по-готини. 
Но предполагам че там, на тяхна територия и при определени обстоятелства и сега си спазват ритуалите.
Но предполагам че там, на тяхна територия и при определени обстоятелства и сега си спазват ритуалите. 
Нима искате да кажете, че в японските ресторанти навред работят виртуози?
Яла съм суши в 4 държави, Япония е едната - не съм била клиентка на Жиро Оно и няма изгледи да бъда, сушито което съм яла в Европа, и в Азия не се е различавало съществено.
Естествено тук, както винаги е пълно с фини познавачи и приемам разбира се с чисто сърце, че някъде има и големи майстори, посветили години в този занаят - те правят разлика с ширпотребата. До ниво ширпотреба всеки може да се справи, само това казвам.
Висши лиги в сушито е ясно, че са сложни но това което се продава по магазините по щандове и ресторанти - спокойно и без страх, че не съм японка ще се справя лесно.
Не случайно намекнах, че масово залязващите китайски ресторанти се превърнаха в японски:)
Ако един китаец може, аз защо да не мога:)
Като с клечките е - научават се.
Яла съм суши в 4 държави, Япония е едната - не съм била клиентка на Жиро Оно и няма изгледи да бъда, сушито което съм яла в Европа, и в Азия не се е различавало съществено.
Естествено тук, както винаги е пълно с фини познавачи и приемам разбира се с чисто сърце, че някъде има и големи майстори, посветили години в този занаят - те правят разлика с ширпотребата. До ниво ширпотреба всеки може да се справи, само това казвам.
Висши лиги в сушито е ясно, че са сложни но това което се продава по магазините по щандове и ресторанти - спокойно и без страх, че не съм японка ще се справя лесно.
Не случайно намекнах, че масово залязващите китайски ресторанти се превърнаха в японски:)
Ако един китаец може, аз защо да не мога:)
Като с клечките е - научават се.
Въпросът е не дали може ( щото е очевидно, че може, твоя човек Жиро и той има две ръце и една глава, не е от някакъв висш вид), а дали си го постигнал към момента, в който се оценяваш 
Т.е. да не се получават ситуации, в които си направил курабия, а казваш, че козунакът е просто нещо.
Т.е. да не се получават ситуации, в които си направил курабия, а казваш, че козунакът е просто нещо.
ПП Проверих. Отхвърлена била вече тази теория, май-май коренът им бил в Гръцко, че даже и Източна Тракия споменават. Абе, и ний сме дали нещо на света... 
http://en.wikipedia.org/wiki/Macaroni
http://en.wikipedia.org/wiki/Macaroni
Кой по дяволите е James of Bulgaria
Italian linguist G. Alessio argues that the word can have two origins: the first from the Medieval Greek μακαρώνεια (makarōneia) "dirge" (stated in sec. XIII by James of Bulgaria), which would be passed to mean "funeral meal" and then "food to serve" during this office
ами аз вече няколко пъти обясних.. какво имам предвид, толкова ли е сложно за разбиране 
и моят човек Жиро набляга на практиката и опита, усъвършенстването - това е неговата философия за работата му. И аз напълно се съгласявам - един козунак от 1ви път не става, така и с всичко останало на този свят. Но т.к Самурайка се изказа в стил че е напълно невъзможно да постигнеш добро ниво в сушито ( което аз приемам не съвсем буквално, защото не съм кой знае какъв фен), ме провокира към тези изяснявания. Познанието за никоя материя не идва ей така отгоре, всяко нещо иска задълбочаване и опит, желание за самоусъвършенстване и не един и два странични фактора.
Ако гледате филма за Оно, ще видите и много промени - изчезват видове риби, туна-та не е каквато е била преди 50г. и тн. Рибата е все по-лошо качество и все по-оскъдна. В този смисъл 'истинското суши' е недостижимо, защото е в миналото.
и моят човек Жиро набляга на практиката и опита, усъвършенстването - това е неговата философия за работата му. И аз напълно се съгласявам - един козунак от 1ви път не става, така и с всичко останало на този свят. Но т.к Самурайка се изказа в стил че е напълно невъзможно да постигнеш добро ниво в сушито ( което аз приемам не съвсем буквално, защото не съм кой знае какъв фен), ме провокира към тези изяснявания. Познанието за никоя материя не идва ей така отгоре, всяко нещо иска задълбочаване и опит, желание за самоусъвършенстване и не един и два странични фактора. Ако гледате филма за Оно, ще видите и много промени - изчезват видове риби, туна-та не е каквато е била преди 50г. и тн. Рибата е все по-лошо качество и все по-оскъдна. В този смисъл 'истинското суши' е недостижимо, защото е в миналото.
Познанието за никоя материя не идва ей така отгоре, всяко нещо иска задълбочаване и опит, желание за самоусъвършенстване и не един и два странични фактора.
Така е.т Но в същото време е удивително как на база познание основано на филми и консумация тип ширпотреба (каквото и да значи това) се правят обобщения.
Какви обобщения? Че не е сложно да се докара едно такова ниво? Ами не е сложно и не е никаква философия особена. Има литература, има курсове, какво ли не - желание да има човек да се научи, може спокойно да прави едно добро домашно суши, което дори би било по-добро от това в супера или в кварталния ресторант.
Ако иска повече, ще отиде в Япония и Самруайка ще му направи един тур из суши мастерите с 1, 2 звезди мишлен, за да разбере колко още има напред в материята и толкоз:)
Не е микроневрохирургия.
Ако иска повече, ще отиде в Япония и Самруайка ще му направи един тур из суши мастерите с 1, 2 звезди мишлен, за да разбере колко още има напред в материята и толкоз:)
Не е микроневрохирургия.
...Извинете, че втори пост, ама... чак сега ми остана време да чета назад.
Кой по дяволите е James of Bulgaria
Italian linguist G. Alessio argues that the word can have two origins: the first from the Medieval Greek μακαρώνεια (makarōneia) "dirge" (stated in sec. XIII by James of Bulgaria), which would be passed to mean "funeral meal" and then "food to serve" during this office
Кой по дяволите е James of Bulgaria
Italian linguist G. Alessio argues that the word can have two origins: the first from the Medieval Greek μακαρώνεια (makarōneia) "dirge" (stated in sec. XIII by James of Bulgaria), which would be passed to mean "funeral meal" and then "food to serve" during this office
Единствено се сещам за Яков Светослав, нали той се титулува български деспот.
Чакайте малко, дай първо да се разберем кой какво разбира под "суши".
Това, за което 10'с говори през цялото време са нори маки. Да, това е популярна разновидност, най-разпространеният вид на запад, има си дори и свои типично чужбински вариации като например калифорнийските ролца - това е "суши" с авокадо и си е с чисто американски произход. Въпросните "нори маки", както и темаки са домашната разновидност на суши. Често хората си ги приготвят за пикници, партита, продават се на всеки ъгъл и във всеки супермаркет и т.н. и не, не са кой знае каква философия.
Разликата е, че когато се каже "суши" чужденците си представят точно това, а японците си представят това. Както някой спомена по-напред - опитайте да накарате японец да ви направи суши - реакцията е
И то точно и именно защото е микроневрохирургия - в основната си част сушито е умението да нарежеш рибата, октопода, калмара, мидата, скаридата и т.н. по определн начин - за всеки вид си има техника, посока, място и т.н. за да бъде вкусно, крехко и със съответната текстура. Суши майсторите си имат специален набор от ножове, който носи със себе си, защото ръката му е свикнала с точно тази дръжка и захват - ми хирургия си е от където и да го погледнеш.
Всъщност сушито е нещо като сандвич. Появява се пред пред кръчмите по доковете в старо Едо (Токио) като бърза закуска за работниците, които нямат време да влязат и да обядват пълно меню - сашими тейшоку. Сашими е прясно уловена и нарязана риба и други морски дарове, които се сервират с ориз и мисо супа (да, супата се пие, като само по-едрите парчета се изяждат с клечки, така се и изразяват хората -"пия мисо", а не "ям мисо"). За забързаните си клиенти заведенията започват да предлагат стиска ориз с парче риба отгоре, които сервират "на крак" пред заведението. За да издържа по-дълго в горещия влажен климат в рецептата се добавя оцет, както и малко захар за да тушира киселия вкус. Уасабито, което обикновенно се разтваря в соевия сос също влиза в "сандвича" като се слага по една мазка между рибата и ориза. В допълнение следва чаша зелен чай - силен антиоксидант, а и помага да се преглъща бързо. Първите сушита са били с двойно по-голям размер от сегашните, в последствие биват разрязани на две, за да се ядат по-лесно, но и до сега "и' чо" или "едно суши" значи две хапки от един вид . И понеже темата е за клечките - суши се яде с ръце! По-точно с три пръста - захващайки хапката с палец и среден пръст, а показалеца седи отгоре и придържа рибката, обръщате с рибата надолу, топвате леко в соевия сос и лапвате на една хапка с пълна уста.
Видеото е комично и не го приемайте за напълно вярно (особенно в частта за макароните вместо ориза и за налъмите вместо чинии ), но има много точни обяснения за маниерите на хранене и сервиране на алкохол.
Който ми дойде на гости ще го водя в едно малко ресторантче, държи го един дядо, безумно вкусно и се яде точно така - с ръце и каквото Тайшо препоръча. Може и в ресторанта до рибната борса - евтино и вкусно, но има огромни опашки. В никви мишелински места няма да ви водя
Това, за което 10'с говори през цялото време са нори маки. Да, това е популярна разновидност, най-разпространеният вид на запад, има си дори и свои типично чужбински вариации като например калифорнийските ролца - това е "суши" с авокадо и си е с чисто американски произход. Въпросните "нори маки", както и темаки са домашната разновидност на суши. Често хората си ги приготвят за пикници, партита, продават се на всеки ъгъл и във всеки супермаркет и т.н. и не, не са кой знае каква философия.
Разликата е, че когато се каже "суши" чужденците си представят точно това, а японците си представят това. Както някой спомена по-напред - опитайте да накарате японец да ви направи суши - реакцията е
И то точно и именно защото е микроневрохирургия - в основната си част сушито е умението да нарежеш рибата, октопода, калмара, мидата, скаридата и т.н. по определн начин - за всеки вид си има техника, посока, място и т.н. за да бъде вкусно, крехко и със съответната текстура. Суши майсторите си имат специален набор от ножове, който носи със себе си, защото ръката му е свикнала с точно тази дръжка и захват - ми хирургия си е от където и да го погледнеш.Всъщност сушито е нещо като сандвич. Появява се пред пред кръчмите по доковете в старо Едо (Токио) като бърза закуска за работниците, които нямат време да влязат и да обядват пълно меню - сашими тейшоку. Сашими е прясно уловена и нарязана риба и други морски дарове, които се сервират с ориз и мисо супа (да, супата се пие, като само по-едрите парчета се изяждат с клечки, така се и изразяват хората -"пия мисо", а не "ям мисо"). За забързаните си клиенти заведенията започват да предлагат стиска ориз с парче риба отгоре, които сервират "на крак" пред заведението. За да издържа по-дълго в горещия влажен климат в рецептата се добавя оцет, както и малко захар за да тушира киселия вкус. Уасабито, което обикновенно се разтваря в соевия сос също влиза в "сандвича" като се слага по една мазка между рибата и ориза. В допълнение следва чаша зелен чай - силен антиоксидант, а и помага да се преглъща бързо. Първите сушита са били с двойно по-голям размер от сегашните, в последствие биват разрязани на две, за да се ядат по-лесно, но и до сега "и' чо" или "едно суши" значи две хапки от един вид . И понеже темата е за клечките - суши се яде с ръце! По-точно с три пръста - захващайки хапката с палец и среден пръст, а показалеца седи отгоре и придържа рибката, обръщате с рибата надолу, топвате леко в соевия сос и лапвате на една хапка с пълна уста.
Видеото е комично и не го приемайте за напълно вярно (особенно в частта за макароните вместо ориза и за налъмите вместо чинии
), но има много точни обяснения за маниерите на хранене и сервиране на алкохол. Който ми дойде на гости ще го водя в едно малко ресторантче, държи го един дядо, безумно вкусно и се яде точно така - с ръце и каквото Тайшо препоръча. Може и в ресторанта до рибната борса - евтино и вкусно, но има огромни опашки. В никви мишелински места няма да ви водя
Мога да ям с клечки, хапвам редовно с тях.
Не приготвям суши, въпреки, че съм ходила на такъв курс.
За алкохола, което си спомням от Корея- в знак на дълбоко уважение ти пият от чашата, и при наздравици ако с дясната ръка държат чашата с лявата държат лакъта на дясната ръка. Прехваленото им соджу въобще не е силно. Но пък в корея ядох нещо наистина уникално като вкус - бамбук пълнен с ориз
Етническата храна по държави е коренно различна от това което се предлага в България например
Не приготвям суши, въпреки, че съм ходила на такъв курс.
За алкохола, което си спомням от Корея- в знак на дълбоко уважение ти пият от чашата, и при наздравици ако с дясната ръка държат чашата с лявата държат лакъта на дясната ръка. Прехваленото им соджу въобще не е силно. Но пък в корея ядох нещо наистина уникално като вкус - бамбук пълнен с ориз
Етническата храна по държави е коренно различна от това което се предлага в България например