Първо ваканция, после "рантре", това го знае всяко дете - Франция 31

Определено тук гостите помагат някакси повече и по подразбиране.
Ако е приятел и отиде и си вземе нещо не би ме изненадало много
А за обувките : събуването на обувки ми се струва много негостоприемно.
Различни сме 


ОК за 19ти от мен

Привет и от нас  Ще изпишете новата тема, докато успея да се включа  . Аз съм в омагьосания кръг на гледането на бебета, но се надявам това да не продължи много дълго. Книги, забавления, ваканции са някъде в бъдещето  за мен , но пък ми е много хубаво да ви чета като пишете за тези неща. Мама на 20-ти си заминава за БГ и тогава сигурно ще ми се стъжни. И това ужасно време  Иначе беба расте, малко ни мъчат колики.
На срещата няма да мога да присъствам, въпреки че ми се иска.

Ех да..ние сме в Стразбург и тука температурите са чудесни- 19-20 градуса.
За обувките и аз влизам с обувки вече,хем че ми беше странно в началото..но гледам какво правят другите и аз като тях..Но у нас вс но имамеички си знаят и аз следя (това прозвуча ужасно) но имаме килими и прочие,а те не чистят после 

Този дразнител за когото говоря,явно няма логично обяснение,защото като се замисля другите ни приятели не се обслужват сами в кухнята и си тръгват след 2-3 часа.Тоя стои от 3ч сследобед до 12 през нощта и не знам кога ще ми се изпилят нервите да дигна страхотен скандал на моя идиот защо го допуска това.

Веринка, и аз , когато децата бяха на възрастта на твоите, нито книги четях, нито някъде ходех. Сега е важно да се посветиш на мъниците. В близко бъдеще и вие ще започнете да мислите за забавления!
Дано коликите скоро свършат! 

Verinka, днес мислех да питам как сте, но ето, че си  ме изпреварила. Как се чувстваш? Нашата мома се скьсва от рев по цял ден от пустите колики. Дано при вас  минат бьрзо и безболезнено. Бях бременна успоредно с няколко познати, и всички до една имат бебета без колики. Едната даже Ми се оплака, че се чудела какво да прави, защото бебето спяло по цял ден.

Пианото, Веринка, ако знаете ние какви мъки сме преживели с тези пусти колики...по едно време  една страшно мила съседка  ме попита дали не искам малко тя да постои с бебето , а аз да изляза  на вън на тишина?!!! Това продължи година и четири месеца!!! То не бяха чайчета, то не бяха топли кърпи, дундуркане, друскане, оригване, носене ,люшкане.. надуха и чревцата с въздух под рентгенов контрол...Тогава няма да забравя хирурга от Пирогов какво ми каза...майче, поне една година ще ви мъчат!!!
Но при вас се надявам да са обикновените бебешки колики и всичко да се оправи бързо!!! Имаше един чай на фирма "Милупа", който беше доста ефикасен, спомням си , че тогава го нямаше в България и ни го носеха от Гърция приятели.

lafrancaise, аз много мразя ,когато се събуват в къщи! Не знам защо. Имам чувството , че притеснявам хората , като ги карам да се събуват, търся им чехли... У нас в България никой не се събува макар, че имаме килими из цялата къща  и това тук изобщо не ме дразни, напротив харесва ми. Не обичам и когато отида на гости да ми дават чехли, предпочитам да ходя боса.

Нещото ,което тук много харесах е това ,че на масата всеки взима някаква купа или чиния, слага си в неговата и подава на следващия и така...докато не си сложат всички.Не като у нас всеки да се пресяга и да си сипва. Някак си е много ...как да кажа... задушевно и мило от страни, като се погледне. Мисля да го прилагам и в България , когато си отиваме за ваканциите.

Единственото с, което ми е много трудно да свикна това е целуването!!! Ужас! Винаги казвам "добър ден" и подавам ръка. Шефът на Светли и колегите му , обаче измислиха друга тактика - държат си ръцете зад гърба и не ми подават ръка, а се навеждат за целувка  .

alekca, направо ме стресира , дано на нас ни се размине подобно изпитание.

Това с целуването и мен ме мъчи. Половинката има нов колега в работата, който е много свестен и лъчезарен. Преди няколко вечери се срещнахме в парка, той тръгна да ме целува, но аз не очаквах и не откликнах на поздрава. Тъпо...наложи му се бързо да подаде ръка.
Снощи обаче, пак го срещнахме и аз в стремежа си за реванш така му се нахвърлих, че стана още по-неудобно

И един въпрос към мамите с деца. Канени сме на сватба в Испания.Калина ще е на 3 месеца тогава. Вие пътували ли сте с толкова малко бебе? Имаме 30 дни за да потвърдим дали ще ходим а аз идея си нямам какво да правя. Ще се радвам да ме посъветвате.

Аз пътувах с Алекс на три месеца. Беше рай в самолета, през цялото време спа (за разлика от сега когато двете хуни овършават самолета). Само и давай да бибата или гърда ако кърмиш на кацане и излитане да не я болят ушичките (ако пътувате със самолет де. Но вечерта пропуснах купона. През деня тя си спеше кротко в слинга (или количка) дайе на поход в планината бяхме, но вечерта май и дойде в повече и се усамотихме.

pianoto , някъде бях чела, че момиченцата карат по-тежко коликите. С Митето не разбрахме кога ги прекара, изобщо не плачеше, но сега Мелина определено има проблем. Истината е, че с баткото много внимавах с какво се храням сега не го правя и може би и това има значение. Мисля да си купя и да пия чай от анасон, това пиех превантивно с Митко по препоръка от лекарката в ПМИ - то. Иначе гушкане и затопляне ни помага, но се гърчи милото и проплаква дори и в съня си.    
А за пътуването, според мен с по-малко бебе е по-лесно, особенно ако е кърмено. Но може би зависи и с какво ще пътувате и къде ще отседнете. Ако ти ще се чувстваш спокойно и ти се ходи на сватбата, не го мисли толкова   !

Няма ли да спре най-накрая този дъжд?! Мама ще си замине, а не можа да види толкова много неща, които и бях набелязала, а и все в къщи си стоим. Един ден решихме да посолдим, че като ни заваля един дъжд, а ние с двете деца   на фона на цялата блъсканица, голямо преживяване си беше, а и що галатни отнесох от бабата    Сега стоим в къщи и плетем жилетки на бебето  
Да видим утре за празника ще пекне ли слънце, или пак ще го вали дъжд новия президент ?

Здравейте, момичета!
Дали някоя от вас е запозната и би могла да ми разясни някои от записите по френско свидетелство за регистрация на МПС и документи за продажба на френски автомобил?

 Я и аз като мара-подробната да се изкажа за коликите - във Франция под път и над път го има кукун-а, защо не си взимате мтора употреба ако не можете нов, такъв феноменален продукт е, бебетата са спокойни, преминават толкова леко коликите (ако изобщо имат), сън и будуване е в поза близка до тази в майчината утроба...ама не слушате като разказвах аз едно време

Пращаме ви слънце, че на нас ни е в повече вече, денем 36-37, нощем я падне до 20, я не...ужасно е тука.

Разписвам се
Валиииииии, не се трае - и не знам дали ще спре. Обула съм дебел панталон, блуза и суитчър.
ние утре сме планували ЗОО, че идват бабата и дядото, с двамата братовчеди, на връщане от морето. Та да видим. Слънце, не смея да си пожелая, ама поне да не вали.
Луи е със зъбна криза и е весело в къщи. Мама ходи на интензивни уроци че нещо моето на нищо не прилича вече и така.
За колики, леле...не смея да мисля, ама кукуна, айде дано подейства. При Боби, знам че имаше ефект. Веринка, Пианото - дано се оправят сладураните бързичко и да преминат и вашите неволи
Айде изстрелвам се да почивам - при този дъжд, само сън ми е в главата

Хайде, и аз да се разпиша и тук вали като из ведро, цял ден вече.... Провали ни се зарята, в парка под нашия блок бяха предвидили и традиционния "бал" за 14 юли, ама всичко отиде на кино. Нашата баба от вчера се аклиматизира след бг жегите, вече си легна горката, все на сън я кара

За колики  не мога да се изказвам, имах късмет и двете ми деца да нямат.

Cutty, успех с френския!

И при нас цял ден валя като из ведро! Отложиха зарята на плажа чак за 15-ти август!

При нас на 13-ти вечерта заря все пак имаше (под проливен дъжд) - но ние чухме гърмежите от къщи  .

Понеже гледах част от парада по телевизията (най-харесвам частта със самолетите и Чуждестранния легион  ), та чух Мари Дрюкер да казва, че прякорът на Оланд (май в журналистическите среди  ) бил "Рейнман", защото всеки път като бил на някоя церемония, валяло 

Веринка, Пианото, дано бързо да минат коликите 

Аз също съм на линия за 19ти. Да се преброим - освен Мария, Ивенце и мен има ли други желаещи?
(ако не, предлагам да минем офлайн с уговарянето, да не спамим темата).

Lafrançaise, да ти кажа, тъй като и мъжът ми имаше приятели, които не се сещаха да си тръгват, аз в един момент си живеех живота и изобщо не се вживявах, че имаме "гости" вкъщи (е, в рамките на приличието, разбира се  ) - излизах, връщах се, вземах си книжка и отивах в другата стая, като ми се доспеше направо си лягах и оставях благоверния да се оправя... и да мие чиниите и да оправя след това. Но, имахме предимството да живеем в двустаен апартамент, та беше приложимо. Доста по-неудобно ще е ако живеете в студио.
Иначе като гледам май добре съм се интегрирала - не признавам събуването вкъщи (но пък подът ми е само паркет, нямам грам килим), приемам да ми помагат (дори и да ми носят я салата, я сладкиш като каня гости  ), че и по три пъти целувам (но, поне, слава богу, с колегите нямам навика да го правя, че половин час целувки сутрин с 15-20 човека.... брррр...  ).