Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

Права си, разбира се. И крилца да си отгледам, и ореолче да ми порасне на главата...

Да, така е, тон също не трябва да се повишава и трябва да живеем в мир, любов и разбирателство...

 

И за мен.
Дори не мога да си представя за какво трябва да се скараме, за да си разменим плесници.
И стига с това преиграване с повишаването на тон. Интонацията на гласа е тясно свързана с това, което казва човек. Една е при спокоен разговор, друга при спор.
И не, не е насилие, не е психически тормоз.

Какво е Психически тормоз - от закона за Домашното насилие:

Така като чета колко агресивно си написала последния си пост, Начинаеща мамо, скоро няма да си отгледаш крилца. Ти отричаш всякаква възможност ти самата да си в ролята на насилника, и защитаваш това си отрицание с написаното от теб за крилцата. Само не мога да определя дали написаното е ирония или сарказъм, но май е второто.

Обърнах внимание на вербалното и физическото насилие от страна на жените, защото през последните години стана много модерно да се скача по въпроса с насилието над жените, отвсякъде която и жена да попиташ, все няма да търпи това, няма да търпи онова, но се забравя много услужливо обратната страна на медала - насилието не е само мъж да удари жена или да я нарича с унизителни имена (като по филмите), а и жените хич не си поплюват и може да не раздават шамари и юмруци, но са също толкова склонни и прилагащи насилие спрямо мъжете, но психическо и вербално такова, та дори си позволяват и шамар да ударят. Тогава какво да направи един мъж? Как се възприема мъж да си тръгне след шамар или унизителни думи от страна на уж крехката, любома половинка? Мъжете кой ги пита, те явно трбява по подразбиране да търпят нервни кризи, вербални и физически изблици от жените.

Човече, изброеното в скрития текст много често го срещам с различна степен и от страна на жените да бъде прилагано. Но като гледам, досега мъжете не ги е ожалвал никой, а жените им не са сочени с пръст като насилници. Малко ли жени заплашват, че ще си тръгнат някой ден с децата, говорят на мъжете си, че изкарват малко пари, че са мързеливи, дебели, грозни, и др.?

Да, права си - отричам всяка възможност. Не се считам за идеална, случва ми се да се запаля отвътре, както и на мъжа ми му се случва. Не познавам хора, които цял живот са говорили с равен тон, без да се ядосат за нещо, да им е криво, да нагрубят, и после да се разкаят за това.

Сигурна съм, че няма да постигна идеала, но и без това, мисля, че съм добър човек. Не смятам, че нанасям психическа травма на мъжа си със сърденето си, или повишения тон, а мисля, че и темата е "Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?" а не - "Да защитим българския мъж от жената-насилница и грубиянка".

Но е идея да пуснеш една такава

Ако твоите думи бяха сложени под мъжки ник, и написани в мъжки род, щеше да се отприщи лавина от възмущение. Няма нужда да се защитаваш така яростно, няма нищо лошо в това човек да се вгледа в себе си и да си признае, че е бил или че се озовава в ролята на насилник. Няма нужда от идеални хора на света, но ако човек се погледне отстрани, има шанс да промени нещичко в себе си.

Andariel, според всички закони, всички психолози и въобще хора, които се занимават с тези неща, не е тормоз, ако двете страни са цитирам "равни по сила" или става дума за по-силният партньор. А в една хетеросексуална връзка, жената може да е физически по-силна единствено, ако тренира определени бойни изкуства, т.е. изолирани случаи.
И колко мъже са в безизходица? Да са вкъщи с децата и да нямат 1 лв. за да избягат под наем? Не знам дали си запозната с такива случаи, но освен всичко останало, и заради това стоят жените. А при мъжете го няма - свободни са, не са притиснати - стават и си тръгват.

Разбира се, и съм убедена, че 95% от нас го правят всеки ден. Или поне, когато им остане време от всекидневните грижи и задачки.
Вярно е, че се впуснах в самозащита, защото някак несправедливо ми се стори... И обвинително.
Защото цял живот съм виждала и че и аз понякога съм играла роля на "жертва" и някак е по-удобно отколкото да си кажеш - "аз съм жестока и груба, без да има причина за това".

Разбира се, че е прекрасно да поработим над някакви наши душевни недъзи, вместо да си го изкарваме върху търпеливите половинки. Но все пак, мъжкото физическо насилие над жена е и остава недопустимо и несравнимо за мен с раната, която му нанасяш с някой урок на висок тон.

Не е нужно да е покрит целият списък, достатъчно е да има някои елементи от него. В един скандал или спор на висок глас, двамата са равни, и ако жената забие един шамар на мъжа какво правим? Оправдаваме я с това, че е по-слаба физически от него? Или ако го нарича с всякакви имена и използва всякакви аргументи за унижаването му? Защо мъжете да са лесни и просто да стават и да напускат семейството? Нима те не обичат децата си? Или няма мъже, които да седят и да търпят, защото са наясно, че не искат да лишават децата от бащина подкрепа финансово и като присъствие? То, още малко ще излезе, че жените са едни ангели небесни и каквото и да направят, все те са жертвите! Нека малко да излезем извън клишето, животът не е само жени-жертви и мъже-насилници, а и жени-насилници и мъже-жертви!

Andariel, един мъж е по-силен в повечето случаи от жена си - НСЧ го е казала много добре. Той чисто психологически не може да се почувства жертва, защото знае, че притежава по-голяма сила. Не бъркай истеричката с насилника. Защото в единия случай мъжът си цъка на компа докато жена му пробва до какви децибели може да стигне гласа и или пък му посяга като зайче на мечка, а в другия търпиш удари от мноооого по-силен противник, срещу когото общо взето не можеш да успееш физически. А това смачква - самото осъзнаване на това, че ти си по-слабият и ти го показват, тоест да си знаеш мястото. Именно в това се корени значението на думата "насилие" - по-силният го упражнява върху по-слабия. Във всякакъв аспект.

Повишаване на тон е едно, обиди съвсем друго. Унижаването и ползването на обидни думи може да стане и без повишаване на тон.
За равенството, за мен не са равни, явно и за специалистите също, иначе всеки може да си интерпретира нещата, както намери за добре.

Това с обидите тотално не го разбирам... Може би всеки трябва да пише за онова, което познава от първо лице. Защото аз не мога да си представя как му казвам, че е дебел или грозен. 

То сигурно някъде по селата има някакви здрави, силни българки, които размахват точилката, и бицепсите им са по-големи от на благоверните, но така си говорим някакви тотално измислени неща.

Юличка, откъде и кой е казал, че "чисто психологически мъжът не може да се почувства жертва", що се отнася до силата му в сравнение с тази на една жена? Досега на такъв източник не съм попадала. Не очаквам да цитираш, а да ме ориентираш на каква основа лежи това твърдение и то твое твърдение ли е, или е от съответната специализирана литература.

По отношение на повишаването на тона, е много лесно човек да установи дали това действие е приемливо и в реда на нещата или е тип насилие, като отговори за себе си, дали приема като насилие повишаването на тон от страна на трети човек, например началника, колегата, приятелката или непознат на улицата, пътя или трамвая. Ако смята за насилие това някой чужд човек да му повишава тон, и се възмущава и е недоволен, то защо да се приема за ненасилие повишаването на тон от любимия или любимата?

Мисля, че добре съм го обяснила, не виждам какво да доизясня, дори пример дадох. Разбира се, има и случаи, когато може, аз затова казах "в повечето случаи", все пак говорим за стандартната картина. Това, че една жена може да е доминираща, не означава, че е насилник и че е оправдано мъжът и да и забие един. Ако той седи вкъщи, гледа децата, домакинства докато тя изкарва пари и разпределя еднолично всичко, докато не зачита емоциите му и личността му - да, насилие има, но колко мъже са така и колко биха стояли нещастни в подобна връзка и в ролята на жертва (обикновено е личен избор и са доволни от ситуация друг да носи отговорност за всичко)?  На фона на всички останали, наред и с насилниците.
Ако трябва съвсем образно да го опиша: опитай се да си представиш как се чувства един мъж, като го цапне жена му и как се чувства една жена, като получи шамар. Съпоставими ли са според теб? Говорим за средностатистически мъж и жена, не за мъж тип "изсъхнал в костите си" и жена тип "мамашка".
А за повишаването на тон пък НСЧ го е казала малко преди това - свързано е пряко с това, което казваш.

Представете си семейство, в което мъжът не работи по някакви причини и жената изкарва парите. Този мъж все пак не е някакъв темерут и е поел почти изцяло домакинската работа и грижите за детето. Жената не оценява това и по цял ден му пили на главата , че щом е мъж, трябва да работи и т.н. Не съм присъствала на разговорите и не мога да кажа дали го обижда или не. Но в мачкането на мъжа се включват и родителите й - думи, обиди и пренебрежително отношение.
Според вас това форма на домашно насилие ли е или не.
Ако мъжът реши да напусне жена си, това означава вече да не е ежедневно с детето си и в случая наистина търпи всичко това, за да бъде с детето си.

За мен мъжете отдавна са психически тормозени айде моля все едно не им искате пари постоянни , не им намирате кусури за нещо и т.н.Да аз определено съм подложила мъжо на тормоз , колкото и да се опитвам да го правя с това изнервено ежедневие не ви дразнят , само се държите за ръце и се гукате обиждам го- и той ме обижда , викам му(не повишаване на тон , а направо си е крякане) и той мрази именно това , мога да го скъсам от обиди , но най-мрази да му викам , още от както сме се запознали ми е казвал , че му пада пердето като се развикам като побъркана , затова в онзи случай го оправдава с плесницата ,  виках тръшках и обиждах.наистина ми писна да се парадира с това , че мъжете са силен пол дъра бъра , че ние сме светици даже с цвете не ни се посяга.а всъщност сме невротични , мрънкащи , вечно недоволни и капризни затова всеки 2 брак се разпада , защото приветливата , усмихната и спокойна жена я няма и никой мъж не иска да живее с ненормална