Викове в кола смятам за абсолютен дебилизъм.
- Публикувана: 7 юли 2012, 13:43 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2012, 18:54 ч.
Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?
А да нарушаваш правилата за движение не...
Именно. Случвало ми се е безброй пъти в чужда кола с друг шофьор и това винаги е било по-скоро повод за шеги и майтап. Дори няма значение има или няма повод...НИКОЙ, ама АБСОЛЮТНО никой няма право да ми държи тон по какъвто и да било повод. Да върви на полето да вика по овцете!
Имаш странна скала за приоритети. Инструктура шептеше ли ти докато си взимаше изпита?
Викове в кола смятам за абсолютен дебилизъм.
Случва се и на най-добрите и опитните. За това си има катаджии и глоби.
Между другото, там знакът за еднопосочно беше тотално скрит от дърво и не се виждаше. Ама той как го бил видял...Е, той е гледал през дръвчетата а аз не. Мои приятели след случая коментираха че и на тях им се е случвало нееднократно заради тъпия знак. Е да ама моя перфектен мъж никога разбирате ли през живота не му се е случвало да наруши правило. И така да мразел такива изпълнения по пътищата и точно жена му ли така да се държи...
Аре сиктир, взимай си скъпоценната кола и си намери друга , перфектната шофьорка, като не те устройва нещо! Или някоя, която ще търпи да и държиш тон. Такова е целокупното женско българско население, но не и аз. Точка.
пс. Имах невероятно готин иструктор на времето. Всеки дръзнал да се държи просташки, би бил пратен на мястото му подобаващо.
А защо и на най-добрите и опитните да се случва да нарушават правилата, а на обикновените хора да не им се случва да повишат тон?
Ако търсиш перфекционизъм в отношенията към теб, бъди и ти перфектна в това, което правиш. Просто е.
И очевидно - нито ти си перфектна, нито той.
Никой не е
Ако търсиш перфекционизъм в отношенията към теб, бъди и ти перфектна в това, което правиш. Просто е.
И очевидно - нито ти си перфектна, нито той.
Никой не е
Аз, дето съм много търпелив, кротък, тих и направо бих казала муден човек, и пак ми се случва да скоча и повиша тон понякога, представям си пък хората, които са по-нормални как винаги ще говорят леко и кротко.
Не говоря за скандали, обиди и т.н., но не мога да си представя, че има хора, които никога не са повишавали тон, особено при една връзка 10-15 и повече години.
Не говоря за скандали, обиди и т.н., но не мога да си представя, че има хора, които никога не са повишавали тон, особено при една връзка 10-15 и повече години.
Еее, това пък вече е прекалено - да не може да вресне човек да си отпусне душичката малко.
Нали? Това е традиционен начин за отпускане на душичката на българина. В хубаво време на отворен прозорец в по-гъстонаселен квартал, привечер след работен ден отвсякъде се донасят крясъци. Народът тотално е изтрещял.
Не минава при мен този номер. Аз заради този мъж отказвах на такива принцове, готови богатства и слава и света да сложат в краката ми... За да ми засядат буци в гърлото от гняв и обида? Нещо явно не беше наясно какво притежава и колко лесно е да го загуби. Помътнение на разсъдъка.
Аз не съм правило, Пингуи. Не съм предмет, който можеш да счупиш и после да поправиш. Става дума за човешки отношения и тук аз не търпя обиди, оскърбления и унижения. Това е, имам си цена -ако ти изнася. Ако не можеш да си я позволиш, не опитвай да я снижаваш -няма да стане.
Винаги спокойни, учтиви и без повишаване на тон, ето пример:
Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
- Милооооорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
- Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
- Милооооорд, реката преля...
- Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки прави поклон, както когато кани някой да влезе и казва:
- Милорд, моля приемете Темза!
Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
- Милооооорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
- Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
- Милооооорд, реката преля...
- Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки прави поклон, както когато кани някой да влезе и казва:
- Милорд, моля приемете Темза!
Е, не знам точно какво ти е казал твоя човек в оная ситуация, ама чак пък да наричаш обиди, оскърбления и унижения това някой да ти каже, че си сгрешила.
Много ми е симпатичен перфекционизмът ти
Много ми е симпатичен перфекционизмът ти
Не знам дали аз грешно се изразявам на български или ти не го разбираш, но между викове и "каже че си сгрешила" има съществена разлика.
На мен пък ми е смешен начина по който хората опитват да търсят оправдание на нервни агресивни изблици. Оказало се че това било "казване че съм сгрешила".
Да, представи си, за някой на този свят да му се разкрещиш е обида, оскърбление и унижение. Нищо неестествено не виждам.
Еее, това пък вече е прекалено - да не може да вресне човек да си отпусне душичката малко.
Нали? Това е традиционен начин за отпускане на душичката на българина. В хубаво време на отворен прозорец в по-гъстонаселен квартал, привечер след работен ден отвсякъде се донасят крясъци. Народът тотално е изтрещял.
Не минава при мен този номер. Аз заради този мъж отказвах на такива принцове, готови богатства и слава и света да сложат в краката ми... За да ми засядат буци в гърлото от гняв и обида? Нещо явно не беше наясно какво притежава и колко лесно е да го загуби. Помътнение на разсъдъка.
Аз не съм правило, Пингуи. Не съм предмет, който можеш да счупиш и после да поправиш. Става дума за човешки отношения и тук аз не търпя обиди, оскърбления и унижения. Това е, имам си цена -ако ти изнася. Ако не можеш да си я позволиш, не опитвай да я снижаваш -няма да стане.