Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

  • 28 569
  • 412
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 270
От "Бихте ли преглътнали ако ви удари", темата премина в "Какво не би простила лизет33".
Лизет, доста крайно разсъждаваш и аз лично, прости ме, не вярвам да спазваш тези абсурдни принципи в личния си живот. Тук всеки може да твърди всичко, не значи обаче, че всичко е истина.
Ако спазваш този принцип да не си повече с някого, ако ти повиши тон си обречена да преживяваш доста разочарования в живота си и голяма е вероятността да го изживееш сама. Изискванията ти за отношение от партньора са нереални. Но както и да е... Не това е важното.
Исках да кажа на всички жени, които си мислят, че са предупредили мъжете си, че денят, в който им посегне ще е последният, в който ги вижда, да не поставят граници в отношенията, да не се заричат. Защото има голям шанс да се разочароват от 2 неща. Първо - ако мъжът им все някога, при някакви обстоятелства им посегне. И второ - от това, че те все пак ще вземат решение да останат с него. Дали след сърдене и молби и сваляне на звезди от негова страна или съвсем съзнателно решение ще вземат, че могат да преглътнат, но САМО ТОЗИ ПЪТ. В името на децата, семейството или дългата и хубава връзка с този човек и т.н. Ще погледнат на себе си с други очи.
Както се случи с мен...
Виждала съм как баща ми посяга на майка ми. Не е най - приятното изживяване за едно  дете и затова и аз се бях зарекла...
Но това е животът!

# 286
  • Мнения: 354
White rose, казвам го с абсолютната фанатична увереност, че е така именно защото цял живот съм живяла в семейство, в което насилието всеки път беше последен път, и всеки път се сваляха звезди.
И много добре знам какво имам предвид като казвам, че запоследен път ще ме види. С дете, с деца, с каквото и да било... Аз през този ад не минавам втори път - нито като свидетел, нито като участник.

# 287
  • Мнения: 47 352

Точно в името на децата е най-опасно оставането. С времето те приемат това за нормално и след това, когато са в ролята на насилвания, го преглъщат и търпят, дори ежедневен тормоз.

# 288
  • Мнения: 354
По-скоро обратното... Казвам го от гледната точка на трима души, вече порастнали и със сесмейства.

# 289
  • Мнения: 47 352
Зависи и от пола. Имам предвид жени.

Но всяко правило си има изключение, въпросът е дали имаме сили да рискуваме, не всеки може да живее в страх.

# 290
  • Бургас
  • Мнения: 364
Никога не знаеш какво ще бъде поведението на порасналото вече дете. Истината е една - едно дете не бива да бъде свидетел на подобни неща, недопустимо е - никой няма право да му ги причинява: нито насилника, биейки майката, нито майката, търпейки подобно поведение. Това е. Пък за бъдещето няма какво да се мисли.
Като малката беше бебе на 11 месеца и пълзеше по килима, с баща и нещо се гъделичкахме, той ме хвана по-рязко, аз извиках, а детето така се уплаши - за секунди от единия край на стаята се дотътри до мен и се вкопчи в крака ми с рев "мамааааа", едва я успокоихме, а беше само една игра и се забавлявахме. Представям си, не не мога да си представя какво изживяват децата на родители, които се бият.  Confused 

# 291
  • Мнения: 326
Моитв родители са се били.В малък период на време беше..бях много малка,сигурно 5 годишна.Не помня и защо,въпреки че съм била свидетел.Дърпах сестра ми да не ги гледа.
Не знам колко ми се е отразило,по-скоро самите побоища не,а цялата ситуация,целия брак и отношения на нашите.Дори не се сещам,че баща ми е удрял майка ми,ей така ако попадна на такава тема се сещам. Не е " приятно" със сигурност за едно дете.Доста години минаха докато се разведат,баща ми отдавна беше престанал да го прави.Аз казах,че е било за малко-може би година през която да се е сучвало няколко пъти.След това незнайно защо майка ми се превърна в жив звяр  Laughing И до днес баща ми я гледа в очите като влюбен тийнейджър,а майка ми го прави на нищо.Та нещата се обръщат понякога...странни са човешките отношения.

Мен ме е удряло само едно момче,тийнейджърска връзла беше.Наби ми веднъж шамарите и аз го отрязах отведнъж.После идваше да се моли,години след това пак ме намери и ми се моли.
Тогава бях малка,не ми дремеше особено за него.
Сега не знам как бих постъпила,не смея нищо категорично да казвам.
След първия шамар вероятно няма да си тръгна веднага- мъж и жена сме,имаме да речем деца.Ще ми е трудно да го реша изведнъж.Аз не съм цвете-удряла съм ...и мъжът ми и предишните.Мисля,че ще е човешко ако ударя да ми отвърнат,но досега не са го правили.
След първия шамар вероятно ще остана,но ще имам едно наум винаги.Ако се повтори...или редовно ме поритва...ще ми е нужно малко време да се нарева,да обмисля ситуацията и си хващам багажчето и си тръгвам.
Със сигурност не бих търпяла редовен бой,но не знам какво точно бих направила след първия шамар.

# 292
  • София
  • Мнения: 2 573
White rose, казвам го с абсолютната фанатична увереност, че е така именно защото цял живот съм живяла в семейство, в което насилието всеки път беше последен път, и всеки път се сваляха звезди.
И много добре знам какво имам предвид като казвам, че запоследен път ще ме види. С дете, с деца, с каквото и да било... Аз през този ад не минавам втори път - нито като свидетел, нито като участник.

Същото и при мен  Tired.Не бих го причинила нито на себе си, нито на децата си.

Цитат
Точно в името на децата е най-опасно оставането. С времето те приемат това за нормално и след това, когато са в ролята на насилвания, го преглъщат и търпят, дори ежедневен тормоз.

И това е вярно...добре че аз от дете, че и сега, не възприемам това за нормално и в реда на нещата. За насилника жената винаги намира оправдания "Пийнал е", "Изнервен е от работата", "Ами и аз защо така му казах", "Той си е такъв, по-темпераментен"...И после "Как децата ще израснат без баща"- което ми е любимото...понеже тези изпълнения ни нанесоха такава вреда, че намирам почти равна вина и у двата си родители.

# 293
  • Мнения: 148
Удариха ме..един път; после бой, пак късно, побоища; извинения, сълзи, съжаления...в моето възприятие: имаме дете, шанс, под влияние на алкохол, безумие....в един чуден ден посегна на трезво, със злоба, очите му блестяха от злоба...видях омразата му...до там беше! Много чаках, няма връщане назад, и защо чаках толкова мамка му...щях да си спестя толкова много Simple Smile Удряй стената бе, тъпак, както когато аз съм нервна и чупя....не съжалявам, че му набих дистанционното в кухата тиква и до ден днешен Simple Smile

# 294
  • Мнения: 245
Аз съм казала на мъжо , че само да ме пипне и ще го пребия с тигана докато спи Joyтова от веселата страна (ама наистина съм му го казала)признавам , че ми е удрям шамар не някой силен просто плесница , но бях го издразнила зверската Twisted Evil чак да му се начудя как изтрая 15минутното ми крещене и тръшкана и как го обиждах.аз също май го тормозя системно , често му удрям по някой я в гърба и зад врата  Mr. Green май не само жените са тормозени и бити , ако питате мъжо Winkтози шамар за мен не е побой или нещо непростимо , но само той , реално беше шамар за свестяване , че бях изкреизила просто , но да ми бие повече от две плесници и недай си Боже юмрук е т'ва вече ще му го върна и през гъзо ще му излезе преди да си тръгна , първо ще го погавря и после дим да не мяма Twisted Evil

п.с. не знам защо винаги обвинявате мъжете , че посягат на жените си , все пак и те са живи хора и те действат импулсивно , но какво писах плесница в един най-много два случая не е за мен бой.да не е приятно , унизително даже , но както е  казано"който си го търси ще си го намери" Бога ми познавам такива жени , че на мен ни иде да им забия по един като ги слушам как по улицата крищят на мъжете си едва ли не"вижте ме , как се гавря с него ей много съм добра"такива за косата и в ъгъла Rolling Eyesвсе пак мъжа също има чувства б*х му м*мамата не е парцал или изтривалка

Последна редакция: пт, 10 авг 2012, 00:47 от Течен_Шоколад

# 295
  • Мнения: 326
Е,има шамар и шамар.
Боят никога не е най-доброто средство,но има жени,които всеки бой им е малко.Въпросът е,че не е средство и разрешение на проблема.
Но мъжете побойници,тези,които те унижават и малтретират..на тях им личи злобата.Те не ти удрят някое шамарче да се освестиш,а те бият,за да те накарат да се чувстваш червей.
Освен онзи през тийнейджърството ми,който ме удари никой друг не го е правил.Казах-аз самата съм удряла,бутала...какво ли не.Първата ми дълга връзка беше поредица от скандали..най-много ме е хващал за лакътя по-грубо или ме е бутал настрани.
А мъжът ми..мисля,че веднъж му набих шамарите,но ме изкара извън кожата ми.Той си стоеше невъзмутимо и ми каза с един гробовен глас"Когато удряш трябва да отчиташ,че може ида ти отвърнат" LaughingОт тогава не ме е докарвал до такава истерия,но вероятно ще ме е страх да го цапна.
Аз много добре знам какво води до това да удариш-бяс,истерия..безсилие.В един момент мозъкът ти изчатква и искаш да смачкаш.Не знам дали мъжете го чувстват по този начин..някои вероятно.

# 296
  • Мнения: 354
Ама да хване да изчатка стената, вратата, да се метне отнякъде. Не да го преняся върху по-крехко, любимо, ранимо същество, с което живее, и което не със заплахи или завързани очи е избрал да има до себе си.

# 297
  • София
  • Мнения: 62 595
по време на скандал няма любимо, ранимо същество, а просто противник. Доколкото имам представа от нещата, жените хич не отстъпват по скачане и грубост на мъжете, когато са във вихъра на скандала. Някакъв двоен аршин се прилага според мен - на жените им е мълчаливо позволено да зашлевяват мъжете, обаче ако това го направи мъж, се смята за недопустимо.

# 298
  • Мнения: 354
Не баш. Аз не съм посягала на никой от мъжете в живота си. Отгледала съм и по-малки брат и сестра - никога не ми е минало през ума да ги "ошлевя". Словесните битки могат да бъдат доста обострящи нервите и на двамата, но аз позволявам толкова.
Да, не съм захарче, и не съм сладка, когато се карам и си позволявам да повиша тон, но физическите "аргументи" за мен са проява на безсилие, липса на възпитание и самоконтрол.

# 299
  • София
  • Мнения: 62 595
ако трябва да бъдем честни, и повишаване на тон не трябва да има, защото и това е насилие, а и е напълно възможно повишеният тон да постеле пътеката за физически действия от единия, особено ако не му издържат нервите.

Общи условия

Активация на акаунт