Бихте ли "преглътнали", ако ви удари?

При моята колежка не беше любов със сигурност. Беше безизходица. Мислеше  ,че няма да се справи сама,а и нямаше подкрепа от никъде. На думи беше много смела,но бързо се примири.

Е, то това е лошото, когато близките ти, твоите роднини, не те подкрепят, а все нещо те подозират.

Какво значение има как майката реагира на евентуален побой?
Какво значение има на цялата картинка, че той дори си е позволил обида и удар пред други хора?

Този въпрос нормален ли е? Ще ми бие той шамари...пред майка си и тя как реагирала?! Аз за какво съм там, да следя как тя реагира?
Някакъв изрод ще ме ломоти...а аз ще седна да мисля за майка му как реагирала! Ама нормално ли е някакъв ненормалник изобщо да удря?! Песента на майка му е изпята до неговата 7 годишнина!
   За себе си трябва да помисля!!!

Не ме е удрял мъж досега. Дали бих преглътнала не знам. Предполагам, че и двата варианти са възможни.
Като цяло според мен е по-вероятно една жена да преглътне ако са я ударили. В повечето случаи, за да посегне един мъж той знае, че може да си го позволи. Ако има насреща си една силна психически, уравновесена жена, която отстоява позицията си, то едва ли ще си позволи да й посегне. Защото знае, че направи ли го край. Обаче съвсем друга е ситуацията да я посмачкаш първо жената, тя да се страхува, да се притеснява, да знаеш, че е зависима от теб. На мъжа просто му е ясно, че и да я удари тя нищо не може да направи. И според мен точно така става в повечето случаи. В никакъв случай не твърдя, че жената може да е виновна по някакъв начин за това, че са я ударили, но за да се случи това нещо най-вероятно са се случили много други неща преди това, които ако тя не му ги е позволявала е нямало да се стигне до там.
Ясно ми е как повечето от вас не могат да си обяснят защо някой ще търпи и ще преглъща такова нещо. Но най-вероятно никога не са ви тормозили психически и просто не може да си представите за какво става въпрос. Наскоро гледах за едно момиче, което е било държано в плен 10 години. Само дето историята не е стандартната някой да я отвлече, а тя сама е избягала с мъжа. После е видяла, че нещата не са такива, каквито трябва да са, но не е посмяла да направи нищо. 10 години е седяла и от това, което разбрах тя е можела да си тръгне по всяко време, той не я е заключвал дори, тя се е заключвала отвътре в стаята му и после му е отключвала когато се е прибирал. Не е избягала от страх, той й е казал, че ще я убие. И тя му е вярвала. Наистина много трудно ми беше да си го представя как можеш да седиш и да търпиш подобно нещо, но мога да си го обясня по някакъв начин, той просто я е смазала психическки и й е втълпил страх. А с такова нещо сам много трудно можеш да се пребориш, да не говорим в такива екстремни обстоятелства.

Удари ме преди време, от ревност. Веднага след удара започна да се извинява и моли за прошка. Простих.
Удари ме преди няколко дни, два пъти по лицето. Отново от ревност. Заплаши да ме хвърли през терасата. Отвърнах на ударите. Опитах се да простя, но след няколко дни му казах да се маха от вкъщи и още го чакам да се изнесе. Много ме обичал, повтаря.
Майка ми разправя, че е добър и да не го гоня. Баща ми - също. Децата го обичат, ама той не се притеснява да ги товари с нашите проблеми.
Разправял на майка си колко съм лоша и кой знае как ме плюят роднините му. Това хич не ми е дерт, те не са мои хора.
Обаче моите хора не ме подкрепят, защото не искам да ги товаря с моите проблеми. Те виждат само една част от нещата - ревнувал, щото обичал.
Знам, че ще ми е трудно, но искам да го разкарам от живота си. Луда ли съм, как мислите?

Не,не си луда, а силна. Пожелавам ти кураж, да не се поддадеш на натиск от другите, а да го разкараш възможно най-бързо.

Не си луда, темида. Бъди силна!
Не отстъпвай - сега ще се опита да те манипулира. Не му вярвай!

Не си луда! За съжаление твоите хора си мислят, че ти мислят доброто, а всъщност ги е страх и предпочитат по-малкото зло, макар да не го осъзнават. Смятат, че е за твое добро. За мен това, че си отвърнала показва, че все още си готова да се бориш, не си  се примирила. Подкрепа ще получиш от вашите, но като ги изправиш пред свършен факт - ще се мръщят, ще ти опяват, но ще преглътнат хапа. Още повече, че ти вече си му показала вратата на мъжа ти, не е като да си станала хрисима и примирена, явно си готова да се справиш с раздялата.

Мисля, че трябва да се дистанцираш от родителите, майка ти като толкова с обичат да го вземе в дома си да яде бой тя, баща ти също. Явно просто не искат да ти помогнат. Няма как майка ти да те роди повече от един път, цени живота си. Повечето деца обичат родителите си, дори и да са изроди, дори и за тях да е ок дъщеря им да я тупат като брашнен чувал от любов  .

temida, ти каза ли  на родителите си, че ти е посягал? Каза ли им, че те заплашва? Обясни им, нека са наясно - често близките представа си нямат за какво иде реч, ако не споделяш, и затова реагират неадекватно. Още повече, че той вече те е очернил пред техните, а ти пестиш истината на вашите. Имат право да знаят, мисля си и че след като разберат, ще те подкрепят. А и да не - да не ти пука, няма да търпиш насилие!!! Ревнувал, защото обича, дай тогава да те и побийва от обич и ревност! 
Да не се поддадеш на натиска и да простиш - ще му стане навик да те ошамарва и да си "доказва" странната "обич" (то вече му е). Разделяйте се докато не е станало нетърпимо и не си го намразила съвсем, деца имате - все още има шанс да запазите нормални отношения като за разведени, които да са здравословни и за децата.
Кураж и сила - знам, че ги имаш!!!     

Често близките здраво стискат очите и отказват да приемат за какво иде реч, макар да го разбират и знаят. В тези моменти са заети да предпазят себе си като си мислят, че така предпазват дъщеря си. Представете си това как поставя под съмнение вярванията им в семейството, авторитета на мъжа, какво усещане за провал предизвиква една такава ситуация! Те едва се справят със себе си, искат да съхранят вярванията си. Трудно им е да реагират и да защитят детето си. Затова сила и кураж на жената, идва ред да се справи сама с най-трудния период!

Андариел, така е, знам, за съжаление често срещано е това поведение. (Обикновено след като осъзнаят ситуацията, разбират, че друг начин освен раздяла няма и подкрепят децата си, след като децата вече сами са се справили. Явно на някои им трябва време да осъзнаят всичко, но детето няма време да търпи побоя.) И въпреки това трудно ми е да приема, че родители ще посъветват детето си да остане там, където го тормозят, бият, "обичат" с ревност и т.н. Често срещано явление е у нас, така е, но пак ми е трудно да го приема. Дано нашето поколение изкорени тези бъгове от миналото, въпреки че пак е до човек - доста родители и от старото поколение не биха се замислили, ако разберат, че детето им е ошамарвано. Аз ще си оставя здравето, сърцето, всичко в това дете, а някой ще си позволява да му посяга (не дай Боже!)!!! Просто у нас някак се приема спокойно, жената е склонна да търпи какво ли не в името да се съхрани семейството, а и както каза ти - усещането за провал замъглява разсъдъка и искаш всячески да докажеш, че не си се провалил. А не разбираш, че насилникът се е провалил, не детето ти, а ти си длъжен да защитиш, макар и порасналото си дете. Колко родители се борят да извадят децата си от насилието, а децата им, вече жертви и с психика на жертви, отказват. А тези тук не могат да подкрепят дъщеря си, която е взела едно смело и правилно решение. Ами не заслужават да ги щади - да си им каже точно всичко и ако искат да я подкрепят! Ще се справи и сама - сугурна съм! 

И аз се надявам със смяната на поколенията да се изкорени този грешен модел. 

Темида, изнесе ли се въпросния?

Ей такива родители не ги разбирам. Някакъв келеш ще удря дъщеря ми и аз ще я натискам да седи при него, щото бил добър. Вратленцето ще му скърша! Кога, за Бога, личното щастие и безопасността на родните деца ще почне да има повече тежест от общественото мнение?! Щото, подозирам, че вашите си заравят главата в пясъка точно заради така любимия ми израз *какво ще кажат хората*.
Дръж на решението си, не си луда. Сама си видяла, че след извинението и обещанията, че няма да се повтори го е направил пак. И ще потрети и така до безкрай. Както те е заплашил, че ще те хвърли от терасата, така може и да го направи. Ревнивецът първо действа под влияние на патологичните си фантазии и подозрения, после, ако се освести, може и да помисли. Действай, пък вашите щат, не щат, ще те подкрепят.