На планина или море, Декемврийче дупето пече! N19

Здравейте:) Много приятно с това лексиконче дето заформи Катето,без да иска Истински ми е кеф да чета за децата ни:)

Илиянка,не се притеснявай.Ще зарасне устичката на Петето,там лесно се възстановява тъканта.Наскоро Ая без да иска докато я преобувах ме удари с глава в брадата,прехапах се жестоко,буквално нямаше частица от езика отпред,нашите се чудеха как е възможно.За 2 дни беше като преди

Поли,звучи кошмарно направо Дано мине този период,явно без него не може.Децата първо се шашкат и им е ново,след това знаят какво ги чака всеки ден и не им се ходи.Най-вероятно е по-нервна и от зъби.Аз забелязвам Ая като почне да бърка в устата,мъчат я кучешките и в тези дни е по-неспокойна,хвърля понякога неща,ако не й дам нещо е готова да плаче.В други дни не й се чува гласа вече.Напоследък единственото,за което плаче е да й дам тъпия телефон и да гледа снимки.Ако не й го давам,се разплаква.Даже започнах да й говоря Докато плачеш няма да стане,спри и ще ти го дам...и ма няколко пъти вдена идеята Спира и веднага й го давам.Иска ми се така да разбере,че не става с рев:)Но това пък засили тенденцията да целува и да вика пискливо Мамо,мамо с различни интонации щом поиска нещо

Абе като цяло да избиват вече всички зъби,че да се успокояват децата!

Сисондер,нормално е да ни писва,особено когато няма помощ и все си ти за всичко.Разбирам те добре.И аз копнея за социални контакти,да си видя приятелите вече,да се видим с половинката нормално,дет се вика едно кафе да изпием заедно сами.Но аз пък съм решила да не я давам на ясла,чак на градина,дори той като види,че изпушвам ме пита Добре не искаш ли да я дадеш вече или да й вземем жена за някой час да я гледа?Но аз не искам.Досега не съм й се карала никога,как да я оставя на чужд човек да вземе да я стресне нещо...Решила съм,че ще си я отгледам сама,колкото и да писва.Може би ме мотивира това,че е веднъж в живота ни,знам ли...Определено втори,трети път в такъв формат не го издържам това сама Но пък тя  сега става забавна,говори, намират се занимавки и си мисля,че тази година ще е по-различна от предните:)Ако можех да я оставям на бабите,щях да съм най-щастливия човек.Още малко да се окопити,да спре напишкването и носенето и я оставям с чиста съвест при нашите:)

Рика,добре сте си дошли

Хубав ден!Разкошно време настана!И ние не влизаме вътре за нищо на света

Хора, благодаря за пожеланията, свършиха работа!  От вчера сутринта няма температура. А от ампулите вит.Ц му се отвори хубав апетит. Давах на три пъти осцилококцинум. Всичко по препоръка на лекар, разбира се. Линекс също пи профилактично, защото лекарката каза, че вируса протича с повръщане и разтройство и децата стават много зле, та да се застраховаме. Днес пак си е моето детенце. Надявам се и вашите да са ок вече.
Поли, дано Сиянка бързо да свикне и все така да е здравичка.
Илиянките - и двете - 
Споко, не си сама! Но пък и не мисля, че това ни прави лоши майки. Защото децата ни не са останали без обич и без грижа, така че ... 
Калина, Рика
rosikosefi, у нас четенето на книжки хич не се харесва, жалко, че купих толкова много!

Въпрос на нагласа е пък и ставаш по организиран като има повече ангажименти! Нито имам време да лафя с разни субекти по площадките, нито пък си помислям за социални контакти-за да не се дразня сама
Което не означава че не изпушвам, просто нямам време да се задълбая в тези мисли и да ме човъркат дълго...

И аз нямам търпение двете да са на ясло-градина. Но няма да ме огрее.  ММ  е по-притеснен от 10 майки накуп и не дава малкия да започне. Уж наскоро ме изненада с предложение да го водя по 2 пъти в седмицата, сега явно е забравил и ме гледа на кръв като кажа "ясла". Не се виждам в къщи зимата с това диво дете. Той има енергия за атомна електроцентрала, а аз съм много вяла напоследък. Така че sisonder не си само ти. Явно сме порода коравосърдечни  Като бях оставила за първи и единствен път малкия на нашите (5 дена), ММ ме пита дали ми липсвало детето. Вероятно очакваше да излея порой сълзи, но не, не ми липсваше. Дишах спокойно за първи път от много време. Наслаждавах се на емоцията с голямо, що годе разумно дете, а не постоянно да съм нащрек къде тича, какво руши, къде се удря, откъде пада и как изхвърча за секунда на улицата, а аз не успявам да го настигна.

KalinaZ, към теб в момента изпитвам люта завист  Как си мечтая ММ да каже "хайде една бавачка за децата та да не се изморяваш". Но реалността е колкото ми е по-трудно, толкова той е по-щастлив. Същото изисква и от себе си, не може да седне за секунда да се наслади, само хвърчи по децата и се жалва колко е изморен. Все едно сме на състезание и трябва да се доказваме пред някого колко прекрасни родители сме  Не бих отказала помощ нито от гледачка, нито от чистачка, за баби да не говорим, ама НЕМА.

И се причислявам към новосъздадената порода Макар че не исках да тръгвам на работа още, сега се чувствам много добре с възстановените социални контакти и се чувствам жизнена, макар и изморена, просто преди от еднообразието бях изпаднала в една страшна апатия към всичко, та дори и към децата, което не беше добре и за тях самите. Сега всичко беше тръгнало много добре, връщайки се от работа исках да се освободя от напрежението в офиса, а и ми беше мъчно за децата, защото не съм ги виждала цял ден и вечерите си прекарвахме страхотно заедно. Само че дойдоха болестите, твърде рано, имайки се предвид, че даже един месец не съм работила и почна прехвърлянето на децата от едната баба, на другата и после на мен и на таткото по малко, че то тази карантина много дълга. Но няма как, стига съм се оплаквала, ние поне имаме баби на разположение. Това което исках да кажа е че всички сме преди всичко хора, жени, не само майки и не трябва да се чувстваме гузни, не че аз не се чувствам на моменти 

При нас развитието на положението е че каката вчера и изтече карантината, но до края на седмицата ще е в къщи, защото аз си пуснах отпуск от днес. Бори снощи беше с температура, но без пъпки, дадох и вино и сега чакам да се събуди да видя какво е положението. Но точно днес тя естествено спи, а вчера стана в 7,30 Е вече се събуди, но няма пъпки. Дано избият, а да не е нещо по сериозно.

И тъй като е будна ще ходя, че тя сутрин докато отвори очи иска закуска

Поли, присетих се за теб. Много кофти тази ситуация със Сиянка. Дано откриете причината, ако има въобще такава и постепенно свикне. И ние точно като тръгвахме тогава започнаха да растат кучешките, след близо шест месеца нищо, но сега поне докато сме в къщи почти избиха, че после като тръгне пак, поне те да не са проблем. А баткото как е? А бабата на работа ли тръгва или?

Баткото днес пак ходи на лекар, ще пускаме изследвания, защото още продължава да повръща.
Майка ми беше 3 седмици отпуска, но в понеделник трябва да се връща на работа. Какво ще правим, незная. Най-много да изкомандвам свеки да си идва вече от село да помага, то вече и без това приключиха със зимнината...
Сияна и днес е ревала до обяд, оф...вече и на мен ми се реве..

Благодаря Ви момичета , вече и аз се чувствам по-добре относно вината, която изпитвам.
  Калина, Всеки път се изумявам на търпението ти и също ти свалям шапка, все пак идея нямам понякога как го правиш (да не се скараш, да не се развикаш). Аз не издържам понякога, макар че изповядвам философията за възпитание без много викове  и без насилие, но просто не ми се получава (за виковете).
 
  Да Ви се оплача днес сме без сополи, но за сметка на това докато го оставях на яслата се разрева още от двора. Това беше най-трагичното ни оставяне от всичките 5 дни. Дано утре е по-добре, че и аз взех нещо да се предавам и ми се насълзиха очите на излизане от яслата. Като си го взех всичко беше ОК и казаха, че се присещал  и плачел от време на време, но нищо особено (без драми  и истерии). Дано утре е по-добре при оставянето, че.... В събота ще са сборна група май, но пак ще го натискам да ходи - трябва да свиква вече. 
  Поли и на мен ми се ревтунти вече, а ако ми кажат "до обяд реве" и сигурно ще катастрофирам с яслата. Обаче, кураж момичета, ще свикнат - няма къде да идат. Да ти се оправя баткото, че това да ти е болничък хич не е хубаво.

Здравейте и от нас.Пожелавам на болничките бързо да оздравяват.За тези шарки много се чудя ,ако има болни дечица от тези на  моите приятелки да я водя ли или да изчакам като дойде градинката от там да ги лепне.А и за градинката съм в чуденка между едната която е точно до нас ,изглежда доста окаяно отвън и нямам почти никаква информация за учителките и друга,която е на 20-тина минути път от нас и информация за подходи,които много ми харесват,санирана и много добър вид.ММ работи вечер,а това едва ли ще се промени докато тръгне на градина и незнам как ще става воденето зимата(освен такси няма друг вариант).Но май съм на път да я запиша в по-далечната.Вие как бихте постъпили?Повдигам въпроса ,защото ми предстои да подавам документи сега.
Относно решенията за отглеждането на малката,ММ е оставил изцяло на мен да решавам кое къде и кога да се случва.На ясла съм решила да не я пускам,но ако имаше полудневна в Казанлък може би бих я записала без много угризения.Е сигурно отначало ще ми е мъчно,тъй като не сме се разделяли до сега освен декември за два дни,когато ми се наложи да отида на лапароскопия(май не бях се "похвалила" тогава),но понякога имам нужда от време да не правя нищо или поне ,ако правя нещо вкъщи да е на спокойствие.Сигурна съм ,че това изобщо не ни прави лоши майки.

здравейте

Аз пък да си призная въобще неискам да се връщам на работа, просто не ми липсва, а преди бях дразнещ работохолик. Хората се променят. Но това не означава, че няма да започна работа. Аз всеки ден съм с различна програма и различни хора срещам, но определено имам нужда да излезем с мъжа ми на заведение да седнем като хората и да се наслаждаваме на вечерта, а не през цялото време да съм нащрек Гого къде е, какво прави и т.н.

Днес минахме покрай една ясла в Гео Милев , която е от свестните: там всяка група си има кът навън, но дечицата си плачеха и леличките ги бяха понагушкали по тривъв всяка, ама едно от останалите да направи нещо и те ги оставят и те почват хорово да плачат. Явно им е тъжно за мама, а не е да нямат с какво да се занимаят, просто искат внимание.

Хахаха,Добраааа,определено с постовете си затвърждаваш решението ми Ая да ми е една Да се наслаждаваме заедно на живота с "що годе разумно дете"...ей това искам:)Макар че и сега на почти 2 вече не си я давам:)Само безцелнето тичане от сутрин до здрач ме уморява...иначе добре ли е и не е нервна от зъби...вече се търпи всичко А за гледачката що не мога да се пречупя не знам...Много съм зле май...А и навия ли си нещо ,няма отказване.Така си навих,че ще се оправям сама,като майчето не може,и си се оправям сега

Сисондер,винаги съм била с волски нерви и безгранично търпение..а по отношение на нея още повече:)Не знам откъде идва,но лошото е,че се изнервям и аз,но понеже съм си казала,че няма да й се карам,друг може да го отнесе след това...я половинката,я друг близък...Иначе напоследък като казвам Не за нещо важно,повишавам малко тон да разбере,но веднъж така заплака жално и ме гушна и ме целува...че се отказах:)И гледам просто да я разсейвам с нещо друго като прави пакости.Дишам дълбоко,броя наум и стискам зъби до счупване

Цвети,да ти кажа и на мен не ми се работи особено:)Просто искам да контактувам с повече хора,както преди Преди да се появи Ая,нямахме вечер влъщи почти.Ядене навън,сбирки с компании от къде ли не:)Хубави времена..и изведнъж..само вкъщи...Добре че мина вече бебешкия период,сега ще ходим заедно по гости...първо на приятели с деца..след някоя година...по баровете Майтапа настрани...ама много ми се дивее и мисля щом се върнем да дебютирам в обществото:)Дано бабата дойде за някой ден и да стане:)

Поли,кураж! Дано баткото е добре!Сияна и тя да не те тормози така

Наде,по-добре май и тя да се нашари та да мине накуп и толкова Пиши пак как сте!

Жожолинка,аз лично бих я записала в далечната.Разбира се,трябва да се обмисли и финансово щом става само с такси,но ако това е ОК...не бих се замислила.

Аз искам да се ошари, защото тя и без това е под карантина, но тя пък нещо май не иска Ако ми се ошари на 20 ден и още 9 дни просто вече не знам кой ще я гледа. Това става 1 месец. 

И аз така 

лелел като чета как се оплаквате с тия яслиии,как плачат драми,мъчно ви е ,не ми се мисли като дойде и нашия ред 

Калинче , ,вчера докторката и тя каза че ще зарасне , но като я видя каза че и да не зарасне няма проблем.Раната вече заздравя още на следващия ден, но ципата не ми се вярва да се върне във същото положение ( самата ципа  която излиза от средата на двете предни зъбчета и се свързва с устничката нацяло е скъсана),та много се съмнявам дали ще възстанови .Но както се казва здрава да е ,няма да го мисля повече.
Иначе голям рев беше  ,дърпа се  при тегленето,меренето и прегледа ,12кг сме и 86см .Днес видях нещо беличко назад на венеца май ще ни избива кътник.Дано мине леко както беше при другите зъбки.

 
И аз се присъединявам към коравосърдечните  . Понякога просто изпушвам и имам нужда да изчезна за 60сек някъде да не чувам писъци и ревове,че тия дни пак зачестиха и май е нервна от това че ще и избива зъб,на мен ми е нервно ,чакам лелката  и с ММ  сме постоянно на контра 

  sisonder ,poli.t ,много кураж и търпение и дано децата бързо свикнат .

Хайде лека и мека...

Здравейте, момичета!
Признавам, аз съм от тези, които често ви четат, но при мен е някаква лудница - децата, работа, сега ми предстои защита на дисертацията. Баткото от миналата седмица вече е на градина, че след земетресението не беше ходил и цяло лято бяхме заедно и с двамата. Добре че мога да отсъствам от работа и майка ми е нон-стоп на линия, че иначе не ми се мисли.
Искам да ви благодаря, защото сте ми полезни, въпреки че за мен е второ дете. 
За темите които обсъждате: Надето е 86 см. 11,200 кг. Все ми се струва дребничка, но това е защото я сравнявам с батко и. Носи 22 номер. На ясла ще тръгне от януари. Не говори много - отделни думи мама, тате и другите роднини, кон, пате, а любимата и е "не". Най-интересната ни дума е "каче", което означава и коте, и куче. Щура е два пъти повече от батко си, сбъркала съм ги май? От рев така се захласваше, че губеше съзнание. Няма да ви казвам какво съм изживявала, докато започне да диша. Водихме я на невролог и казаха че ще отшуми, че тоша е от характера и да не я ядосваме. Наистина от месец и повече, да чукна на дърво, не ми е правила този номер.
На болните - скоростно оздравяване!
На малките ясленчета и майките им - по бърза адаптация пожелавам!
Лека нощ!

Мона на моята съседка детецето прави същите задушавания и диагнозата му е същата-инат.Килограмите на Сияна са 14..390 и е висока 87 см.Калина таксито не е голям проблем за градинката ,защото тук такситата са евтини.Ще ми излиза може би по 1.50 в едната посока,а на връщане татко и може да я взима.Може би наистина ще избера нея.Зъбките ни са 17 и се е белнал още един кътник.