"Мамо, защо ме удари?"

  • 8 064
  • 114
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 475
    Знам, че темата ми ще предизвика доста дебати и укори към мен ,но трябва да споделя, защото не просто ми е криво,ама ми е много тежко. След поредния почти 2 часов рев на  3 год ми дъщеря ,  за глупост,който не е просто рев ,ами зверско пищене и крясъци и отпрах два шамара през лицето, за трети път ми се случва през последните три седмици, след такива страшни истерии в които изпада, ако не стане на нейното, пак казвам при нея не се касае просто за мрънкане ,ами за зверско пищене, но този път въпроса и просто ме уби буквално, толкова виновна се чувствам и незнам дали ще мога да си го простя! Тя е дете свикнало да получава всичко,което си поиска и сега вече на точно 3 години, започна да изпада в невероятни кризи,като не стане на нейното! Водихме я на психолог, според него си е съвсем нормално и в реда на нещата, но аз виждам как плачат другите деца,като не стане на тяхното и как много бързо се успокояват и как врещи моята,все едно я колят и може да пищи и 2-3 часа, съвсем сериозно, имаме и такива случаи!Преди няколко дена изпадна в същата истерия на площадката, та почнаха да се показват хора от блоковете и да крещят "тихо", защото аз дори не успях да я изтегля от площадката, почна да си хвърля обувките в локвите да се въргаля и врещи, дойдоха и други майки, които се опитаха да ми помогнат,но без успех и айде пак два шамара през лицето и отново без успех, пак рева повече от 2 часа! Според психолога това си е до характер, показвало ,че е много упорита и докрай преследва целта си и ще го израсте,  споделих ,че съм я шляпвала през лицето, защото по дупето шамарите не вървят, съответно и жената ме посъветва,че това не е правилно  и се опитвам да се владея, но в такива 2-3 часови ревове , като тази вечер, защото не и даваме да гледа филмче, наистина психиката ми не издържа и се изпуснах!
    И аако някой ме пита, дори един шамар нямам спомен да съм яла,като малка!  Просто исках да споделя...... съвет, укор,  нападки.....ще ги приема знам,че съм виновна и то много, наистина ми е много тежко 3год ми дъщеря да ме попита "Защо ме удари мамо?"- явно наистина съм безсилна да се справя с този истеричен рев по друг начин Cry Cry Cry

Последна редакция: пн, 16 юли 2012, 23:50 от somebody

# 1
  • Мнения: 15 376
Малко е късничко, но е редно и повече от задължително да поставиш граници. Така няма да има сцени, а оттам и шамари.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Цитат
Тя е дете свикнало да получава всичко,което си поиска и сега вече на точно 3 години, започна да изпада в невероятни кризи,като не стане на нейното!
Сама знаеш защо се стига до такива ситуации. И да, може и от възрастта да е, може и да го израсте, но може и да не го...
Приеми нова линия на поведение. Отказвай само за нещата, който трябва да се откажат. Прави го твърдо, категорично, но с благ тон. Предупреждавай я, за да знае какво предстои (още 5 минути игра и ще си тръгваме; Отиваме в магазина, но ще вземем само 1 нещо за теб/нищо няма да взимаме извън списъка). Следвай стриктно това, което си казала, независимо какво прави тя. И да се тръшка, и да реве, не бива да отстъпваш, след като си приела, че така е редно в дадения случай. В никакъв случай у нея не бива да остава впечатлението, че такова поведение за теб е допустимо и приемливо, а още по-малко, че може да те накара да се откажеш, да направиш компромис или да отстъпиш.
С времето ще осъзнае къде са границите, ще си намери начин да се чувства комфортно в тях. Поставянето на граници наистина дава спокойствие и сигурност на децата, дори и на тези, които са определяни като опаки, упорити и т.н.
Утешаването на пищящо дете с приказки и обяснения обикновено не е много резултатно. Остави това за после. Ако пищи на площадката, просто я грабваш и я изнасяш оттам. Няма какво да й се обясняваш, да преговаряш, да я молиш. Това обаче е най-добре да стане още в началото на задаващата се буря.
На твоя място бих й отговорила откровено: Бях ядосана. Както на теб не ти хареса еди-какво си и започна да пищиш, така и на мен не ми хареса да се държиш така. Исках да намерим някакво решение, но не успях да говоря с теб, защото ти пищеше много силно и изобщо не ме чуваше. И т.н. (това ми хрумва на прима виста, обяснението не трябва да е много обяснително все пак предвид възрастта й  Mr. Green). Според мен няма нищо лошо децата да знаят, че и родителите са хора и грешат понякога.
В началото, когато започва да се ядосва, можеш да пробваш различни техники за излизане от ситуацията, преди да е късно. Например: отразено слушане (виждам, че си ядосана, защото не искаш да си ходим); развеселяване (леле, гледай как един яд ти излиза от ухото?Я, и в другото има!Чакай да ги махна!Хайде се да ги хвърля!Този ми казва, че искаш още да стоим. Какво ще правим по въпроса?); предупреждение (не ми харесва да говориш така силно. Започвам да се  ядосвам.); таймаут (извеждаш я от магазина, площадката, извън ситуацията, без да се обясняваш много-много).
И да кажа, че споделям това от опит. Моята голяма дъщеря веднъж много се раздивя в една книжарница, когато беше на около 2 години. Почна да се лигави, не можеше да реши коя книжка иска да й купя, а и не искаше да си ходим. Изнесох я, след което тя се разпищя да се върнем и после един час пищя, докато я носех под мишница през целия център на Ямбол. После седнахме на една пейка, тя продължаваше да хлипа как иска да й купя книгата и как трябва да се върнем, аз седях и просто я гушках. След като се успокои, обясних с 2 думи, че не викаме и не дърпаме книгите в книжарницата. След това отидохме да свършим нещо друго. Такава сцена на истерия никога повече не сме имали навън и никога вече не ми се е тръшкала в магазин да й купя нещо. Явно схвана посланието. Mr. Green

# 3
  • Мнения: 510
Aз бих я оставила да се нареве като я игнорирам напълно. Не ме интересуват бабите от блока. Но съм абсолютно против на дете да се угажда за всичко. Детето трябва да е на ясно, че не може винаги всичко да получава. Някои деца просто са по- темпераментни. Аз на моето след като се нареве му обеснявам, че с рев и истерии нищо няма да постигне просто. Изобщо не съм склонна на компромис в такава ситуация. Дори ставам още по- крайна. Със сигурност е изнервящо, но се израства. Просто детето трябва да разбере какво може и какво не може, кое минава и кое не...

# 4
  • София
  • Мнения: 2 461
Разбирам прекрасно за какво говориш. Големият ми син има подобни изблици. Не че не съм поставила граници, не че позволявам да стане неговата, но просто не може да се контролира и често реве до истерия, въпреки, че знае, че няма как да стане неговата.
Възприемам го като начин да изпусне напрежението, макар че на мен ми коства много да му изтърпя крясъците и буйствата в подобни моменти. Не че не ме е изкарвал от равновесие, случвало се е да не издържа и да му се развикам и да го плясна, което пък е било липса на контрол от моя страна и опит да разпусна аз напрежението.
Но основно в такива случаи гушвам. Зарязвам всичко, стисвам здраво в прегръдата си и чакам да се успокои. Като му мине, тогава вече може да говорим. Сега с малкото наоколо тази процедура ми става много по-сложна, но пък и тези изблици стават все по-редки.

# 5
  • Мнения: 509
Лесно е да се дава съвет отстрани. Аз много добре те разбирам ,макар, че моето дете да не е изпадало чак в такива истерии. Единственото, което може да ме изкара от релси е точно такова нещо да реве и да пищи. Някак си успях да го науча, че това ме побърква и няма да допусна,(както и не допуснах) да го прави. Установих, че не става с игнор и оставяне да се нареве.. затова може би моята тактика беше да го разсеям по някакъв начин от проблема или там от желаното нещо.  Hug.
Дано намриш правилната тактика за справяне с проблема. И аз съм убедена, че това се израства, въпрос на малко време и много железни нерви. С шамари нищо няма да направиш , напротив. КОгато ти падне пердето просто си затвори очите и брой до 10- 20 .... Hug

# 6
  • Мнения: 9 046
Ясно е че и твойте нерви имат граница също така в ясно че понякога човек не издържа.
И самата ти си наясно, че не е най доброто решение.
Съвети не давам, първо защото колкото и да чета книги се оказва че адски голяма част са ми абсолютно безполезни. В книгите как така има моменти в който децата се отприщват да говорят и всичко ти обясняват. Е моя син не е такъв. И аз съм го шамарила по дупето в момент в който му е обяснено около еди милион пъти че ако се качи на перваза на терасата ще падне...на финала пак го направи...набих го с чиста съвест.
Чесно казано после ми става криво - гушвам го казвам му че това което е направил не е хубаво, че аз съм си изпуснала нервите и че го обичам. Незнам колко е правилно. Лично мен са ме били 2 пъти в живота - първия път след като изчезнах на 5 години за 3 часа... вторият когато ме хванаха да пуша баща ми ми заби шамар. Никой не ми се е извинявал, не съм пострадала психически от това а по скоро съм си взела урок.

# 7
  • Мнения: 12 722
Ако я оставиш сама в стаята си?

# 8
  • София
  • Мнения: 12 579
Цитат
Тя е дете свикнало да получава всичко,което си поиска и сега вече на точно 3 години, започна да изпада в невероятни кризи,като не стане на нейното!

Ти сама си написала отговора защо се получават тези драми у вас.
Това, което аз бих направила е да потърся друг психолог, защото за мен съветът - ще го израсте - не е решение на проблема.
Детето трябва да се научи, че с писъци и ревове нищо не се постига. Но пък при вас и с шамари няма да стане, защото то няма респект от тебе като родител.

Докато намериш нов психолог - пълен игнор. Завеждаш я в нейната стая или в коридора и я оставяш да си реве.

# 9
  • На един клон
  • Мнения: 1 065
Същата е и моята.За щастие случките доста се разредиха напоследък,но понякога пак ме изненадва и хваща неподготвена ,и ми припомня за "доброто старо време".
Не я оставяй да скучае,сменяй площадките,заниманията,компанията.
Трябва да пресечеш нещата в зародиш,още преди да истеряса.
Оставиш ли я да се развинти - после спасение няма.И 5 часа да реве - все тая
Дори накрая може да не помни защо го прави,но ще пищи на "живот или смърт".
Нека идеите да идват от теб,а не от нея,бъди нащрек и парирай нещата предварително.
Може да и спускаш задачи - дай и 1 играчка да се "грижи"за нея,да я води със себе си на разходка,в магазина и т.н. и между другото да и обяснява кое не бива да се прави,че не трябва да пищи,и т.н.
И поне след като вече си я набила,не давай да разбере ,че имаш угризения.Ако ще страдаш и ще се извиняваш - по-лошо.

# 10
  • Мнения: 9 046
Само да попитам наистина ли мислите че с крещене и ревове нищо не се постига.
Лично аз съм се нагледала на достатъчно такива примери в живота си на възрастен. Лично аз съм крещяла и нещата са се променяли. Лично аз съм плакала и нещата са се случвали.
Сега се сещам, ако помните един Биг Брадър дето един нон стоп ревеше и накрая получи това което трябваше....

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Да, може и да се постига, но аз лично не искам да имам непрекъснато пищящо и ревящо дете, затова предпочитам да го науча, че има и други начини. А дарбата да пищят и да реват така или иначе няма да изчезне и ще им влезе в употреба.  Laughing

# 12
  • Мнения: 715
Същата е и моята.За щастие случките доста се разредиха напоследък,но понякога пак ме изненадва и хваща неподготвена ,и ми припомня за "доброто старо време".
Не я оставяй да скучае,сменяй площадките,заниманията,компанията.
Трябва да пресечеш нещата в зародиш,още преди да истеряса.
Оставиш ли я да се развинти - после спасение няма.И 5 часа да реве - все тая
Дори накрая може да не помни защо го прави,но ще пищи на "живот или смърт".
Нека идеите да идват от теб,а не от нея,бъди нащрек и парирай нещата предварително.
Може да и спускаш задачи - дай и 1 играчка да се "грижи"за нея,да я води със себе си на разходка,в магазина и т.н. и между другото да и обяснява кое не бива да се прави,че не трябва да пищи,и т.н.
И поне след като вече си я набила,не давай да разбере ,че имаш угризения.Ако ще страдаш и ще се извиняваш - по-лошо.



+1 съгласна съм с това.
 Доколкото знам това състояние се израства, както всяко друго нещо. Дано имаш силата да си спокойна докато това се случи .  bouquet

# 13
  • Мнения: 10 547
Какво налага детето да посещава психолог, когато проблем очевидно имате вие, родителите му?

Много толерантни потребители. При друг прочит на историята, бихте очернили родителското поведение барабар с това на детето.

# 14
  • Мнения: X
Моето дете е същото-може да реве и 2 часа за някоя глупост,нито игнориране,нито оставяне сам в стаята помагат.
В такива моменти просто го гушкам.Дори и да се дърпа в първия момент,гушкам и успокоявам,без да отстъпвам.Може да отнеме и 20 мин,но детето се успокоява.
Но ,както са те посъветвали и другите,най-добре гледай да сведеш до минимум подобни сцени.Говори много,обяснявай,повтаряй,потретвай за неща,за които не бива да се отстъпва.
Преди около година,сина ми беше станал неконтролируем-правеше такива сцени по 1-2 пъти на ден.
1-2 пъти го ударих,крещях,но резултата беше,че той започваше да плаче и да ми се моли като пребито животинче и повтаряше-"Мамо,аз не съм лошо детенце!".
Никой родител не бива да допуска подобни мисли и страхове да изпитва детето му!
Така,че твоето дете не единствено, това е нормална реакция.Детето се е почувствало безпомощно,обидено,наранено...
Не се обвинявай и тюхкай,а се вземи в ръце.
Казвам ти го от опит,при такива деца ,в такива ситуации ,най-много помага гушкането.
Никакво истерясване,крещене,инатене и удряне от твоя страна.
Като се заинати 2-3-5 пъти и ти успееш да тушираш напрежението,без да отстъпваш,детето ще разбере,че файда от рев няма и,айде да не спре напълно,но поне ще разреди значително тези прояви.

Общи условия

Активация на акаунт