С какво ни дразнят свекървите?- тема 18

 Понякога човек в желанието си да направи нещо добро или хубаво / според своите критерии / , прави грешка .
Свекърва ми / лека и пръст /беше извадила на детето ми ръчичката , от ябълката . Знам че не беше нарочно , но тя се притесни много от това .
Само че не си и помислих да я обвиня за този инцидент , при положение че при мен си сцепи и двете вежди една след друга .
Смятам че това не ме прави лоша майка , защото няма как във всяка една секунда , да си до децата си . 

Tова  изказване    не  знам   как  да го  коментирам.  Доброволно   съм  избрала   да  живея  с  мъжа  си ,  със   свекърите   - не .   След   7  години   мирен   съвместен   живот  в  чужбина   се   прибрах  и  се  запознах  с  тях.    Може   би     според   вас е  трябвало   първо  да се   запозная  с тях  преди   да предприема   7  годишна   връзка или   най-  добре   да  зарежа   мъжа  си   след като  съм   се  запознала  с тях  и  съм  видяла   ,  че    са  абсолютни откачалки?

Просто по-далеч от очите по възможност.
И все пак за мен ми е странно да обичам някого, а кръвните му близки да са ужас.Явно хората мноого се променят,имам в предвид свекървите,нали и те са били снахи

Ами   случва  се  понякога  един   човек  да   е много  различен   от  кръвните   си  близки .  Мъжът   ми и  неговия   брат  са   отгледани  от  баба  им ,  докато  техните  родители  са  прекалено  заети  да обикалят  света.  Моят  мъж  например  излиза  16   годишен  от   бг  с  разрешението  на  родителите  си   и  като   настойник   в  чужбина -  неговия   треньор .  Различни  житейски   пътища ,  както  виждаш.  Съпругът  ми няма  много  спомени  със  своите  родители   от   детсвото. Моите   за  щастие   са като зърна   на кехлибарена   броеница -  толкова  са много и  всичките до   един  са  ми ценни.   

     

То според мен кръвната връзка с родителите е прекъсната невъзобновимо, отдавна.

 Аз моята я познавах преди да се запозная с мъжа ми И си я знаех що за стока е . Даже веднъж още преди да и стана снаха обясняваше че както нейната свекъра не я е харесвала така и тя няма да харесва снахи и зетьове 
Нейната свекърва лека и пръст беше много весел и позитивен човек,винаги ни е подкрепяла ,даже ни успокояваше когато и самата виждаше не доброто отношение към нас.все повтаряше :"Деца гледайте вие да сте си добре ,не им обръщайте внимание."

Амейзинг найс, не разбрах кого цитираш, но продължавам да смятам, че е незряло да се коментира по подобен начин семейството, от което се е пръкнал и съпругът.
Не се били мили, мръсно било, не гледат детето, изискват нещо си. Аз разбирам, че има лоши хора в това число и свекърви, но просто ми е трудно да си представя тоталната разлика в манталитета на "милото" и семейството му.
Аз не мога да кажа, че се обичаме с моите свекъри, но нито аз, нито те толкова драматизират от различията.
А да си мислите, че нарочно ви разболяват децата е просто глупаво. Ако пък наистина не ви допада как ги гледат - не ги давайте.
Аз съм си спестявала "улеснението" свекърва ми да гледа детето, защото не ми допадаше начина и и го водех да го вижда редовно. За мен е било нормално аз и мъжът ми да го гледаме. Не мога дори да си представя, че ако родителите на мъжът ми имат нужда от помощ ние няма да им я окажем, макар че те на нас не са ни помагали от както сме женени. Ясно е че са се грижили за мъжът ми преди това.
Разберете, че животът е много по-лесен ако не обръщате внимание на подобни неща, а и че сами поставяте границите на отношенията ви.
Ако живеете в техния дом е ясно, че те определят правилата и няма никакво значение, защо ви се налага. Така или иначе е трудно да създадеш семейство и е по-добре да отстраниш поне очевидните пречки.

То и това с бабите е един рефрен...ще кажеш, че е отгледан от някой далечен нероднина. Тази баба не е майка на майката или бащата, те са се пръкнали от зеле.

Ха ха, а забеляза ли как повечето Мъжове са изоставени от майките си в ранна детска възраст на някоя супер баба. Самите майки и понятие си нямат как се гледат деца.  Аз ли съм стара или спомените ми ме лъжата, ама бабите гледаха предимно през ваканциите (поне моите де).
И да си призная и те са оказали влияние, но основното ми възпитание (добро или лошо) е дошло от родителите ми.

Оффффффф  хайде  стига   писахте    на  изуст.  НЕ  СЪМ  ЖИВЯЛА   И  5 МИН   В  ТЯХНОТО  ЖИЛИЩЕ.   Само   в  наше  собствено .  Докога   ще  продължавате   да  дуднете  едно и  също -  "като  сте  при  тях  ще  се  събразявате"  .  Нито  при   родители , нито  при  свекъри   съм  живяла .  В  чужбина -  в общежития и  квартири съм  живяла.
Нито  съм  гледала   дали е   мръсно  у   тях ,  нито  деца  искам да  ми  гледат , нито  нещо  да  ми дават .  Така   съм научена - оправям   се    сама   в  живота.  Едно  едничко  нещо   исках -   спокойствие   да  уча и да  работя  -  така и   не го  получих .
Вече... оооо  вече не  се  ядосвам   отдавна -  прекратихме    вскакви   контакти  с  тях )))

и  За да   не   е  просто  спам    в темата  , няколко    глупости    в  оригинал  от  свеки  :
1."  Тя /  разбирайте   аз/    трябва  незабавно   да  прекрати  тази  втора  магистаратура   в  чужбина , това   са  толкова  много пари"  .  След като се прибрахме  в  бг  категорично  отказах  да   я  прекратя.  Аз  сама  съм  си я   финансирала  без ничия  помощ и  не  смятам някой да  ми  нарежда  дали и къде  ще  уча .  Вярно ,  трябваше да  пътувам  до чужбина , но  това  го бях  обсъдила   със   съпруга  си  и  той  напълно  ме подкрепяше.
2 "  Ако продължаваш   да  си вееш  гъза  по  чужбина /  явно така  разбираше  ученето  ми /  и не  родиш  едно дете ,  ще си хване  друга и ще   ти набие  шутовете  /  текста  е  оригинален /.
3." Не  ти   трябват  5  магистратури  за да  сменяш  памперси  "
4. "  Трябва  да  си  продаде нейната  кола -много  разходи  са това " / поради  чести пътувания   работата  ми  беше  немислима    без кола/.
Преди  някой  да   е  скочил  =  не  съм   била   зависима   от  тях ,  колата  с мои   средства  съм   я  закупила .  Просто непрестанно някой   ми  се месеше какво да правя с  живота  си .
Най-  голямата   наглост беше  обаждане   до моя   шеф   да не ми одобрява   отпуската  /  щях да  ходя   в  чувжбина  / .Човекът   беше  наясно , че  уча и  беше  повече  от разбран  във   връзка   с  пътуванията ми. Нашата  сладурана не   само   му е  звъннала  пез  главата   ми  , но е  обрисувала  страшни  семейни  драми  във   връзка   с тези ми  пътувания, едва ли не  съм  пред  развод .  Човекът притеснен  ме   извика   при  него . Когато излизах  от  кабинета   му  - бях

Ами майките като правят кариера ги пращат при баби-това беше масова практика преди 40-50години.Сега се появиха гледачки.
Разбира се добре е родителите сами да отглеждат децата си и да имат добри кариери.

Ами   твоите   спомени   може  да са  такива-  само  за летата .  На моя   съпруг  бабата    е живяла  постоянно със  семейството    е  един  апартамен  в  Сф.
Ще  подмина  ехидното ти    - ха-ха .  Милото   си пази  всички   документи от ранното  заточение  в  чужбина .  Неговият  треньор  става  по-късно  и негов  кръстник .
Това  си   ваш  проблем  , че не  вярвате .  Пак  ви казвам -  това   , че  вие  не  сте се  сблъсквали  с   такива  хора  , не означава   , че те не  съществуват.   Много  хора  ,които   видимо  са  мили   и приветливи  за непознатите   реагират  адски  странно и нелогично  спрямо  своите  деца . Реагирате  точно като  щрауси -  заравяте  главата  в  пясъка и  хоп - проблема    вече  го няма.
Смеха   и    иронията  си ги запазете  за  вашите   дъщери ,когато /  недай  си   боже /  животът   някой  ден  срещне  с  подобни екземпляри.

Разберете, че животът е много по-лесен ако не обръщате внимание на подобни неща, а и че сами поставяте границите на отношенията ви.
Amazing_nice тогава тази част от поста на Down Under важи за теб.
Виж това с обаждането до шефа ти няма как да остане без да му обърнеш внимание .
Аз вярвам в това че преди време някой деца са отглеждани от бабите си ,след като на мен няколко жени на възраст ми зададоха въпроса дали си вземам детето събота и неделя от свеки.
Малкия не ходеше на ясла и тя го гледаше през деня докато сме на работа.

Амейзинг, не ми беше към теб насочен поста. Казах, че не разбрах кого точно цитираш, защото цитира мен и друг потребител.
Разбирам ти раздразнението, но се опитвам да кажа, че за подобни неща е по=добре да си ги пускаш покрай ушите.

Снощи нищих с мъжа ми такава гледна точка.По-точно, такава е и неговата позиция.
Оборвах, оборвах/с факти/....ами не...педубедена съм била, травмирана съм била...По едно време спрях, защото щяхме да се скараме...Нито съм била предубедена-не съм била свидетел между снахо-свекървенски взаимоотношения, нито съм травмирана, защото преди настоящата, не съм имала друга свекърва
Отношението ми, в смисъл нагласата ми към Маман се формираха с течение на времето.В началото стартирахме добре, да не кажа прекалено добре.В последствие обаче...Разни изпуснати недоубмислени реплики, сравнения, директни обиди, интриги ме убедиха, че колкото по-рядко се виждаме, толкова по-спокойно е на душите ни.Основен катализатор беше момента с раждането на детето и по- специално грандиозния "спектакъл" свързан с името......Това най-много ме нарани...Вероятно и аз имам някаква вина.Като цяло се стремя да спазвам добрия тон и що годе културно отношение, но някак си ...Напоследък не се сдържам и  се улавям, че поддавам и отвръщам.Бих искала да се науча да "пропущам" покрай ушите си.Ако имате идеи-казвайте .