Публикувана: 30 юли 2012, 15:41 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2012, 13:21 ч.

Тийнейджърите и домашните задължения:)

40 116
876
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви домашни задължения обикновено възлагат на своите тийнейджъри?
Какви са различните гледни точки относно възлагането на домакинска работа на тийнейджъри и какви са мненията относно отговорностите им в домакинството, както и подходящата възраст за започване?
Какви са основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви домашни задължения обикновено възлагат на своите тийнейджъри?
  
  Различните родители имат различни мнения относно домашните задължения за тийнейджърите. Някои възлагат задачи като миене на чинии, изхвърляне на боклук, бърсане на прах и готвене, докато други смятат това за прекалено. Важно е да се намери баланс между задълженията и свободното време на тийнейджърите, като се вземат предвид тяхната учебна натовареност и лични интереси.
- Какви са различните гледни точки относно възлагането на домакинска работа на тийнейджъри и какви са мненията относно отговорностите им в домакинството, както и подходящата възраст за започване?
  
  Мненията във форума варират. Някои смятат, че тийнейджърите трябва да имат домашни задължения, за да се научат на отговорност и да си ценят времето. Други обаче считат, че възлагането на твърде много задачи може да натовари тийнейджърите и да им отнеме време за учене, хобита и социални дейности. Различните гледни точки относно домакинските задължения на тийнейджъри включват мнения за разпределението на задълженията, възможността за помощ в домакинството и важността на детски игри и забавления. Някои смятат, че тийнейджърите трябва да се научат да помагат, но не до степента да прехвърлят цялата домакинска работа върху тях. Други подчертават значението на детските забавления и социалните контакти, като се противопоставят на прекомерните домакински задължения за тийнейджъри. Различните мнения включват убеждението, че домакинството не трябва да се налага на тийнейджъри, както и мнението, че те трябва да учат отговорност и умения за грижа за дома от ранна възраст. Мненията варират, като някои вярват, че е важно да научат тийнейджърите на отговорност и умения за грижа за дома от ранна възраст, докато други се притесняват, че им се възлагат твърде много отговорности.
- Какви са основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри?
  
  Основните отговорности, които родителите възлагат на своите тийнейджъри, включват миене на съдове, почистване на прах, изхвърляне на боклук и готвене. Някои родители също изискват от тийнейджърите да оправят леглата си и дори да къпят по-малките си братя и сестри. Въпреки това някои хора изразяват загриженост, че това може да натовари тийнейджърите и да им отнеме време за други важни аспекти на живота им.
- Какво е подходящото количество домашни задължения за тийнейджъри?
- Какви са разумни очаквания за домакинска работа от тийнейджъри?

# 450 1 авг. 2012, 17:56 ч.

Мнения: 1 106

Пускам и отделен пост за другия проблем - с професията. Колкото и да не ви се иска да го признаете в света съществуват определени обективни ограничения. Не говоря конкретно за хирургията в Германия - там не съм информирана. Обаче никога няма да забравя една история, която разказваше известният български банкер Емил Хърсев на студентите си. Отишъл на стаж в една германска банка - в Бг отличник, първенец на випуска, медали, похвали- всичко на ниво, той с огромно самочувствие на всичко знаещ и можещ. В Германия обаче му дали една бланка за кариерно развитие - да напише до кое ниво в йерархията смята, че може да се издигне. Той разгледал бланката и установил, че липсва страницата за последното ниво - изпълнителен директор. Обадил се в човешки ресурси казал какъв е проблема и че бланката сигурно е сбъркана. Знаете ли какво му отговорили - г-н Хърсев, вие случайно дали не сте от тази и тази фамилия (изброили му 2-3 имена на стари финансови фамилии). Той казал- Не, не съм. Отговорът на ЧР бил - Ами вие тогава никога няма да заемете тези позиции, за които питате независимо колко сте добър в работата си. След тази случка той си преосмислил престоя в Германия и кариерните му възможности, събрал си багажа и дошъл да става изпълнителен директор на банка в България.
Така че мили дами не нападайте жената, че смята професията хирург за неподходяща за дъщеря си. Понякога наистина е така. А когато се появят и децата и отговорностите нарастват и сами виждаме, че някои професии не са женска работа (особено такива с 10-12 часов работен ден, след които си като парцал, дежурства по празниците и т.н.). Понякога от прекалените ни амбиции да се докажем наравно с мъжете страдат само малките човечета поради нашето отсъствие и умора. Някакси не си заслужава.

# 451 1 авг. 2012, 17:57 ч.

Мнения: 9 990

Вижте, истината е, че всички тези "домакински" неща не са задължителни, ама никак.Да помагат, да се включват да се разпределят нещата-да, но...тактически да го учиш на манджа е абсурдно.Или на плетки.А то да е роден физик.Плетката какво ще му помогне за сполтяване на семейството и удържане на мъжа.Доводите бяха такива в темата-мъжа и щял да я върне...

ПП. Следването и работата на високи позиции извън БГ е строго индивидуално.Съпругът ми работи в най-голямата....фирма и там, ако не се концентрира върху развитие и растеж е бита карта.На 3 месеца го питат какъв е следващия му скок и какво смята да прави по въпроса.Отделно, че образователните системи са коренно различни.Хубаво се наваксва с кацането якъде първо, може и приравнителни изпити, едно, друго, или-пращаш си детето от гимназиална възраст, за по-добре.

# 452 1 авг. 2012, 18:00 ч.

Пловдив
Мнения: 3 557

За професията - дайте сега, защото някой си смята, че това не е за жена, да ги спрем жените да се занимават с каквото искат. И моята майка имаше амбиции да ставам счетоводителка, но аз й казах, че тогава тя ще върши и моята работа, защото това просто не е моята специалност. Завърших си филология и работя това, което наистина искам, и съм удовлетворена от това, което постигам с учениците си.

# 453 1 авг. 2012, 18:46 ч.

Мнения: 1 106

Интересно на какво тогава трябва да се научат децата? И какво разбирате вие под думата възпитание тогава?
Редовно в този форум се появяват мрънканици на жени от рода- "мъжа ми не се включва в домакинската работа, защото майка му не го е научила. В тях това било женска работа и той сега отказва.' И какво става всъщност- оженваме се на 25-30 години, мъжете ни вече са с изградени навици от тяхното семейство - мама в кухнята прави вечеря, тате чете вестника. Е мама от време на време мрънка, че никой не и помага, но като цяло това си е женска работа. Както се казва старо куче нови номера не учи - повечето мъже (блазе им на изключенията) пренасят този модел в своето семейство. Ние жените им мрънкаме, че не помагат, оплакваме се по форуми, обаче не учим нашите синове на домакински задължения, защото видиш ли не било задължително. Можело да помагат ако искат от време на време (а те разбира се рядко искат). Децата порастват и им се изгражда модел че мама и да мрънка на татко вечерята е нейно задължение. Оженват се и почват техните жени да мрънкат, че мъжете им не са научени да помагат...и така до безкрай.
Та на какво казахте, че трябва да научим децата според вас?

# 454 1 авг. 2012, 18:49 ч.

София
Мнения: 62 595

Тъй, де, нали за това говорим, че голямата щерка е поела почти цялото домакинство, барабар с някои дейности по малката, майката върши по-леката работа, а таткото нищо не пипва! Интересно, какво ли щеше да прави синът, ако го имаха! Дали, според теб, той щеше да пипва нещо вкъщи или сестра му щеше да му слугува и на него?

# 455 1 авг. 2012, 18:58 ч.

Пловдив
Мнения: 3 557

А дали всичко опира само до майката - имам предвид момчетата?

# 456 1 авг. 2012, 19:01 ч.

Мнения: 418

Уча го да бъде честен, отговорен и уверен в себе си
Уча го, че в едно семейство всеки трябва да дава своя принос и че никой не е длъжен да го обслужва. Това последното му го втълпявам от десетгодишен, 1.защото го вярвам, 2.защото силно се надявам момичето, с което един ден ще заживее ще бъде амбициозно и образовано поне колкото него.
А да – уча го и че мрънканиците не са края на света – мрънкат хората, които не могат да отстояват позицията си

# 457 1 авг. 2012, 19:08 ч.

Мнения: 1 106

Цитат на: Andariel в ср, 01 авг 2012, 18:49

Аз на 5-та страница съм казала кои задължения на детето за мен са ОК и кои не. Но се появиха мнения, че едва ли не децата не трябва да ги учим изобщо на домакинска работа щото сега трябвало да излизат да играят или да се срещат с приятели и т.н. Това за мен също е малко прекалено. Аз имам момче и с баща му сме категорични, че от малко трябва да се научи на домашни работи - като стане самостоятелен трябва да може да си поддържа чисто, да си сготви нещо за ядене различно от яйца, да си измие чиниите и да знае как се пуска пералнята. Отделно баща му да го научи на разни 'мъжки' неща. Не се знае живота как ще го завърти и той трябва да е подготвен да може да живее самостоятелно и да се грижи изцяло за себе си. Същото важи и за момичетата.
Преди време една потребителка с 3 деца (2 момчета, а най-малкото беше момиче) и голяма къща в чужбина беше споделила как се справя с поддържането на дома си - всички се включват в къщната работа - от бащата до най-дребното. Децата понеже са малки главно трябваше да си подреждат играчките и да си оправят леглата. Та тя пишеше, че ако на 3-то подканяне да си подредят стаята все още има разхвърляни дрехи и играчки минава с коша за боклук и всичко неподредено се изхвърля. Действало безотказно. Напълно приветствам такива методи - живота е труден за всички - от малки трябва да се научим, че имаме задължения и ако не ги свършим има лошо последствия. Когато сме малки задълженията са да си подреждаме стаята, като пораснем- съвсем други. Но тренинга започва рано и продължава цял живот.

# 458 1 авг. 2012, 19:17 ч.

Мнения: 5 737

Цитат на: sunlight_eli в ср, 01 авг 2012, 19:08

...
Та тя пишеше, че ако на 3-то подканяне да си подредят стаята все още има разхвърляни дрехи и играчки минава с коша за боклук и всичко неподредено се изхвърля. Действало безотказно.
....

Тоя метод откога му се каня да го въведа, ама засега само със заплахите си оставам.
И моето е момче и непрекъснато му обяснявам, че няма мъжка и женска работа, а всеки е длъжен да помага вкъщи да е чисто и подредено. А и баща му му дава личен пример, та се надявам да влиза нещо в главичката.

# 459 1 авг. 2012, 20:22 ч.

Мнения: 9 115

Цитат на: sunlight_eli в ср, 01 авг 2012, 19:08

Но се появиха мнения, че едва ли не децата не трябва да ги учим изобщо на домакинска работа щото сега трябвало да излизат да играят или да се срещат с приятели и т.н. Това за мен също е малко прекалено. Аз имам момче и с баща му сме категорични, че от малко трябва да се научи на домашни работи - като стане самостоятелен трябва да може да си поддържа чисто, да си сготви нещо за ядене различно от яйца, да си измие чиниите и да знае как се пуска пералнята. Отделно баща му да го научи на разни 'мъжки' неща. Не се знае живота как ще го завърти и той трябва да е подготвен да може да живее самостоятелно и да се грижи изцяло за себе си. Същото важи и за момичетата.

sunlight_eli, да ти е живо и здраво момчето, но е още бебе. Не целя да те обидя, но малко си в теорията още.
Да, децата трябва да помагат в семейството и да имат някакви задължения. Въпросът е къде е границата.
И определено смятам, че едно 15-годишно момиче не трябва да обслужва сестра си, ако родителите не са на смъртно легло или в отвъдното.
Според мен огромен процент от хората следват семейния модел на родителите си. Неща като готвене, пране, задължения просто се попиват.
Аз не си спомням майка ми да ме е учила да готвя, особено пък на 15. Истината е, че готвя точно като нея.

Иначе по темата - къде е тази девойка, веднага я взимам за снаха Laughing

Всички ни ще обгрижва.

# 460 1 авг. 2012, 20:26 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Цитат на: sunlight_eli в ср, 01 авг 2012, 17:47

но живия пример винаги липсваше. Също не ме е учила да шия, да плета и разни други женски работи. Не са ме юркали много и за домакинските задължения, защото ученето беше по-важно от всичко.
Какъв е резултата - не съм и добра домакиня- нямам създадени навици за това.

Сега от дистанцията на годините виждам, че това не е било правилно и често казвам на майка си директно, че на нищо не ме е научила.

Хайде сега, майка ти виновна, че не готвиш вкусно Rolling Eyes

. Явно просто не ти е по сърце готвенето, което пък изобщо не срамно или осъдително. Да не мислиш, че някой е седял да ми преподава уроци по готвене Laughing

. Гледала съм баба ми, майка ми, /които между другото доста рано се разболяха и си отидоха, та не съм имала кой знае колко време за "учене"/ и около 15-16 вече се справях с някои яденета, които ми харесваха и си ги правех с кеф.
Ако имах майка, която да ми каже за 10 минути манджа по телефона, не виждам кое би ми попречило да я сготвя, по памет и допълвайки със собствена фантазия.
Ако детето има желание, може да се научи и картофи да сади, и плетки да плете, и да готви само с гледане и опити. Но не мисля, че това зависи от амбициите на майката. То пък едни амбиции....да си отгледаш гинка-слугинка.
Нали виждам и моите деца - голямата ми дъщеря никога не се вясва в кухнята, освен да попита какво има за ядене, докато малката от 2 годишна не мога да я изчегъртам от печката - неизменно е покачена на един стол и гледа какво слагам и как го правя на печката, сигурно вече знае поне 3-4 манджи Laughing

Последна редакция: ср, 01 авг 2012, 20:49 от 'Кафе с мед'

# 461 1 авг. 2012, 20:37 ч.

Мнения: 28 706

Според мен децата не трябва да се учат целенасочено на домакинска работа. В смисъл - днес мама решава да научи златото да готви и го почва с камшика. Късно е. По-добре е да се използва естественото любопитство на детето, когато го прояви. Обикновено е в предучилищна и начална училищна възраст, поне според моите наблюдения върху собственото и други познати дечица.
Гледа малкото мама, баба, татко и който там от възрастните и иска и то да опита. Обикновено ги сритваме: "Абе, бягай оттук, малък/ка си още". А после ревем, че като големи магарета не могат дупето си да измият без чужда помощ.
Синът ми беше около първи клас - плюс/минус 1 година, когато пожела да мие чинии. Е, дадох му. Показах му как се прави и го оставих, предварително прежалвайки някой и друг съд. Нищо не счупи детето, но след 2-3 пъти му мина меракът. Мина, но години по-късно, когато се наложи да се включи активно в домакинската работа, много бързо си припомни умението. Вярно, не ги миеше като мен и мивката не оставяше в идеален вид, ама... Който не харесва, да си го направи по-добре. Laughing

Така беше и с прахосмукачката, и с миенето на пода, и с всичко останало. Важното е да ги научим, когато имат желание, пък после дали ще го правят, или не, дали ще им се наложи изобщо - божа работа. Кой каквото го влече и както го завърти животът. То и да може, а да не иска, не е за предпочитане. Неможещите поне си имат оправдание. Laughing

Но поне на мен ми е чиста съвестта, че може. Дали ще го прави - зависи от жена му. Както го дръпне от началото, така ще си го бута до края. Simple Smile

Стига да иска човек, никога не е късно да се научи. Не иска ли - и с фунията да му наливаш в ушите, пак няма да стане.

# 462 1 авг. 2012, 20:51 ч.

Мнения: 3 784

Цитат на: Как` Сийка в ср, 01 авг 2012, 20:37

Цитат на: sunlight_eli в ср, 01 авг 2012, 17:47

Майка ми отказваше да ме учи да готвя, когато бях тийнейджърка, с мотива, че ученето е по-важно. Ами, в ретроспекция, много съм и благодарна - наистина Е. И докато супа можеш да се научиш да правиш от един-два 30-минутни опита, не можеш ей така да наваксаш 100 задачи по математика или 200 думи по немски. Примерно.
Да можеш да правиш нещо е едно, а да е твое ежедневно задължение - съвсем друго. Към днешна дата готвя страхотно (когато тръгна да готвя), включително нови манджи, включително такива, които аз си измислям. Приятно ми е и ми се получават. Та не е до домашното обучение в тийн-възраст - според мен. Когато ти се наложи, а в един момент неизбежно ти се налага, се научаваш много бързо и без мама над главата. А основните домакински умения се научават най-бързо от всичко - сравнено със социални и професионални такива.

# 463 1 авг. 2012, 20:56 ч.

Мнения: 418

Сега си спомням безкрайно много дни, прекарани с баба ми в кухнята в правене на ореховки , с все по-активно включване от моя страна /от 4 до 24г примерно/. Беше ми безкрайно приятно. Не съм изпекла и една тава самостоятелно. Готвенето не е моя страст. Тогава съм научила нещо, което никога не съм приложила. Нямам и намерение. Sunglasses

Баба ми ме научи и да плета – по мое настояване. Имаше период и то около 20-та ми година, когато плетях активно и доста успешно. Също приключил /с последния пуловер обрах комплиментите в детската градина/.
Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш. Ако на 15 и хабер си си нямал, как се вари боб, нищо не ти пречи да го научиш на 25 /стига да искаш/. Аз познавам доста такива случаи

# 464 1 авг. 2012, 21:00 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: kati_v в ср, 01 авг 2012, 19:17

Цитат на: sunlight_eli в ср, 01 авг 2012, 19:08

Предлагам същият метод да се приложи и при възрастните - паркираш на непозволено място - хвърлят ти колата; таткото забрави да си прибере компютъра - хайде, в коша! Бас държа, че нито един възрастен няма да издържи на подобно правило. Чудя се защо се очаква децата да го понасят.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 4, тема 4 (18.09 - 25.09)

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 7 (10.10.-17.10.2021)

Огледален свят по VOYO ~ тема 4 ~

За стандартите

Причина:

Причина: