Здравейте сладурки 
Честити нови бебчета на мамита от вчера и днес, много прегръдки, здрави и спокойни дечица да имате
!!!
Блонди, някои неща все едно аз съм ги писала, особено с гушкането...често се случва да заспива сладко и дълбоко след кърмене в мен, но минутка след като я преместя да отваря очи и да заплаква, при мен обаче това по-често се случва през нощта когато съм на изморена, но и аз като теб казвам "нали е за добро" и не му се сърдя на човечето.
Супер разказчета са споделили момичетата, ето и моето:
Имам въпрос към родилите момичета - имате ли моменти на тъга, аз понякога, особено привечер съм доста потисната и много ми се плаче. И мъжът ми и майка ми са тук, но въпреки това нещо се отчайвам...Знам, че може би е нормално, но мога ли да си помогна да мине по-бързо?
На Тайра и на всички очакващи мамчета пожелавам леко и бързо раждане и здрави и хубави бебчета
Месечинка много те прегръщам и се моля оттук нататък да те очакват само прекрасни моменти и щастие с мъжа ти и бебчето ви
На Екзо и Вал пожелавам скоро всичко да бъде наред и да се радват на бебчетата си вкъщи
Честити нови бебчета на мамита от вчера и днес, много прегръдки, здрави и спокойни дечица да имате
!!!Блонди, някои неща все едно аз съм ги писала, особено с гушкането...често се случва да заспива сладко и дълбоко след кърмене в мен, но минутка след като я преместя да отваря очи и да заплаква, при мен обаче това по-често се случва през нощта когато съм на изморена, но и аз като теб казвам "нали е за добро" и не му се сърдя на човечето.
Супер разказчета са споделили момичетата, ето и моето:
Скрит текст:
Сутринта на 26.07 пристигнахме с мъжа ми в болницата. Приеха ме, направиха ми клизма и ме настаниха за подготовка. Тъй като имам страх от абокат, първият не се получчи, вторият също и накрая ръката ми заприлича на решето, а аз вече бях доволно притеснена 
Последваха вливания и мерене на тонове. Честно казано това беше май най-тежката част от всичко - чакането. В мига, в който казаха хайде, вече бях спокойна и усмихната. Упойката (спинална) ми поставиха неусетно, подейства веднага и минутка по-късно започна операцията. Анестезиоложката беше много мила и ми говореше през цялото време като ми обясняваше какво да очаквам. След няколко минутки каза "наближава" и усетих натиск в горната част на корема - натиснаха го, за да избутат бебка надолу. Веднага изплака, аз също, оттам нататък нищо нямаше значение Докторът си пееше любовни песни докато ме шиеха и се шегуваха, че ще ми сложат цип за второто Аз се чувствах много добре и най-вече спокойна. Показаха ми я, беше мъничка и прекрасна, нямах търпение да приключим, за да я огледам подробно. Анестезиоложката ми каза, че мъжът ми е пред залата, видял е бебето и няма търпение да види и мен, отново заплаках...
От упойка излязох много лесно, единствено треперих, но не го усетих, защото вече се гушихме с мъжа ми и мина неусетно На следващия ден сутринта махнаха катетъра (изобщо не усетих) и станах сама, бавно и болезнено, но успешно. Първата разходка беше до стаята с бебетата, и следващата и следващата
Вечерта вдигнах висока температура и получих треска, оказа се, че е от слизане на млякото и започнах да цедя, така е до сега, но не е болезнено и при мен, макар че е с ръчна помпа.
Бебка суче и се надявам да е така следващите няколко месеца
Последваха вливания и мерене на тонове. Честно казано това беше май най-тежката част от всичко - чакането. В мига, в който казаха хайде, вече бях спокойна и усмихната. Упойката (спинална) ми поставиха неусетно, подейства веднага и минутка по-късно започна операцията. Анестезиоложката беше много мила и ми говореше през цялото време като ми обясняваше какво да очаквам. След няколко минутки каза "наближава" и усетих натиск в горната част на корема - натиснаха го, за да избутат бебка надолу. Веднага изплака, аз също, оттам нататък нищо нямаше значение Докторът си пееше любовни песни докато ме шиеха и се шегуваха, че ще ми сложат цип за второто Аз се чувствах много добре и най-вече спокойна. Показаха ми я, беше мъничка и прекрасна, нямах търпение да приключим, за да я огледам подробно. Анестезиоложката ми каза, че мъжът ми е пред залата, видял е бебето и няма търпение да види и мен, отново заплаках...От упойка излязох много лесно, единствено треперих, но не го усетих, защото вече се гушихме с мъжа ми и мина неусетно
На следващия ден сутринта махнаха катетъра (изобщо не усетих) и станах сама, бавно и болезнено, но успешно. Първата разходка беше до стаята с бебетата, и следващата и следващата Вечерта вдигнах висока температура и получих треска, оказа се, че е от слизане на млякото и започнах да цедя, така е до сега, но не е болезнено и при мен, макар че е с ръчна помпа.
Бебка суче и се надявам да е така следващите няколко месеца
Имам въпрос към родилите момичета - имате ли моменти на тъга, аз понякога, особено привечер съм доста потисната и много ми се плаче. И мъжът ми и майка ми са тук, но въпреки това нещо се отчайвам...Знам, че може би е нормално, но мога ли да си помогна да мине по-бързо?
На Тайра и на всички очакващи мамчета пожелавам леко и бързо раждане и здрави и хубави бебчета
Месечинка много те прегръщам и се моля оттук нататък да те очакват само прекрасни моменти и щастие с мъжа ти и бебчето ви
На Екзо и Вал пожелавам скоро всичко да бъде наред и да се радват на бебчетата си вкъщи
).След консултация с друг педиатър се реши проблема-масажче леко на коремчето и свиваане на крачета към коремчето-просто се подпомага перисталтиката по този начин.
,направо имам чувството че живея втори живот.
Шашкам се. 
Накрая наистина ще останем 2-3 бременни тук, които са с по-късен термин и надежди за естествено раждане Бюти, Софи - не сте сами! 
не, че не го очаквах, така си и знаех. Та сега ще ги лекуваме, изписа ми Ломексин и Лактажин да си пъхам отдолу. Дано ги преборим, че искам нормално раждане. 
А тя кой ли знае какви ги върши и умира от скука 
Но за съжаление нямам никакви индикации - корем - високо, контракции - никакви .... и така 
Та се чудех дали може да си искам да ми включат за всеки случай някаква система с антибиотик докато протича раждането, за да не предам на бебо нещо... Или се чудя дали след този курс на лечение ако продължава това обилно течение и тази пареща болка (при полов контакт) да си предпиша сама Полижинакс, гледам много от вас са го ползвали.... Не знам...объркана съм, но утрото е по-мъдро от вечерта, ще го мисля 
тя наистина не е съвсем редовна...колко е пресметлива и какъв чревоугодник е...дори и в болницата е готова да стои за да се храни 
представям си наистина как потъвате в земята от срам, особено мъжа ти как злепоставя 